Р Е Ш Е Н И Е
№1885/23.10.2020г.
Град Пловдив, 23.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Ботев к.а.н.д. № 1921 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк. С. срещу Решение № 999 от 25,06,2020 г., постановено по а.н.д. № 1351 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, 24-ти наказателен състав с което е отменено НП № 485596-F513500 от 18.12.2019 г. на Зам.директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на Г.И.Х., ЕГН**********, на основание чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет, осъществено след нарушение разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет.
Според касатора обжалваното решение е неправилно , необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка и съществени процесуални нарушения.
Ответникът – чрез адв. Стойчев , изразява становище / л. 6/ за неоснователност на касац. жалба .
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че не може по категоричен начин да се установи автора на деянието , което се установява както от разпита на актосъставителя Банзурска , така и от разпита на Анета Ячева.
Изложени са мотиви, че спорно по делото е дали жалбоподателят Г. Х. е легитимирана да подава годишен финансов отчет, тъй като съгласно разп. на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Търговския закон ТЗ/ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ТЗ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон, а съгласно разпоредбата на чл.23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Прието е че в случая не са ангажирани безспорни доказателства, които да водят на извод, че „Легия“ АД е предоставило изрично правомощие на прокуриста да подава ГФО и че именно Г.Х. се явява задълженото лице, което е следвало да подаде в срок такъв отчет, респективно че с неподаването му именно тя е осъществила състава на нарушението по чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
В касац.жалба основно се преповтаря фактологията на извършената проверка, показанията на свидетеля-актосъставител , но не се твърди нещо различно от изложеното в мотивите на ПРС.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос¬тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 999 от 25,06,2020 г., постановено по а.н.д. № 1351 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, 24-ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: