№ 149
гр. Враца, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500073 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 970 от 07.02.2024г.,
подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***, с адрес в ***, против
решение № 242/24.11.2023 г. постановено по гр. д. № 742/2023 г. на Районен
съд - гр. Бяла Слатина, в частта му, с която е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, предявеният от дружеството против Т. Д. Т. ЕГН: **********, с
адрес ***, установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1
от ГПК - за признаване за установено, че ответницата му дължи сумата 823,45
лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2021г. до
06.01.2023г., за която сума е издадена Заповед № 135/01.03.2023 г. по ч.гр.д.
№ 232/2023 г. на Районен съд-Бяла Слатина.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно.
Поддържа, че районният съд неоснователно и неправилно е заключил, че
уговореното от страните договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № ***, сключен с ответницата Т. Д. Т., е недължимо,
1
като е прогласил недействителността на процесния договор на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че неоснователно и
неправилно е приел, че дължима по договора се явява само чистата
неизплатена главница. Посочва, че процесният договор отговаря на всички
законови императивни изисквания. Счита, че в процесния договор ясно е
посочена методиката на формирания годишен процент на разходите и е
спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като страните са уговорили ГПР в
размер на 48.93 % и глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент
от 41.00 %, който отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
добрите нрави. На следващо място жалбоподателят счита за неправилно
заключението съда, че длъжникът по ДПК № *** не дължи претендираното от
дружеството договорно възнаграждение, тъй като в уговореното между
страните ГПР не е включено възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги. Твърди, че в качеството си на кредитор не създава задължение за
потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, тъй като тази
възможност на клиента се явява опционална и е уредена в разпоредбите на чл.
10а, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и ал. 2 и ал. 3 на чл. 10а ЗПК. Поддържа, че в процесния
договор за потребителски кредит изрично е посочено, че изборът и
закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при
предлаганите условия, поради което разходите на потребителя за въпросните
допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита,
съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, т.е. дължимото
по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не
противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че относително осведомен
потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може
без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на
договор за потребителски кредит, ведно със споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Изтъква, че в своята съвкупност
предоставената от него преддоговорна информация не накърнява
способността на потребителя да вземе търговско решение, т.е. не е налице
съществено изменение на икономическото му поведение. С оглед на всичко
гореизложено счита, че процесния договор, както и клаузата за договорна
лихва са действителни. Моли съда да отмени като неправилно обжалваното
решение, с което изцяло са отхвърлени исковете му срещу ответника по
Договор за потребителски кредит № *** - Т. Д. Т., и да постанови ново
решение, с което осъди ответника да му заплати неизплатено договорно
възнаграждение от 823.45 лв., ведно със законна лихва, както и да приеме за
действителен сключения между страните договор за потребителски кредит.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Т. Д. Т. ЕГН: **********, не
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
2
С въззивната жалба страните не сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за
валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
За да извърши тази проверка, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Въз основа на заявление, подадено от "Профи Кредит България" ЕООД,
в Районен съд - Бяла Слатина е образувано ч.гр.дело № 232/2023г., по което
на 01.03.2023г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 135, с която е осъдил ответницата Т. Д. Т. да заплати на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *** сумите 2243,29 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от
02.08.2021г. за период от 02.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от
27.02.2023 г. до изплащане на вземането, 823,45 лева, представляваща
договорна лихва за период от 20.12.2021 г. до 06.01.2023 г., 335,28 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 21.12.2021 г. до 06.01.2023 г.,
88,44 лева, представляваща друга лихва за период от 06.01.2023 г. до
27.02.2023 г., 2296,69 лева, представляваща друго допълнително вземане за
период от 02.08.2021 г., както и държавна такса в размер 115,74 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.
Препис от заповедта е връчен на длъжницата Т. Д. Т. на 03.04.2023г. и
на 28.04.2023г. е постъпило възражение от същата по чл.414а от ГПК против
издадената заповед за изпълнение, към което е представила разписка за
заплатена сума от 150 лева и е изложила твърдения за частично изпълнение
на задълженията по заповедта за изпълнение.
След дадени указания, заявителят в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е
предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2021 г. между „Профи Кредит
България” ЕООД /Кредитор/ и Т. Д. Т. /Кредитополучател/ е сключен Договор
за потребителски кредит № *** в съответствие с разпоредбите на Закона за
3
потребителския кредит, при следните параметри: 2500 лв. - главница; срок 24
месеца; размер на вноската 151,45 лв.; Годишен процент на разходите /ГПР/ -
48.93%; Годишен лихвен процент - 41.00%; Лихвен процент на ден - 0.11%,
като общото задължение по кредита е в размер 3634,20 лв. Поддържа се, че
кредитополучателят е поискал и закупил допълнителни услуги, а именно
„Фаст” в размер 750,00 лв. и „Флекси” в размер 1875,00 лв., като размерът на
вноската по закупените допълнителни услуги е 109,38 лв. и така общото
задължение по кредита е станало 6259,20 лева, а размерът на вноската - 260,83
лева, дължима на 20-ти ден от месеца за срок от 24 месеца. Релевира се, че
клиентът се е запознал с общите условия по кредита, като ги е приел без
забележки, преди самото му подписване. Според ищцовото дружество по
желание на Т. Д. Т. е рефинансирано друго нейно задължение в размер 251,02
лв., поради което на кредитополучателя на 02.08.2021г. е преведена сумата
2248,98 лева. Посочва се, че на 25.11.2021г. между страните е сключен Анекс
№1 към Договор за потребителски кредит № ***, с който са постигнали
съгласие да бъде отложена погасителна вноска №4, която да бъде погасена в
края на погасителния план. Изтъква се, че закупените от клиента
допълнителни услуги – „Фаст” и „Флекси” не са задължителни, а са избрани
по негово собствено желание, че услугата „Фаст” предоставя възможност за
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредита, а
услугата „Флекси” предоставя възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски. Твърди се също, че към момента на подаване на исковата
молба в съда общият размер на задължението на ответницата по кредита към
ищцовото дружество възлиза на 5587,15 лв. Искането към съда е да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите 2243,29 лева -
главница по Договор за потребителски кредит № ***; 823,45 лева - договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2021г. до 06.01.2023г.;
възнаграждение за закупена услуга „Фаст” в размер 656,08 лева;
възнаграждение за закупена услуга „Флекси” в размер 1640,61 лева; 135,28
лева - лихва за забава, дължима за периода от 21.12.2021г. до 06.01.2023г. и
законна лихва за забава от 88,44 лева, дължима от 06.01.2023г. - датата на
обявяване на предсрочната изискуемост, до 27.02.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.02.2023г., до
окончателното изплащане на сумите, като се претендират и направените в
заповедното и в исковото производство разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответницата Т. Д. Т. не е
подаден отговор на исковата молба, не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ответницата се явява и признава, че има
задължение от около 5000 лева към ищеца, което ще заплаща.
След като обсъди събраните по делото писмени доказателства, във
връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав прави
следните изводи:
4
По установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало от договор за потребителски кредит с посоченото в исковата
молба съдържание; получаване на паричната сума от кредитополучателя;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита,
респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост;
валидно упражненото от него потестативно право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Между страните не се спори и от представените по делото писмени
доказателства – искане за отпускане на потребителски кредит "Профи кредит
Стандарт", стандартен европейски формуляр, Договор за потребителски
кредит "Профи кредит Стандарт" № ***, ведно с погасителен план към него,
Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД към договор за
потребителски кредит и декларации от 02.08.2021 г., се установява, че между
страните е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски
кредит при Общи условия, по силата на който ищецът се задължава да
отпусне на ответницата кредит в размер 2500 лв., платим на 24 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 151, 45 лв., при ГПР 48, 93 % и лихвен
процент от 41. 00 %, лихвен процент на ден от 0. 11%, дължима сума по
кредита 3634, 20 лв. В раздел VІ е уговорено и предоставянето на изрично
поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги "Фаст"
и "Флекси" при цена съответно 750 лв. и 1875 лв., като е извършено
препращане към Общите условия за реда за ползването им. Посочен е и общ
размер на задължението по кредита и закупените допълнителни услуги –
6259, 20 лв., общ размер на вноска - 260, 83 лв. и дата на погасяване - 20 ден
от месеца. Видно от погасителния план, заплащането на дължимото
възнаграждение за ползване на услугите е разсрочено на равни вноски от по
109, 38 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Видно е, от представения и приет по делото Анекс към договор за
потребителски кредит № *** от 25.11.2021г., сключен между страните, че на
23.11.2021г. длъжникът е заявил писмено отлагане на вноска № 4 по
погасителния план, без причина, като ГЛП се запазва на 41%, а ГПР след
5
сключването на анекса става 42,71%. Останалите клаузи остават непроменени
и се запазват, като единствено се променя погасителния план, в който като
начална дата е посочена 20.08.2021г., а като крайна - 20.08.2023г.
Представено е по делото от ищеца и извлечение от сметката на
ответницата към 06.06.2023г., от което се установява, че по кредита са
заплатени единствено три погасителни вноски на дати 20.08.2021г.,
20.09.2021г. и 20.10.2021г. в общ размер 1113, 66 лева.
Видно е, от Уведомително писмо от 09.01.2023г. на ищцовото
дружество, получено от ответницата на 12.01.2023г., че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 06.01.2023г., като общата дължима сума по
него възлиза на 6203,81 лева.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, по
която е изготвено заключение, което първоинстанционния съд е кредитирал,
като обективно и компетентно изготвено, към които изводи се присъединява
и настоящия въззивен състав. От заключението се установява, че заемната
сума от 2500 лева е преведена на ответницата на 02.08.2021г., като е удържана
рефинансирана сума от 251,02 лева или е преведена сумата 2248,98 лева.
Според вещото лице към 06.01.2023г., на която дата кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, ответницата дължи лихва за забава 135,28 лева. В
заключението е посочено, че непогасените и дължими от ответницата суми по
кредита са както следва: главница - 2243,29 лева, договорна лихва за периода
от 20.12.2021г. до 06.01.2023г. - 823,45 лева, обезщетение за забава в периода
от 21.12.2021г. до 06.01.2023г. - 135,28 лева и в периода от 06.01.2023г. до
27.02.2023г. - 88,47 лева, такса за допълнителна услуга „Фаст“ - 656,10 лева и
такса за допълнителна услуга „Флекси“ - 1640,59 лева. Реалният ГПР според
заключението, след прибавянето на таксите за допълнителни услуги, възлиза
на 163,61 %, а размерът на ГЛП е 2140,85 лева.
Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Ответницата е
физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е
действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл.
предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на
договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната
дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР ЗЗП, а ответницата има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Ето защо, в
настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК,
изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи
в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна
предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в
приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК,
6
договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени
императивните законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а
именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9.
Спорен в настоящето съдебно производство се явява въпросът за
съответствието на сключения между страните договор за потребителски
кредит с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно посочената законова разпоредба, която има императивен
характер, договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. Самият ГПР, както и общата сума, дължима от
потребителя намират своите легални дефиниции в разпоредбите на чл. 19, ал.
1 ЗПК и § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, според които "ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит", а
общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. Общите разходи по кредита също
са легално дефинирани посредством разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са "всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия".
Настоящият съдебен състав намира, че в случая договорената цена на
пакетите по допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" представлява общ
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като несъмнено е
7
пряко свързан с договора за потребителски кредит, видно от приложения
СЕФ размерът му е известен на кредитора при сключването на договора, а от
договора за кредит и погасителния план към същия е видно, че потребителят
дължи заплащането му.
Кредиторът поддържа, че така договорената цена представлява разходи
за допълнителни услуги, които не са били задължително условие за
сключване на договора, поради което не представляват общи разходи по
кредита и не подлежат на включване в ГПР. Действително в СЕФ, както и в
ОУ е посочено, че кредитополучателят има възможност да закупи
допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси". За услугата "Фаст" в чл. 15. 1. от
ОУ е посочено, че представлява право на приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди
кредитоискателите без закупена тази допълнителна услуга по договора и в
рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита.
За услугата "Флекси" в чл. 15, ал. 2 от ОУ е посочено, че представлява право
на клиента да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
съответни специфични изисквания, залегнали в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2 и чл.
15.2.3 от ОУ, като за тази промяна на погасителния план страните подписват
анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в анекса.
Настоящият съдебен състав намира, че договорената цена не е за реално
предоставени услуги, тъй като заплащането й е предварително, т. е. същото е
дължимо само за възможността за предоставянето на посочените услуги и е
без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на
договора за потребителски кредит. Този извод следва от факта, че в договора
в частта относно т. нар. допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" е посочено,
че задължението за същите е изначално включено в размера на месечните
погасителни вноски по кредита, т. е. същото е дължимо без оглед на това дали
кредитополучателят ще се възползва от същите или не. На следващо място,
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане на искането за
кредит по услугата "Фаст" е уговорено без да е ясна типична насрещна
престация, обосноваваща посочените значително по-високи разходи за
кредитора. Що се касае до услугата "Флекси", предоставяща възможност за
клиента да променя погасителния си план, следва да се отбележи, че е
8
свързана с управлението на кредита, поради което също попада в законовата
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това тази възможност произтича
директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т. ч. и
предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а
още по малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета
на дейност на кредитните институции. В тази връзка следва да се посочи, че
целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Възлагането в
тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с действия
по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия
интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по своята
същност тези договорки са за допълнителни възнаграждения, извън
уговорената възнаградителна лихва, които са пряко свързани с договора за
кредит, били са известни на кредитора към момента на сключването на
договора и потребителят е трябвало да заплати, поради което с оглед
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е
следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на
разходите.
В случая кредиторът е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия кредит по начин, изключващ възможност за възприемане от
страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е
предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е
оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния
добавен разход за възнаграждение за тези, т. нар. услуги, равняващ се почти
изцяло на размера на отпуснатия кредит – при общ размер на кредита от 2500
лв., разходът за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е 2625 лв. и
надвишава размера на кредита. Този начин на договаряне е позволил на
кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК размерът на ГПР да не надвишава петкратния
размер на законната лихва, доколкото при включване на разходите за
допълнителни услуги размерът на ГПР би се увеличил над допустимия от
9
закона такъв. Регламентираното от законодателя ограничение за размера на
всички разходи по кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване
чрез въвеждане на други разходи, комисиони, възнаграждения от страна на
търговеца, в нарушение на принципа на добросъвестността, което би довело
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон намира приложение
съгласно чл. 24 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер
на клаузите, касаещи договарянето на т. нар. допълнителни услуги, но и за
противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички
действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-
слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава
принципът на добросъвестността.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че вписаните в договора
параметри относно ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е посочил
коректно неговата стойност и не е включил цените на допълнителните услуги,
кредиторът е нарушил изискванията на закона, което е довело до
недействителност на цялата сделка. В тази хипотеза потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. За пълнота следва
да се отбележи, че доколкото тази недействителност се установява в
производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
10
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено именно задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита – Решение №
50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., ГК, ІV гр. отд. и др.
В случая от заключението по изпълнената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответницата Т.
Д. Т. е извършила плащания по договора в общ размер 1113, 66 лв. С тази
сума ответницата е погасила чистата сума по кредита в размер на 2500, 00 лв.
и задължението и остава в размер на 1386, 34 лв. При това положение
предявеният иск за установяване съществуване вземане на "Профи Кредит
България" ЕООД за главница е основателен само за сумата 1386, 34 лв., а не
за сумата от 2243, 29 лв., както е приел районният съд. Тъй като
първоинстанционното решение не е обжалвано от ответницата в частта, в
която съдът е признал за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
2243, 29 лв. главница, същото е влязло в законна сила. Както бе посочено,
съгласно чл. 23 ЗПК потребителят не дължи лихви и други разходи по
недействителния договор за кредит, поради което неоснователни се явяват и
исковете за установяване съществуване на вземания за възнаградителна лихва
и обезщетение за забавено плащане. Като е отхвърлил тези искови претенции,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна
инстанция не се дължат на въззивното дружество, поради което такива не
следва да му се присъждат. Въззиваемата Т. Д. Т. има право на разноски, но
същата не е направила такива и не следва да й се присъждат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 242/24.11.2023 г. постановено по гр. д. №
742/2023 г. на Районен съд - гр. Бяла Слатина в обжалваната част, в която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от "Профи Кредит
България" ЕООД против Т. Д. Т. ЕГН: **********, установителен иск за
дължимост на сумата 823,45 лева - договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 20.12.2021г. до 06.01.2023г., за която сума е издадена Заповед №
135/01.03.2023 г. по ч.гр.д. № 232/2023 г. на Районен съд-Бяла Слатина.
11
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12