МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 260025 от 03.02.2021г. по АНД №
1116/2020г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, районен
съдия Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Р.п.Б.Т.Н.
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на обвиняемия К.Д.Г.,
за това, че на 17.11.2020г., около 03.00 часа, в село Равда, община
Несебър, на улица „Несебър“, в близост до хотел „Б.“, без надлежно разрешително
съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП държал високорисково
наркотично вещество, а именно: Коноп с нетно тегло 5.588 грама, със съдържание
на тетрахидроканабинол 17.80%, на стойност 33.53 лв., определена според
приложение номер 2 към чл. единствен на Постановление №23 на МС от 29.01.1998
г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по 354
А, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, предл. 1 от НК.
В
съдебно заседание Районна прокуратура – Несебър, не изпраща представител.
Защитникът
на обвиняемия моли да бъдат отчетени изключително младата му възраст, чистото
съдебно минало, безупречното му процесуално поведение и характеристиката на неговата
личност. Обръща внимание, че се касае за държане на наркотични вещества на
стойност 33.53 лева. Счита, че извършеното ясно очертава хипотезата на чл. 9,
ал. 2 НК и моли за произнасяне в този смисъл.
Обвиняемият
изразява съгласие с казаното от защитника му. В последната си дума изразява
съжаление и сочи, че желае да продължи да работи, без да бъде съден.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
К.Д.Г. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН: **********.
За времето от 19:30 часа на 16.11.2020г. до 07:30 часа на
17.11.2020г. свидетелите Янко Стоянов и Димитър Димов (полицейски служители при
РУ Несебър) изпълнявали служебните си задължения. Около 03:00 часа на 17.11.2020г.,
в село Равда, в близост до хотел „Б.“, спрели за
проверка четири лица, които установили като Д.Г., И.Н., В. Т. (свидетели по
делото) и обвиняемия К.Г.. По време на проверката полицейските служители
попитали лицата дали някой от тях притежава вещи и предмети, забранени от
закона. К.Г.
заявил, че в себе си носи марихуана, като ще съдейства на полицията и ще я
предаде доброволно. Лицето било отведено в РУ Несебър и задържано със заповед
за срок от 24 часа, като предало доброволно 1 бр. полиетиленов плик, съдържаща
суха зелена тревна маса. За предаването бил съставен протокол за доброволно
предаване (на л. 22 от ДП). На веществените доказателства бил извършен и оглед,
документиран в протокол от 17.11.2020г. (на л. 25 – л. 28 от ДП). При
направения полеви наркотест предадената от Г.
суха зелена маса реагирала на „канабис”.
От
изготвената в хода на досъдебното производство химическа експертиза № 974/19.11.2020г.
по описа на БНТЛ - гр. Бургас (на л. 34 – л. 35 от ДП) се установява, че сухата
зелена тревиста маса се определя като коноп (канабис, марихуана), с нето тегло 5,588
грама, със съдържание на активно действащо вещество „тетрахидроканабинол” - 17,80
%. От експертизата се установява, че веществото е с висока степен на риск за
общественото здраве. С писмо от 23.11.2020г. (на л. 37 от ДП) неизразходваната
част от наркотичното вещество била изпратена на ЦМУ гр. София.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Описаната фактическа обстановка
се потвърждава и от останалите доказателства по делото – протокол за оглед на веществени
доказателства, протокол за доброволно предаване, химическа експертиза.
Последната е обективна, компетентна и безпристрастна и напълно се кредитира от
съда.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 354 А,
ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Съгласно цитираните норми подлежи
на наказание лице, което без надлежно разрешително държи високорискови
наркотични вещества или техни аналози, когато случаят е маловажен.
От
обективна страна безспорно се установява, че на
17.11.2020г., около 03:00 часа, в село Равда, в близост до хотел „Б.“, К.Г.
държал
полиетиленов плик,
в която се намирало наркотично вещество - коноп (канабис, марихуана), с нето
тегло 5,588 грама, със съдържание на активно действащо вещество
„тетрахидроканабинол” - 17,80 %, на стойност 33,53 лева. Същевременно конопът е
високорисково вещество, включено в Списък I на Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. От обвиняемия не е представено разрешително за
държане на веществото, като същият изобщо не твърди, че притежава такова.
Цената на установеното наркотично вещество е определена и в съответствие с
приложение № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите
на съдопроизводството” към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Видно от него цената на 1г. марихуана е в размер на 6 лв. Т.е. цената на 5,588
грама е 33.53 лв.
Налице
е и другият елемент от обективната страна на извършеното деяние, а именно
случаят да е „маловажен”. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв с оглед
сравнително ниската стойност на веществото, което К.Г.
е държал, както и с оглед неговото чисто съдебно минало, което го характеризира
като лице с ниска степен на обществена опасност. Налага се извод, че вредните
последици от деянието са незначителни, а се разкриват и смекчаващи обстоятелства,
които водят до извод, че извършеното от обвиняемия следва да бъде квалифицирано
като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази връзка съдът
намира, че в случая е налице именно „маловажен случай”, а не „малозначителност”
на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, каквито доводи са изложени от
защитника на обвиняемия. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК намира приложение при
наличието на определени обстоятелства, при които обществената опасност и
противоправността на деянието се изключват. Не е престъпно това деяние, което
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Съдът намира, че настоящият случай не е такъв. Стойността
на забраненото вещество, което обвиняемият е държал е сравнително ниска. От
друга страна обаче количеството на държаното наркотично вещество не може да
бъде определено като малко. Става въпрос за около 5 грама и половина, които в
никакъв случай не могат да бъдат определени като ниско количество наркотично
вещество. Очевидно е, че това количество е доста над нормите за еднократна
употреба. Наред с това става въпрос за високорисково наркотично вещество, което
е със сравнително високо съдържание на основното вещество – 17,80 %. Поради
тази причина предметът на престъплението се характеризира с относителна
опасност. Ето защо предметът на престъплението не може да се определи като
толкова незначителен, че само на това основание да се изключи обществената
опасност на държането му. Съдът намира, че и другите обстоятелства около
извършване на инкриминираното деяние не могат да обосноват приложението на чл.
9, ал. 2 НК. Вярно е, че обвиняемият е неосъждан и в млада възраст, но тези две
обстоятелства сами по себе си са недостатъчни, за да обосноват приложението на
чл. 9, ал. 2 НК. Необходимо е тези обстоятелства, в комбинация с останалите
относими обстоятелства да доведат до извод, че деянието е малозначително. Както
вече се посочи съдът не намира, че е държано ниско количество от
високорисковото наркотично вещество, поради което въпреки съдебно минало на
дееца и възрастта му, извършеното от него се характеризира с известна степен на
обществена опасност. Изложеното е достатъчно за настоящия съдебен състав да
приеме, че извършеното от К.Г. не се характеризира
като „малозначително” деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а единствено като
„маловажен случай” по смисъла на чл. 354 А, ал. 5 НК. В подобна насока е и
практиката на въззивната инстанция, обективирана например в Решение № 222 от
27.10.2016г. по ВНАХД № 936/2016г. по описа на Окръжен съд Бургас. В практиката
си върховната инстанция също се придържа към подобно разбиране, като с Решение
№ 107 от 26.10.2020г. по н.д. № 483/2020г. по описа на II н.
о. на ВКС е прието, че стойност на наркотичното вещество, близка до тази по
настоящото дело (в конкретния казус пред ВКС – 44,34 лв.) макар и невисока, не
може да се определи като „нищожна“ и безспорно с държане на вещество на такава
стойност се засягат обществените отношения, защитени от посочения текст на
наказателния кодекс.
Деянието
е съставомерно и от субективна страна, тъй като обвиняемият е действал с пряк
умисъл, като е съзнавал, че държи забранени от закона вещества, съзнавал е
общественоопасният характер на извършеното деяние и общественоопасните му
последици, като е целял тяхното настъпване. От доказателствата по делото може
да се направи извод, че Г. е отговорил положително на въпроса на полицейските
служители дали държи в себе си забранени вещества. Т.е. самите действия на
обвиняемия показват, че той е съзнавал какво вещество държи. Същият напълно е
съзнавал кои вещества са забранени, както и, че държи такива вещества. Впрочем
и самият той се признава за виновен в извършване на деянието.
С оглед
изложеното съдът достигна до краен извод, че Г. е извършил престъплението по
354 А, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, предл. 1 от НК.
Налице са
и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 354
А, ал. 5 НК наказание е „глоба” в размер
до 1000 лв., видно от справката за съдимост на Г. лицето не е осъждано, като с
престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78А НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание
„глоба” следва да бъде определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто
съдебно минало, а количеството наркотично вещество, което е държал е на
сравнително невисока стойност. Тези обстоятелства се отчитат
като смекчаващи отговорността. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да
се отчете и доброто му процесуално поведение. Наред с това обществената
опасност на престъплението също следва да се определи като сравнителна ниска.
Самият деец следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност с оглед чистото му съдебно минало. При отчитане на всички
обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е
извършено единствено при наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а
обществена опасност на извършеното от обвиняемия е ниска, поради което размерът
на наказанието е определен към минимума, предвиден в чл. 78 А, ал. 1 НК, а
именно: глоба в размер на 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще
изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.
На основание чл. 354 А, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – неизразходената част от наркотично вещество, предадена
за съхранение на ЦМУ - гр. София, която след
влизане на решението в сила да бъде унищожена
на основание чл. 112, ал. 2 от НПК. По същия начин съдът процедира и с
опаковките, които са послужили на обвиняемия за извършване на деянието (за
съхранение на наркотичните вещества), като с оглед незначителната им стойност е разпоредено след влизане на решението в
сила да бъдат унищожени.
С оглед
признаването на обвиняемия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските по досъдебното производство в размер 86,18 лв.,
дължими по сметка на ОД на МВР гр. Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: