Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Габрово, 02.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски
районен съд в публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Петракиева
при секретаря Радинка Кулекова-Атанасова и в присъствието
на прокурора ...................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №64
по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д.Д.К.
от гр. Габрово, ЕГН **********, е обжалвал наказателно постановление №**********/28..11.2019
г. на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – В. Търново, с което за
това че на 16.10.2018 г., на територията на РДГ- В. Търново, обл. Габрово,
землище Габрово, отдел 314, подотдел "о" - държавна горска територия
не изпълнил задълженията си, посочени в чл.16 т.2 б.А от Наредба №5 от
31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначението им, като при извършеното маркиране в отдел 314 подотдел
"о", землище Габрово - ДГТ в съучастие с инж. В.К. и инж. Т.Т. ограничил на терен трасе за
късометражна въжена линия с ширина 6 метра, а на места 10 метра при нормативно
определена ширина за такъв вид трасе до 4 метра, за нарушение по чл.257 ал.1
т.1 от Закона за горите във вр. с чл.16 т.2, буква А от Наредба №5 от
31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначението им и на основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ му е наложена глоба в
размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание като се
представлява от адвокат И.Ж. ***.
Същият моли съда да отмени цитираното наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на допуснати съществени процесуални
нарушения - вменената както нарушена норма на чл.16 т.2 б.А от Наредбата не
съдържа състав на административно нарушение, описаното в НП нарушение не било индивидуализирано
в достатъчна степен, не били изяснени съществени обстоятелства, свързани с
нарушението. Не била извършена и
преценка за маловажност.
За ответника по жалбата се явява упълномощен
представител, който оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:
Към месец октомври 2018 г. жалбоподателят инж. Д.Д.К. бил ръководител на горскостопански участък
при ТП ДГС "Габрово". През този период на територията на
РДГ-В.Търново, общ. Габрово, землище Габрово, отдел 314, подотдел "О"
- ДГТ се изграждала късометражна въжена
линия. За целта било извършено маркиране за ограничаване на терен на трасе за
въжената линия. Същото било извършено от три лица, включително жалбоподателя.
Трасето на въжената линия било проектирано съгласно изискванията, като
първоначалната маркирация била до 4 метра. При изграждането и пускането в експлоатация
на въжената линия възникнал проблем - въжетата на линията опирали в дърветата
при което съоръжението нямало как да работи. Това наложило допълнително да
бъдат маркирани и отсечени определени
дървета.
Последващо, на 23.04.2019 г. в посочения участък била
извършена проверка от служителите на РДГ – В. Търново П.П. и И.Н.. На място при проверката била измерена ширината
на трасето и установили, че на места то варира от 6 до 10 метра.. Въз основа на
карнет-описа свидетелите установили лицата, извършили маркирацията. По
отношение на жалбоподателя бил съставен АУАН серия В №005193 от 05.06.2019
г. К. отказал да подпише АУАН като
свидетел на отказа бил Т.Г.Г.. Въз основа на посоченият акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите И.Ц.Н., П.П.П.,
Т.Г.Г., К.Д.И., С.П.Г. и Д.Т.Б., както и приложените писмени такива - писмо вх.№478/17.01.2020 г.; жалба; копие на
НП №********** от 28.11.2019 г.; копие на разписка за връчване на НП; копие на
акт серия В № 005193; копия на констативен протокол серия В №006501, серия В
№006502 и серия В №006503; копие на позволително за сеч № 0488308; копие на
технологичен план; копие на карнет-опис; копие на скица на насаждението /копие
на горска карта/ и схема на извозните пътища; копие на писмо от 08.01.2020 г. с
разписка; копие на пощенски плик; копие на заповед РД 49-199 от 16.09.2011 г.;
копие на заповед №1 от 02.01.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът прие следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приобщено по делото
заверено копие от Заповед №1 на
Директора на РДГ В. Търново и Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, съгласно които Зам. директора на РДГ В. Търново е
оправомощен да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Жалбата е подадена
в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът възприе
тезата на жалбоподателя, че издаденото наказателно постановление не отговаря в
пълнота на изискванията, предвидени в ЗАНН. В него не са изложени
обстоятелствата, при които е извършено. Същите се установяват едва в съдебно
заседание при разпита на свидетелите. Става въпрос не за формален реквизит на
НП, а за възможността да се изясни фактическата обстановка, респективно да се
направят изводи касаещи административната отговорност на наказаното лице. Не
случайно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН въвеждат императивно изискване за тези реквизити като основание за
законосъобразността на НП. Формулирането на нарушението е прецизно, но липсва
обстоятелствената част, която дава конкретиката на всеки отделен случай и която
обуславя възможност за преценка на действията и поведението на
административноправния субект. В случая АНО не само не е посочил конкретните
обстоятелства, при които е извършено нарушението, но изобщо не ги е обследвал.
Извършено е техническо измерване между дърветата, констатирано е, че ширината
на трасето надвишава 4 метра и не е предприето нищо повече за изясняване на
фактите, свързани с нарушението. Според АНО, установените в съдебно заседание
детайли относно изграждане на съоръжението нямат отношение към предмета на
делото. Това становище не се споделя от съда, защото макар и административно,
производството има наказателен характер и изисква пълно и всестранно
изясняване, каквото в случая не е направено.
На второ място,
АНО вменява нарушение извършено в
съучастие с трети лица. Тази формулировка автоматично задейства нормите и
принципите на НК, към които ЗАНН препраща. Формата на съучастие не може да бъде
извличана, тя следва да бъде точно и ясно посочена, тъй като е обвързана с различни
правни последици. Чл.21 ал.1 от НК гласи, че "всички съучастници се
наказват с наказанието, предвидено за
съответното престъпление, като се вземат
предвид характерът и степента на тяхното участие". Останалите алинеи
на посочения член регламентират спецификите при отговорността на всеки от
съучастниците. Възприемайки такова "обвинение", АНО е следвало да
посочи кой от съучастниците, кога и при какви обстоятелства е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. В случая са вписани само две имена, без
по никакъв начин да бъде изяснено тяхното участие в изпълнителното деяние, а от
там и в извършването на административното нарушение.
На следващо място -
не може да се приеме, че нарушението е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Посоченият чл.16 т.2 б.А от Наредба №5/2014 г. изисква при временните
въжени линии - разстоянията между просеките да не е по-малко от 60 м в
зависимост от релефа на терена и вида на сечта, а широчината на просеките,
измерена между короните на оставащите дървета, е: а) за късометражни с
дължина до 500 м - до 4 м. По този повод свидетелят Н. казва: "Измерихме я
/ширината/ с рулетката. Измерихме я от стоящите дървета, от които е очертана на
терен. Измерихме ги на дънера."
"От дърво до дърво мерихме. Ниско
долу на земята мерихме" - казва и свидетелят П.. Същото заявяват и
свидетелите Т.Г. и К.И.. Видно е, че в случая не е направено измерване съгласно
изискването на посочения текст - между короните на оставащите дървета.
Безспорно, че такова измерване е много по-затруднително, но именно този начин е
посочен в Наредбата и неговото неспазване автоматично поставя под съмнение
констатираните резултати.
На следващо място,
дори да се игнорират горните доводи, на самостоятелно основание, съдът счита че
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Случаят има специфики, които то
отличават от типичните случаи на това нарушение. Става въпрос за изграждане на
сложно съоръжение, което цели съществен общественополезен резултат.
Първоначално трасето е било ограничено в
предвидената ширина от 4 метра, но извънредни обстоятелства, свързани с
функционирането на съоръжението и безопасната му експлоатация са наложили
допълнително разширяване. Беше изяснено, че въжетата на линията са опирали в
короните на дърветата, което не само би затруднило използването на това
съоръжение, но би създало опасност за живота и здравето на лицата, ангажирани с
неговото използване. Причинената вреда на насажденията е несравнимо по-малко
общественоопасна отколкото опасността, която би се създала при неправилно
функциониране на самата въжена линия. Жалбоподателят като нарушител също не се
отличава с висока степен на обществена опасност като по делото няма данни за
извършени други нарушения. По тези съображения съдът счита, че са налице
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, определящи случая като маловажен.
Въз основа на
горното съдът приема, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана неправилно. Наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РДГ - В. Търново, следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателя, направените по делото разноски, във вид на адвокатско
възнаграждение, в размер на 300,00лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление №**********/28..11.2019 г. на Зам. директора на
Регионална дирекция по горите – В. Търново, с
което на Д.Д.К. от
гр. Габрово, ЕГН **********, за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за
горите във вр. с чл.16 т.2, буква А от Наредба №5 от 31.07.2014 г. за
строителството в горските територии без промяна на предназначението им и на
основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ му е наложена глоба в размер на 300,00 лева като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РДГ - В.
Търново да заплати на Д.Д.К. от гр.
Габрово, ЕГН ********** направените по делото разноски, в размер на сумата от
300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: