№ 1409
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110202155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от К. В. М. от гр.Варна чрез неговият настойник-Е.
М. М., срещу Наказателно постановление № 439а-99/28.02.2022г. на
директора на ОДМВР-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.53
ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
В жалбата се сочи, че санкционираното лице е поставено под пълно
запрещение поради забавено умствено развитие. Представени са съответни
доказателства и е отправена молба до съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от настойника- Е. М., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. В случай, че
жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Със Заповед № РД-01-968/26.11.21г. на
министъра на здравеопазването било въведено задължение за всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, включително транспортни
средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. Въпреки това на 20.01.22г. в 13,50 ч., без да е
поставил на лицето си предпазна маска, жалбоподателят пътувал в автобус
марка „Соларис“ с рег.№ В 8520 НХ, собственост на „Градски транспорт“
ЕАД-Варна, който се движел по автобусна линия № 41 в гр.Варна. Това
обстоятелство било констатирано от св. Й. И. П.- ст. полицай при група
„Общинска полиция“-ОД на МВР-Варна, който осъществявал контрол за
спазването на противоепидемичните мерки в автобуса. Във връзка с тези
констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че като пътник в
автобус от градски транспорт няма поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, с което не изпълнява
противоепидемичните мерки, въведени в т.I, т.7 от посочената заповед. Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на
съставения АУАН на 28.02.2022г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля Й. И. П.,
който лично е възприел извършването на нарушението, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Липсват
основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетеля.
Същият се явява непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото, тъй
като не се намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не
извлича ползи от твърденията си, при което показанията му следва да бъдат
счетени за обективни и правдиви.
Макар и да няма много конкретни спомени за случая, свидетелят
подробно обяснява начина, по който са извършвани възложените им проверки
и е категоричен, че са били установени няколко лица, които са пътували в
автобуси без поставени защитни маски. В показанията на разпитания
2
свидетел се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на
приложените писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, която позволява изложената
фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
Следва да се отбележи, че при съставянето на акта жалбоподателят не е
направил възражения и не е оспорил констатациите в него, като извършването
на нарушението не е оспорено и с подадената жалба.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, оправомощен по силата на чл.209а, ал.4 от ЗЗдр., като са
приложени и доказателства за компетентността на актосъставителя-
приложеното копие на Заповед №365з-1952/24.03.2020г. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр (ДВ бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1
(сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата
алинея на цитираната норма оправомощава министъра на здравеопазването,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г.,
обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България от Народното събрание е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
3
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020 г. е удължен срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., като след тази дата е въведена извънредна епидемична
обстановка.
В изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно
положение, а впоследствие и извънредна епидемична обстановка, министърът
на здравеопазването издал редица заповеди, изменяни с оглед конкретната
епидемична ситуация, една от които е Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г.
Със Заповедта са въведени определени противоепидемични мерки за периода
от 01.12.2021 г. до 30.03.2022 г. В т. I.7 от цитираната Заповед като
противоепидемична мярка е въведено задължението за всички лица, които се
намират в закрити обществени места, включително транспортни средства за
обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба. Датата 20.01.22г. попада в посочения период.
Поради това съдът приема, че като се е намирал в процесния автобус,
представляващ закрито обществено място по смисъла на Заповедта, без
поставена предпазна маска, жалбоподателят действително не е изпълнил
въведени със Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закона за
здравето. Следва да се отбележи, че с изменението на чл.63 от ЗЗдр, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е въведена нова ал.11, според която
заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по
реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на
интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на
интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на
предварително изпълнение. Поради това процесната заповед се явява общ
нормативен акт, който установява определени задължения за гражданите,
неизпълнението на които представлява административно нарушение.
На следващо място, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г. ) предвижда специално наказание за лице, което
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, защото в
себе си съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение
на това правило. В Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а.
4
н. д. № 1443/2020 г. се посочва в сходен случай, че очевидно законодателната
техника е използвана така, щото в една разпоредба да са вписани както
диспозиция, така и санкция. Нормите на чл. 63, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 ЗЗ са
бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки е
предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването.
Следователно конкретните прояви, подлежащи на санкция на основание чл.
209а от ЗЗдр, се определят съобразно въведените от министъра забрани и
задължения. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в НП дата и място, по време на действие на
въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от лица,
които се намират в закрити обществени места, включително транспортни
средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, жалбоподателят се е намирал именно
в такъв обект, без поставена защитна маска, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се лице, което
видно от приложените по делото доказателства, страда от епилепсия,
алкохолна зависимост и органично разстройство на личността, във връзка с
което е поставено под пълно запрещение. При това положение, с оглед
особеностите на случая и предвид личността на нарушителя, съдът намира, че
процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от обичайните такива
от този вид. Очевидно е, че нарушението е обусловено от особеностите на
болестното състояние на лицето, а не от незачитане на правните норми,
поради което следва да бъде счетено за маловажно. Здравословното
състояние на лицето е обективен факт, който следва да се отчете при
преценка тежестта на нарушението. Отделно от изложеното следва да се
отбележи, че при тези данни са налице сериозни съмнения в способността на
санкционираното лице да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Предвид обаче наличието на основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление поради маловажност на случая,
съдът намира за излишно изследването на въпроса за вменяемостта на
нарушителя.
При така установеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло. На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН жалбоподателят
следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно
5
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439а-99/28.02.2022г. на
директора на ОДМВР-Варна, с което на К. В. М. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, като
незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. В. М. от гр.Варна, ЕГН:**********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6