Присъда по дело №234/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта:	7
Дата:	19 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия:	Юлиян Стаменов

Дело:	20214500200234
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Р. , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на деветнадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
при участието на секретаря Иванка Венкова
и прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200234 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Р. К., роден на **** г. в гр. Р., живущ в гр.
Р., ул. *******, български гражданин, със средно образование, женен, работи,
неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че
на 30.10.2019 г., в гр. Р., при управление на моторно превозно средство
т.**** с инв. №*****, нарушил правилата за движение:
- чл. 37, ал. 3 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път“ като не пропуснал
движещият се по пътя с предимство лек автомобил м. "П" с рег. номер ******
- чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропусната пътните
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 234/21 г.
Р.нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия В. Р. К. в това,
че на 30.10.2019 г., в гр. Р., при управление на моторно превозно средство
т.**** с инв. №*****, нарушил правилата за движение:
- чл. 37, ал. 3 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път“ като не пропуснал
движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка „П.“ с рег. номер
*****
- чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропусната пътните
превозни средства, които имат предимство“ като не спрял на линията, на
която е поставен пътен знак Б2 и преди да потегли отново, не изпълнил
задължението си да пропусне пътното превозно средство, което има
предимство – лек автомобил марка „П.“ с рег. номер ***** и в резултат на
това причинил по непредпазливост смъртта на М.И.М., ЕГН ********** от
гр. Р. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
По делото са конституирани в качеството на частни обвинители
наследниците на пострадалия Г. С. М., И. М. И. и В. И. Е., с повереник
адвокат Тр. Г. при САК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението както е внесено
и пледира за наказание, което с редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК да възлезе
на 2 години лишаване от свобода, при отлагане на изтърпяването му за
изпитателен срок от три години, както и комулативно предвиденото
наказание лишаване от правоуправление.
Подсъдимият и защитникът му признават обвинението от фактическа и
правна страна, при направено самомопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК.
Пледират за наказание при условията по чл. по чл. 55 вр. чл. 58а ал. 4 от НК
или, артернативно, при посочените от прокурора условия, в размер на две
години лишаване от свобода, при изпитателен срок съгл. чл. 66 ал. 1 от НК в
размер на три години.
Тъй като съгл. императивното изискване по чл. 252 ал. 1 от НПК делото
е разгледано незабавно след разпоредителното заседание по реда на гл. 27-а
от НПК и по арг. за противното от чл. 252 ал. 2 и чл. 248 ал. 5 т. 4 от НПК без
новопризоваване на частните обвинители,
съдът е съобразил становището на същите, вкл. дадено съгласие за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като
1

поддържат тезата на държавното обвинение.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните съдът прие следното:
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда по чл. 372 ал. 1 от НПК,
подсъдимият е признал изцяло фактите по обстоятелствената част
на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за
тях съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, въз
основа на констатацията, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от
самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези предпоставки, след
протекло по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК съдебно следствие и
въз основа на самопризнанията на подсъдимия, изцяло подкрепящи се
от всички доказателства по делото, а именно: показанията на свидетелите на
А. И., И.И., В.Е., Г.М. и от приложените по делото доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум, протоколи за оглед на веществени доказателства, химическа
експертиза, съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза,
удостоверение за наследници, акт за смърт, протокол за ПТП,
характеристика, автобиография, декларация, справка за съдимост, справка на
нарушител от региона.
съдът прие за установено следното:
Подсъдимият е роден на **** г. в гр. Р.. Живее в гр. Р., български
гражданин, със средно образование, ж., работи, неосъждан поради настъпила
реабилитация по право.
Правоспособен водач на МПС е от 1988 г. с категории С, Т1, СЕ, D.
Притежава валидно СУМПС, издадено от ОДМВР – Р.. В качеството си на
водач на МПС е наказван четири пъти по административен ред за извършени
нарушения на ЗДвП.
В инкриминирания период е работел като като ш. в „Общински
транспорт Р.“ ЕАД и като такъв управлявал т..
На 30.10.2019 г. сутринта подсъдимият бил на работа. Извършената му
сутринта рутинна проверка за алкохол с техническо средство Drager Alkotest
6510, което отчела нула промила алкохол в издишания въздух.
2

В 05,50 часа подсъдимият предприел първи курс за деня като
управлявал т.**** с инв. №*****.
Същият се движел по бул. „Т.“ в гр. Р. в платното за движение в посока
към „Дунав мост“.
Това платно за движение било с ширина 10,40 метра, с три ленти,
разделени с пътна маркировка – дясна и средна ленти с двойна непрекъсната
осева линия, а средна и лява лента с единична прекъсната осева линия. По
това време все още била тъмната част от денонощието, сумрачно преди
изгрева на слънцето. Пътната настилка била влажна,от падналия преди това
слаб дъжд, без повреди и неравности. Лампите от уличното осветление били в
работещ режим и видимостта била нормална за конкретните пътни условия.
Платното за движение по бул. „Т.“,в посока към центъра на гр. Р. било с
ширина 10,20 метра. Ширината на платното за движение в кръстовището
между двете платна за движение била 22,5 метра. Двете платна за движение
били разделени със затревена разделителна ивица.
Вдясно от платното за движение към „Дунав мост“ имало локално
платно на обръщалото на т.ите, разделено от платното за движение с тротоар.
На изхода на обръщалото имало поставени пътни знаци Б2: „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и Г4: „Движение само
направо и надясно след знака“. Преди входа на обръщалото вдясно от
платното за движение към „Дунав мост“ имало поставени пътни знаци Б3:
„Път с предимство“ и Г4: „Движение само направо и надясно след знака“.
Непосредствено преди изхода на обръщалото в десния тротоар за посока на
движение към „Дунав мост“ били поставени знаци Б3 и Г1: „Движение само
направо след знака“.
След като достигнал крайната спирка № 53 „Захарен завод“,
подсъдимият навлязъл в горепосоченото локално платно зад спирката, където
спрял и всички пътници слезли от т.а. Водачът останал сам в превозното
средство. Тогава
предприел маневра за обръщане в посока към центъра на гр. Р..
Подсъдимият доближил с така управлявания т. кръстовището с платното за
движение към“Дунав мост“ и спрял на изхода от обръщалото зад спирката.
Първоначално пропуснал лек автомобил, движещи се по пътя с предимство.
В същото време по бул. „Т.“ в посока към „Дунав мост“ между дясната
и средната лента, със скорост около 72,4 км./ч. се движел и л.а. „П. 307“ с рег.
****** управляван от пострадалия М.И.М..
Подсъдимият не изпълнил задължението си да спре, за да пропусне и
лекия автомобил, управляван от М.М.в, като движещ се по път с предимство
и съобразно указаното от пътния знак Б2. Вместо това неправилно преценил,
3

че лекият автомобил, управляван от М. бил далеко и че можел да премине
безопасно през кръстовището. По този начин
подсъдимият предприел пресичане на платното за движение в посока
към „Дунав мост“ и се насочил към средната част на пътя между двете платна
на булеварда,като управлявал т.а със скорост около 24,5 км./час. При това
между лекия автомобил и т.а нямало други участници в движението или
препятствия.
В момента, в който предната част на т.а достигнала в кръстовището до
затревената площ между двете платна, настъпил кос, челно – страничен удар
между предната част на л.а. „П. 307“ и задната лява страна на т. ФБВ-ХЕС, в
областта на задната лява гума и задния ляв панел. Ударът бил изцяло в лявата
лента на платното за движение по посока към „Дунав мост“. Подсъдимият
чул звук от удара и усетил, че задната част на тролея се изместила надясно.
Веднага спрял движението му и отишъл до лекия автомобил. Видял, че
въздушната възглавница била сработила, а водачът М.М.в не реагирал.
Веднага позвънил на тел. 112 и съобщил за произшествието.
В резултат на така описаното пътнотранспортно произшествие, М.М.в
получил тежки травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта
му на мястото на произществието.
От неоспореното заключение на надлежно приетата по делото
съдебномедицинска експертиза се установява, че
в резултат на удара при ПТП, М.М.в получил следните увреждания в
рамките на съчетана травма:
- глава: кръвонасядания, охлузвания и повърхностни порезни
наранявания на челото и на горна устна;
- гърди: счупвания на ІІІ-ІХ ребра вдясно и І-Х ребра вляво. Колекция
от около 400 мл. кръв в дясното плеврално пространство; разкъсване на
околосърцевата торбичка; разкъсване на лява камера и септума на сърцето;
разкъсвания на гръдната аорта; контузии на бели дробове.
- корем: колекция от около 50 мл. кръв в малкия таз. Разкъсвания на
черния дроб. Кръвонасядания на мастната капсула на ляв бъбрек и в хилуса
на слезката.
- крайници и таз – кръвонасядания и охлузвания на долните крайници и
дясна гривнена става; Разкъсно – контузни рани на двете на двете коленни
стави.
Причината за настъпване на смъртта на М.М.в е установената тежка
съчетана травма – гръдна и коремна, с тежки увреждания на сърцето, аортата
и други вътрешни органи. Описаните травматични увреждания са резултат от
4

действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и инерционни сили и
могли да бъдат получени при ПТП на 30.10.2019 г. Нолеце е пряка причинно-
следствена връзка между установените травматични увреждания и смъртта на
М..
От неоспореното заключение на надлежно приетата автотехническата
експертиза по делото, се установява следното:
Непосредствено преди произшествието подсъдимият управлявал т.****
с инв. №***** със скорост около 24,5 км./ч. Пострадалият М. управлявал л.а.
„П. 307“ с рег. № **** със скорост около 72,4 км./ч. Видимостта пред двамата
водачи била около и над 300 метра и между тях е нямало други препятствия
или участници в движението, които да са ограничавали видимостта им и те са
могли да се възприемат от разстоянието на геометричната видимост на пътя.
Водачът на т.а е имал възможност да пропусне лекия автомобил на
пострадалия да премине по пътя с предимство, каквото е било предписанието
на пътните знаци, поставени на изхода на обръщалото, а движението си да
осъществи при по-подходящи за това условия.Причина за произшествието от
технически характер била навлизането на т. ФБВ-ХЕС в коридора на
движението на л.а.“ П. 307“ .
Автотехническата експертиза установява и обективната възможност за
пострадалия да предотврати настъпилото ПТП чрез намаляване на скоростта
си надвижение /безспорно превишаваща максимарлно допустимата в
населени места, респ. аварийно спиране/.
При тези констатации ксъдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНО-ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателно-
отговорно лице.
По описания начин на 30.10.2019 г., в гр. Р., при управление на моторно
превозно средство т.**** с инв. №*****, той нарушил правилата за
движение:
по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път“ като не пропуснал
движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка „П. 307“ с рег.
номер ***** и
по чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана
с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропусната пътните
5

превозни средства, които имат предимство“ като не спрял на линията, на
която е поставен пътен знак Б2 и преди да потегли отново, не изпълнил
задължението си да пропусне пътното превозно средство, което има
предимство - лек автомобил марка „П. 307“ с рег. номер ***** и
в резултат на това, при наличие на пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между така причиненото пътнотранспортно произшествие
и причинените с нето гореописнаи телесни увдреждания несъвместими с
живота
причинил смъртта на пострадалия М.И.М..
От субективна страна подсъдимият е осъзнавал описаните обективни
съставомерни признаци. Деянието е извършено виновно, по непредпразливост
във формата й на небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно
смъртта на М.М.в, но като водач на МПС в конкретния случай е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди при стриктно спазване на вменените му гореописани
правила за двигжението по пътищата.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по процесното обвинение в престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, трайната му
социализация - работещ, семеен човек, както и безспорно установеното по
делото обстоятелство за незаконосъобразната скорост на движение на
пострадалия при настъпването на произшествието, а като отегчаващи
наличието на предходни наказания наложени по административен ред за
извършени нарушения на ЗДвП. При очевиден съществен превес на
смекчаващите отговорността обстоягтелства съдът не възприе защитната теза
за прирложение на възможностите по чл. 55 от НК, тъй като в случая не е
устанановена втората от комулативно предвидените в закона предпоставки, а
именно и най-ниския предвиден в закона размер на наказанието лишаване от
свобода да е несъразмерно тежко. Ето защо, при условията пр чл. 58а ал. 1 от
НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК, определи размера на наказанието в минимално
установения размер от две години, така че с редукцията по чл. 58а от НК
същото да възлезе на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Поради безспорната трайна социализация на осъдения и
предвид останалите горепосочени смекчаващи отговорността му
обстоятелства съдът възприе тезата на държавното обвинение за отлагане на
изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен
срок от три години. Следва да се наложи и комулативно предвиденото м чл.
343г от НПК наказание лишаване от правоуправление за срок от две години.
Причини за извършването на престъплението са недостатъчната
6

концентрация и неправилна субективна преценка от страна на подсъдимия, с
горепосочения принос /без да влияе на съставомерността на извършеното от
подсъдимия/ на движелия се с неразрешена скорост пострадал.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
По тези събражения съдът се произнесе с присъдата си.
7

Съобщи за изтекли лични данни