МОТИВИ
към присъда по НОХД № 839/2009 год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
Срещу
подсъдимият К.К.К. ***, било
предявено обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за това, че на 24.10.2008 година в гр. Ловеч, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил м. Порше 924 с рег. № ОВ 01 60 АР,
производство 1979 година, на стойност 450.00 лв, собственост на М.Г. ***. съдът е назначил на подс. К.
за служебен защитник определения на от ЛАК за такъв, а именно адв. Ц. Желязкова
от ЛАК. В с.з. адв. Желязкова е заявила, че желаят делото да се разгледа по
реда на глава 27 от НПК, и по точно по диференцираната процедура на чл.371, т.2
от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да се проведе предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на
подсъдимия от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, подсъдимия е направил самопризнания и в с.з. е заявил, че се
признава за виновен, че фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт
фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия,
съдът, след като е установил, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение по чл. 371, ал.4 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът
не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и на вещото лице изготвило
назначената на досъдебното производство съдебна авто-техническа експертиза, за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу
подсъдимият така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че подсъдимият е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнанието му се
подкрепя от останалите събрани на досъдебното производство доказателства,
поради което моли да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд, като му бъде наложено наказание при условията на чл.
55, ал.1, т.2, б.Б от НК. Моли да му бъде наложено наказание пробация с пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, в размер на по 12 месеца. Моли да се наложи
и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК, а именно 100 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото в рамките на 1 година.
Подс. К. ***. е заявил, че се признава
за виновен, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му
адв. Желязкова е изложила, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от
подзащитният й. Моли при определяне на наказанието на подзащитният й да се
приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.б от НК и на подзащитният й да
бъде наложено наказание пробация в размер близо до минимума определен от закона.
Моли да не се прилага чл.42а, ал.2, т.6 от НК.
От направеното
самопризнание на подс. К., както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели и заключението на в.л. по изготвената на
досъдебното производство съдебна авто-техническа експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.К.К. *** и живеел в същия град. Родителите
му били починали и живеел със своите баба и дядо. Нямал
постоянна работа и упражнявал свободна професия като шивач.
К. бил познат на свид. М.Г.И. ***. Последният
притежавал лек автомобил м. Порше 924 с рег. № ОВ 01 60 АР произведен през 1979
година и закупен от физическо лице през м. май 2007 година. През м. август 2008 година чрез общи познати бил осъществен контакт между К. и И.. Започнали разговор за покупко-продажба на автомобила. При изразено от страна на К. желание да го закупи И. му предоставил колата и регистрационни документи малък талон, да я изпробва. К.
заявил намерението си да закупи автомобила като постигнали договореност за сумата от 1 000 лв. Помежду им не били
оформени писмени документи за
действията по тези взаимоотношения, и с течение на времето автомобила продължавал да се държи от К..
Тъй като не се достигнало до реализиране
на сделка, И. предявил претенции К. да му
върне автомобила. Такова действие от страна на К. също не последвало, като с уговорки постоянно отлагал
изпълнението му. Междувременно
К. се свързал със свид. М. ***, който
осъществявал дейност по изкупуване на стари автомобили за вторични
суровини. На уговорена среща помежду им на 24.10.2008
година К. показал автомобила и предложил продажбата му за сумата от 400 лв. От своя страна М. изразил съгласие
да заплати 300 лв. Това било прието от К., получил веднага дадените от М.
пари. Последния приел автомобила заедно с
регистрационен талон. Забелязал, че фигурира
друго име в талона, на което К. дал обяснение, че е закупил колата от
свой братовчед. Тъй като автомобила не бил в движение се уговорили ако М. го
ремонтира, да извършат прехвърляне, а ако го предаде като отпадъчен метал за скрап, да върне на К.
регистрационните табели и талона. За
тези обстоятелства същият ден К. написал саморъчно в свободен текст
договор в който положили подписи - К. като продавач, а М. като купувач. Известно време по-късно М. осъществил контакт
със свид. Д.С.Т. ***, с когото постигнали договореност
за покупко-продажба на автомобила. Т. заплатил сумата от 450 лв. на М. и
получил автомобила, което не било документално
оформено.
Видно от
заключението на съдебната автотехническа експертиза, стойността на лек автомобил м. Порше 924 с рег. № ОВ 01 60 АР, производство 1979 година, съобразно моментното му
техническо състоняие към 24.10.2008 година е възлизала на 450.00 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.К.К.,
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението
по чл.206, ал.1 от НК, като на 24.10.2008 година
в гр. Ловеч, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил м. Порше 924 с рег. № ОВ
01 60 АР, производство 1979 година,
на стойност 450.00 лв, собственост на М.Г.И. ***
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие – като противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил м. Порше 924 с рег. № ОВ 01 60 АР, производство
1979 година, на стойност 450.00 лв, собственост на М.Г.И.
***.е. подс. К. се е разпоредил като със своя с поставената в
негова фактическа власт движима вещ от нейния собственник.
От
субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия К., при пряк умисъл, като е съзнавал обществен опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
тяхното настъпване.
Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подс. К. и
събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го
подкрепят, както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, от заключението на в.л. по съдебно автотехническата
експертиза, по безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор
на деянието, за което е предаден на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното
от подс. К. самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го
подрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели и от
заключението на в.л.
Причини за извършване на
престъплението, се явява желанието на подсъдимият за неправомерно
облагодетелстване.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимия К.К.К. настоящата инстанция на осн. чл.
373, ал.2 от НПК определи наказанието за престъплението по чл.206, ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, като предвид чистото съдебно минало, семейното
и имотно състояние на подсъдимият, направеното самопризнание и
проявена критичност към извършеното от една страна, а от друга страна, като взе предвид, способа и начина по които е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите му, както и като взе предвид обстоятелството, че за престъплението
за което е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
години, замени наказанието лишаване от
свобода за което не е предвиден най -
нисък предел, с пробация, поради което и на основание по чл.206, ал.1 във вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.Б от НК, му наложи наказание пробация при следните
пробационни мерки:
На
осн. чл.42а, ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес гр.
Ловеч, ул. „Търговска” №73, ет.1, ап.1 за срок от осем месеца, като подс. К. се
явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично.
На
осн. чл.42а, ал.2, т.2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца.
На
осн. чл.42а, ал.2, т.6 от НК – 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото
в рамките на една година.
Съда
намира, че така наложеното наказание на подс. К. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При
този изход на процеса съдът осъди подс. К. *** сумата от 30.00 лева
представляваща разноски по делото за
експертиза, и на ЛРС сумата от 15.00 лв. за в.л.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: