№ 4679
гр. Варна, 10.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. С.ов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100502039 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 22012/11.03.2025г. от
Ж. И. К. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. ***“, № 45, ет. 4, чрез адв. Св.Т.
против решение № 512/14.02.2025г. по гр.д. № 15386/2023г. на ВРС, 8-ми състав, в частта, в
която е дадено разрешение, заместващо съгласието й да бъде издаден паспорт на детето С.
С.ов С., ЕГН **********.
Въззивницата счита решението в обжалваната част за неправилно.
Съдът е предоставил родителските права по отношение на детето на майката и е
постановил решение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува с майка си в
чужбина. Дал е разрешение да бъде издаден паспорт на детето без съгласието на бащата.
Постановявайки решение, с което и бащата може да иска издаване на паспорт на детето без
съгласието на майката, съдът е дал разрешение за осъществяване на две насрещни
взаимоизключващи се права на всеки от родителите.
След като съдът е уважил претенцията на майката с правно осн. чл. 127а от СК, то
отправеното насрещно искане на бащата да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието
на майката да бъде издаден от него паспорт на детето не е следвало да бъде уважавано.
Достатъчно е било да задължи майката да предостави паспорта на детето при поискване от
бащата при всяко предстоящо пътуване извън страната и да задължи бащата да върне
паспорта на детето веднага след приключване на пътуването.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част.
В срока по чл. 263 от ГПК в писмен отговор вх. № 58705/30.06.2025г. от С. К. С. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Варна ,ул. „Страхил войвода“, № 14, чрез адв. Вл.Д.,
действащ чрез адв. Ст.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
1
Това, че са предоставени родителските права на майката, не ограничава и не лишава
бащата от родителски права. Ако правото принадлежи само на майката, то ако по някаква
причина тя не предприеме действия по издаване на паспорт на детето, това може да
възпрепятства бащата да пътува с него. Ако и двамата родители молба за издаване на
паспорт на детето си, то второто административно производство ще бъде прекратено.
Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 29583/31.03.2025г. от С. К. С. ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Варна ,ул. „Страхил войвода“, № 14, чрез адв. Вл.Д., против решение №
512/14.02.2025г. по гр.д. № 15386/2023г. на ВРС, 8-ми състав, в частта, в която му е
определен режим на лични отношения през ваканциите и особено през лятото, не му е
определен режим на лични отношения по време на рождения и имения му ден, липсва
режим по време на мероприятията на детето, липса на възможност да общува с детето извън
режима на личен контакт по телефона или социалните мрежи, както и в частта за
издръжката за детето за разликата над 350.00лв. до присъдените 400.00лв.
Моли да бъде отменено обжалваното решение в тези части, като предлага конкретен
режим на лични отношения с детето, като съдът намали определената от ВРС издръжка на
350.00лв.
В писмен отговор от Ж. И. К. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. ***“,
№ 45, ет. 4, чрез адв. Св.Т. се оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба вх.
№ 29583/31.03.2025г. от С. К. С.. Счита я за неоснователна.
Не са налице основания за разширяване на определения месечен режим на лични
отношения на бащата с детето С.. Неоснователно е оплакването, че определеният с
обжалваното решение режим е съществено стеснен в сравнение с този, определен му с
привременните мерки по делото и с който детето е свикнало. Изтъква затрудненията, с което
биха се сблъскали родителите, ако бъде постановен искания от бащата режим на лични
отношения, предвид предстоящото започване на училище и посещаваните занималня и
извънкласни занимания. Ако режимът бъде разширен по претендирания от бащата начин, то
майката би била възпрепятствана да упражнява нормално родителски права. Много
разширен е искания режим през лятото и продължителен 20-дневен престой на детето при
бащата не е в интерес на момчето. Изказва съображения по искания режим на лични
отношения с бащата и в останалите ваканции, официални празници, рожден ден, имен ден,
присъствие на мероприятията на сина им. Недопустимо, евентуално неоснователно е
искането на бащата в режима на лични отношения да получава сведения от личен лекар,
зъболекар. Противоречи на интереса на детето и искането за контакти по телефон и
социални мрежи. Възразява срещу предлаганото намаление на присъдената издръжка от
400.00лв. на 350.00лв.
Представя писмени доказателства-5бр. квитанции за заплащани от майката такси за
тренировки на детето С. по айкидо в периода от м.02.-06.2025г., 4бр. банкови нареждания за
тренировки по хокей на лед за периода от м.02.-05.2025г.удостоверение за завършено
2
задължително предучилищно образование от детето, ведно с график за прием в първи клас в
общинските училища.
Постъпила е също така въззивна жалба вх. № 58812/30.06.2025г. от Ж. И. К. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. ***“, № 45, ет. 4, чрез адв. Св.Т. против
решение № 2145/10.06.2025г. по гр.д. № 15386/2023г. на ВРС, 8-ми състав, в частта, в която
съдът е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решение № 512/14.02.2025г. по същото
дело, изразяваща се в изменение и допълване на диспозитива на решението чрез определен
от съда режим на лични отношения на бащата и детето.
Обжалваното решение в частта е неправилно. Не може при искане на страната по чл.
250 от ГПК, съдът да се произнесе като поправи решението си по реда на чл. 247 от ГПК.
Вярно, че съдът не е обвързан с посочената от страната правна квалификация на искането й,
но е обвързан от твърденията, които са изложени и искането, с което е сезиран. Освен това
не е налице хипотезата на допусната ОФГ, доколкото няма разминаване между мотиви и
диспозитив. С извършената поправка се заличава и част от диспозитива на решение №
512/14.02.2025г. без процесуални предпоставки за това. Неясно е дори какво изменение се
допуска в диспозитива на решение № 512/14.02.2025г., касаещо режима на лични отношения
извън допълнително включените две седмици през лятната ваканция. По начина по който е
определен режимът на лични отношения на детето с бащата, след допуснатата поправка на
ОФГ, през лятната ваканция се стига до решение, което лишава детето от по-продължителен
контакт през лятото с майка си, доколкото е предоставен ежеседмичен режим на лични
отношения, включително и през лятото. Следвало е съдът да посочи, че след като се
определя режим през лятото, няма да се прилага общия месечен такъв.
Моли се решението на ВРС, постановено на осн. чл. 247 от ГПК да бъде обезсилено в
обжалваната част.
С. К. С. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна ,ул. „Страхил войвода“, № 14,
чрез адв. Вл.Д., действащ чрез адв. Ст.А. е отговорил писмено, като отговорът е
регистриран с вх. № 68395/05.08.2025г.
Счита постановеното допълнително решение за допустимо, правилно и
законосъобразно. Смята, че са формирани мотиви за определяне на летен режим на лични
отношения с решението, но тази воля не е обективирана в диспозитив. При постъпилата
молба с правно осн. чл. 250 от ГПК, съдът е преценил, че след като е формирал воля за
предмета на исканото допълване, налице е допусната ОФГ, която е поправил. Ясно е, че се
допълва основното решение и постановеното по-късно решение само допълва основното. То
е неразделна част от него и нито го замества, нито заличава първото. Така определеният
режим на лични отношения с детето не ощетява майката, а е изцяло в негов интерес.
Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба на бащата.
Постъпила е най-сетне и въззивна жалба вх. № 68397/05.08.2025г. от С. К. С. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Варна ,ул. „Страхил войвода“, № 14, чрез адв. Вл.Д.,
действащ чрез адв. Ст.А. с която навежда оплаквания, че не е доволен от постановеното
3
решение № 2145/10.06.2025г., в частта в която не е уважена подадената от него молба вх. №
26522/24.03.2025г. за допълване на решението, като същата е уважена само частично, но не и
в частта на искането му за определяне на по-голям период от време, когато детето е в лятна
ваканция, не е определен режим на лични отношения по време на други периодични
ваканции, както и по време на рождения и имения ден на бащата, по време на
мероприятията на детето, общуване извън режима на личен контакт по телефона и
социалните мрежи
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което бъде
уважена подадената молба за допълване на решението в цялост.
В писмен отговор от Ж. И. К. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. ***“,
№ 45, ет. 4, чрез адв. Св.Т. се оспорва последно докладваната въззивна жалба. Тя не съдържа
оплакване, че съдът не се е произнесъл с нарочен диспозитив по искането за допълване на
решението. Депозираната въззивна жалба е недопустима, доколкото се обжалва част от
решение, която не съществува, в условията на евентуалност-неоснователна.
Моли се да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.
Представя се разпечатка на водена кореспонденция между двамата родители чрез
електронното приложение „Вайбър“, включително отправено от К. предложение за
споразумение за режим на лични отношения на бащата с детето през летния период.
Настоящият състав намира, че следва да бъде обявено на страните, че член на състава-
съдия Н.С.ов е бил състудент с въззивницата Ж. И. К.. Той не поддържа отношения със
страната и не се счита предубеден, но се чувства задължен да уведоми за това обстоятелство
страните, като в едноседмичен срок от съобщението им даде възможност да заявят дали
смятат, че са налице основанията, предвидени в чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и искат отвод на
съдията.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните по делото Ж. И. К. и С. К. С., че член на състава-съдия Н. С.ов е
бил състудент с въззивницата Ж. И. К.. Той не поддържа отношения със страната и не се
счита предубеден, но се чувства задължен да ги уведоми за това обстоятелство, като в
едноседмичен срок от съобщението им даде възможност да заявят дали смятат, че са налице
основанията, предвидени в чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и искат отвод на съдията Н. С.ов.
След срока делото да се докладва за предприемане на по-нататъшни действия по делото.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5