Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
Гр.Русе, 23.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 6
състав, в публично заседание от тридесети август две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИЦА Д.
при
секретар Наталия Георгиева като
разгледа докладваното от съдията
административно дело номер 298 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба на
"Тевал Трейдинг"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. Борисова № 120 , чрез процесуален представител адв. М.Д.
от РАК против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 106-ФК/24.06.2022 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" –
магазин за авточасти , находящ се в гр. Русе, ул. "Николаевска № 42, стопанисван от жалбоподателя , като на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14
дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и
незаконосъобразна.
Твърди се, че безспорно
за извършената продажба не е издаден фискален бон, но нарушението е твърде
незначително , като не са установени други нарушения на данъчното
законодателство, не е установена разлика между касова и фактическа
наличност,липсват непогасени публични задължения и така определения срок е
самоцелен и не съответства на принципа за съразмерност. Въвежда се оплакване,
че в оспорената ЗНПАМ липсват мотиви относно определения срок на наложената ПАМ,
тъй като липсва анализ на търговската дейност на обекта и не са ангажирани
доказателства за наличието на публични задължения на дружеството. Липсата на
мотиви обосновава според жалбоподателя съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М.Д.,***, която
поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде
отменена. Претендира разноски по представен списък.
Ответната страна -
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален
контрол" (ГДФК) ЦУ на НАП, не се явава и не се представлява
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186 , ал.
4 от ЗДДС от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
На 17.06.2022 г. е извършена
проверка на магазин за авточасти, с административен адрес гр. Русе, ул. „Николаевска"
№ 42, стопанисван от "Тевал Трейдинт“ ООД. Проверката е извършена в
присъствието на управителя и представляващ дружеството.
За извършената проверка и
установените резултати, на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 60, ал. 1
от ДОПК е съставен Протокол № 0057693/17.06.2022 г. Установено е, че за
извършена продажба на 17.06.2022г., в 13,32ч. на 1л.антифриз на стойност
6.00лв.и заплатена в брой , дружеството
не е издало фискална касова бележка от наличното въведено в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство (ФУ) с изградена дистанционна връзка с
НАП. Същото се потвърждава от изведено копие на дневен финансов отчет от
фискалната памет на ФУ за датата . Тези факти не се спорят.
С неотчитане на
продажбата, дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е съставен АУАН, а в последствие е издадено и НП/представено в
с.з./. Жалбоподателят е релевирал възражения по АУАН,че не му била дадена
възможност да отрази по фискален път извършената контролна покупка.
В резултат на извършената
проверка, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна е постановил Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 106-ФК/24.06.2022
г., с която на "Тони-Русе" ЕООД е наложена ПАМ запечатване на обект
за срок от 14 дни за обект магазин за дрехи, разположен на адрес гр. Русе, ул.
„Николаевска“ № 42. В мотивната част на заповедта са посочени съображения
относно определената продължителност на наложената ПАМ. Сочи се, че не е
издаден фискален касов бон (ФКБ) за продажбата. Изложени са мотиви във връзка с
нормативно установеното задължение на продавача да издава ФКБ.
В заповедта са изложени
мотиви, че срокът на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението
и последиците от същото, местоположението на търговския обект; целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и че с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни
обществени интереси, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения, а също и ще се даде възможност на нарушителя да реорганизира
дейността си в съответствие с нормативните изисквания
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е обвързан от
релевираните от жалбоподателя възражения.
Предмет на оспорването е
ЗНАПМ № 106-ФК/24.06.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК
в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на
търговски обект" – магазин за авточасти, находящ се на адрес гр. Русе, ул.
"Николаевска" № 42, стопанисван от търговеца-жалбоподател, като на
основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14
дни.
Не се спори между
страните, че посочения магазин е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС.
Няма спор и относно
компетентността на административния орган, издал ЗНПАМ с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от съдържащата се в приложената към делото
административна преписка Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК,
Директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Следователно,
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване на
оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизяснена
фактическа обстановка. Видно е от съдържанието на оспорения административен
акт, че в същия подробно е описана фактическата обстановка свързана с мястото и
датата на извършването му, извършената покупка на стойност 6 лв. и неиздаването
на фискален касов бон. Заповедта безспорно съдържа и мотиви, които в частта
относно съставомерността на нарушението и необходимостта от прилагане на ПАМ са
ясни и конкретни, отразяващи особеностите на процесния случай. Те отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са
достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на
оспорената заповед, включително за съответствието на мярката с целта на закона.
Както от самата заповед, така и от доказателствата към преписката, категорично
се установява, че се касае за неиздаден касов бон и липсата на регистрираното в
обекта ФУ. Допълнително следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е
позовал и на Протокола за проверка от 17.06.2022 г., респ. на констатациите и
установяванията в същия, последните следва да се приемат за част от мотивите на
оспорения акт, съдържащи в подробност и конкретната фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
при изрично предвидените в закона изключения. В случая административното
производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране
и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни , спрямо
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Описаната по-горе фактическа
обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаване на ФКБ, се
установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото
решение писмени доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е
заплатена и не е издадена фискална касова бележка, което обстоятелство надлежно
е отразено в протокола от проверката подписан без възражения от присъстващия на
проверката управител на дружеството жалбоподател.
Предвид горното, съдът
намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС,
основанието на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка
по същество дали да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на
покупката, за която не е издаден касов бон.
Основните възражения се
свеждат до немотивираност на заповедта за прилагане на ПАМ в частта относно
определения срок, както за несъответствие на мярката с целта на закона и до
нарушаване принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава
Жалбоподателят твърди, че мотивите са
бланкетни и твърде общи, неконкретизирани спрямо конкретиката на случая и това
е съществено процесуално нарушение.
С процесната ПАМ се цели
предотвратяване на административни нарушения. При определяне на срока на
мярката органите по приходите следва да
извършат преценка по отношение на конкретното нарушение и по отношение на
конкретния нарушител и да мотивират заповедта за прилагане на ПАМ като посочат
конкретните си съображения – фактическите и правни основания за определяне на
конкретен срок на ПАМ. При определянето на срока на запечатване на търговския
обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които
след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени.
Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
незаконосъобразна. При определяне продължителността на срока, органът действа
при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз "до 30 дни"
Посочените в оспорвания акт
мотиви относно определяне на срока на ПАМ са недостатъчни, общи и лишени от
конкретност, до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви. Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, представлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за
незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При
липса на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени
съответствието на целта на административния акт с целта на закона като критерий
за законосъобразност на акта в неговата цялост.
Изложените мотиви по
отношение продължителността на срока за налагане на ПАМ са абсолютно общи, бланкетни
и не съдържат обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното
нарушение обуславя определянето на срок на ПАМ 14 дни. Не следва да се приема,
че срокът е обусловен единствено от посочването на местонахождението на обекта,
без факти за конкретния нарушител, предметът му на дейност, предлагани стоки,
взаимоотношенията му с фиска до този момент, още повече, че липсват данни, че
вече са извършвани и констатирани подобни нарушения. Липсват мотиви относно
утежняващите или смекчаващите обстоятелства, имащи връзка с нарушението. Липсва
обосноваване, основано на съотнасяне към релевантни за спора факти или към
обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на конкретното нарушение
(като например реализирания оборот до момента с оглед стойността на
предлаганите услуги, разлика между касова и фактическа наличност към определен
момент от работното време, за която разлика да има данни, че е поради неиздаване
на фискален касов бон за извършени продажби, респ. причините за тази разлика,
съпоставка с оборота в други дни и др., а в случая липсва констатирана разлика)
и оттам - към срока, за който се налага мярката. Определеният 14-дневен срок на
ПАМ по никакъв начин не е обоснован от органите по приходите с тежестта на
конкретното нарушение, извършено от оспорващото дружество, както и с
обстоятелствата, при които е извършено.
Така например не е ясно по
какъв начин местонахождението на търговския обект обосновава само по себе си
необходимост от "осигуряване защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършени на нови нарушения". От мотивите в
оспорената заповед не става ясно и как евентуално извършване и на друго
нарушение на данъчното законодателство, обуславя определянето на по-дълъг срок
на ПАМ, която в случая органът налага за неиздаването на фискален касов бон.
Неясно е и как точно се отразяват на преценката за определяне на срока на
мярката посочените в оспорваната заповед стойността на отчетената продажба от
контролната покупка. Изброяването е формално и не способства за установяване от
съда на конкретните съображения за определяне именно на срок на мярката 14 дни.
Безспорно следва органите по
приходите да осигуряват защита на обществения интерес, като се предотвратява
възможността за извършване на нови нарушения, безспорно принципно неиздаването
на фискален бон за извършена продажба създава предпоставки с това си поведение
търговецът да накърнява обществения интерес и фискалната политика, укривайки
част от продажбите с отражение върху реализираните доходи, но тези констатации
следва да са обвързани с конкретните обстоятелства във връзка с конкретно
нарушение и конкретния нарушител.
Общото принципно посочване,
че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и само позоваването на евентуална последваща невъзможност за
проследяване на реалните обороти и че извършеното деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, макар и да са
принципно елемент от тежестта на нарушението, не удовлетворява изискванията за
мотивираност на решението на органите по приходите по отношение на срока на мярката,
доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното
нарушение. В ЗПАМ не са коментирани констатациите при проверката за липса на
разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата такава
Видно е, че въпреки в
мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно
продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за
конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение.
Налагането на принудителната
административна мярка за 14-дневен срок е целесъобразно (адекватно) само при
наличие на утежняващи обстоятелства – например неединично нарушение, особено
висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за продажба по чл. 118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на
касов бон се пропуска с цел избягване на данъчно облагане, наличието на
непогасени публични държавни вземания. След като нарушението е констатирано в
обект и по отношение на лице, за които няма данни да не е за първи път, не е
установено от органа по приходите да са произтекли съществени вредни последици
за държавния бюджет, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни, съдът приема, че
не би могло да се определи като съразмерно – предвид и стойността на продажбата
(6 лв.) и размера на вредите, които евентуално биха настъпили за държавния
бюджет.
Съдът счита, че оспорената
заповед е издадена в противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 5 АПК и в ЕКЗПЧОС, доколкото запечатването
на процесния търговски обект, за срок от 14 дни, засяга съществено правната
сфера на жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел за
защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки. Дори да се приеме, че са налице мотиви за прилагане на процесната ПАМ по
отношение на срока, то несъответствието с принципа на съразмерност влече
материална незаконосъобразност на оспорвания акт.
Предвид изложеното съдът
приема, че оспорваната заповед е издадена при неспазване на изискването за
форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон е и не съответства на целта на закона, с оглед
на което и по аргумент от чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК се явява незаконосъобразна и следва
да бъде отменена
С оглед изхода на спора в
полза на жалбоподателят следва да се присъдят претендираните и сторени разноски
в размер на 350 лв., вписани в списък на разноски/ 300лв. заплатен в брой
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие и 50лв. внесена
д.т./
Предвид гореизложеното, на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на "Тевал
Трейдинг"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. Борисова № 120 , Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 106-ФК/24.06.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка "Запечатване на търговски обект" – магазин за
авточасти , находящ се в гр. Русе, ул. "Николаевска № 42, стопанисван от „Тевал Трейдинг"ООД
, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок
от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на "Тевал Трейдинг"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. Борисова № 120, сума в размер на 350 лв. за
разноски
Решението може да се
обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: