Р Е
Ш Е Н
И Е №260012/ 17.10.2022 г.
гр.Ямбол........17.10........2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................двадесет и шести...септември.................................
През две хиляди
двадесет и втора година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
Секретар: П.Узунова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...................т.д.№ 1
по описа за 2021 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е
образувано по искова молба на "Юробанк България" АД гр. София против К.Т.Ф.,
М.К.Ф.,*** и „ВИН.КО" ЕООД с.Хаджидимитрово, представлявано от Т.К.Ф., с
която се желае със сила на пресъдено нещо съдът да постанови съществуването на
вземането на ответниците по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк
България" АД към 25.05.2020 г., въз основа на което са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
417/29.05.2020 г. и изпълнителен лист от 01.06.2020 г., съгласно Договор за
предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007
г., ведно с прилежащите му Анекс № 1 от 23.12.2009 г., Анекс № 2 от 30.05.2012
г., Анекс № 3 от 28.09.2012 г., Анекс № 4 от 11.12.2012 г., Анекс № 5 от
11.12.2012 г., Анекс № 6 от 22.12.2015 г. и Анекс № 7 от 01.08.2017 г., по
които К.Т.Ф., М.К.Ф. и „ВИН.КО" ЕООД - съкредитоплучатели/солидарни
длъжници дължат сума в общ размер 82 668,57 евро, от които: 73 404,69 евро - главница
за периода от 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г.; 5 021,05 евро - възнаградителна
лихва за периода от 27.06.2019 г. до 18.02.2020 г.; 4 062,47 евро - наказателна
лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от
27.11.2019 г. до 25.05.2020 г. и 180,36 евро - такси за периода от 27.11.2019
г. до 25.05.2020 г., ведно със законовите последици от това, законна лихва
върху главницата от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и да бъдат присъдени съдебните разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯРС и тези направени в настоящото
производство.
Ищецът твърди, че между ищеца и
ответниците физически лица К.Т.Ф. и М.К.Ф. - кредитополучатели е сключен
Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000
00828/15.11.2007 г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателите кредитна линия с лимит 100 000 евро. Кредитиполучателите са
се задължили да погасят всички свои задължения по ползвания кредит, включително
главницата, представляваща усвоената от кредитния лимит сума, лихви, такси и
разноски до края на срока за издължаване на кредита, който е 60 месеца от
подписване на договора. За ползвания кредит кредитополучателите заплащат в
полза на банката годишна лихва, която се начислява върху размера на усвоената
сума от кредитния лимит за съответния срок на ползване. Лихвата се формира на
базата на 3-месечния EURIBOR плюс надбавка от 6%. В случай на просрочена
главница или предсрочна изискуемост на кредита, банката олихвява сумата по
главницата с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка от 10%. Впоследствие между страните са сключени седем анекса, като по
първия отпуснатите от банката средства под формата на кредитна линия се
трансформират в многоцелеви креди с ипотека, като кредитът се счита за изцяло
усвоен и не може да бъде усвояван и погасяван многократно, а размерът му се
изменя на 103013,83 евро. С втори, трети, пети, шести и седми анекс е
отсрочвано с един месец плащането на просрочените задължения, правени са
изменения в базовия лихвен процент (БЛП) и др., а с Анекс № 4 от 11.12.2012 г.
страните споразумяват, че с подписването му се уговаря солидарна отговорност по
смисъла на чл. 121 - чл. 123 от ЗЗД между банката и „ВИН.КО" ЕООД, ЕИК
********* - в качеството му на солидарен длъжник, който се задължава спрямо
банката да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателите по
договора за кредит и всички сключени анекси към него, включително и за
заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване.
Счита се, че процесният случай не
попада в обхвата на ЗЗП и изключва приложението на защитните правила предвидени
в закона по отношение на потребителите, тъй като използвайки средствата
получени от кредита за придобиване на сграда за търговия кредитополучателите не
могат да бъдат определени като „потребители" по смисъла на § 13, т. 1 от
ЗЗП.
Поради настъпила предсрочна
изискуемост, кредитополучателите са били уведомени за това, както и че следва
да заплатят дълга си, но плащания не са постъпили и контакт с тях не е бил
осъществен, поради което банката пристъпила към събиране на вземането си по
реда на чл.417 т.2 от ГПК. В заповедното производство ищецът се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми, но
длъжниците са подали възражения по чл.414 от ГПК, което довело до завеждане на
настоящия установителен иск.
В срока по чл.367 от ГПК тримата
ответници К.Т.Ф., М.К.Ф. и „ВИН.КО" ЕООД с.Хаджидимитрово са депозирали
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете изцяло и желаят
отхвърлянето им. Вземането на ищеца се оспорва,
тъй като същото се основава на неравноправни /нищожни/ клаузи в договор,
сключен с потребител - договорът за банков кредит е търговска сделка от
категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на пар.13, т.12 от ДР
на ЗЗП, обн. в ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., какъвто е
процесният договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000
000 00828/15.11.2007 г. , по силата на който банката предоставила на
кредитополучателите кредитна линия с лимит 100 000 евро. Излагат се съображения
за неравноправност/нищожност на договорните клаузи по процесния договор и
анексите към него, които не са индивидуално уговорени, доколкото са били
изготвени предварително от банката - кредитополучателите не са имали възможност
да въздействат върху съдържанието им; не са водени каквито и да било преговори
за съдържанието на отделните клаузи на процесния договор. Клаузите са били
наложени от кредитора без възможност за кредитоискателите да извършат договорни
преговори, включително и да повлияят по какъвто и да било начин върху размера
на вноските, техния срок на погасяване, включително и относно увеличаването на
размера на същите. Като неиндивидуално уговорени, клаузите се считат за
нищожни, като неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП. Чрез подписване
на анексите към договора ответниците са били принудени да приемат без
възражения действащата към момента на сключване на договора Тарифа и Лихвен
бюлетин на банката, включително и начина на формиране на лихвите, поради което
клаузите от анексите за изменение размера на лихвения процент са неравноправни.
Според ответниците е налице едностранно изменение чрез повишаване на
първоначално договорения размер на лихвите от страна на банката, което също
води до неравноправност на клаузите в
анексите относно променения размер на лихвите по кредита. В тази връзка е
направено искане съдът да прогласи за нищожни всички клаузи по основния договор
и анексите, с които банката е увеличила размера на дълга чрез надвзети плащания
по повишения размер на лихвата.
Клаузите на шестте анекса, касаещи
изчисляването на БЛП и надбавките към тях, размерите на начислените лихви,
преструктурирането на просрочените лихви, такси и комисиони в главница са
изцяло неравноправни, тъй като налагат на потребителя по-тежки условия от
основния договор за кредит, на първо място чрез капитализиране на лихвите,
таксите и комисионите - договорни и наказателни и превръщането им в нова
главница, което на практика означава начисляване на лихви върху лихви. Тези
клаузи са нищожни поради противоречие със закона съобразно чл. 26 ал.1 пр.1 вр.
ал.4 от ЗЗД и чл. 146 ал.5 от ЗЗП и също се желае да бъдат прогласени за
такива.
С допълнителната искова молба
ищецът "Юробанк България" АД оспорва възраженията на ответниците за
неравноправност на клаузите на договора за кредит, като дори и да има такива
сумите следва да бъдат върнати. Счита се, че възраженията относно качеството
потребител по смисъла на ЗЗП не следва да бъде разглеждано по отношение на
ответника – дружество, тъй като не е физическо лице. Относно ответниците
физически лица, ищецът счита, че те също не са потребители по смисъла на ЗЗП,
тъй като процесния кредит е бил ползван от тях за закупуване на търговска
сграда с цел търговия и търговска печалба от нея. Ищецът отрича, че не са
водени предварителни разговори и преговори с ответниците, както и че
договорните клаузи не са индивидуално договорени.
Ответниците Ф. са се възползвали от
възможността да депозират допълнителен отговор на допълнителната искова молба,
а ответникът „ВИН.КО" ЕООД не е сторил това. В допълнителния отговор
ответниците поддържат становището си за неравноправност на договорните клаузи
по смисъла на ЗЗП и за тяхната нищожност като са посочили практика на ВКС в
подкрепа на това.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован чрез своя процесуален представител поддържа предявения иск и желае
уважаването му с присъждане на разноските.
Ответниците също редовно призовани
за съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ч.гр.д.№ 1033/2020 г. по описа на
ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител "Юробанк България" АД и длъжници К.Т.Ф., М.К.Ф.,***
и „ВИН.КО" ЕООД с.Хаджидимитрово, представлявано от Т.К.Ф. като се желае
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против тримата
при солидарна отговорност за задължение, произтичащо от договор за предоставяне
на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г., ведно с
прилежащите му Анекс № 1/23.12.2009 г., Анекс № 2/30.05.2012 г., Анекс №
3/28.09.2012 г., Анекс № 4/11.12.2012 г., Анекс № 5/11.12.2012 г., Анекс №
6/22.12.2015 г. и Анекс № 7/1.08.2017 г. Претендираните суми са за главница в
размер 73404, 69 евро за периода 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г.,
възнаградителна лихва 5021,05 евро за периода 27.06.2019 г. до 18.02.2020 г.,
наказателна лихва 4062,47 евро за периода 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г., законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и такси в размер
180,36 евро. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед №
417/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист солидарно против тримата длъжници за всички
претендирани по заявлението суми от банката. В срока по чл.414 от ГПК от
тримата длъжници е постъпило възражение, че не дължат изпълнение по вземането
по издадената заповед за изпълнение.
От "Юробанк България" АД
са представени по делото договорът за предоставяне на кредитна линия с ипотека
и седемте анекса, сключени към него. От тези доказателства се установява, че на
15.11.2007 г. е сключен Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №
0010-0206-000 000 00828 между "Банка Пиреос България" АД /с
правоприемник „Юробанк България" АД/ и К.Т.Ф. и М.К.Ф. – кредитополучатели
като банката е предоставила на кредитополучателите кредитна линия с лимит 100
000 EUR, която се усвоява по сметка на кредитополучателя в Банката наведнъж или
многократно до крайния срок - 60 месеца от подписване на договора. В чл.9 ал.1
и 2 е договорено, че кредитополучателите заплащат в полза на банката годишна
лихва, която се начислява върху размера на усвоената сума от кредитния лимит за
съответния срок на ползване като лихвата се формира на базата на тримесечния
EURIBOR плюс надбавка от 6 %, а при просрочие и предсрочна изискуемост на
кредита, към лихвата по главницата се добавя наказателна надбавка от 10 %.
Съгласно чл.10 от договора стойността
на тримесечния SOFEBOR/EURIBOR за целите на чл.9 се актуализира като се прилага
стойността му, установена през първия работен ден на всеки месец. За обезпечаване
точното изпълнение на договора кредитополучателите/ипотекарният длъжник учредява
в полза на Банката втора по ред ипотека върху свой собствен недвижим имот, находящ
се в гр****,
ул. ***** № ** - сграда за търговия, представляваща сграда с
идентификатор № ********** със застроена площ от 45 кв.м и недвижим имот,
находящ се на същия адрес - 353/402 идеални части от поземлен имот с
идентификатор № ************, целият с площ от 402 кв. м. по кадастрална
карта, заедно с реалната /цялата/ собственост върху построената в него жилищна
сграда с гараж.
С Анекс № 1/23.12.2009 г. страните
по договора за кредитна линия са
договорили, че отпуснатите от банката средства под формата на кредитна линия се
трансформират в многоцелеви кредит с ипотека като кредитът се счита за изцяло
усвоен и не може да бъде усвояван и погасяван многократно, неусвоената, част от
първоначално отпуснатия кредитен лимит няма да бъде усвоявана. В чл. 2 се сочи,
че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 103 013,83 евро, като главницата
се формира от усвоената част от кредитната линия и дължимите по договора за
кредит просрочени лихви, такси и комисиони, заедно с лихвите, дължими през промоционалния
период по настоящия анекс. В чл.3 ал.1 от договора са посочени размерите на ГЛП
– 10.470 %, равен на БЛП за банката с надбавка от 4.72 %. В чл.3 ал.2 е отразено съгласие на кредитополучателя, че
банката има право да промени едностранно приложимия към настоящия договор за
кредит лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите
компоненти, независимо от техния вид и наименование /например индекс, база,
надбавка и т.н/ в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс
от страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на
предпоставките, посочени в Общите условия на банката. Общи условия на банката
не са представени като доказателство по делото.
Последвало е сключване на Анекс №
2/30.05.2012 г. и Анекс № 3/28.09.2012 г., с които са посочени съответните общи
суми на просрочие по кредита към 30.05.2012 г. в размер 3295,84 евро с отложено
плащане до 27.06.2012 г. и към 28.09.2012 г. в размер 3096,91 евро с отложено
плащане до 27.10.2012 г. Приети са погасителни планове в съответствие с
анексите и е отразено, че всички останали условия по основния договор се запазват
същите.
Със сключване на Анекс №
4/11.12.2012 г. е уговорена солидарна
отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между банката и „ВИН.КО" ЕООД
в качеството му на солидарен длъжник, който се задължава спрямо банката да
отговаря за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206-00000000828/2007 г. и
всички сключени анекси към него.
В Анекс № 5/11.12.2012 г., Анекс №
6/22.12.2015 г. и Анекс № 7/1.08.2017 г. страните са договорили каква е
дължимата главница към момента на сключването им, как е формирана и дължима,
както следва: по Анекс № 5 просрочените задължения са в размер на общо 4 260,34
евро и включват просрочена главница, лихви, такси и комисиони. С чл.1, ал.2 и
ал.3 е уговорена общата сума на просрочените задължения по чл.1 и лихвите,
дължими през периода с по-ниска лихва, които се прибавят към редовната главница
като общата сума на главницата в размер на 84 016,34 EUR се счита за отпусната
при условията на договора за кредит и анекса. Общата сума на главницата,
формирана по посочения начин, се счита за изцяло усвоена съм датата на анекса.
По Анекс № 6 просрочените задължения са в размер на общо 1 528,20 евро и
включват просрочена главница, лихви, такси и комисиони. С чл.1, ал.2 и ал.3 е
уговорено общата сума на просрочените задължения по този Анекс да се прибавят
към редовната главница като общата сума на главницата в размер на 80 146,13 евро
се счита за отпусната при условията на договора за кредит и анекса. Общата сума
на главницата, формирана по посочения начин, се счита за изцяло усвоена съм
датата на подписване на анекса. По Анекс № 7 просрочените задължения са в
размер на общо 1 989,63 евро и включват просрочена главница, лихви, такси и
комисиони, с чл.1, ал.2 и ал.3 е уговорено общата сума на просрочените
задължения по чл.1 да се прибавят към редовната главница като общата сума на
главницата в размер на 78 392,62 евро се счита за отпусната при условията на
договора за кредит и анекса. Общата сума на главницата, формирана по посочения
начин, се счита за изцяло усвоена съм датата на подписване на анекса.
По делото по искане на ищеца бе
назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че общият размер на усвоената сума по Договор №
0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г. и 7 броя Анекси към него, включваща 4 бр.
капитализации /реструктуриране на главницата/, е 112 601,92 евро. За периода 27.12.2007
г. – 11.05.2020 г. по процесния договор са погасени
задължения в размер на общо 136 261,33 евро, от
които: - погасена главница - 39 197,23 EUR; - погасена възнаградителна лихва -
3 93 430,25 EUR; - погасени наказателни лихви за просрочие - 589,03 EUR; -
погасени такси - 3 044,82 EUR. Към датата на извлечението от счетоводните книги
на „Юробанк България" АД - 25.05.2020 г., както и към датата на изготвяне
на заключението, задължението по процесния Договор и сключените към него 7 бр.
Анекси е в размер на общо 82 668,57 евро, от които: - главница за периода от
27.06.2019 г. -25.05.2020 г. - 73 404,69 евро; - възнаградителна лихва за
периода 27.06.2019 г. - 18.02.2020 г. - 5 021,05 евро; - наказателна лихва за
периода 27.11.2019 г. - 25.05.2020 г. - 4 062,47 евро; - такси за периода 27.11.2019
г. - 25.05.2020 г. - 180,36 евро.
Вещото лице е установило, че
процесният кредит не е обслужван редовно, което е довело до неколкократното му
рестуктуриране, за което са подписани анекси към договора. Към датата на
извлечението от счетоводните книги са падежирали и непогасени 11 броя вноски на
обща стойност 9 403,54 евро, от които: - главница за периода от 27.06.2019 г. -
25.05.2020 г. - 2 842,36 евро; - възнаградителна лихва за периода 27.06.2019 г.
- 25.05.2020 г. - 6 380,81 евро; -такса - 180,36 евро.
Последното плащане за погасяване на
задълженията преди обявяването на предсрочната изискуемост, е извършено на
31.01.2020 г. от спестовна сметка в евро с титуляр М.К.Ф.. На 31.01.2020 г. К.Т.Ф.
е внесъл 4 000,00 лв., равняващи се на 2 040,30 евро, с които е погасена
просрочена главница към 21.03.2019 г. - 238,77 евро.
На 11.05.2020 г. е извършена
корекция на лихвения процент в посока намаляване във връзка с извънредното
положение, в резултат на което по сметката са възстановени средства в размер на
1 128,95 евро и с тази сума са погасени следните задължения: - просрочена
главница към 27.04.2019 г. 244,23 евро; - просрочена главница към 27.05.2019 г.
- 246,19 евро; - просрочени лихви по редовна главница към 27.05.2019 г. -
592,28 евро; - просрочени лихви по редовна главница към 27.06.2019 г. - 46,25
евро.
Вещото лице сочи, че е образувано изп.д.№
776/2020 г. въз основа на изпълнителни листи: по ч.гр.д. № 1655/2020 г. по
описа на PC-Ямбол, с предмет Договор за кредит № 0010-0206-000 000
00825/15.11.2007 г. и по ч.гр.д. № 1653/2020 г. по описа на PC-Ямбол, с предмет
Договор за кредит № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г. - обект на настоящото
производство. По изп.д.№ 776/2020 г. по описа па ЧСИ И. Х. с pег.№ 878, в резултат от запор на трудовото
възнаграждение на М.К.Ф. са постъпили суми в размер на общо 3250,56 лв., но
същите не са разпределени.
Вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза е установило още, че Анекс № 1 и Анекс № 5 са
сключени съответно на основание молба за промяна на параметри от 14.12.2009 г.
и на основание молба за промяна на параметри
от 23.11.2012 г.
Съдът приема заключението на
съдебно-икономическата експертиза за годно доказателство с оглед компетентното
и обективно изготвяне въз основа на относимия към случая доказателствен
материал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
ответниците към банката, произтичащо от Договор за предоставяне на кредитна
линия с ипотека и седем броя анекси, сключени към него, за което са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 417/29.05.2020 г. и изпълнителен лист от 01.06.2020 г.
Не е спорен въпросът относно
настъпването на предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /депозирано в ЯРС на 28.05.2020 г./ и
това се установява от представените покани до тримата длъжници, с които банката
ги уведомява, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Връчванията
са извършени от ЧСИ И. Х., като
това на К.Т.Ф. е оформено по реда на чл.47 от ГПК с уведомление залепено на
20.01.2020 г., на „ВИН.КО" ЕООД по реда на чл.50 ал.2 от ГПК на 4.02.2020
г., а на М.К.Ф. връчването е лично на 5.01.2020 г.
Преди да бъде обсъден въпроса по
възраженията на ответниците относно наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, съдът следва да отбележи, че възражението на
ищеца-банка относно неприложимостта на разпоредбата по отношение на настоящите
длъжници е частично основателно. Ответникът „ВИН.КО" ЕООД категорично не
се ползва от закрилата на разпоредбите на ЗЗП, тъй като е дружество по смисъла
на ТЗ, а не физическо лице. С разпоредбата на § 13 от ДР на ЗЗП е дадено
легално определение на понятието "потребител" и това е всяко
физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът по никакъв начин
не доказа в настоящото производство възражението си, че договорът за кредит не
следва да бъде преценян за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,
тъй като ответниците физически лица и основни кредитополучатели К. и М. Ф. нямат качество на
потребители. Не се представиха доказателства за това, че ответниците Ф. са сключили договора за
многоцелеви кредит с цел рефинансиране на ипотечен кредит към „Банка ДСК“ АД,
който са ползвали за закупуване на недвижим имот с цел използването му за
търговия. В сключените договор за
предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007
г. и направеното изменение с прилежащия му Анекс № 1/23.12.2009 г. за
трансформиране в многоцелеви кредит с ипотека, не е отразено твърдяното от
ищеца обстоятелство за рефинансиране на кредит към друга банка, който пък от
своя страна е ползван за търговска цел. Предвид това, съдът приема, че
ответниците К. и М. Ф. попадат като потребители под закрилата на разпоредбите на ЗЗП и следва да
бъдат разгледани възраженията им в тази насока.
Първото възражение за неравноправни
клаузи на договора за кредит и анексите към него поради това, че не са
индивидуално договорени по смисъла на чл.146 от ЗЗП, съдът намира за
неоснователно. Според ал.1 от текста на тази разпоредба, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а според ал.2 не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В настоящия случай съдът счита, че клаузите по основния
договор за кредит и анексите към него са индивидуално договорени и не
представляват договори, сключени при общи условия. Следва да се има предвид
обстоятелството, че анекси № 1 и № 5 са сключени по молба на
кредитополучателите, т.е. при проявена от кредитополучателите инициатива за
промени в договорните условия, не е основателно да се твърди за неиндивидуално
договорени клаузи. От текста на договора и анексите може да се направи извода,
че клаузите им са съобразени с волята на страните относно размера на ползвания
кредит, включително остатъка, срока и броя на вноските, прилагания лихвен процент.
Дългът е преуреждан седем пъти, уговаряно е обслужването му със специфични и
конкретни условия по връщането му и т.н., въз основа на което съдът приема, че
между страните по договора за кредит са водени предварителни преговори,
разговори и това сочи, че клаузите са индивидуално договорени и не са
недействителни на това основание.
Второто възражение на ответниците Ф. е относно едностранно
изменение чрез повишаване на първоначално договорения размер на лихвите от
страна на банката, водещо до неравноправност на клаузите относно променения
размер на лихвите по кредита. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По-конкретно
в т.13 е посочено, че е неравноправна клауза, когато се предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
Съгласно чл.10 от процесния договор
за кредитна линия с ипотека, стойността на тримесечния SOFEBOR/EURIBOR за
целите на чл.9 се актуализира като се прилага стойността му, установена през първия
работен ден на всеки месец, а съгласно чл.3 ал.3 от Анекс № 1/23.12.2009 г. е
договорено, че банката има право едностранно да променя приложимия към договора
за кредит лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите
компоненти, независимо от техния вид и наименование в случай, че пазарните
условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава
промяна при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия на банката. В
останалите Анекси от № 2 до № 7 такава клауза не е залегнала, единствено е
налице такава за запазване на всички договорени до момента клаузи на договора
за кредит и анексите към него.
Съдът счита, че в настоящия случай
такава неравноправна клауза е налице с договарянето на едностранно изменение на
лихвения процент по договора и не е налице изключението на чл.144 от ЗЗП за
неприлагане на разпоредбата на чл.143 т.13. В съдебната практика е прието, че е
допустима уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване
на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; тези обстоятелства следва
да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора; методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ - чл. 144, ал. 4 ЗЗП, т. е. да е ясен начина на
формиране на лихвата; при настъпването на тези обстоятелства да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва, като ако
е предвидена възможност само за повишаване, това води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В настоящия
случай не е налице едно от кумулативните условия за допустимо едностранно
изменение на лихвата, а именно – липсва методиката за промяна на лихвата, която
да е подробно и ясно описана в договора или ОУ. Общи условия не са представени
от банката нито в заповедното производство, нито в настоящото установително. Посочените
клаузи за промяна от страна на банката на лихвения процент не съдържат ясно и
разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид
настъпилите, неконкретизирани промени в пазарните условия ще се формира новият
базов лихвен процент. Поради това липсата на каквато конкретна методика води до
възможност кредиторът произволно да променя размера на лихвите по кредита. В
този смисъл са решение № 2644 от 5.10.2022 г. на СГС по в. гр.д. № 12899/2021
г., решение № 144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 87/06.11.2019 г. по т. д. № 848/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №
9/27.02.2020 г. по т. д. № 62/2019 г. на ВКС, І т.о. Поради изложеното съдът
счита, че следва да бъде уважено възражението на ответниците Ф. за прогласяване
нищожност на чл.10 от процесния договор за кредитна линия с ипотека и чл.3 ал.3
от Анекс № 1/23.12.2009 г. по отношение на тях.
ЯОС счита, че са нищожни уговорките
в Анекс № 1, № 5, № 6 и № 7 отново по отношение на ответниците физически лица,
клаузите, в които е договорено, че олихвяваната главница по кредита се състои
от просрочена главница, лихви, такси и комисиони. В чл. 2 от Анекс № 1 е
записано, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 103 013,83 евро,
като главницата се формира от усвоената част от кредитната линия и дължимите по
договора за кредит просрочени лихви, такси и комисиони, заедно с лихвите,
дължими през промоционалния период по този анекс. Съгласно чл.1 ал.1 по Анекс №
5 просрочените задължения са в размер на общо 4 260,34 евро и включват
просрочена главница, лихви, такси и комисиони. Съгласно чл.1 ал.1 по Анекс № 6
просрочените задължения са в размер на общо 1 528,20 евро и включват просрочена
главница, лихви, такси и комисиони и съгласно чл.1 ал.1 от Анекс № 7 просрочените
задължения са в размер на общо 1 989,63 евро и включват просрочена главница,
лихви, такси и комисиони. При сключването на всички тези анекси № 1, 5, 6 и 7 е
договорена клауза като посочените просрочени задължения, състоящи се от просрочена
главница, лихви, такси и комисиони се прибавят към редовната главница по
договора за кредит като новоформираната главница се счита за отпусната на кредитополучателя
при условията на договора за кредит.
Както и ЯОС е приел в определение №
260040/20.01.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 623/2020 г., посочените клаузи са нищожни по отношение физическите лица
ответници, тъй като в тях е договорено, че олихвяваната главница по кредита се
променя с прибавяне към нея на просрочените лихви. Според чл.10 ал.3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на БНБ. С решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. №
1504/2018 г., II т.о., ВКС е приел, че уговорките в сключените допълнителни
споразумения със страни потребители за увеличаване на главницата чрез прибавяне
на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви са нищожни на
основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице
анатоцизъм, доколкото с наредба на БНБ не се предвижда олихвяване на изтекли
лихви. ВКС постановява в решението, че преструктурирането по чл.13 от Наредба №
9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Освен посоченото решение на ВКС в този смисъл е и
решение № 150 от 20.03.2020 г. по т.д.№ 279/2019 г., ІІ т.о. на ВКС.
Обстоятелството, че към момента на сключване на процесните споразумения не е
налице подзаконов нормативен акт на БНБ (Наредба), която да предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви, означава, че уговорената в
споразуменията договорна клауза, създаваща такава възможност е нищожна на
основание чл.26, ал.4 във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.146, ал.5 ЗЗП.
По отношение на ответникът „ВИН.КО"
ЕООД действа правилото на чл.294 ал.2 от ТЗ за това, че лихва върху лихва се
дължи само ако е уговорена, поради което спрямо дружеството не следва да се
прилага правилото за нищожност на клаузите поради анатоцизъм. Предвид
изложеното, клаузите по чл.2 от Анекс № 2, чл.1 ал.1 от Анекси № 5, 6 и 7
следва да бъдат прогласени за нищожни по отношение на ответниците Факиреви.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящия случай с прогласяване нищожността на някои от клаузите на
договора за кредит и част от анексите, ответниците Ф. не се освобождават от отговорността да върнат
чистата стойност по кредита, но искът по отношение на тях е недоказан по размер
и следва да се отхвърли. Именно поради нищожност на клаузите за формиране на
главницата по анексите поради включване в нея на всички просрочени до момента
задължения от главница, лихви, такси и комисиони, по делото не е установен
размера на чистата главница. Компонентите на новоформираната главница не са
посочени поотделно, за да бъде преценен чистия размер на главницата като
задължение, съгласно чл.23 от ЗПК. Такива данни липсват с представеното от
банката извлечение от счетоводни книги, както и в заключението на вещото лице,
поради което искът по отношение на К. и М. Ф. е неоснователен.
Относно ответникът търговец „ВИН.КО"
ЕООД, както се посочи по-горе са неприложими възраженията, касаещи
потребителите по смисъла на ЗЗП, както и правилото за анатоцизъм. Самостоятелни
възражения относно този ответник не са направени, както и не са представени
доказателства, удостоверяващи недължимост на задължението по договора за кредит
и анексите към него. С Анекс № 4/11.12.2012 г. е уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между
банката и „ВИН.КО" ЕООД в качеството му на солидарен длъжник, който се задължава
спрямо банката да отговаря за изпълнение на задължението на кредитополучателя
по договора за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №
0010-0206-00000000828/2007 г. и всички сключени анекси към него. Съгласно
чл.122 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците. В настоящия случай при предявена претенция против
трима солидарни длъжници, по отношение на двама, от които искът се отхвърля,
претендираното задължение следва да бъде прието за установено, че се дължи от
ответника „ВИН.КО" ЕООД и искът да бъде уважен по отношение на този
ответник.
При този изход на делото ответникът
„ВИН.КО" ЕООД следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер
3569,69 лв., както и разноските в заповедното производство в размер 6780,05 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по отношение на К.Т.Ф.,
ЕГН ********** и М.К.Ф., ЕГН **********,*** НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и предл. 3-то
от ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 от ЗЗД на следните
клаузи: чл.10 от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №
0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г., сключен между К.Т.Ф., ЕГН ********** и М.К.Ф.,
ЕГН ********** и „Юробанк България" АД, както и чл.1 ал.1 и чл.3 ал.3 от
Анекс № 1/23.12.2009 г. и всеки чл.1 от Анекс № 5/11.12.2012 г., Анекс №
6/22.12.2015 г. и Анекс № 7/1.08.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Юробанк
България" АД, ЕИК ********* гр. София против К.Т.Ф., ЕГН ********** и М.К.Ф.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде прието за
установено, че "Юробанк България" АД има вземане против К.Т.Ф., ЕГН **********
и М.К.Ф., ЕГН ********** в общ размер 82 668,57 евро, от които: 73 404,69 евро
- главница за периода от 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г.; 5 021,05 евро -
възнаградителна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 18.02.2020 г.; 4 062,47
евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г. и 180,36 евро - такси за
периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г., ведно със законовите последици от
това, законна лихва върху главницата от 28.05.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 417/29.05.2020 г. по
ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК, че „ВИН.КО" ЕООД, ЕИК ********* с адрес на
управление с.Хаджидимитрово, ул.“Хаджи Димитър“ № 1, представлявано от Т.К.Ф. дължи
на "Юробанк България" АД, ЕИК ********* гр. София сума в общ размер
82 668,57 евро, от които: 73 404,69 евро - главница за периода от 27.06.2019 г.
до 25.05.2020 г.; 5 021,05 евро - възнаградителна лихва за периода от
27.06.2019 г. до 18.02.2020 г.; 4 062,47 евро - наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 27.11.2019 г. до
25.05.2020 г. и 180,36 евро - такси за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020
г., ведно със законовите последици от това, законна лихва върху главницата от
28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
417/29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „ВИН.КО" ЕООД,
ЕИК ********* с.Хаджидимитрово да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на "Юробанк
България" АД, ЕИК ********* гр. София направените в настоящото
производство разноски в размер 3569,69 лв., както и разноските в заповедното
производство в размер 6780,05 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: