Решение по дело №3009/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Филип Кутев“ № 14Б, представлявано от управителя А.Х., чрез адв. Г.Я., против Решение № 1714 от 16.10.2023г. на РС - Пловдив по АНД № 4073/2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 16-2300134 от 26.06.2023г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив, с което на „МенпауърГруп“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, на основание чл. 416, ал. 5 и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекс на труда /КТ/ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

С жалбата иска отмяна на оспорваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че наложената на касатора имуществена санкция не съответства на целта на закона. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител Н.К., лице с юридическо образование, оспорва жалбата по подробно изложени в съдебно заседание доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представител на ОП - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В атакуваното решение въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка във връзка с извършеното нарушение въз основа и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установил е, че при проверка, извършена на 24.03.2023г. от длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“, по документи и на място в обект - хотел „Дабъл три бай Хилтън Пловдив център“, е установено да работи в кухнята на ресторанта в посочения хотел лицето А.С.Г.. Констатирано е, че същата полага труд като миячка, с работно време, определено от „Витус“ ЕООД (стопанисващо хотела дружество), с почивни дни по график, като от „МенпауърГруп“ ЕООД ѝ се заплаща месечно възнаграждение спрямо отработените дни - по 45 лева на ден. Лицето заявило, че за месец февруари 2023г. от страна на „МенпауърГруп” ЕООД й е заплатено възнаграждение в размер на 320 лева. Лицето е подписало декларация по КТ на основание чл. 399 от КТ и във връзка с чл.402 от КТ. От допълнително представените от страна на „МенпауърГруп“ ЕООД и „Витус“ ЕООД документи било установено, че на 28.06.2022г. между двете дружества е бил сключен Договор № 184 за предоставяне на услуги, съгласно който изпълнителят „МенпауърГруп“ ЕООД е задължен да извършва подбор и администриране на персонал /сервитьори, готвачи, миячки и камериерки/ като същите да бъдат изпратени на работа във „Витус“ ЕООД. Съгласно чл. 2 от договора, същия влиза в сила от датата на подписването му от двете страни и е валиден за срок от една година. В изпълнение на този договор от страна на „МенпауърГруп“ ЕООД се сочи, че Г. е изпратена на работа в хотел „Дабъл три бай Хилтън Пловдив център“. Прието е от проверяващите органи, че Г. е приета да работи за „МенпауърГруп“ ЕООД и да предоставя работна сила, при установени елементи на трудово правоотношение - работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, изплащано ежемесечно, без към 24.03.2023г. да е сключен с нея трудов договор в писмена форма съобразно условията на чл. 107р, ал. 1 от КТ, което е нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В тази връзка е съставен АУАН № 16-2300134/03.05.2023г., въз основа на който е издадено процесното НП.

За да потвърди същото, районният съд е приел, че на посочената дата и място жалбоподателят е осъществил вмененото му с АУАН и НП административно нарушение, т.е. към момента на извършване на проверката от служителите на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив А.Г. е работела на обекта с определено работно време и срещу определено заплащане, без да има сключен трудов договор с „МенпауърГруп“ ЕООД. Посочено е в мотивите на решението, че са налице всички елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време и трудово възнаграждение. Съдът е изтъкнал, че административното нарушение е надлежно установено от събраните доказателствата. Изложени са съображения, за неприложимост в случая на чл. 415в от КТ и на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. По отношение на наложената с НП имуществена санкция районният съд е приел, че същата е определена от АНО в правилен размер.

Решението е правилно.

Нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ императивно предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Систематичното тълкуване на двете разпоредби води до формирането на извода, че отношенията при предоставяне на работна сила от работника и/или служителя спрямо работодателя могат да бъдат уредени само като трудови правоотношения, като се сключи между посочените страни трудов договор в писмена форма.

Настоящата касационна инстанция намира, че между „МенпауърГруп“ ЕООД и А.С.Г. е възникнало фактически едно трудово правоотношение, което обаче не е било оформено по надлежния законов ред – с писмен трудов договор. От обективна страна дружеството-касатор, е осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, защото не е сключило трудов договор с лицето, в който да обективира условията и начина, при които се полага работната сила, като дружеството е имало фактическото качество на „работодател“ на лицето по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Изложените в касационната жалба възражения, на база на сключените договорни правоотношения за предоставяне на услуги между „МенпауърГруп“ ЕООД и „Витус“ ЕООД - от една страна и между „МенпауърГруп“ ЕООД и А.Г. – от друга, не се възприемат за основателни от настоящата касационна инстанция. Действително в тези договори е уговорено предоставяне на услуги, представляващи в общ план полагане на работна сила, но съгласно чл.1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Същите са регулирани изчерпателно в КТ, поради което договаряне за предоставяне на работна сила извън правилата на КТ са недопустими и е неприложима друга уредба освен специалната уредба в този кодекс. В тази връзка, се явяват неоснователни и недоказани изложените в жалбата твърдения, че лицето, което е установено да престира труд, е изпълнявало задължение по сключен договор за услуга, без установено работно време, работно място, без регламентирано възнаграждение, а като „функция от постигнатия резултат чрез почасова ставка“. Тези аргументи на касатора целят внасяне на съмнения относно безспорно установената фактическа обстановка, чрез въвеждане на доводи за спорни изводи на съда относно работното време и работното място на Г. и не обосновават незаконосъобразност на издаденото НП.

Изцяло не копреспондират с твърденията на касатора и събраните по делото писмени и гласни доказтелства, от които се установява, че А.Г. е извършвала трудова дейност без валидно сключен трудов договор. Това се потвърждава от изричната декларация, подписана и попълнена от лицето и от показанията на актосъставителя. В този смисъл настоящата инстанция споделя изводите на районния съд относно установеността на нарушението.

При проявени елементите на трудово правоотношение разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че дори и временно да се осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ /какъвто е дружеството нарушител по смисъла на §1 от КТ/.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил издаденото НП, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция, на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

С оглед гореизложеното, Административен съд Пловдив, ХХІV състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1714 от 16.10.2023 г. на РС - Пловдив по АНД № 4073/2023 г.

ОСЪЖДА „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Филип Кутев“ № 14Б, представлявано от управителя А.Х., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: