РЕШЕНИЕ
гр.София, 08.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 575 по описа за 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от П. П.В. против
солидарни ответници Прокуратурата на Република България
иск и СДВР кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че с постановление на СРП от 24.09.201З г.,
връчено на 02.10.2013г., бил привлечен в качеството на обвиняем по повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. От ищеца били снети
образци от дактилоскопни следи за извършване на криминалистична регистрация от органите на СДВР. След като
ищецът обжалвал постановлението на СРП за привличането му като обвиняем и
разпореждането за криминалистическата му регистрация,
с постановление от 26.03.2014г. на СГП било отменено постановлението за
привличането му като обвиняем. Впоследствие, с постановление от 26.09.2018г. на
СРП наказателното производството, било прекратено на основание чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК. Продължителността на
извършената предварителна проверка заедно с проведеното наказателното
преследване във фазата на досъдебното производство обхващала период от пет
години и шест месеца. След подадена молба от 17.05.2018 г. до органите на СДВР криминалистичната регистрация на ищеца била заличена,
считано от 10.12.2018 г. В периода на провеждане на наказателното преследване,
вследствие на изживяното психическо напрежение у ищеца настъпили неблагоприятни
здравословни промени - исхемичен инсулт, в резултат
на което с експертно решение на ТЕЛК бил определен процент на намалена работоспособност
от 96 %, наложило се да приема скъпоструващи поддържащи живота и здравето
лекарства. Ищецът работел като адвокат. Неговите клиенти след като научили за
образуваното наказателно производство, оттеглили предоставените му пълномощия,
професионалното му име и кариера били съсипани, чувствал се социално изолиран,
изпитвал притеснения и срам да влиза в сградите на съдилищата, всички
деловодители били уведомени, че е със спрени права на адвокат. Ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразили се в чувство на страх от окончателното
произнасяне на наказателния съд, усещане за непълноценност и безсилие. Поддържа
становището, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 300 000 лв. Ищецът твърди, че претърпял и имуществени вреди,
изразили се в разноски за адвокатска защита по досъдебното производство в
размер на 5 000 лева. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответниците – Прокуратура на Република България и Столична
дирекция на вътрешните работи - да му заплатят солидарно сумата от 300 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди/, 5 000 лв./обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по досъдебното
производство/, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на ИМ/15.01.2019г./ до окончателното изплащане.Претендира
разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България оспорва
исковете, като прави
следните възражения: оспорва редовността на ИМ, тъй като не била подписана и
липсвали доказателства адв.Т. да е упълномощен от
ищеца да го представлява по делото; оспорва основателността на исковете -
твърди, че актът на прокурора, с който било отменено привличането на ищеца като
обвиняем, не бил влязъл в сила; поддържа възражение за изтекла погасителна
давност; оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди;
поддържа, че наказателното производство срещу ищеца продължило през кратък
период от 26.03.2014 г. от 24.09.2013
г. за срок от около 6 месеца и
спрямо него била взета най - леката мярка за неотклонение „подписка“; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и описаните
неимуществени вреди; оспорва твърденията, че ищецът е претърпял имуществени
вреди - липсвали доказателства да е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение
в претендирания размер по досъдебното производство; поддържа възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на имуществените вреди; релевира възражение по чл.5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът с поведението
си станал причина за образуване на наказателното производство. Моли съда да отхвърли
иска.
Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи оспорва
исковете, като прави следните възражения: поддържа, че не била нито процесуалноправно
легитимирана, нито материалноправно легитимирана да
отговаря по исковете, тъй като наказателната репресия спрямо ищеца била
осъществена по НК и НПК под надзора на прокуратурата; липсвало основание за
солидарна отговорност на ответниците; оспорва
исковете като погасени по давност; оспорва ищецът да е претърпял неимуществени
и имуществени вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
действия на полицейските органи и описаните вреди; оспорва претенцията за
законна лихва като погасена по давност. Моли съда да отхвърли иска.
Прокуратура на Република България в качеството на
контролираща страна по иска срещу СДВР не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 24.09.2013 г.,
връчено на 02.10.2013 г., ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ
15057/2013 г. по описа на 01 РУП-СДВР,
пр.пр. № 27008/2012г. по описа на СРП, за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
С постановление от 26.03.2014 г. по пр.пр.
7066/2013г. Софийска градска прокуратура е отменила постановлението на СРП от
08.11.2013 г., с което е потвърдено постановление от 24.09.2013 г. за
привличане на П. П.В. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 206, ал.1
от НК. Със същото постановление е отменено постановлението за привличане на П.В.
от 24.09.2013 г. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и е отменена мярката за
неотклонение „подписка“, взета по отношение на В..
След 26.03.2014 г. производството по ДП № ЗМ 15057/2013 г. по описа на 01
РУП – СДВР, пр.пр. № 27008/2012 г. по описа на СРП, е
продължило срещу неизвестен извършител.
С постановление от 26.09.2018г. на
Софийска районна прокуратура по ДП № ЗМ 15057/2013 г. по описа на 01 РУП –
СДВР, пр.пр. № 27008/2012 г. по описа на СРП,
наказателното производство срещу неизвестен извършител е прекратено, на
основание чл.199, ал.1, вр чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
изслушани медицинска и писхиатрическа експертиза,
събрани са гласни доказателствени средства и са
приети медицински документи – епикризи,
магнитно-резонансна томография от 02.06.2014 г. и Експертно решение на ТЕЛК от
08.09.2014 г., с което е призната на ищеца трайно намалена работоспособност за
срок от една година от 96 % без придружител, като последица от мозъчен инфаркт.
Медицинските документи са обсъдени в заключението на медицинската експертиза.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, се
установява, че ищецът страда от следните
заболявания: МСБ /мозъчно-съдова болест/. Исхемична енцефалопатия.
Състояние след ИМИ /исхемичен мозъчен инсулт/в БЛСМА/басейна
на лявата средна мозъчна артерия/. Десностранна
централна хемипареза - лека степен. Артериална
хипертония трета степен. Захарен диабет тип 2. Някои от първоначалните симптоми
на инсулта са претърпели обратно развитие. Към датата на изготвяне на
заключението е налице микроогнищна неврологична симптоматика - остатъчна след
прекарания съдов инцидент. Налице са КТ и МРТ данни, обективизиращи
мозъчно-съдовата патология.Мозъчно-съдовата болест е хронично увреждане на мозъка, което са развива обичайно при наличие
на рискови фактори като артериална хипертония, дислипидемия,
захарен диабет, вредни навици - тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, вродени
съдови малформации, нарушена реология
на кръвта и т.н.. Острата изява на това състояние е мозъчният инсулт. При ищеца
са налице комплекс от фактори, които са провокирали получаването на инсулта, а
именно - стрес, нелекувана артериална хипертония, начален и недиагностициран
диабет. Експертът е посочил, че, според проведените консултации с кардиолог и
офталмолог, отразени в ксерокопие от ИЗ № 6961/2014г.-МБАЛ“Св. Анна“, се касае
за артериална хипертония трета степен, а това е стадият на увреждане на съдовете,
включително мозъчната микроциркулация, което е рисков
фактор за развитие и на усложнения като мозъчния инсулт. При наличие на лабилни
стойности на артериалното налягане, липса на антихипертензивна
терапия и евентуални резки покачвания, които могат да бъдат свързани със стрес,
е възможно развитието на усложнения като инсулт и инфаркт. Стресът, който е
преживял ищецът, може да бъде предразполагащ
фактор, опосредстващ развитието на процесните
заболявания. При ищеца е налице фамилна обремененост по отношение на някои от рисковите фактори за
мозъчно-съдова болест – майка му е била със захарен диабет. Освен това още
по време на първите проведени изследвания и симптоми той е бил диагностициран с тежка степен на
хипертония, която е водещ рисков фактор за мозъчно-съдова болест. Вещото
лице е посочило, че тези две състояния са основните етиологични фактори за
заболяванията на ищеца, но стресът е подпомогнал тяхното отключване и развитието
на по-тежко усложнение, а именно мозъчният инсулт. Според вещото лице към
днешна дата ищецът е възстановен физически и продължава да работи.
Здравето на ищеца е
възстановено в значителна степен. Заболяванията, от които страда, са под
контрол и в компенсирано състояние. Той трябва да спазва и в бъдеще препоръките
на лекарите - да не се претоварва физически и психически, да спазва съответен
диетичен режим, да избягва стрес, да приема редовно предписаните му лекарства.
От заключението на
психиатрическата експертиза се установява, че вещото лице е приело, че воденото
с години наказателно производство срещу В./експертът е посочил, че
наказателното производство срещу ищеца е водено с години/ се е отразило
негативно върху психологичното му благополучие за продължителен период от
време. Ищецът е преживял силен стрес от явяването си пред разследващите органи
и в съда. Вещото лице е приело, без да е посочило конкретен документ, въз
основа на който е направило този извод, че по време на разпит в районното
управление ищецът е получил инсулт. След инсулта ищецът е с остатъчни
неврологични симптоми, пареза на десни крайници
(ходи с бастун), спъната походка, лека моторна афазия. В отговор на
наказателното производство е развил адаптационна реакция, изразяваща се в
потиснатост, безпокойство, страх от изхода на делото, вегетативни реакции - сърцебиене,
„панически кризи", повишаване на кръвното налягане, затруднения в
дишането, упорити нарушения в съня. Изпитвал е срам пред по-широкото си
социално обкръжение, отделно е изпитвал
и яд, че не може да се справи с ежедневни неща и че трябва да разчита изцяло на семейството си. Изпитвал е
притеснение за децата си, поради създалата се ситуация, срам от приятели и
познати, на което е реагирал със затвореност и оттегляне от контакти. Известно
време се е чувствал неработоспособен. Поради прекараният инсулт е пенсионер по
болест. Вещото лице е посочило, че при ищеца са налице когнитивни начални
нарушения - по-обстоятелствен, ригиден, с бърза уморяемост, замисляне и бъркане на дати за минал период. Според
експерта, вероятно тези нарушения са остатъчни симптоми от прекарани инсулти. Воденото
срещу ищеца наказателно производство представлява травматично събитие в живота
му, довело до негативните изживявания и нарушаване на психологическото му
равновесие за продължителен период от време. Твърдението за трайни последици за
здравето и психическото му състояние: ''разбит сън", „разбити нерви",
„вдигане на кръвно" „трудно дишане от притеснение",
„раздразнителност" не могат да бъдат надеждно разграничени от други неблагоприятни
събития и обстоятелства в живота му.
В съдебно заседание вещото лице-психиатър Ц.П. заявява, че е извършила личен преглед на ищеца.
Адаптиционната реакция е в регистъра на невротичните
заболявания, невроза. Тя не е психично заболяване. Адаптиционната
реакция се отключва след стресово събитие. Лекува се с транквилизатори, може и антидепресанти. Липсват документи ищецът да е ходил на
психиатър. Той е имал панически атаки. При
него се е насложил инсулта, което утежнява и замаскира картината. Може би симптомите
са щели да бъдат по-леки при него, ако не е преживял инсулт. Казвал, че когато
влезе в съда не може да диша, ставало му лошо, обливала го пот, имал затруднено
дишане, сърцебиене, вдигал кръвното, като тези кризи продължавали в рамките на
5 до 15 мин. Липсва медицинска документация
за това състояние на ищеца. Има документация само за инсулта, в която са посочени
симптомите, като някои от тях се преповтарят със симптомите на паническите
атаки - замайване, изпотяване, залитане, по-трудна концентрация, които са
характерни и за инсулта.
От показанията на св. Т., която познава ищеца от 20 години, се
установява, че след наказателното производство той се е променил – бил е много притеснен, много изнервен, не е знаел
какво да прави. През 2014 г. получил инсулт, след което бил много зле, не се
разбирало какво говори, не можел да движи ръката и крака си. След около 10 дни се
прибрала дъщеря му от Франция, тя била адвокат във Франция. Дошла, за да помага
за делата на баща си. В интернет било разпространено от лицето, подало сигнала
до прокуратурата, невярното твърдение,
че В. е измамник. Много от клиентите на ищеца се отказали от него. Започнали да
оттеглят пълномощните си и да си искат
парите. Дъщерята на ищеца върнала голяма част от хонорарите, които ищецът бил
получил като адвокат. По други дела поискала удължаването на сроковете, заради
заболяването на баща й, но след инсулта той не бил същият човек, психически не
бил добре. Ищецът бил бивш спортист, футболист, постоянно ходел по мачове и
спортувал. Имал много клиенти преди наказателното производство, а след привличането му като обвиняем клиентите
му намалели от 100 % на 30 %. Започнали да се отказват от него, спрели да идват.
Всичко се отразило на неговия имидж, на
доброто му име. Той вече бил на 73 г., дълги години градил кариерата си. Всичко това му повляло много зле. След около година или 10 месеца се възстановил от инсулта.
Децата му го накарали пак да работи по малко, за да не мисли за всичко това.
Искали той да е пак същият човек. Свидетелката често ходела да завежда искови
молби в съда, по които адвокат бил ищецът. Когато отивала в съда
деловодителките като виждали името на В. я питали какво става, той нали е
обвиняем, защо завежда искови молби. Това много лошо му се отразило. Понастоящем
пиел скъпи лекарства - около 300 - 400
евро на месец. Ищецът не се бил възстановил напълно. Не можел да работи с
дясната ръка, не можел да пише, замятал крака като ходел. Свидетелката не била
служител на В.. Ползвала под наем за работата си една от стаите от апартамент –
собственост на неговите деца. Свидетелката познавала отдавна ищеца. Тя се
занимавала с недвижими имоти и когато имала неразрешен казус се обръщала за
помощ към него. Затова когато имала време му помагала, като ходела в съда да подава искови молби и жалби на негови клиенти.
От показанията на св. Б.В. – син на ищеца, се установява, че наказателното
производство се е отразило изключително зле на баща му, уронено било доброто му
име и престижа му в обществото. Привлечен бил като обвиняем за деяние, което не
представлявало престъпление. Ищецът бил
арестуван с белезници. Изживял тежко наказателното производство, бил в
депресивно състояние. Получил микроинсулт и исхемичен инсулт. Понякога изпадал в състояния на психическа
неуравновесеност. Например при разговор имало дълги минути на мълчание от
негова страна. Понякога избухвал. Жалвал се, че спрямо него е подходено несправедливо, че с него се държат като с
престъпник, страдал че е обвиняем, изпитвал унижение. Това довело до стрес, който предизвикал състоянието на
инсулт. Ищецът бил известен в обществото, дълги години бил спортен деятел. Когато
отивал на работа, почти на всеки метър по улиците хората го разпознавали. След
като бил привлечен като обвиняем, изпитвал срам и унижение. Дъщеря му се
завърнала от Франция. Тя и свидетелят се
редували на смени да са край баща си, страхували се да не посегне на живота си.
Двамата му оказвали и финансова помощ, дали му и пари, за да заплати хонорара
на адвокатите, които го защитавали по наказателното дело. Преди наказателното производство
ищецът бил най-търсеният адвокат по спортно-правни въпроси. Имал много клиенти,
бивши спортисти, в частност футболисти. Много от тях, след като научили за обвинението,
се отказали от него. През м.октомври 2013
г. ищецът бил извикан на разпит, където
припаднал. Адвокатката му се обадила на свидетеля, който го закарал на преглед.
Преди наказателното производство ищецът бил в цветущо здраве, никога не бил
пушил, бил спокоен, нормален и морален човек. Към настоящия момент бил инвалид,
пиел по 10-15 хапчета на ден, ежеседмично идвал физиотерапевт в дома му, за да
го раздвижва и да полага грижи за ръката му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно преживените от ищеца
притеснения, безпокойство, душевно страдание от незаконното обвинение, срам и
чувство на унижение и безсилие, тревога да бъдещето, тъй като същите са
непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
Неоснователно е възражението на ответника Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/, че не е легитимиран да отговаря за вреди от незаконно обвинение
солидарно с Прокуратурата на Република България.
Отговорността на Прокуратурата на Република България произтича от разпоредбите на чл. 46, ал. 1
НПК и чл. 52, ал. 3
НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер
и осъществява ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното
производство. Следователно, Прокуратурата на Република България, като централизирана
и единна система, е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените
искове,
тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите
органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3
от НПК), включително и върху действията по повдигане на
обвинение и по разследване(чл. 219, ал.
1 НПК).
От събраните по делото доказателства се установи, че
наказателното производство срещу ищеца е започнало на 02.10.2013 г., когато е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, и е приключило
спрямо него на 26.03.2014 г., когато е отменено постановлението за привличането
му като обвиняем. Тъй като на 26.03.2014 г. наказателното производство не е
било прекратено, а само е било отменено постановлението за привличане на ищеца
като обвиняем, не е посочено правно основание за прекратяване на наказателното
производство. От мотивите към постановлението от 26.03.2014 г. по пр.пр. № 7066/2013 г. на СГП се установява, че постановлението за привличане на ищеца
като обвиянем е било отменено, тъй като прокурорът е
приел, че не са налице предпоставките на чл.219, ал.1 от НПК. Съгласно чл.219,
ал.1 от НПК, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице
някои от основанията за прекратяване на наказателното производство,
разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със
съставяне на съответно постановление. В постановлението от 26.03.2014 г. е
прието, че липсват достатъчно доказателства за виновността на ищеца в
извършване на престъпление, налице са противоречия в събраните доказателства,
които не са преодоляни, необходими са допълнителни
действия – допълнителни разпити, очни ставки, още документи. Мотивите, поради
което е отменено постановлението за привличането на ищеца като обвиняем,
съответстват на една от хипотезите на
чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ – „ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето“, поради което
съдът приема, че конкретният казус попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ. След отмяната на постановлението за привличането на ищеца като
обвиняем наказателното производство е
продължило срещу неизвестен извършител и е прекратено на 26.09.2018 г.
От заключението на психиатрическата експертиза и от
показанията на св.Т. и св.В. се установи, че
ищецът е изпитал негативни преживявания от проведения срещу него
наказателен процес, с оглед на което съдът приема, че са осъществени всички
юридически факти от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и искът за обезщетение
за неимуществени вреди е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на наказателното
производство спрямо него – 65 г., тежестта
на престъплението, за което е повдигнато обвинение – чл.206, ал.1 от НК -
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години. Съдът отчете
продължителността на наказателното производство спрямо ищеца от 02.10.2013 г. до 26.03.2014 г./ пет месеца
и 24 дни/. Спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка“. На 02.10.2013 г. е извършена полицейска регистрация на ищеца, която
е снета значително по-късно – на 12.11.2018 г. със заповед № 328 з –
4613/12.11.2018г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“. Процесното обвинение по чл.206, ал.1 от НК е пряко свързано с адвокатската професия на В.,
тъй като е повдигнато по повод на получена от ищеца сума по негова банкова
сметка ***. Тези обстоятелства се установяват от приложеното досъдебно
производство. Независимо от краткия период, през който ищецът е бил привлечен
като обвиняем, наказателното производство е имало силен негативен ефект върху доброто
му име и неговия авторитет в сферата на професионалната
му дейност като адвокат. Преди
обвинението той е бил известен адвокат и
спортен деятел, познавал е много хора, голяма част от клиентите му са били
спортисти, сред които е имало и много футболисти. В неговата професия доброто
име и доверието в личните и професионалните му качества е от изключителна
важност, тъй като очакванията и изискванията за лоялност, почтеност и висок
професионализъм са изключително завишени и е логично незаконното обвинение да
засегне в по-голяма степен личния и
професионалния живот на ищеца./в тази насока напр. решение № 267/13 от
26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на ВКС, решение № 319/17.11.2015г. по
гр.д. № 2829/2015г. на ВКС/. След
обвинението е имало отлив на клиенти от адвокатската кантора на ищеца – много от тях са поискали да им се върнат
предплатените хонорари, спадът на клиенти е бил драстичен, според св.Т. – от
100 % на 30 %. Авторитетът на ищеца като
професионалист е бил сериозно накърнен. Когато св. Т. посещавала съда, за да
завежда искови молби с пълномощно за адв.В., деловодителките
като виждали неговото име, я питали какво става, той нали е обвиняем, защо
завежда искови молби. Съдът отчете
обстоятелството, че наказателното производство е предизвикало силен стрес и
негативни емоционални преживявания у ищеца, той е изпитвал безпокойство, гняв, срам, тревога за бъдещето си, чувствал
се е унижен и безпомощен, притеснявал се, че е трябва да разчита на помощта на семейството
си. Негативните емоционални преживявания са предизвикали проявата на
адаптационна реакция, изразяваща
се в потиснатост, безпокойство, страх от изхода на делото, вегетативни реакции
- сърцебиене, панически кризи, повишаване на кръвното налягане, затруднения в
дишането, упорити нарушения в съня./заключение на псхиатрическа
експертиза/. Адаптиционната реакция е в регистъра на
невротичните заболявания, тя не е психично заболяване. Част от нейните симптоми
се припокриват със симптомите на прекарания от ищеца инсулт, но вещото лице -
психиатър в съдебно заседание е
категорично в становището си, че В. е имал панически атаки, тъй като те се
проявявали при посещенията му в съда. От
друга страна по делото се установи, че роднините и близките познати на ищеца не
са повярвали на обвинението срещу него и
са продължили да го подкрепят /св.Т., св.В./. Понастоящем ищецът продължава да
упражнява адвокатската си професия.
Предявеният иск е частично основателен.
По възраженията на ответниците
за изтекла погасителна давност:
Възраженията са неоснователни. Наказателното
производство е приключило спрямо ищеца в качеството на обвиняем на 26.03.2014 г., а от тази дата
до датата на подаване на исковата молба – 15.01.2019 г. е изтекъл период,
по-малък от пет години/чл.110 от ЗЗД/.
По
възражението на ответника Прокуратура на Република България за освобождаване от
отговорност на основание чл.5 от ЗОДОВ:
Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи. Според чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Възражението на ответника е неоснователно. По делото
не се установява ищецът с поведението си да е допринесъл за привличането си
като обвиняем. Напротив, от мотивите към постановление от 26.03.2014 г. по пр.пр. № 7066/2013 г. на
СГП се установява, че постановлението за привличане на ищеца като обвиянем е било отменено, тъй като прокурорът е приел, че
не са налице предпоставките на чл.219, ал.1 от НПК, т.е че не са налице
достатъчно доказателства за виновността на ищеца в извършване на престъпление, установил
е противоречия в събраните доказателства, които не са били преодоляни,
необходими са били допълнителни действия – допълнителни разпити, очни ставки и още
документи.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 20 лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на СГС, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски за
вещи лица в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за
призоваване: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 и Столична дирекция на вътрешните работи,
адрес за призоваване: гр.София, ул.“*****, да заплатят солидарно на П. П.В.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 10 000 лв./обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от незаконно обвинение в извършване на престъпление по постановление от 24.09.2013
г., връчено на 02.10.2013 г., по ДП № ЗМ 15057/2013 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр.пр. № 27008/2012г. по описа на СРП, производството по което
е приключило с постановление от 26.03.2014 г. по пр.пр.
№ 7066/2013 г. на СГП, с което е отменено постановлението за привличане като обвиняем,
на основание чл.219, ал.1 от НПК, поради
липса на достатъчно доказателства за
виновността на П. П.В. в извършване на престъпление/, ведно със законната лихва,
считано от 15.01.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 300 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за
призоваване: гр.София, бул.“Витоша“ № 2
и Столична дирекция на вътрешните работи, адрес за призоваване:
гр.София, ул.“*****, да заплатят солидарно на П. П.В., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2 500 лв./обезщетение
за имуществени вреди, изразили се в
разходи за адвокатско възнаграждение за защита по ДП № ЗМ 15057/2013г. по описа
на 01 РУП-СДВР, пр.пр. № 27008/2012г. по описа на
СРП, дължимо по договор за правна защита и съдействие №
0343913/02.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния предявен размер от 5000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Столична дирекция
на вътрешните работи да заплатят на П. П.В., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски в размер на 20 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Столична дирекция
на вътрешните работи да заплатят на СГС, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски за
вещи лица в размер на 500 лв.