РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Христина
Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8743 по
описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена В.Д.Т. против Д., представлявана от М.НА Ф., с която са
предявени искове с правно основание чл. 151 от Закон за изпълнение на
наказанията (отм.) и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик на ¼ идеални части от наследството на А.Н.С.по силата на
договор за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД, сключен с М.А.Н..
Твърди, че А.Н.С.е бил осъден от Народния съд на конфискация на цялото
имущество, като присъдата му е отменена с Решение № 784/21.01.1994 г. по НОХД № 775/93 г. по описа на ВКС. Твърди, че със Споразумение
от 26.08.1998 г. Д. признала правото на наследниците на А.Н.С.да получат 87,97
% от акциите на „Г.“ АД (правоприемник
на Т.“ АД). Твърди, че веднага след сключване на споразумението Д. е
прехвърлила 60 % от акциите, а останалите 78868 акции или 34,83 % останали по
сметка на Централния депозитар като гаранция за евентуално облигационно
вземане. Твърди, че Д. не е изпълнила задължението си произтичащо от чл. 151 от
ЗИН (отм.) или алтернативно от Споразумение от 26.08.1998 г. да му предаде
собствеността върху 19717 акции от „Г.“ АД.
Моли на основание чл. 151 от ЗИН (отм.) за „връщане“ на акциите или при
условията на евентуалност за заплащане на тяхната равностойност като претендира
сумата от 61716,21 лева, представляваща част от сумата от 547 000 лева. При
условията на евентуалност, моли ответникът да бъде осъден да изпълни
задължението си по Споразумение от 26.08.1998 г. да прехвърли акциите. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Д. чрез министерство на
финансите заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че договор за
продажба за наследство е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради противоречие със закона, тъй като е прехвърлена само 1/4 идеална част от
наследството, което е недопустимо, като се позовава на правилото, че продажба
на отделни наследствена права не представлява продажба на наследство. В този
смисъл, оспорва активната материално правна легитимация на ищеца да предяви
процесните искове по чл. 151 от ЗИН (отм.) Поддържа, че страна по сключеното
споразумение от 26.08.1998 г. не е Д., а е дружеството “Г.“ АД. При условията
на евентуалност поддържа, че вземенато по това споразумение е погасено по
давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че „Т.“ АД – гр. Варна
е било регистрирано с Определение № 6298 от 29.12.1922 г. във Варненски
областен съд. Установява се, че към 1945 г. А.Н.С.е притежавал 98,97 % от
капитала на дружеството. С Определение от 05.01.1947 г. на Варненски областен
съд е вписано преименуване на „Т.“ АД – гр. Варна в Т.на фабрика „1 май“ – гр.
Варна. С Решение по гр.д. № 6667/1991 г. по описа на Варненски окръжен съд е
вписано еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование „Г.“
ООД – гр. Варна, като правоприемник на ТК „Първи май“ – гр. Варна. С Решение от
03.01.1996 г. по ф.д. № 5256/1995 г. е
вписано преобразуване на „Г.“ ЕООД в „Г.“ ЕАД – гр. Варна с капитал разделен на
226525 неделими поимненни акции.
С Присъда от 29.04.1945 г. по н.д. №
10/1945 г. на 10-ти състав на Народния съд А.Н.С.е признат за виновен за това,
че през периода от 01.01.1941 г. - 09.09.1944 г., с действията си е допринесъл
дейно и съществено на Германия във войната й срещу съюзните народи и Съветският
съюз, поради което е оправдан по предявеното му обвинение по чл.2, п.10 във вр.
с п.1 от Наредбата- закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличане
на България в световната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани
с нея и осъден на доживотен строг тъмничен затвор; глоба от 5 мил. лева в полза
на държавното съкровище, заменима при несъбираемост с 6 месеца тъмничен затвор;
лишаване от правата по чл.30 от Наказателния закон завинаги, и конфискация в
полза на държавното съкровище на всичките
му движими и недвижими имоти.
С решение № 784/21.01.1994 г.,
постановено по нохд. № 775/93 год., ВС на Р.България, II нак. отд., е отменил
присъда от 29.04.1945 год., постановена по нохд. № 10/45год. от Х-ти състав на
Народния съд, в частта, с която А.Н.С.е признат за виновен и му е наложено
наказание, включително и в частта, с която е конфискувано цялото му движимо и
недвижимо имущество.
Видно от удостоверение за наследници № 335,
издадено на 13.08.1997 г. е, че А.Н.С.е починал на 20.02.1945 г. и е оставил
като наследник по закон М.А.Н.. С Договор за продажба на наследствени права,
сключен с нотариална заверка на подписите на 28.01.1994 г. М.А.Н. е продал на В.Д.Т.
1/4 идеална част от цялото наследство на
покойния си баща си А.Н.С.На 26.08.1998 г. между М. на П. в качеството му на
орган, упражняващ правото на собственост в капитала на „Г.“ ЕАД – гр. Варна и
наследниците на А.Н.С.– М.А.Н. и В.Т. на основание чл. 151 от ЗИН (отм.), с
което страните са признали, че в изпълнение на решение № 784/21.01.1994 г.,
постановено по нохд. № 775/93 год., ВС на Р.България, II НО, правоприемниците на
А.Н.С.въз основа на отменената конфискация на имуществото му, следва да получат
общо 98,97 % от капитала на „Г.“ ЕАД – гр. Варна, но с оглед настъпили промени
в регистрирания капитал следва да им бъдат прехвърлени 94,83 % от регистрирания
капитал, от които на В.Д.Т. – 53680 броя поименни акции. Страните са се
уговорили, че министърът на П. веднага прехвърля на В.Т. 33964 поименни акции,
като върху останалите акции учредява залог, като те ще бъдат прехвърлени в срок
от един месец от приемане и одобряване на оценките,с оглед установяване на
съществуването на облигационно вземане на Д., свързано с промените във
фактическото състояние на „Г.“ ЕАД.
С Джиро от 24.08.1998 г. на В.Д.Т. са прехвърлени 33964 броя поименни акции от
капитала на „Г.“ АД с номинална стойност 1000 лева всяка.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.) ако след изпълнението й
конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на
неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната
равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по
пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване. Основателността
на предявения главен иск – за връщане на акции, конфискувани с присъда след
отмяната й, е поставена в зависимост от това от събраните по делото
доказателства да се установи, че в патримониума на осъденото лице са били
включени права – акции от търговско дружество, следва да се установи, че
наказанието „конфискация“ е включвало и правата по притежаваните от осъдения
акции, че присъдата е отменена в тази част, както и че ищецът е правоприемник
на осъденото лице. С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е
било да установи правнорелевантните факти.
От
събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че А.Н.С.е
притежавал 98,97 %
от капитала на „Т.“ АД – гр. Варна, като с Присъда от 29.04.1945 г. по н.д. №
10/1945 г. на 10-ти състав на Народния съд това имущество е конфискувано в
полза на държавното съкровище. С отмяна на наказанието „конфискация“ иззетото
имущество, включително и правата по акциите от „Т.“ АД – гр. Варна, се
възстановяват по силата на закона, ако те съществуват към 21.01.1994 г., когато е влязло в сила Решение
№ 784/21.01.1994 г. по н.д. № 775/1993 г. по описа на Върховния съд на
Република България, ІІ Наказателно отделение.
На първо място, във връзка с
направеното от ответника възражение относно активната материалноправна
легитимация на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че В.Д.Т. е
правоприемник на А.Н.С., по силата на сключения договор за продажба на
наследство на основание чл. 212 от Закона за задълженията и договорите. Това е
така, тъй като купувачът на наследство притежава всички права, които притежавал и продавачът – наследник по закон,
в това число и правото по чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.)
(в този смисъл Решение № 280/21.10.2014 г. по гр.д. № 7851/2013 г. по описа на
ВКС, ІV ГО).
Неоснователно е и възражението на
ответника, че сключеният договор за продажба на наследство на 1/4 идеална част
от него е нищожен поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 във връзка с
чл. 212, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Закона за
задълженията и договорите този, който продава едно наследство изцяло без да посочи неговите предмети е
длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. В конкретния случай, предмет на договора не са
отделни имоти или права от наследството, а предмет е идеална част от него.
Следователно не е налице недействителност на договора поради противоречие със закона.
Процесният договор за продажба на наследство е сключен в предвидената в закона
форма и е породил правно действие между страните, като купувачът В.Т. е
придобил правата върху 1/4 от наследството на починалия А.Н.С.. В качеството си
на правоприемник на осъденото лице ищецът има право да претендира връщане на
1/4 от конфискуваното имущество.
На следващо място, основателността
на главния иск с правно основание чл. 151 от Закона за изпълнение на
наказанията (отм.) е поставен в зависимост от това да се установи дали в
имуществото, което подлежи на връщане след отмяна на присъдата, са включени и
акциите от „Г.“ АД в претендирания
размер. Не е спорно между страните, а и
се установява, че към момента, в който е наложено наказание „конфискация“ на
цялото движимо и недвижимо имущество на А.Н.С., последният е притежавал 98,97 %
от капитала на „Т.“ АД – гр. Варна. С влизане в сила на присъдата,
притежаваните от него акции са отчуждени в полза на Д., но с Определение от
05.01.1947 г. на Варненски областен съд е вписано преименуване на „Т.“ АД – гр.
Варна в Т.на фабрика „1 май“ – гр. Варна. С вписване на това определение
дружеството е преустановило съществуването си като акционерно дружество и
съответно правата по отчуждените акции са се преобразували в съответното им
право на ликвидационен дял от имуществото на преобразуваното дружество. Не е
спорно между страните, че към 21.04.1994 г. с имуществото на Т.ната фабрика „1
май“ – гр. Варна е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност „Г.“
ЕООД. Следователно към момента на отмяна на присъдата, с която е наложено
наказание „конфискация“ на имуществото на А.Н.С., не е съществувало акционерно
дружество, чиито акции да могат да бъдат върнати на неговите правоприемници,
включително и на ищеца. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.
151 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.) се явява неоснователен.
С оглед разпоредбата на чл. 151,
изр. 2 от закона, когато връщането е
невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на
дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид
съответното овехтяване. Стойността на това обезщетение е следвало да бъде
определено като се определи стойността на отнетото имущество, както и
стойността на имуществото на образуваното дружество „Г.“ ЕООД към момента на
отмяна на присъдата, за се определи съответния дял от него, който да бъде
предоставен на правоприемниците на осъденото лице. По делото не са ангажирани
доказателства относно тези стойности, поради което съдът не може да ги определи
по реда на чл. 162 от ГПК. Доколкото обаче страните в сключено споразумение са
приели и Д. чрез М. на П. е приела, че правоприемниците на А.Н.С.имат право да
получат като обезщетение 94,83 % от регистрирания капитал на „Г.“ АД, то
това би следвало и да се приеме, че е установения му размер съответен на конфискуваното
имущество. Не е спорно между страните, че В.Т. е получил 60 % от полагащите му
се акции, като остатъкът от 19717 акции от „Г.“ АД не са му прехвърлени.
Правото да получи обезщетение за имущество, което не може да бъде възстановено
по чл. 151, изр. 1 от ЗИН (отм) се погасява с общата 5 – годишна давност, като
давностният срок започва да тече от поканата за плащане. От събраните по делото
доказателства не се установява кога компетентните органи са сезирани с искане
да бъде върнато имуществото на А.Н.С., но с оглед обстоятелството, че със
споразумение от 26.08.1998 г. Д. чрез М. на П. е направила признание за
дължимостта на обезщетение и неговия размер, то следва да се приеме, че от този
момент започва да тече и давността за вземането. Този срок е изтекъл на 26.08.2003 г., а искът е предявен на
02.02.2009 г., т.е след изтичането му. С оглед направеното с отговора на
исковата молба възражение за изтекла давност, предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 151, ал. 2 от ЗИН (отм.) се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С исковата молба и уточняващите
молби при условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за реално изпълнение на задължение по
Споразумение, сключено на 26.08.1998 г. за прехвърляне на 19717 акции от „Г.“
АД на В.Д.Т.. С оглед неоснователността на главния и първия евентуален иск,
съдът дължи произнасяне и по този иск. Основателността му е поставена в зависимост
от това по делото да се установи, че между страните е сключен договор, по
силата на който е възникнало задължение за Д. да прехвърли правата по 19717
акции от капитала на „Г.“ АД.
Правата на едноличния собственик
на капитала на „Г.“ АД – Д. са упражнявани съгласно действащите към момента на
сключване на процесното споразумение правила чл. 61 и 62 ТЗ и Правилника за
реда за управление правото на собственост на Д. в предприятията, приет с
Постановление на МС № 7 от 1994 г. Съгласно чл. 2 от правилника Министерският
съвет упражнява правата на собственост на Д., на едноличния собственик, като с
оглед чл. 10, ал. 1 тези права са делегирани на министрите и председателите на
комитети, съобразно отрасловата им компетентност. Едноличният собственик на
капитала, чрез посочените по-горе лица, визирани в чл. 10, ал. 1 от правилника
решава въпросите от компетентността на общото събрание на дружеството - чл.
147, ал. 2 ТЗ. Рамките на компетентността са определени в чл. 14, ал. 1
ПРУПСДП. Съгласно т. 10 от този текст едно от правомощията, който има
министърът, в качеството му на упражняващ правата на едноличния собственик на
капитала в едно дружество е да взема решения за придобиване или разпореждане с
дялове или акции-собственост на дружеството, в други дружества, както и за
придобиване или разпореждане с дълготрайни финансови активи на дружеството в
чужбина. Сключвайки този договор, министърът е действал като упражняващ
компетентността на общото събрание на дружеството и страна по този договор е
самото дружество, а не Д., представлявана от М.НА Ф. в производството.
Следователно не е налице пасивна материалноправна легитимация на ответника да
отговаря по предявения иск.
На следващо място, дори да се
приеме, че за Д. е възникнало задължението по чл. 4 от споразумението, по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е
настъпило предвиденото в него условие, а именно да са извършени оценки, както и
изпълнение на предвидените в т. 5.1. и 5.2 обстоятелства. Следователно не е
възникнало и задължение за предаване на процесните акции. Предвид на
изложеното, неоснователен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 450 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** против Д., представлявана от М.НА Ф. иск с правно основание чл. 151 от Закона
за изпълнение на наказанията (отм.) за предаване на 19717 акции от „Г.“ АД
– гр. Варна след отмяна на Присъда от 29.04.1945 г. по н.д. № 10/1945 г. на
10-ти състав на Народния съд, с която е наложено наказание „конфискация“ на
цялото движимо и недвижимо имущество на праводателя на ищеца по Договор за
продажба на наследствени права, сключен с нотариална заверка на подписите на
28.01.1994 г. – А.Н.С., при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията
(отм.) за заплащане на сумата 61716,21 лева, представляваща част от сумата
от 547 000 лева, представляваща равностойността на 19717 акции от капитала на „Г.“ АД – гр. Варна, при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за реално
изпълнение на задълженията на Д. по т. 4 от споразумение от 26.08.1998 г.,
сключено между М. на П., в качеството му на орган, упражняващ правата на
собственост на Д. в капитала на „Г.”ЕАД гр.Варна и правоприемниците на А.Н.С.прехвърляне
на собствеността върху задържаните в залог акции 19717 бр. акции от капитала на
„Г.”АД гр.Варна като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК В.Д.Т., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Д., представлявана
от М.НА Ф. сумата от 450 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: