№ 745
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20211100514015 по описа за 2021 година
Производство по чл.435, ал.2, т.4 ГПК вр. с чл.274 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№336296/09.07.2021
година, с която се обжалва постановление от 29.06.2021г., по изп.д.
№20188410400264 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ, с което
изпълнителното дело се прекратява, вдигат се запорите е се отказва приемане
на направени от длъжника и настоящ жалбоподател С.М. Г., ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че отказът на
ЧСИ да приеме разноските е незаконосъобразен и това е така, тъй като
длъжникът в изпълнителното производство е претърпял вреди, изразяващи се
в заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуалния представителство в изпълнителния процес. Твърди, че при
прекратяване на изпълнителното производство длъжникът не само не понася
направените от взискателя разноски, но има право да възстанови сторените от
него. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли съда да приеме,
че длъжникът има право на разноски и следва да получи направените от него
в изпълнителното производство разноски. Моли съда да постанови решение, с
което отмени атакуваното постановление в частта за разноските. Претендира
разноски в това производство.
Другата страна в процесуалната връзка „Т.С.“ ЕАД, на която жалбата е
връчена на 27.08.2021 година, не взема становище по същата и не депозира
възражение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20188410400264 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841
1
на КЧСИ е образувано въз основа на молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД за
принудително събиране на вземанията на тази страна спрямо длъжника С.М.
Г. и М.Г.Г.. С молбата е възложена на ЧСИ, на основание чл.18 ЗЧСИ, да
проучи имущественото състояние на длъжниците и др.
Към молбата е приложен изп. лист от 01.06.2015г., издаден по гр.д.
№11590/2015г. по описа на СРС, 58-ми състав, от който е видно, че
длъжниците С.М. Г. и М.Г.Г., са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД следните
суми: сумата от 1 868,65лева представляваща цена на доставената от
дружеството топлинна енергия и 30,60 лева- услуга дялово разпределение за
периода от май 2012г. до април 2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 05.03.2015г. до изплащането и; сумата от 315,16лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2012г. до 09.01.2015г., от
която сума 310,76лева касателно сумата от 1 868,65лева и 4,40лева касателно
сумата от 30,60лева и 44,29лева- държавна такса и сумата от 307,50лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е
приложено и пълномощно на юрисконсулт М.Л..
На 28.06.2021година по делото постъпва молба от длъжника С.М. Г.,
чрез адв.Г. И.Г. под вх.№041628, с която страната моли делото да се
прекрати, тъй като с влязло в сила решение от 02.03.2021 година, постановено
по гр.д.№791/2018г. и с него е признато за установено, че длъжникът Г. те
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите по изпълнителния лист. В молбата се съдържа
искане на С. Г. да се присъдят направените в изпълнителното производство
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Към тази молба е представен договор за процесуално представителство
от 15.02.2018г., сключен между С.М. Г. и адв.Г. И.Г. от който се установява,
че е уговорено и платено от длъжника Г. на адв.Г.Г. за процесуално
представителство по изп.дело пред ЧСИ Н.М., в размер на 230лева.
На 29.06.2021 година ЧСИ Н.М. издава постановление, с което на
основание чл.433, ал.1,т 4 ГПК, прекратява производството по изп.дело
№20188410400264 по отношение на длъжника С.М. Г. и отказва да приеме
разноските и в това производство, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Актът на ЧСИ е връчен на жалбоподателката на 05.07.2021 година.
При така установеното съдът достига до следните изводи:
Разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК предвижда процесуална възможност
длъжникът да обжалва постановлението на СИ касателно разноските,
независимо от това в какъв акт то е обективирано, като е достатъчно то да е в
приложение на нормата на чл.79 ГПК, а тя предвижда, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1. делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство или 2. изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Съобразно смисъла на тази разпоредба, такива актове са: сметката за
2
разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия
по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и
постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на
принудителното изпълнение. Акт, подлежащ на обжалване е и
постановлението, с което съдебният изпълнител се произнася по
възражението за прекомерност на разноските, но настоящият казус не попада
в нито една от посочените хипотези. Изключенията от цитираната разпоредба
освобождават длъжника от разноски, но не поражда възможност СИ да
осъществява възлагане на разноски в тежест на взискателя, защото той не
разполага с такава власт. Неговата компетентност е предопределена от
нормата на чл.79 ГПК, а възлагането на разноски на взискателя може да бъде
осъществено след провеждане на процедура, различна от избраната от
настоящия жалбоподател, в която да бъде установено основанието за
ангажиране на имуществена отговорност на взискателя.
Видно от приложеното към молбата за прекратяване на изпълнителното
дело на С.М. Г., решение№260015/02.03.2021г., постановено по гр.д.
№791/2018г. по описа на РС – Своге, с което претенциите на взискателя
„Т.С.“ ЕАД се отхвърлени, С. Г. е направила искане за издаване на обратен
изпълнителен лист. Исковият съд е изложил мотиви, че такъв следва да бъде
издаден след като решението влезе в сила. Съдебният акт, видно от
извършеното удостоверяване е влязъл в сила на 01.04.2021 година, но на него
липсва удостоверяване, че е издаден обратен изпълнителен лист, съобразно
разпоредбата на чл.422, ал.3 вр. с чл.245, ал.3 ГПК. Едва след издаване на
такъв лист за съдебния изпълнител ще възникне задължение да извърши
плащане на сумите, които са събрани в хода на изпълнителното производство,
но без разноските, които длъжникът е направил в това производство,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Във висящото индивидуално принудително изпълнение съдебният
изпълнител не разполага с правомощие да осъди взискателя да заплати на
длъжника направените в хода на производството разноски.
С оглед изводите на съда, че СИ не разполага с власт да възлага
разноските по изпълнителното дело в тежест на взискателя съдът намира, че
следва да остави жалбата без уважение. Пътят на защита на настоящия
жалбоподател е различен от избрания и при изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№336296/09.07.2021 година, с която
се обжалва постановление от 29.06.2021г., по изп.д.№20188410400264 по
описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ, в частта на разноските, с което ЧСИ
е отказал да присъди в полза на длъжника С.М. Г., направените в
изпълнителното дело разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4