Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2000/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215,
ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба вх. № 12732/11.07.2018г.
на И.С.И., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника му А И С., ЕГН: **********, чрез адвокат Т.П. срещу
Заповед №2106/11.06.2018г. на Кмета на Община Варна.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е неправилна, незаконосъобразна, издадена при допуснати нарушения на
административното производство. Твърди, че са налице нарушения на
административнопроизводствените правила поради това, че административният орган
е издал оспорения административен акт без да изясни значимите факти и
обстоятелства и без да даде възможност на заинтересованите лица да направят
възражения. Счита, че административния орган формално е следвал установената в
чл.225а от ЗУТ специална административна процедура при издаването на акта.
Позовава се на разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, считайки, че процесният строеж
е допустим съгласно действащия ЗУТ, съставлява търпим строеж съгласно §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не подлежи на премахване, поради което е достатъчно
основание да се приеме, че оспорената заповед противоречи на материалния закон.
Претендира се отмяна на заповедта и
присъждане на направените разноски.
Ответникът по делото, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт К оспорва жалбата. Изразява становище за
правилност и законосъобразност на оспорвания административен акт. Счита, че с
оглед доказателствата по делото, безспорно установено е, че е налице незаконен
строеж. Относно направеното възражение от жалбоподателя за невръчването на
констативния акт, счита, че са спазени изискванията на §4 от ЗУТ, препращащ към
АПК, поради което и на основание чл.61 от АПК, адресата на заповедта е бил
уведомен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – Д.Х. и М.В. не изразяват
становище по жалбата.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред административния
орган е образувано във връзка с подадено заявление с рег. № УСКОР
18000094ВН-002ВН/26.01.2018г., относно незаконен строеж, находящ се в гр.
Варна, ул.“ ****** и след извършена проверка, обективирана с Констативен акт №
1 от 08.02.2018г., съставен от длъжностни лица в отдел „Строителен контрол“,
дирекция УСКОР при Община Варна.
От констативния акт е видно, че длъжностните лица са
извършили проверка на строеж “Пристройка и надстройка на съществуваща
едноетажна жилищна сграда“, находящ се гр. Варна, ул.“ ****** с идентификатор
10135.******по кадастралната карта на гр. Варна. Пристройката е на четири
етажа, със ЗП – 25 кв.м. и е реализирана към дъното и югозападната граница на
имота. Надстройката е на три етажа със ЗП -67 кв.м. Конструкцията на строежа е
масивна – стоманобетонни носещи греди и колони, стоманобетонни междуетажни плочи,
тухлени зидове. Покривната конструкция е дървена, двускатна, с покритие от
керамични керемиди. Връзката между етажите се осъществява посредством външна
стоманобетонно стълбище. Надстройката и пристройката са на етап „груб строеж“,
без изпълнени инсталации и довършителни работи. Височината от кота терен до
стрехата е 9,30м., а до билото – 10,80м. и обща РЗП на пристройка и надстройка
– 300 кв.м. Според данните от констативния акт, реализираното застрояване в
имота не отговаря на предвижданията на КЗСП, одобрен със Заповед № Г-88 от
16.03.1994г. на Кмета на Община Варна, а строежът е изграден без разрешение за строеж и без одобрени
инвестиционни проекти. Констативният акт е връчен лично на Д.Х.. М.В. е
уведомен за съставения констативен акт с писмо, рег. № ЗК 18000339/13.02.2018г.
И.С.И. не е получил уведомителното писмо, и е бил уведомен по реда на чл.61,
ал.3 от АПК.
В
законоустановения срок не са постъпили възражения срещу съставения констативен
акт.
Въз основа на направените констатации е издадена и
обжалваната в настоящото производство Заповед № 2106/11.06.2018г. на Кмета на
Община Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща едноетажна
жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, ул.“******.
За изясняване на обстоятелства по
делото е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза /л.62-67 по
делото/ и допълнителна съдебно-техническа експертиза /л.85-88/, неоспорени от
страните, заключенията по които съдът
кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени.
Въз основа на приетите за установени факти и след
служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът счита следното:
Жалбата е подадена от лице – адресат на акта, с правен
интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща
на формалните изисквания на закона за реквизити, което я прави допустима за
разглеждане по същество.
Обжалваната в настоящото производство заповед е
издадена от Кмета на Община Варна чрез Т И – Зам. кмет на Община Варна предвид
предоставените правомощия по силата на Заповед №4793/25.11.2015г.
Съдът счита изложените възражения на жалбоподателя за неоснователни.
Законосъобразността на
административния акт се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл.
59, ал.2, т.4 от АПК същият следва да съдържа фактическите и правни основания
за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го
опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги
съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на
административния акт. Обратно, макар и да е административнопроизводствено
нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание
за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа
фактическите основания за издаването си. В случая волята на органа относно
упражненото от него право е ясна, а последващият контрол по приложението на
закона спрямо посочените факти е изцяло допустим и възможен.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че
оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган и в
установената от закона форма.
Не се
установява в хода на производството пред административния орган да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалните разпоредби.
Заповедта е
издадена в съответствие с целта на закона, който забранява извършването на
строежи без разрешение за строеж и който към настоящия момент не допуска
съществуването на незаконни строежи, които подлежат на премахване, поради липса
на правна възможност за съществуването или узаконяването им. Строежът е индивидуализиран
както от извършилите проверката длъжностни лица, така и от вещото лице. Като
правно основание за издаване на процесната заповед правилно е посочена
разпоредбата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба строежа или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ: „Строежи са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.“
От заключението
по допуснатата съдебно-техническа експертиза е видно, че строежът съответства
на описанието в оспорената заповед. Според експертизата отразената в КК и КР на
гр. Варна жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.486.2 със ЗП от 41 кв.м.
попада в обема ва изградената 4-етажна масивна жилищна сграда с обща ЗП от -90
кв.м. и РЗП – 390 кв.м., отразена в констативен акт №1 от 08.02.2018г. Според
експертизата, сграда с идентификатор 10135.1501.486.2 представлява най-старата
жилищна сграда в имота, обозначена като „ПЖ“ /едноетажна паянтова жилищна
сграда/ в предходен кадастрален план от 1965г. Построената през 1983г. с
Разрешение за строеж № 138/08.11.1983г. пристройка към тази сграда с обща
позволена ЗП от 26 кв.м., не е коректно попълнена в КК. Пак според
експертизата, ако това беше направено, очертанията на съществуващата сграда щяха
са бъдат като тези, изчертани на ситуацията на приложение № 1 към Констативен
акт №1 с черен контур и повдигнати в бял цвят, а ЗП на сградата щеше да бъде –
67 кв.м. Обект на заповедта според експертизата е останалата част от 4-етажната
масивна жилищна сграда, която се явява 4-етажна пристройка към съществуващата
сграда /повдигнат в щрих част от 4-етажната сграда на ситуацията към
Констативен акт №1/ със ЗП 25 кв.м. и РЗП от – 100 кв.м., ситуирана между
съществуващата сграда, дъното на парцела и югозападната му граница и 3-етажна
надстройка над повдигнатата в бял цвят на същата ситуация съществуваща сграда с
общо РЗП от – 200 кв.м. или общо РЗП на пристройката и надстройката – 300 кв.м.
Експертизата дава отговор, че строежът не отговаря на предвижданията на КЗСП,
одобрен със Заповед № Г-88 от 16.03.1994г. на Кмета на Община Варна, съгласно
който в процесния и съседните му имоти на ул.****** е предвидено свързано
застрояване по уличната регулационна линия на жилищни сгради с гаражи и
съответно два или три етажа над тях. Относно процесния строеж, експертизата
посочва, че не съществуват строителни книжа. Експертизата дава подробно
описание на вида строителство, ползвани материали, като независимо от
описанието, не може да определи точната година на изпълнение на процесния строеж.
Позовавайки се на приложените по делото документи – строителен протокол №45/14.11.1983г.
за жилищна постройка и Наказателно постановление №207/23.11.1995г., и предвид
вида на строителните материали, експертизата е изразила предположение, че
строителството на двата жилищни етажа над старата сграда над пристройката е
изпълнено в периода 1984г. до месец ноември 1995г. Таванския етаж е изграден
вероятно след наказателното постановление и заплащането на глоба по него на
30.11.1995г. С оглед обема на СМР за изграждането на грубия строеж на таванския
етаж и покрива на сградата, според експертизата е възможно строителството на
процесната сграда да е завършило до края на 1995г. Експертизата дава
заключение, че според действащата към момента на извършване на строителството
нормативна уредба максимално допустима е била пристройка към основната жилищна
сграда с площ до 40 кв.м. на един етаж, което е възможно единствено при
представяне на нотариално заверено заявление до общината за съгласие от
заинтересованите страни за разрешаването им за нарушаване на минимално определените
в закона отстояния на пристройката от границите на имота. В този случай общата
ЗП на основната сграда и пристройката би била 81 кв.м. Допустимо е било и
временно преустройство на таванските части на заварената сграда в жилища.
Всичко останало извън посоченото не е било допустимо до действащата 1995г.
нормативна уредба. Позовавайки се на разработки на устройствени планове от
1984г. до настоящия момент засягащи процесния УПИ ХХ-9 от кв.295 на 9-ти м.р.
на гр. Варна, допълнителната съдебно-техническа експертиза дава заключение, че
строежът описан в обжалваната заповед е недопустим. Максимално допустимото
застрояване в дъното на УПИ ХХ-9 е според частичната квартална разработка за
кв.295, одобрена със Заповед от 31.01.1997г. на Главния архитект на район
„Одесос“, съгласно която в дъното на цитирания имот е разрешено застрояване по
кадастралните му граници на едноетажна паянтова сграда. Разрешеното застрояване
попада в част от съществуващата стара жилищна сграда, в част от изградената с
разрешение за строеж № 138/08.11.1983г. жилищна пристройка и в част от първия
етаж та описаната в заповедта пристройка на четири етажа със ЗП - 25 кв.м.
Съдът кредитира изцяло заключенията по
допуснатите съдебни експертизи. От доказателствата по делото категорично се
установява, че строежът е извършен в несъответствие с предвижданията на устройствените
планове, засягащи УПИ ХХ-9 от кв.295 и без наличието на строителни книжа, както
правилно е констатирал административния орган.
Съгласно
§5, т.36 от ДР на ЗУТ „строителни книжа“ са всички необходими одобрени
инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението
за строеж или актът за узаконяване. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1, т.2
от ЗУТ незаконен е строеж, когато се извършва без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж. Именно доколкото одобрените
инвестиционни проекти /когато се изискват такива/ и разрешението за строеж са
част от „строителните книжа“ може да се приеме, че липсата на книжа прави
строежа незаконен по смисъла на ЗУТ. В тази връзка по делото не са ангажирани
доказателства за наличието на строителни книжа, което налага извода за изцяло
извършен незаконен строеж. Приложеното по делото Разрешение за строеж №
138/08.11.1983г. е неотносимо към настоящия спор. Съдът намира за правилно
установена от административния орган категория на незаконния строеж, а именно пета
категория съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя в насока допуснат нарушения при връчване на
констативния акт. От доказателствата по делото категорично установено е, че
Констативен акт № 1/08.02.2018г. е връчен на Д.Х., чрез упълномощено от него
лице – И К , ЕГН: ********** по силата на пълномощно от 20.12.2017г., заверено
от К П , нотариус с рег. №382. М.С.В. е
бил уведомен за изготвения констативен акт с писмо рег. №
ЗК18000339ВН/13.02.2018г., получено от адресата на 16.02.2018г. видно от
приложеното известие за доставяне. Поради това, че И.С.И. не е получил
уведомителното писмо, същият е бил уведомен по реда на чл.61, ал.3 от АПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и относно определянето на
адресатите на заповедта. Съдът намира, че същите са правилно определени от
административния орган, който е приел, че същите са носители на правото на
собственост относно сградата, респ. относно имота.
При извършената преценка за съответствието
на акта с целта на закона съдът намира, че оспорената заповед не е постановена
в несъответствие с целта на закона, която законодателят преследва.
Недопускането на извършване на строителство без разрешение за строеж и одобрени
проекти, респ. премахването на извършено такова е с оглед по отношение на
строежите да се даде възможност да се оцени, дали инвестиционното намерение
съответства на строителните правила и нормативи и действащия ПУП, дали
проектираното и изпълненото удовлетворява съществените изисквания към
строежите, регламентирани в Раздел ІІІ, Глава девета от ЗУТ.
В изпълнение на задълженията си по чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, и след като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, настоящият състав счита,
че оспорването следва да се отхвърли, тъй като заповедта е законосъобразна и
следва да бъде потвърдена със законните последици от това.
С оглед изхода на спора основателно и
своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на
направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
в полза на Община Варна разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева
определени на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И., ЕГН: **********
*** срещу Заповед №2106/11.06.2018г. на Кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН: ********** *** да
заплати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
/сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: