№ 20
гр. Враца, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Търговско дело №
20221400900058 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25,ал.4 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, вр. с Глава ХХI
ГПК.
Образувано е по жалба на В. К. Т., в качеството на управител на „Т. - 1947 -
ИКО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу отказ №
20190606181234-2/16.02.2022 г., постановен на основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ от
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията – ТР. В жалбата се
сочи, че на 06.06.2019 г. жалбоподателят е подал по електронен път до Агенция по
вписванията заявление по образец Г2 с вх. № 20190606181234 за обявяване на годишен
финансов отчет на дружеството за 2018 г., по което е постановен обжалваният отказ.
Според жалбоподателя в разглеждания случай не е налице основание да се
приложи чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. В жалбата се сочи, че още към първоначално
подаденото заявление по образец Г2 са били приложени необходимите документи:
годишен финансов отчет на фирма „Т. - 1947 - ИКО“ ЕООД за 2018 г.; декларация по
чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и документ за внесена държавна такса в размер на 20,00
лева. Жалбоподателят твърди, че са спазени изискванията на чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ
и е налице валидността на прикачените документи в един файл. Посочва се още, че
заявителят не носи отговорност за срока на обработка на заявлението.
В жалбата се излага още, че в съответствие с дадени указания на Агенцията по
вписванията от 11.02.2022 г., на 14.02.2022 г. е подадено ново заявление по образец Г2
за обявяване на ГФО на дружеството за 2018 г., регистрирано под вх.№
1
20220214112705, към което поотделно са приложени: декларация по чл.13, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ; документ за внесена държавна такса и годишен финансов отчет за
съответната година. Твърди се, че са спазени указанията от 11.02.2022 г. в срока по
чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По делото е представен отговор изх.№ 11-00-284/21.02.2022 г. по жалбата от
Агенция по вписванията, чрез юрк. И.К., в който се изразява становище за
неоснователност на същата. Твърди се, че поставеният отказ е правилен и
законосъобразен, доколкото длъжностното лице по регистрацията правилно е
отбелязало, че към заявлението не са били представени никакви документи. На
заявителя са дадени указания № 20190606181234/11.02.2022 г., с които е изискано
представяне на декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; ГФО за съответната година,
отговарящ по външните си белези на изискванията на закона, и доказателство за
платена държавна такса. Твърди се, че посочените в указанията пропуски не са
отстранени от заявителя в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което на
основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията правилно е
постановило отказ. Моли съда обжалваният отказ да бъде потвърден, а жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира направените разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното
лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването,
поради което същата е процесуална допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка по партидата на дружеството-жалбоподател
в ТР, съдът констатира, че на 06.06.2019 г. е било подадено заявление образец Г2 с вх.
№ 20190606181234 за обявяване в търговския регистър по партидата на „Т. - 1947 -
ИКО“ ЕООД на годишен финансов отчет за 2018 г. В случая към подаденото заявление
не са били приложени никакви документи. По същото заявление по реда на чл.22, ал.5
от ЗТРРЮЛНЦ са били дадени указания № 20190606181234/11.02.2022 г. за
представяне от заявителя на изискуемите документи по чл.7, ал.1, 2 и 4 от Наредба №
1/14.02.2007 г., а именно: документ за внесена държавна такса в размер на 20 лева,
годишен финансов отчет за 2018 г., отговарящ по външните си белези на изискванията
на закона, и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Изрично е посочено на
заявителя, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.19, ал.2
от ЗТРРЮЛНЦ.
На 14.02.2022 г. по партидата на дружеството е подадено ново заявление по
образец Г2 с вх.№ 20220214112705/14.02.2022 г. за обявяване на годишен финансов
отчет за 2018 г., към което са приложени следните документи: ГФО за съответната
година, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, документ за внесена държавна такса
2
в размер на 20 лева.
На 16.02.2022 г. длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ №
20190606181234-2/16.02.2022 г. по подаденото заявление с вх.№ 20190606181234/
06.06.2019 г., който е обоснован с това, че към подаденото заявление не са представени
никакви документи, като заявителят не е изпълнил в срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ
дадените му по реда на чл.22, ал.5 указания за отстраняване на констатираната
нередовност.
Настоящият съдебен състав след извършената собствена проверка намира, че
следва да бъде споделено изложеното от длъжностното лице по регистрацията за
постановяването на обжалвания отказ, свеждащо се до мотива, че към заявлението към
заявлението не са представени изискуемите документи за обявяване на ГФО по
партидата на дружеството и заявителят не е изпълнил дадените му от длъжностното
лице указания.
По постъпило заявление за вписване или обявяване в ТР длъжностното лице по
регистрацията се произнася, след като извърши проверка относно изискванията по
чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, като при наличие на посочените изисквания постановява вписване,
заличаване или обявяване, а при отсъствие на някое от посочените изисквания
постановява отказ. Когато при извършване на тази проверка се установи, че към
заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или
когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрация на
основание нормата на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е длъжно да даде указания на заявителя
за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те
бъдат отстранени или след изтичане на срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Видно е от
дадените указания № 20190606181234/11.02.2022 г., че е спазена процедурата по чл.22,
ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
В чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че срокът, в който заявителят може да
изпълни дадените указания за отстраняване на нередовността на подаденото заявление,
е до изтичането на срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за
произнасяне от длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на
три работни дни от неговото постъпване в търговския регистър. В тази насока е и
подзаконовата норма на чл.92а, ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър, в която срокът за отстраняване на
нередовностите на заявлението е още по-ясно регламентиран – до 3 работни дни от
постъпване на заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл.22, ал.5,
изр.2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които
дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от
постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът за
отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най-късно от работния
ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден от неговото
3
постъпване, т.е. е два работни дни.
Съдът споделя виждането на жалбоподателя, че същият не може да носи
отговорност за неспазване на срока за обработка на заявлението и за даване на
указания от длъжностното лице. Този срок за обработка на заявлението е инструктивен
по своя характер, и когато указанията са дадени след изтичане и на срока за
произнасяне, предвиден в чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е
настоящият случай (повече от две години след подаване на заявлението, което е
станало на 06.06.2019 г.), за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и да се
приложи последицата от неизпълнението им, а именно да се постанови отказ, то, от
една страна, следва да бъде даден реален срок за тяхното изпълнение, тъй като този по
чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ е изтекъл отдавна и то не по вина на заявителя, и освен това
указанията и предоставения срок следва да бъдат изрично съобщени на заявителя, за
който не може да се приеме, че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг период от
време да следи кога и дали длъжностното лице по регистрация, което е сезирано с
подаденото заявление ще му даде указания в изпълнение на правомощията си по чл.22,
ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Съобщаването на дадените указания следва да стане по общите
правила, предвидени в Глава Шеста от Общите правила на ГПК, които са приложими и
за охранителните производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
Правилността и съответствието със закона на отказа, мотивиран с
неизпълнение на дадени по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ указания, не се извежда
единствено от дадени в законоустановения срок указания, но и от наличието на
съответствие на тези указания с действително допуснати нередовности при подаване
на заявлението. Указания, които са за отстраняване на нередовности, които в
действителност липсват, са неправилни и като такива не могат да бъдат основание за
постановяване на отказ по чл.22, ал.5, изречение последно от ЗТРРЮЛНЦ. Съдът
намира, че в настоящия случай дадените от длъжностното лице указания на 11.02.2022
г. са правилни.
Съгласно чл.22, ал.5, изр.3 от ЗТР заявителят може да изпълни дадените
указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен
в Наредба № 1/14.02.2007 г. Последната от своя страна предвижда в чл.6, ал.1, изр.5
във вр. с чл.63ж и чл.92а изпълнението на указанията по чл.22, ал.5 да се извършва въз
основа на заявление по образец Ж1, в което се посочват номерът на заявлението, по
което са дадени указанията, данни за заявителя и документите, които се прилагат.
Подаването на заявление образец Ж1 не представлява ново сезиране на длъжностното
лице, тъй като с него не се заявяват нови искания, а целта му е да уточни и отстрани
посочени от длъжностното лице нередовности по вече депозирано заявление.
Разпоредбата на чл.92а, ал.3 от Наредбата изрично сочи, че в този случай постъпилите
по делото на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел заявления не се
разглеждат до извършване на вписване или постановяване на отказ по заявлението, по
4
което са дадени указания.
От подадената жалба и при служебна справка в ТР е видно, че заявителят не е
изпълнил надлежно дадените указания съгласно чл.22, ал.5, изр.3 от ЗТР, доколкото не
е подал изискуемия образец на заявление за отстраняване на нередовности и
представяне на посочените от длъжностното лице по регистрацията документи,
определен в Наредбата, а именно по приложение № Ж1. Въведените с допълнителното
заявление уточнения и представените допълнителни доказателства подлежат на
преценка от органа по регистрация в рамките на дължимата проверка по
първоначалното заявление, доколкото заявление Ж1 няма характер на самостоятелно
сезиращо искане.
Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 1, обявяване на актове в търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се извършва въз основа на
заявление по образец съгласно приложения № Г1 и Г2, а изпълнение на указанията по
чл.22, ал.5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел се извършва въз основа на заявление по образец съгласно приложение
№ Ж1. Съгласно чл. 63ж от Наредба № 1, за отстраняване на нередовност по дадени от
длъжностно лице по регистрацията указания се подава заявление по образец съгласно
приложение № Ж1, в което се посочват номерът на заявлението, по което са дадени
указанията, данни за заявителя и документите, които се прилагат.
В случая жалбоподателят не е изпълнил дадените му по реда на чл.22, ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ указания със заявление образец Ж1. Подаденото от него заявление е
образец Г2, съответно няма как длъжностното лице, съответно съда да приеме, че с
него се представят документи в изпълнение на дадени указания по чл.22, ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ по предходно заявление. Така подаденото на 14.02.2022 г. заявление
образец Г2 следва да бъде разгледано след приключване на производството по вече
постъпили в ТР заявления, по които са дадени указания – арг. от изр.2 на чл.92а, ал.3
от Наредбата. Затова необосновано се явява твърдението на жалбоподателя, че с
подаване на заявление образец Г2 на 14.02.2022 г. се изпълняват дадените му указания.
В разглежданият случай заявителят е подал ново заявление за обявяване на
ГФО по образец Г2 с вх.№ 20220214112705/14.02.2022 г. По същество подаденото
заявление по образец Г2 за обявяване на ГФО представлява ново сезиране, което е
предмет на самостоятелна проверка от длъжностното лице по регистрацията по
смисъла на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и следва да бъде разгледано по реда на постъпването
му. Неприложените писмени документи е следвало да се приобщят към електронното
досие на търговеца чрез нарочната форма, съгласно чл.31 от ЗТР, във вр. с чл.63ж от
Наредба № 1/ 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
Доколкото заявлението не е в изискуемия съгласно наредбата по чл.31 образец Ж1 и в
него не е посочен номерът на предходното заявление, по което са дадени указанията,
не може да се приеме, че с подаването му са отстранени констатираните нередовности
5
по предходното заявление.
Законодателят изрично е предвидил в чл.22, ал.5, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ
и чл.93 от Наредба № 1/14.02.2007 г., че в случай на неизпълнение на указанията
следва постановяване на мотивиран отказ от длъжностното лице, в който се посочват
пречките за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Процесът по
регистрация на обстоятелства по партидата на търговско дружество е строго
формален. Самата разпоредба на чл.22, ал.5, изр.4 ЗТРРЮЛНЦ също сочи, че
изпълнението на указанията на длъжностното лице се осъществява чрез подаване на
съответното заявление по образец, предвиден с наредбата. С него заявителят има
възможност да отстрани нередовности по първичното си заявление, указани му от
длъжностното лице по регистрация по предвидения в закона ред. След преценка на
тази корекция длъжностното лице следва да се произнесе по заявлението, с което
първоначално е бил сезиран. За да е законосъобразен отказът, постановен по реда на
чл.22, ал.5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който е предмет на подадената
жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице
указания, както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да
отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на
предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания. Поради това и
длъжностното лице по регистрацията правилно е отбелязало, че дадените указания не
са изпълнени до изтичане на срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, след предприето от заявителя отстраняване
на указани нередовности, длъжностното лице по регистрация разполага с
правомощието да впише заявените обстоятелства или да постанови отказ, но по
първоначалното заявление. Законодателят изрично е предвидил в случай на
неизпълнение на указанията постановяване на мотивиран отказ от длъжностното лице,
в който се посочват пречките за извършване на исканото вписване, заличаване или
обявяване /така чл.22, ал.5, изр. последно на ЗТР и чл.93 от Наредба № 1 от 14.02.07 г.
за водене, съхраняване и достъп до търг. регистър/. Обжалваният в настоящото
производство отказ е мотивиран с това, че към заявлението не са били представени
необходимите за обявяване на ГФО за 2018 г. документи, като тези пропуски не са
отстранени от заявителя в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Няма данни да са представени от настоящия жалбоподател допълнителни
документи със заявление Ж1, както изисква чл.63ж от Наредбата за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър. С оглед на горното, поради
неизпълнение на дадените указания в срока по чл.19, ал.2 вр. с чл.22, ал.5, изр.
последно от ЗТР, т.е. до изтичане на три работни дни, длъжностното лице по
регистрация правилно е постановило отказ за обявяване на годишен финансов отчет за
2018 г. по партидата на дружеството, като съдът споделя изцяло изводите на
длъжностното лице по регистрация.
6
Наведените в жалбата доводи, че с ново заявление по образец Г2 били
представени изискуемите документи, съдът намира за неоснователни, тъй като всяко
заявление се разглежда поотделно, а към обсъжданото заявление Г2 с вх. № вх. №
20190606181234 заявителят не е представил годишен финансов отчет за 2018 г.
,отговарящ по външните си белези на изискванията на закона, декларация по чл.13,
ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и документ за внесена държавна такса, вкл. и в предоставения с
указанията на длъжностното лице срок.
По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ е правилен,
а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
Съгласно нормата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр.105 от 2020 г.), в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е охранително, то от
Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба,
следва да се приложат разпоредбите касателно охранителните производства. В Част VI
„Охранителни производства“, Глава 49 „Общи правила“ на ГПК, е предвидено, че
разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл.541 от ГПК).
Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр.105 от 2020 г. изменения на
разпоредбата на чл.25 от ЗТРРЛЮНЦ, не водят до промяна в характера на
производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.
Характерът на производството следва от субективното материално право, чийто
защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото
възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на
заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по
вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона
извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства
/обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в
охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй
като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този
смисъл Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд–
София, Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. №
284/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 състав).
Поради горното, съдът намира, че Агенцията по вписванията няма право на
разноски в производството пред ОС-Враца, поради което такива не й се присъждат по
делото.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20190606181234-2 от 16.02.2022 г., постановен на
основание чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по регистрацията при Агенция
по вписванията – Търговски регистър по заявление с вх. № 20190606181234/06.06.2019
г. за обявяване на годишен финансов отчет за 2018 г. по партидата на „Т. – 1947 –
ИКО“ ЕООД, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8