М О Т И
В И
по присъда № 45/05.09.2018год.
по н.о.х.д.№ 1631/2017год.
по описа на Добрички районен
съд
Срещу подсъдимия А.А.Л. с ЕГН **********е повдигнато обвинение по чл.216 ал.1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ДРП.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа и от частния обвинител –С.Д.С. чрез адвокат М.Я. от ДАК.С.С. е конституирана като граждански ищец в размер от
400/четири хиляди/ лева и частен обвинител.
В съдебно заседание подсъдимия и
неговия защитник изразиха съгласие наказателното производство в съдебна фаза на
процеса да се проведе по реда на глава 27 от НПК , като на основание чл. 370
ал.2 от НПК се съгласиха да бъде извършено предварително изслушване на страните
по реда на чл. 371 т.2 от НПК , подсъдимия заяви ,че разбира в какво е обвинен
, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.Възползва се от правото
си да не дава подробни обяснения по случая.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
С.Д.С. притежавал лек автомобил марка „***" с per. №***.Лекият автомобил марка „*** с per. № *** бил собственост на свидетелката Ю.П.Г., която го закупила с Договор от 06.06.2007г., с нотариална заверка на подписите, като форма за
действителност за прехвърляне на МПС в България, от свидетеля М. П. Д.. Въпросният автомобил, обаче, продължавал да се води на името на свидетеля
Димитрова по регистрация в Сектор "ПП-КАТ". Към датата на
инкриминираното деяние, въпросният лек автомобил „***" с per. № *** се ползвал от свидетеля В. А. С., която го „закупила" от Ю. . през 2010г., без реално и надлежно прехвърляне на
собствеността.През 2004г. подсъдимия А.Л. заживял на съпружески начала със А. С., като от връзката им се родили две деца - близнаци. През
периода на съвместното им съжителство, двамата многократно се разделяли и
сдобрявали. На 01.09.2013 год., след поредно скарване, свидетеля С. отново напуснала подсъдимия Л., и заедно с децата,
отишла да живее при брат си - свидетеля С.С., и майка
си – свидетеля В. С., във вилата им, находяща се в гр.Д., „***", ул. „***.На 23.10.2013г свидетеля А. С. отишла в доскоро обитаваното от
двамата жилище в гр.В., за да прибере багажа си. Тъй
като посдъмия Л. тогава отсъствал от жилището, по -
късно провел телефонен разговор със А. С., при който между двамата възникнал спор заради вещи,
които тя била взела, но за чиято собственост той претендирал, тъй като имали за
него сантиментална стойност. Разговорът приключил със закани от свидетеля
Стоянова, че ще вземе дори дограмите. Силно емоционално разстроен, вечерта
подсъдимия Л. употребил алкохол и решил да сплаши бившата си приятелка. Той
купил от магазина в съседство до жилището му две стъклени бутилки бира от по
500 мл, и изпил бирата. В бутилките сипал около 200 мл бензин, с който се
снабдил от бензиностанция в близост до „…" в гр.В.. Запушил бутилките с парцали,
като се опитал да направи „нещо като коктейл „…".Подсъдимия Л. тръгнал за гр.Д* с личния си лек автомобил „*** "с per № *** и около 23.00 часа пристигнал в града. Имал доста затруднения докато
намери вилата, но около полунощ я намери и спрял управлявания от него автомобил
на двадесетина метра от нея. Л. излязъл от автомобила и взел бутилките със себе
си. Около 00:20 часа на 24.10.2013г„ подсъдимия застанал пред оградата на
вилата и запалил парцала на първата бутилка, а от него - и този на втората. Той
видял в двора на вилата и трите автомобила, ползвани от семейството на
свидетеля А* С*, включително л.а. марка „***" с per.
№ ***, собственост на С.С., и л.а. марка „***" с per. № ***, собственост на Ю.Г.. Подсъдимия Л. хвърлил последователно
двете бутилки в посока, където били паркирани автомобилите. Едната от
хвърлените бутилки попаднала директно върху л.а. марка „***" с per. № ***, в резултат на което същият се възпламенил, а
впоследствие и изгорял. В резултат на огъня, паркираният в близост до него л.а.
марка „***" с per.
№ ** също бил повреден в предната си
лява част.Докато хвърлял бутилките, подсъдимия Л. бил забелязан от собственика
на съседна вила - свидетеля С. И., който, с цел да го стресне,
му извикал. Веднага след това подсъдимия Л. се качил в автомобила си и
потеглил.Свидетеля И. видял светлина откъм вътрешната страна на двора и
разбрал, че нещо гори. Приближавайки се той видял, че изпод лекия автомобил „…" се вижда пламък и извикал на съседите си.
Пламъците по лекия автомобил „…" били потушени от
собственика му с помощта на маркуч за поливане, както и от пристигналия екип на
пожарната, а другите два автомобила били изкарани навън, за да бъдат предпазени
от огъня.
Съгласно заключението на
изготвената оценъчна експертиза, възстановяването на лекия автомобил „…"
с per. № *** с цел отстраняване на
повредите нанесени му при произшествието, и бъдещата му експлоатация по
предназначение е невъзможна; пазарната му стойност към датата на произшествието
е била 2800 лв.; за отстраняване повредите по лек автомобил ..****",
с рег.№ ***, било необходимо да се извърши
ремонт на стойност 276,01 лева.
Съгласно заключението на
изготвената Пожаро-техническа експертиза, причина за
пожара е умишлено възпламеняване с открит огнеизточник
на лек автомобил „***" с per.
№ ***, вследствие на което е пострадал и лек автомобил „***",
с рег.№ **.
Така изложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, който прави пълни
самопризнания; свидетелските показания, както и от приложените по делото
писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към
доказателствения материал по делото.
При гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимия А.А.Л. :
На 24.10.2013г., в гр. Д., противозаконно
унищожил чужда движима вещ -лек
автомобил „***", с рег.№ ***, на стойност
2800 лева, собственост на С.Д.С. и противозаконно повредил чужда движима вещ - лек
автомобил „***" с рег.№
***, собственост на Ю. П. ., като й причинил
вреди в размер на 276,01 лева, или всички вреди
на обща стойността
3076,01 лева.
От субективна страна същият при
извършване на деянията е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието , предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
По този начин подсъдимия Й. К. Й. от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл.152 ал.1 т.2 предл.1-во и 2-ро във вр. с чл.18 ал.1 от НК.
Причината за извършване на престъплението
следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред и в частност незачитането на частната собственост
и нейната неприкосновеност .
За да определи наказанията на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния и
данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността му:
Подсъдимия А.А.Л.
ЕГН **********, ****.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът характерът на увреждането и възможността да настъпят други
вреди в частност опасността на живота на живеещите в близост хора .Настоящият
състав отчита направените самопризнания
и съдействие на органите на досъдебното производство , отсъствието на
незавършени досъдебни производства , балансирани характеристични данни и
липсата на минали осъждания и полагане на общественополезен труд но счита , че
престъплението е извършено при отегчаващи отговорността обстоятелства.
Изложеното
мотивира съда да индивидуализира наказанията, съответно: съобразно вида на производството по глава 27 от НПК
респективно задължителното приложение на чл. 58а ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му определя
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца и намалява така
определеното наказание с една трета , като НАЛАГА на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца и на основание чл. 66 от НК отлага
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
Осъжда подсъдимия А.А.Л. с установена по делото им самоличност да заплати на С.Д.С. с ЕГН********** сумата от 2800/ две хиляди и осемстотин / лева представляваща обезщетение за причинени с деянието имуществени вреди в едно със
законната лихва считано от 24.10.2013 година до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда подсъдимия А.А.Л. с
установена по делото им
самоличност да заплати на
Адвокатско Дружество „Я. и съдружници” 720
/седемстотин и двадесет / лева представляващи разноски по настоящото дело.
Осъжда подсъдимия А.А.Л. с
установена по делото им
самоличност да заплати на ДРС
сумата от 112/сто и дванадесет/ лева представляваща 4% върху размера на
уважения граждански иск.
Осъжда
подсъдимия А.А.Л. с ЕГН ********** с установена по
делото самоличност да заплати сумата от 417 /четиристотин и седемнадесет/ лева
по сметка на Първо РУ на МВР гр. Добрич
за изготвените експертизи.
Съдът намира така наложената
санкция за ответстваща
на обществената опасност на
горепосоченото престъпно деяние и в достатъчна степен да въздейства превантивно
и възпиращо на подсъдимия и на останалите членове на обществото.
Председател: