Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр.София, 16.01.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 252 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 145 от
Търговския закон (ТЗ) както и предявена при условията на чл. 214 ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс е предявена и претенция за законна лихва.
Ищецът „Т.А.“ ООД твърди ответникът К.Б.К. по силата на договор за управление от
01.03.2010 г. да е поел управлението
на дружеството, упражнявано заедно и поотделно от двама управители. По повод
планирано изграждане на жилищна сграда в гр. Банско, ул. „Драма“ функциите
между управителите били разпределени като ответникът пряко се ангажирал с
оперативното управление на този проект – ръководел цялата строителна дейност на
компанията. Твърди се, че поради неосъществен от ответника контрол се наложило
трикратно полагане на покривната изолация на сградата, довело до вреда за
дружеството в размер на 130 000 лв. Ответникът инициирал размествания при
изграждане на вътрешните стени и външни зидове с положена вече изолация и
мазилка, довело до причинени на дружеството вреди в размер на 60 000 лева.
Наложено от ответника вътрешно разпределение на сградата от жилищно в
апарт-хотел довело до изграждане на нови врати на стълбището, парапети, стени,
планове, скици, схеми, съгласувания общо на стойност 20 000 лв. Ответникът
предприел събаряне и няколкократно изграждане на прозорци в сградата, довело до
вреди в размер на 45 000 лв. Със средства на дружеството ответникът
изградил подходи и вътрешни връзки и инсталации към съседен парцел, негова
лична собственост, ощетило дружеството със сумата 35 000 лв. Без съгласие
на другия управител ответникът изградил огромна каменна ограда в това число и
за имот, собственост на фирмата му „Т.Б.“ ЕООД, довело до вреда за дружеството
в размер на 30 000 лв. Ответникът сключил и договор за наем с „Т.Б.“ ЕООД
без ищцовото дружество да има необходимост от това,
довело до вреди в размер на 46939,92 лв. С молба-уточнение от 14.12.2013 г.
ищецът конкретизира вредите по това перо от исковата молба да възлизат общо на
сумата 200641,76 лв., а с молба.уточнение от 15.02.2018 г. – че работите не
били предвидени в одобрените инвестиционни проекти за обекта и били извършени
по инициатива на ответника без това да
се налага. от която претендира част общо в размер от 1346,94 лв. (л. 194 от т.д. 236/2013г. на ОС – София) съответно 307,69 лв. като част от заплатена сума от
преправяне на фасадната изолация общо на стойност 45924,46 лв., 418,04 лв. като част от сумата 62394,47
лв. – преустройство на вътрешни преградни стени, преработка на инвестиционен
проект – 19 800 лв., от която сума се претендира 135,34 лв., неправилно изградени външни преградни стени на обща
стойност 13788,23 лв. претендирана част от
92,38 лв.., неоправдан разход за изграждане на инфраструктура, външни
връзки, пътна връзка към съседен имот – 24 171,60 лв., от която се
претендира сумата 161,94 лв.
изграждане на масивна каменна ограда между имота на дружеството и имот на
ответника на обща стойност 34560 лв., претендирана частично до 231,55 лв.
В отговор по исковата молба ответникът оспорва от общото събрание на
дружеството да е взето решение за предявяване на иск срещу него като управител
на дружеството. По същество твърди архитектът, проектантите, надзорната фирма и
фирмата строител да са се отказали да изпълняват задълженията си заради намеса
в тяхната работа от страна на Д. М.. Оспорва да е разпореждал или одобрявал допълнителни
СМР. Поради неговата намеса е установено некачествено изпълнение на фундаментната плоча на бл. В, а
нередовността била отстранена за сметка на строителя и са усвоени представена
гаранция по изпълнението и компенсация за допусната забава. Оспорва да са
правени допълнителни плащания за покривна изолация, да са били променяни
вътрешни и външни стени и изграждани нови врати, съответно да са събаряни и
повторно изграждани прозорците, а евентуална корекция на изградените отвори по
проект или дограмата са правени за сметка на изпълнителите.. Твърди, че
ползваният имот на „Т.Б.“ ЕООД е обслужвал строителството на сградата и върху
него е планирано изграждането на газовото стопанство на сградата, а дружеството
се е ангажирало да придобие този имот или да изплаща наем. Такъв бил договорен,
но не бил плащан.
Ищецът твърди също така на 02.03.2012 г., 22.05.2012 г. и 20.08.2012 г.
ответникът да е издал три броя записи на заповед съответно в полза на И.П.за, И.А.и
И.М.и за сумите 210 000 лв., 76 000 лв. и 518 777,80 лв. без
тези лица да са кредитори на дружеството. Твърди се тези задължения да са били
поети без знанието на другия управител Д. М.като единствено ответникът да бил
информиран за инициираните съдебно-изпълнителни производства, довели до
продажба на имущество на дружеството – 17 обекта на обща стойност
1 600 000 лв., от която сума претендира част в размер на 100 000 лв. съответно от 21000 лв. като част от вреда, причинена
от издаден запис на заповед към И.П.за 210 000 лв., 10222,20 лв. като част от
вредата, произтичаща от подписан запис на заповед към И.А.за 76 000 лв. и 68777,80 лв. – част от вредата,
произтичаща от подписан запис на заповед към И.М.при общ размер от 518777,80
лв. Върху активи на дружеството била учредена и договорна ипотека в полза на И.М.отново
без данни в счетоводството на дружеството да е негов кредитор, довело до нова
щета в размер на около 299 990,19 лв. (съгласно уточнение от 14.12.2013 г.,
от която сума претендира част в размер на
150 000 лв.
Ответникът сочи като възприета практика в дружеството дейността да се
финансира с предоставяни му заеми в различни размери с решения и на двамата
управители. Със споразумение от 09.07.2012 г. било утвърдено, че общата дължима
сума от „Т.А.“ ООД на ответника по предоставени заеми възлиза на 408020,80 лв.
като се дължи и възнаградителна лихва към датата на споразумението в размер на
133 226,50 лв. Тези свои вземания ответникът прехвърлил на И.М.Със
споразумение от 10.09.2013 г. било договорено непогасената сума след
осъществените публични продани в размер на 299 990,19 лв. да бъде
погасявана разсрочено и да не бъдат предприемано принудително изпълнение, което
наложило учредяване на договорна ипотека.
„Р.К.“ ООД предоставило на „Т.А.“ ООД в заем сума в общ размер от
260 000 лв., което вземане било прехвърлено на ответника, а той от своя
страна прехвърлил част от вземанията съответно на И.П.– 190 000 лв. и на И.А.–
70 000 лв. ведно с всички
принадлежности, привилегии, обезпечения и лихви. За обезпечаване на тези
задължения, включително и за изтекли лихви, били издадени и записите за
заповед.
В допълнителната си искова молба ищецът оспорва твърдяните заеми от по 50 000
лв., свързани с разписки от 05.03.2019 г. и 14.10.2009 г. да са били
предоставени на дружеството. Оспорва се и сума в размер от 19 595 да е
постъпвала в дружеството, съответно дружеството да се е ангажирало да връща
такава сума. Твърди от цялата предоставена сума през 2007 г. 21 822,66 лв.
да е погасена чрез прихващане със задължението на ответника към дружеството за
закупени от него апартамент и гараж в сградата. Оспорва се да е договаряна
възнаградителна лихва. Ищецът твърди и „Р.К.“ ООД на 20.06.2011 г. с тристранно
споразумение при участието на „Т.А.“ ООД да е прехвърлило свое вземане в размер
на 220 000 лв. на трето на спора лице, което смята да изключва
съществуването на прехвърлено вземане на 22.07.2012 г. в размер на 260 000
лв.
В отговора си по допълнителната искова молба ответникът К. оспорва да е
сключвано твърдяното от ищеца тристранно споразумение от 20.06.2011 г.,
позовавайки се на споразумения от 27.04.2011 г., споразумение от 13.06.2011 г.
и споразумение от 18.05.2011 г.
Ищецът твърди също така ответникът да е разполагал с ключ за катинара от
вратата на склад, находящ се в приземието на сградата (според уточнение в
допълнителната искова молба) в който дружеството съхранявало всички строителни
материали и консумативи за изграждането и обзавеждането на апартаментите.
Твърди се, че по нареждане на ответника от склада били изнесени 12 броя пакета
подложка за ламинат, 30 броя пакета каменни плочки, през месец януари 2013 г.
по негово нареждане били изнесени 4 броя консттрукции, 3 броя огледала, 3 броя
големи лири, 2 броя малки лири. На 11.02.2013 г. по нареждане на ответника били
изнесени 20 кашона плочки гранитогрес SANCNIS – 45/45м 4 кашона фризове, 1 брой въртящо се
огледало. На 29.04.2013 г. ответникът изнесъл 3 бр. ботуши за мивки, 4 бр.
големи мивки, 3 бр. малки мивки, 5 бр. гумени уплътнения за тоалетна, 2 бр.
копчета за казанчета, 4 смесители за баня, 4 бр. сифони, 3 бр. капаци за
тоалетна, 1 смесител за вана – голям и 1 бр. кашон плочки за басейн, които
натоварил с обяснение, че вещите били негови. На 13.05.2013 г. ответникът
изнесъл от склада 4 бр. тоалетни чинии „Видима“, 1 бр. абсорбатор, 1 кашон
фризове, 2 бр. капаци за тоалетни чинии, 1 бака грунд, 1 бр. кофа грунд за баня
„Мюрексин“, 1 бр. кофа минерална мазилка, 1 бака грунд „Праймер“, 2 бр. пакети
с фуга за плочки, 10 бр. кашони с плочки “”CERDOMUS“, керамика кафяви 40/40 см., 1 торба фуга за
плочки – 25 кг., 2 бр. пакети каменна изолация – 15 см., за под, 1 руло
изолация вата за гипскартон, 1 бр. батерия за баня, 1 бр. батерия за мивка, 4
бр. държател за тоалетна хартия, 2 бр. стъклени поставки за огледало, 25 торби
теракол „DEKEN“, 4 чувала “BAUMIT“ – 40 кг. MPI-25, 10листа зелен гипскартон, 20/25 см, един лист и 5 половинки аквапанел. През
месец ноември 2011 г. по нареждане на
ответника били изнесени от склада плочки, грунд и други строителни материали и
пренесени за монтаж в апартаменти в гр. София, кв. Изток. С протоколи за
установяване на липси от 01.08.2013 г. и 08.11.2013 г. били установени липси на
вещи, собственост на „Т.А.“ ООД, чиято обща стойност ищецът твърди да възлиза
на 29653,06 лв. (съгласно уточнение
от 14.12.2013 г.), която сума се претендира изцяло.
Ответникът оспорва както да е отговарял за приемане и предаване на
строителни материали, така и да е разполагал с ключ от складово помещение,
каквото оспорва да е съществувало. Твърди, че материали са били съхранявани в
недовършената сграда, но те не са принадлежали на „Т.А.“ ООД, а на изпълнители
по основния договор за строителство, изпълнители по други договори,
подизпълнители, както и на двамата управители. Ответникът оспорва в дружеството
да е имало назначени материално-отговорни лица да извършват и приемат под отчет
за съхранение и опазване материали и/или инструменти и други стоки. Ответникът
признава да е изваждал от сградата материали, собственост на дружеството, но
оспорва да се е разпореждал неправомерно с такива активи.
В хода на съдебното производство срещу ищцовото дружество е открито
производство по несъстоятелност. В хода на устните състезания синдик С.
поддържа исковете. Навежда доводи в писмени бележки.
Ответникът К.К. оспорва исковете. Навежда доводи
в писмени бележки.
Съдебната практика
утвърждава решението на общото събрание, съответно на едноличния собственик на
капитала да бъде ангажирана имуществената отговорност на управителя на
дружество с ограничена отговорност като абсолютна процесуална предпоставка. В
протоколно решение от 18.11.2013 г. сочи на взето решение от общото събрание да
бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените на дружеството вреди.
Законът визира така формираната воля като предпоставка да се инициира
предписания от закона ред за ангажиране отговорността на управителя – чл. 137
ал. 1 т. 8 ТЗ. По делото не се твърди, а и не се установява така взетото
решение да е било отменено, поради което предявените искове следва да бъдат
разгледани по същество. Наведеният в писмените бележки на адв.
М. довод досежно невъзможността ответникът да оспори решението не подлежи на
изследване в настоящото производство, а правата на управителя са гарантирани от
възможността в нарочно състезателно производство при използване на предвидените
в закона доказателствени средства и общоутвърдени правила за тяхното обсъждане, пряко да
участва при изследване на твърдяната вреда. Като обсъди
наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда
на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото не се спори, че
на 02.03.2012 г. ответникът, представляващ „Т.А.“ ООД, е издал запис на заповед
в полза на И.С.П.като от името на дружеството е обещал срещу представянето му на
15.08.2012 г. да плати сумата 210 000 лв.
По делото не се спори, че
на 22.05.2012 г. ответникът, представляващ „Т.А.“ ООД е издал запис на заповед в полза на И.А.като
от името на дружеството е обещал срещу представянето му на 02.10.2012 г. да
плати сумата 76 000 лв.
По делото не се спори, че
на 20.08.2012 г. ответникът, представляващ „Т.А.“ ООД на 20.08.2012 г. е издал
запис на заповед в полза на И.Ц.М.като от името на дружеството е обещал на
19.10.2012 г. да плати сумата 518777,80 лв.
С влязла в сила присъда
по НОХД № 20151240200708 по описа на Районен съд – Разлог, ответникът е признат
за невиновен в това за периода от
неустановена дата през месец януари 2013 г. до 13.05.2013 г. в качеството
длъжностно лице на длъжност „управител“ на търговско дружество „Т.А.“ ООД, да е присвоил като е разпоредил да бъдат
натоварени и транспортирани от строяща се сграда в гр. „Банско, ул. „Драма“ до
гр. София, ул. „Елемаг“ в негова полза, различни по вид строителни материали и
оборудване, собственост на „Т.А.“ ООД, а именно: на неустановена дата през
месец януари 2013 г. да са присвоени 12 броя пакета подложка за ламинат, 30
броя пакета каменни плочки, на
02.02.2013 г. да е разпоредил да бъдат натоварени и транспортирани вещи: 4 броя консттрукции за вграждане на
тоалетни, 3 броя огледала, 3 броя големи лири, 2 броя малки лири; на 11.02.2013 г. да е разпоредил да
бъдат натоварени и транспортирани 20 броя кашона плочки гранитогрес – 45/45см,
1 брой въртящо се огледало и 4 бр. кашони с фризове за баня; на 29.04.2013 г. да е разпоредил да
бъдат натоварени и транспортирани 3 бр. ботуши за мивки, 4 бр. големи мивки, 3
бр. малки мивки, 5 бр. гумени уплътнения за тоалетна, 2 бр. копчета за
казанчета, 4 смесители за баня, 4 бр. сифони, 3 бр. капаци за тоалетна, 1 брой
голям смесител за вана и 1 бр. кашон плочки за басейн; на 13.05.2013 г. да е разпоредил да бъдат натоварени и
транспортирани 4 бр. тоалетни чинии „Видима“,, 1 бр. абсорбатор, 1 кашон
фризове, 2 бр. капаци за седалка на тоалетна, 1 брой бака с грунд, 1 брой кофа
грунд за баня „Мюрексин“, 1 брой кофа с минерална мазилка, 1 бака грунд
„Праймер“, 2 бр. торбички с фуга за плочки, 10 бр. кашони с плочки 40/40 см.
„Гердомус“, 1 торба фуга за плочки – 25 кг., 2 бр. пакета подова каменна
изолация, 1 брой руло вата изолация вата за гипскартон, 1 брой батерия за мивка
за баня, 1 бр. батерия за мивка, 4 бр. държатели за тоалетна хартия, 2 бр.
стъклени поставки за огледало, 25 торби теракол „Декен“, 4 броя чувала с
мазилка “Баумит“
от по 40 кг., 10 броя листа зелен гипскартон, един брой лист аквапанел. В мотивите към присъдата
е посочено, че дружеството не поддържало складова програма – материалите не
били описвани по видове, а само като обща стойност на всяка покупка и нямало
книга за наличността. Ответникът съхранявал на обекта и строителни материали и
оборудване негова собственост и собственост на други лица, притежаващи обекти в
сградата. Установена е опорочена вътрешна отчетност, пораждаща невъзможност да
бъдат идентифицирани собствените вещи на „Т.А.“ ООД.
На 27.09.2013 г. при
участието на ответника като управител на „Т.А.“ ООД е съставен нотариален акт №
3 том III,
рег. Номер 2472 дело 312 от 2013 г. В договора се сочи, че И.Ц.М.има вземане
срещу „Т.А.“ ООД за сумата от 518777,80 лв., чието принудително събиране е било
предмет на принудително изпълнение по три дела, е останало непогасено за сумата
299 990,19 лв. с договорено разсрочено плащане на сумата на три вноски от
по 70 000 лв. съответно с падеж на 27.09.2013 г., 01.11.2013 г. и
01.12.2013 г. и сума в размер на 89 990,19 лв., платима до 10.01.2014 г.
Договорено е в обезпечение на изпълнението да бъде учредена ипотека върху различни
обекти в сграда „Шале Кукуряк“, находяща се в гр. Банско, ул. „Драма“.
Свид. Д. М., също
упражнявал длъжността управител на „Т.А.“ ООД през процесния
период и бил съдружник в дружеството. Първоначално идеята била за изграждане на
22 апартамента, но в процеса на изготвяне на проекта по настояване на ответника
и съвет на архитекта, свидетелят склонил да бъдат изградени 55 апартамента.
Свидетелят споделя за извършвани промени при изградена вече постройка, но не ги
идентифицира като съдържание. Сочи шест гаража, които решили, че няма да са
необходими, да са трансформирани в друга площ. Строителството било финансирано
с набирани средства във Великобритания, които били превеждани по сметка на „Т.А.“
ООД. Свидетелят разбрал за издадени записи на заповед по повод връчено уведомление от съд в Разлог, а от реализирани
принудителни продани били продадени 16 апартамента, ресторанта и лоби бара.
Свидетелят М.сочи и К.К. да е финансирал дружеството
в началото на съвместния проект по негов спомен до 100 000 евро.
Свидетелят Р.П.,
присъствал на строежа като представител на „Консултантска инженерна група“,
осъществявала строителен надзор, сочи за некачествено извършване на няколко
вида работи от „Телемах“ в това число и допуснат сериозен дефект на
фундаменталната плоча на блок „Б“ – непостигната необходима якост на бетона. Това
наложило разрушаване, препропроектиране и повторното изграждане на този елемент
от друг строител. Сочи тази промяна да е станала за сметка на „Телемах“. Сочи и
за демонтирани и повторно монтирани дограми поради констатирани проблеми при
изпълнение на дограмата и изравняване на отворите по вертикалната ос,
произтекли от проблеми със зидарията. Свидетелят сочи тези корекции да са
ставали за сметка на изпълнителя. Поради смяната на „Телемах“ в зимни условия
не била довършена покривната конструкция, което довело до редица дефекти.
Наложило се покривът да бъде изпълнен повторно. Свидетелят сочи и да е
планирано изграждане на газово стопанство,което да захрани сградата с топлинна
енергия. От противопожарна гледна точка изграждането му не било възможно в
рамките на парцела на „Т.А.“ и било планирано да се случи в съседния парцел
като обслужва сградата. Бил изграден тръбопровод от газовото стопанство до
сградата „Шале кукуряк“, изградена в имота на „Т.А.“. Свидетелят сочи съседният
имот (страните не спорят, а и доказателствата сочат да е собственост на „Т.Б.“
ООД) да е ползван по време на
строителството за поставяне на контейнерите на строителите, на супервайзора,
тоалетна, временна вода за захранване нуждите на строителството и за
електрозахранване.
Свидетелят Р.И.сочи да е
работил като инвеститорски надзор от края на 2008 г. до началото на 2011 г.
Работата се осъществявала по архитектурен проект като не му е известно да са
правени промени по нареждане на ответника.
Свидетелят Ч.С.сочи да е
работил на сградата като технически отговорник към фирма „М.“ – главен строител
на обект „Кукуряк“. Фирмата си плащала за допускани грешки по време на грубото
строителство – отвори за прозорци, отвори за врати, несъобразени с проекта.
С писмен договор с
указана дата 06.08.2012 г. писмено е изразено съгласие, че ответникът прехвърля
на И.Ц.М.вземания в общ размер от 408020,80 лв. – главници, формирани както
следва:
1.
в размер на
24510 лв. – остатък след прихващане на предоставена в заем сума с превод по
сметка на дружеството на 04.01.2007 г. и 105 000 лв. с банков превод по
сметка на дружеството на 19.12.2007 г. с указание сумите да са предоставени на
дружеството съгласно протоколно решение от 18 декември 2006 година за
предоставяне в заем на сумата от 60 000 GBP със срок за връщане до 3 години при уговорена възнаградителна
лихва 10 % на година върху остатъка на дължимата главница;
2.
48915,80 лв.
– остатък от предоставен заем с банков превод по сметка на дружеството на
10.11.2008 г., 50 000 лв., предоставена в брой и разписка от 05.03.2009
г., 50 000 лв. предоставена в брой и разписка от 14.10.2009 г. с указание сумите
да са предоставени в заем на дружеството съгласно протоколно решение от 18
декември 2006 година за предоставяне на сумата от 150 000 евро със срок за връщане до 3 години при уговорена
възнаградителна лихва 10 % на година върху остатъка на дължимата главница;
3.
5 000
лв. с банков превод по сметка на дружеството на 14.06.2010 г., 65 000 лв.
с банков превод на 29.06.2010 г., 20 000 лв. с банков превод на 19.04.2011
г. с указание сумите да са предоставени в заем на дружеството съгласно
протоколно решение от 18 декември 2006 година за предоставяне на сумата от
140 000 евро със срок за връщане
до 3 години;
4.
5 000
лв. – банков превод от 14.10.2009 г., 5 000 лв. – банков превод от 24.11.2009
г., 5 000 лв. – банков превод от 22.12.2009 г., 5 000 лв. с банков
превод от 19.05.2010 г. и 19 595 лв. – предоставени за закупуване на
товарен бус от Великобритания на 06.05.2010 г.
Посочено е, че ответникът
прехвърля и 110757 лв. лихви съгласно протоколно решение от 18.12.2006 г. и
протоколно решение от 10.09.2008 г.
Свидетелката З.Л. сочи да
е работила като счетоводител в „Т.А.“ от 2007 г. до юли 2014 г. Свидетелката
организирала счетоводството като сочи, че не е постъпвал документ със страни Д.Р.П.,
„Т.А.“ и „Р.К.“. През 2013 г. е уведомена за прехвърлено вземане от „Р.К.“ в
размер на 260 000 лв. към „Т.А.“ в полза на ответника и свидетелката го
осчетоводила. По делото е представена и
справка за салдо по заем, предоставен от „Р.К.“ ООД към 25.10.2012 г. в размер
на 260 000 лв.
Както
документът, наречен ДИРЕКТОРСКИ ЗАЕМ КЪМ Т.А. ООД от 18.10.2007 г. (л. 291 т.д.
236/2013), така и документът ДИРЕКТОРСКИ ЗАЕМ КЪМ Т.А. ООД от 10.09.2008 г., съдържат
подписи за представляващ ищцовото дружество с указание да е заемополучател и на
ответника с указание да е заемодател. Изрично е посочено, че сума от
60 000 паунда и сумата от 150 000 евро се предоставят за период от 3
години при 10 % годишна лихвена ставка.
З.Л. е отразила писмено
към 25.10.2012 г. салдо по предоставен от ответника заем на „Т.А.“ ООД в размер
на 306640,17 лв.
При установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно
основание чл. 145 ТЗ
Законът ангажира
отговорността на управител на дружество с ограничена отговорност за причинени
на дружеството вреди. Трайната съдебна практика свързва отговорността с неизпълнение
на задължение, произтичащо от мандатно правоотношение. При все това утвърдено е
разбирането за своеобразен режим на тази отговорност, очертана като „управителски
деликт“ (срв. Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І ТО). Настоящият състав приема, че
специфичният характер на тази отговорност се основава на особеностите на
дейността. Макар и от мандатното правоотношение да произтича законна
представителна власт в основата му стои постигнатото съгласие. Управлението на
дружествените дела е израз на поета грижа за чужд интерес – тези на
дружеството. Оттук произтича и мандатният характер на правоотношението. Дори и
когато управителят е съдружник в дружество с ограничена отговорност той дължи
да подчини личния си интерес (в това число и като съдружник) на произтичащия от
закона и решенията на общото събрание интерес на дружеството. Съгласно чл. 281
от Закона за задълженията и договорите ангажиралият се с реализация на чужди
интереси при отстояването им дължи да подходи с грижата на добър стопанин. Това
ще рече да поема задължения от името на дружеството да подхожда така, както се
отнася добрия стопанин. За разлика от лимитативно утвърденото поведение,
очертаващо базисните условия за дължимо поведение в рамките на междуличностни
отношения, грижата като критерий предполага и адекватно поет ангажимент в
ситуации и съдържание, непредписани от закона или от решенията на общото
събрание. С други думи, управителят дължи да идентифицира и отстоява
дружествения интерес във всеки случай, че когато възникне възможност за
подобряване на резултата или възникне опасност от увреждането му. Довереникът,
каквото качество има и всеки управител, пряко е ангажиран да и опазва
повереното му имуществото на дружеството. Управителят дължи обезщетение, когато
с осъществено в разрез с очертаната дължима грижа поведение необосновано от
правна гледна точка причини загуба
за дружеството. В този смисъл меродавно в процеса е доказано по категоричен
начин намаление в патримониума на ищеца като пряка и непосредствена последица
от конкретно поведение на ответника, несъответстващо на грижата на добрия стопанин.
Извън така очертания обхват остава типичния за търговската дейност стопански
риск. По правило съдружниците в дружество с ограничена отговорност споделят
риска от дейността на дружеството включително и при непостигне на търсения
позитивен резултат.
Ищецът не
доказа твърдяните преустройства, за които ангажира отговорността на ответника. Наведените
фактически доводи в писмените бележки от синдик С. не намират опора в събраните
по делото доказателства. За изследване съответствието на строителството с
одобрения проект бе допусната съдебно-техническа експертиза, несъбрана поради
неоказано съдействие от страна на ищеца. Тъй като ищецът твърди внесена промяна
с оглед нормата на чл. 154 ГПК негова е тежестта да докаже наличието й. Същевременно
свидетелят И. сочи работата да е изпълнявана по архитектурен проект.
Липсват
каквито и да било доказателства за настъпила вреда за дружеството в резултат на
контролирани от ответника строителни дейности и произлезли от това допълнителни
финансови задължения за ищеца. Свидетелите П. и С.сочат на повторно извършвани
СМР, но еднозначно определят като причина за тях некачествено изпълнение на
строителните работи като сочат и да им е известно да е ставало за сметка на
изпълнителите.
По делото не
се установява първоначално планираната себестойност на строителството. Дори и
такова несъответствие да е налице, само по себе си не е в състояние да обоснове
виновно причинена вреда по смисъла на чл. 145 ТЗ. По делото нито се твърди,
нито се установява оскъпяването да е резултат от причина, стояща в
непосредствения контрол на ответника. За пълнота следва да се посочи, че
оскъпяване в резултат на извършено строителство е обичайно срещано и логично
изводимо от условията, при които се планират определени работи и пазарните цени
на стоки и материали, поради което и се включва в обхвата на стопанския риск,
изключващ управителския деликт. Под
обхвата на управителския деликт не може да се отнесе заявеното от свид. М.завишаване
на застраената площ на сградата спрямо първоначално
планираната. Дори това да е станало по настояване на ответника, подобна
инициатива придобива значение във вътрешните отношения между съдружниците,
относими към съдържанието на съвместния им стопански проект, а не обосновава
управителски деликт. Освен че самият свидетел сочи да е резултат на съгласувано
между съдружниците решение, реализираното строителство е проявна форма на
трансформация на имущество на дружеството, а не обосновава загуба в отговорност
на управителя.
С оглед
нормата на чл. 300 ГПК гражданският съд, разглеждащ последиците от
инкриминирано деяние е обвързан с изводите на наказателния съд досежно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
влязла в сила присъда в случая се установява, че ответникът е оправдан да е
присвоил собствени на ищеца движими вещи. На разгледаните от наказателния съд
действия на ответника ищецът основава и претенцията си в настоящото
производство. При тези обстоятелства гражданският съд е лишен от възможност да
формира самостоятелен извод досежно изследваните от наказателния съда факти и
обстоятелства и дължи да приеме, че твърдяното не се е случило.
Същевременно
доколкото за част от инкриминираните действия на ответника ищецът твърди
различни дати от изследваните в наказателното производство деяния и е налице
незначително разминаване в описанието на инкриминираните вещи сравнено с
процесните, доказателствата не позволяват наложителния в случая категоричен
извод за така причинена вреда. Визираните показания на свид. М.в писмените
бележки на синдик С. не се основават на непосредствени негови наблюдения, нито
се доказа в процеса ответникът да е изнасял собствени на ищцовото дружество
вещи. Обстоятелството, че по указание на ответника свид. И. е вземал от
пригодено в сградата складово помещение материали, които е монтирал в жилища в
гр. София не осигуряват отговор на въпроса чии са били тези материали. Данни,
че в обособеното складово помещение (такова се явява всяко място с ограничен до
него достъп и предвидено дори и временно за съхраняване на материали според
показанията на свидетелите И. и П. са съхранявани материали). Свид. И. сочи
обаче в сградата да са съхранявани и чужди включително и на двамата съдружници.
Фактът, че свидетелите И. и И. определят използваните от ответника материали за
неговия обект в сградата „Шале кукуряк“ да са били различни материали не е
достатъчен, за да изключи поддържаната от ответника теза да е извозвал свои
материали. Възпроизведеният разговор от свид. И. сочи на желание у ответника да
спести информация, но този факт, макар и внасящ съмнение в твърдението на
ответника да е ползвал свои материали, не дава никаква представа нито за вида,
нито за количеството реално използвани вещи. Вреда включително и в обхвата на
чл. 145 ТЗ не може да почива на предположение, а единствено на категоричен
извод за липсващ конкретен актив и то поради контролирана от ответника причина.
Представените
протоколи за липси са частни свидетелстващи документи, поради което и
доказателствената им сила е ограничена до факта на авторството на документа
(чл. 180 ГПК). Тези документи не се ползват с материална доказателствена сила,
каквато е присъща за официалните документи. При възникнал спор наблюденията на
лице, било то и ангажирано с водене на счетоводството на ищцовото дружество,
предполагат да бъдат установени фактите, от които произтича отразения в
протоколите за липса фактически извод – че материалите са принадлежали на
дружеството (индиция за което е заприходяването им). В тази насока и бе
допусната експертиза, несъбрана поради неосигурено от ищеца съдействие –
непредставяне на счетоводни книги, позволяващи проследяване на придобитите от
дружеството материали, за наличието на каквито сочи свид. М.. Ищецът дължи да
докаже, че ответникът е ползвал негови материали като ги идентифицира по вид,
количество и стойностно и докаже наличието на факт, с който правния ред свързва
придобиване право на собственост. Дори да се приеме, че настоящият състав е
овластен да игнорира констатациите на наказателния съд досежно твърдяното и в
настоящото производство вредоносно поведение на ответника, ангажираните
доказателства не позволяват еднозначен извод процесните материали, с които се
твърди ответникът да се е облагодетелствал лично, нито да са принадлежали на
ищцовото дружество, нито пък да са били изнесени по нареждане на ответника. Не
става ясна и стойността им.
Записът на
заповед е абстрактна сделка,. В случая обаче ответникът свързва издадените от
него в качеството му на управител на ищцовото дружество три записа на заповед с
предхождащи ги задължения на ищцовото дружество по предоставени заеми лично от
ответника. Наличието на каузално правоотношение, ангажиращо правната сфера на
ищцовото дружество изключва вредоносния характер на поетото менителнично
задължение, поради което в тежест на ответника е да докаже съществуване на тези
оспорени от ищеца вземания. Оспорването в случая е ограничено до предоставени в
брой суми на два пъти по 50 000 лв. или общо 100 000 лв., в подкрепа
на което ответникът представя два броя разписки, подписани от него в качеството
му на представляващ ищцовото дружество (л. 298 и л. 299 от т.д. № 236/2013 г.
по описа на Софийски окръжен съд). Заемното правоотношение, с каквото
документите свързват основанието за отразеното предаване на сумите, поражда
задължение за връщане с факта на получена сума при такова задължение.
Оспорените документи обективират изявление за знание за факт, определящо ги
като частни свидетелстващи документи. При своевременно заявеното от ищеца
оспорване на тези документи (с допълнителната искова молба), ангажираните
от ответника писмени доказателства не са достатъчни, за да докажат факта на получаване
на сумите.
Качеството
представител пряко обвързва представлявания с правните последици на изявлението
(чл. 36 ЗЗД). Представителната власт обаче сама по себе си не обосновава доказателствена
сила на свидетелстващо изявление. Тази
сила се опира на неизгоден за автора факт. Обективираното в разписките
изявление в потвърждаване на факт, ползващ и самия негов автор – ответника.
Затова и съвместеното в случая качество на представител на длъжника и кредитор
на представлявания, пряко заинтересуван от удостоверения факт, изключва
житейската презумпция, че полагайки разумна грижа към своя интерес никой не би
си навредил, признавайки неизгоден факт. Това налага документално отразените
обстоятелства, пряко ползващи представителя, да бъдат подкрепени и от други доказателства,
което в случая не се установява. Предвид реалния характер на заемното
правоотношение приобщеното към делото споразумение от 09.07.2012 г., също
оспорено от ищеца, не позволява фактически извод, че сумите са били заплатени.
Представената
справка, изходяща от свид. Л., за която се установи да е водила счетоводството
на дружеството и през периода, включващ отразени дати в разписките, отразява
осчетоводени задължения на дружеството към ответника по получени заеми общо в
размер на 491214,37 лв. (л. 281 от т.д. 236/2013 г.). Справката обаче отразява
извършено прихващане с част от тази сума за закупени обекти в сграда „Шале
Кукуряк“ и налично салдо по заема към
25.10.2012 г. от 306640,17 лв. Макар и справката да следва във времето
договорите за цесия, видно от съдържанието й тя отразява стойност на
предоставени от К.К. суми за период преди сключване
на договора за цесия с И.М.и покрива отразената по разписките дати – 05.03.2009
г. и 14.10.2009 г. Договорът за цесия обаче сочи на прехвърлени вземания по предоставени
на ищцовото дружество заеми в общ размер от 408020,80 лв. При тези
обстоятелства налага се извод, че ответникът се е разпоредил с 101380,63 лв. от
вземанията си срещу ищцовото дружество. Подобно действие само по себе си не е в
състояние да ангажира дружеството, но издаденият запис на заповед, при
недоказано в процеса предхождащо го каузално задължение, сочи на вреда, пряко
произтичаща от поетото от името на „Т.А.“ ООД менителнично
задължение.
Съществуването
на това вземане не може да бъде обосновано с приемането му в производството по
несъстоятелност на ищцовото дружество. Процесуалният закон ангажира съда,
сезиран с конкретен спор, да формира непосредствени изводи от събраните по
делото доказателства. Изключение от това изискване се явява приет за
разглеждане по същество съдебен спор между същите страни, ангажиращо съда да
изчака неговото приключване (чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК). Оттук следва, че не
отделни фактически изводи, а прогласеният с решението резултат ангажира
останалите съдилища. Търговско дело № 3493/2017 г. не касае съдебен спор,
страна по който да е и ответникът, а обсъждани в рамките на друго съдебно
производство доказателства, било и възпроизведени в мотивите на съдебно
решение, не могат да обосноват фактически изводи в настоящото производство.
Договорната
ипотека не поражда дефицит в имуществото на длъжника, а възможност за
обезпечения кредитор да наложи продажба на ипотекираното имущество, за да
получи удовлетворение на свое вземане. Поради тази причина и сключеният договор
за ипотека сам по себе си не е в състояние да обоснове имуществена отговорност
за управителя. Доводът за липсващо решение на общото събрание е въведен
несвоевременно в процеса и доколкото предполага изследване на ново обстоятелство,
а не се установява изключение по смисъла на чл. 147 ГПК, обсъждането му остава
безпредметно. От описаното съдържание на обезпеченото задължение се налага
извод да е учредено за непогасеното менителнично
задължение към И.М.Установеният в случая размер на каузално непокрито
менителнично задължение обаче не обосновава самостоятелна вреда, която да бъде
подведена под индивидуализираното вземане от 299 990,19 лв., пряко изводимо от подписания договор за ипотека. Въпросът опира до съществуване на вземане в обезпечения
размер, отчетено при предходно разгледаната вреда.
Ищецът не
оспорва, че ответникът е заплатил сумата 19 595 лв. при указаното и в
договора за цесия основание – покупка на товарен бус от Великобритания. Тези
обстоятелства сочат на осигурени от ответника средства за посрещане неоспорен в
процеса интерес за ищцовото дружество. При положение, че в процеса нито се
твърди, нито се установява дарствено намерение, налице е неоснователно
обогатяване за ищеца, на общо основание формиращо и негово задължение към
ответника. Ето защо описаните в договора за цесия от 06.08.2012 г.
обстоятелства, при които са дадена тази сума на дружеството, легитимират
ответника за кредитор, а следователно и обосновават съществуване на така
оспореното вземане като без значение остава, че не се установява по делото сумата
да е предоставена по силата на поет от дружеството ангажимент за връщането й.
Твърдяното
погасяване на дадените заеми от ответника през 2007 г. чрез прихващане с негови
задължения за придобити от него имоти в сградата на ищцовото дружество не води
до липса на каузално правоотношение. Прави впечатление, че размерът на
прехвърлените вземания на И.М.е редуциран със суми на това основание.
Показанията
на свид. Л. и представените доказателства позволяват извод за възникнали
вземания в полза на „Р.К.“ ООД спрямо ищцовото
дружество. Ищецът не доказа извършено разпореждане с тези вземания и то на
указаната в договора дата. Предвид показанията на свид. Л. за сведено до знанието
й разпореждане в полза на ответника и осчетоводени от нея задължения към
ответника съдът приема за доказано каузално покритие на поетите менителнични задължения към И.П.и Иван Антонов.
По изложените
съображения съдът приема за недоказано в процеса наличие на парично задължение
в тежест на ищцовото дружество за сумата от 100 000 лв. При тези
обстоятелства поетото менителнично задължение, покриващо и тази сума е довело
до възникнал дълг за ищцовото дружество, пряко изводим от издадената от ответника
в качеството му на управител на дружеството запис на заповед в полза на И.Ц.М.(л.
34 от делото). Предявеният иск на основание поето менителнично задължение към
този кредитор без каузално покритие възлиза на 68777,80 лв. и следва да бъде
уважен, а останалите предявени искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Предметът на
спора е ограничен до очертаните в исковата молба вреди и твърдян от ищеца техен
източник. Извън тези рамки остава дали и какви други вреди е претърпяло
ищцовото дружество, за каквито адв. М. споменава в
писмените бележки, поради което и тези доводи не подлежат на изследване в
настоящото производство.
По разноските
Отговорността за разноски легитимира
правоимащата страна в съдебен спор да бъде възмездена за направените разноски
за защита на необосновано от правна гледна точка претендирано, съответно
оспорвано право. Настоящият състав приема, че обезщетителния характер и на
тази отговорност определя като нейна граница вредите, стоящи в пряка и
непосредствена последица от укоримо поведение. Този извод произтича от
правилото на чл. 78 ал. 2 ГПК, изключващо отговорността за разноски дори и при
установено накърнено право (уважен иск и недаден повод от ответника).
Следователно, причина за ангажиране имуществената сфера на страната, загубила
съдебния спор са наложени допълнителни разходи от извънпроцесуалното й
поведение. В тази степен на обусловеност се намира заплатената от ищеца
държавна такса, съразмерна на уважената част от исковете – 2751,11 лв.
Изключително
право на страната в съдебния процес е да определи обстоятелствата, на които
основава позицията си по спора и средствата, с които да я подкрепи. Съдът дължи
да осигури възможност на страните да съберат поисканите доказателства и да ги
обсъди едва по съществото на спора. Следователно, за разлика от държавната
такса разноските в производството не произтичат пряко от поведението на
насрещната страна. По делото се установява, че ищецът е направил разходи да
събиране на експертно заключение. Изследваният въпрос обаче не допринася за
установения изход от спора. Разликата между получената сума при принудителна реализация на обектив в
сградата съпоставено с пазарната им цена произтича от липсващото доброволно
изпълнение и специфичните условия за продажба. Затова и сама по себе си не е в
състояние да обоснове отговорност на управителя, а следователно няма основание
провокираните разноски от така повдигнатия въпрос да бъдат възлагани в тежест
на ответника.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Б.К. с адрес *** да
заплати на „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК*******,
представлявано в процеса от синдик В.С. с адрес: *** както следва:
1) на основание чл. 145 ТЗ сумата от 68777,80
лв. – поето менителнично задължение без каузално покритие със запис на
заповед, издадена на 20.08.2012 г. за сумата 518777,80 лв. в полза на И.Ц.Михайлов,
ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД считано от 21.11.2013 г. до окончателно
изплащане на главницата.
2) на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 2751,11 лв. –разноски пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ******срещу К.Б.К. искове с правно основание чл. 145 ТЗ за сумите: 307,69 лв. като част
от заплатена сума от преправяне на фасадната изолация общо на стойност 45924,46
лв., 418,04 лв. като част от сумата
62394,47 лв. – преустройство на вътрешни преградни стени, преработка на
инвестиционен проект – 19 800 лв., от която сума се претендира 135,34 лв., неправилно изградени външни
преградни стени на обща стойност 13788,23 лв. претендирана част от 92,38 лв.., неоправдан разход за
изграждане на инфраструктура, външни връзки, пътна връзка към съседен имот –
24 171,60 лв., от която се претендира сумата 161,94 лв. изграждане на масивна каменна ограда между имота на
дружеството и имот на ответника на обща стойност 34560 лв., претендирана
частично до 231,55 лв.; 21000 лв.
като част от вреда, причинена от издаден запис на заповед към И.П.за
210 000 лв. без да съществува каузално задължение, 10222,20 лв. като част от
вредата, произтичаща от подписан запис на заповед към И.А.за 76 000 лв.
без да съществува каузално задължение; 29653,06
лв. – обща стойност на 12 броя пакета подложка за ламинат, 30 броя пакета
каменни плочки, 4 броя консттрукции, 3 броя огледала, 3 броя големи лири, 2
броя малки лири. На 11.02.2013 г. по нареждане на ответника били изнесени 20
кашона плочки гранитогрес SANCNIS – 45/45м 4 кашона фризове, 1 брой въртящо се
огледало, 3 бр. ботуши за мивки, 4 бр. големи мивки, 3 бр. малки мивки, 5 бр.
гумени уплътнения за тоалетна, 2 бр. копчета за казанчета, 4 смесители за баня,
4 бр. сифони, 3 бр. капаци за тоалетна, 1 смесител за вана – голям и 1 бр.
кашон плочки за басейн, 4 бр. тоалетни чинии „Видима“, 1 бр. абсорбатор, 1
кашон фризове, 2 бр. капаци за тоалетни чинии, 1 бака грунд, 1 бр. кофа грунд
за баня „Мюрексин“, 1 бр. кофа минерална мазилка, 1 бака грунд „Праймер“, 2 бр.
пакети с фуга за плочки, 10 бр. кашони с плочки “”CERDOMUS“, керамика кафяви 40/40 см., 1 торба фуга за
плочки – 25 кг., 2 бр. пакети каменна изолация – 15 см., за под, 1 руло
изолация вата за гипскартон, 1 бр. батерия за баня, 1 бр. батерия за мивка, 4
бр. държател за тоалетна хартия, 2 бр. стъклени поставки за огледало, 25 торби
теракол „DEKEN“, 4 чувала “BAUMIT“ – 40 кг. MPI-25, 10 листа зелен гипскартон, 20/25 см, един лист и 5 половинки аквапанел.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в
частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Съдия: