Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, ІІІ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март,
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Даниела Кирилова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 141, по описа за 2021 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1139-001419, издадено на 06.01.2021г. от Началник сектор към ОД на МВР - град
Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на Д.К.Г., с ЕГН
– ********** *** са наложени административни наказания, както
следва : на осн. чл.183, ал.2, т.3,
пр.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20
лева и на осн. чл. 183, ал.4, т.6 –
глоба в размер на 50 лева .
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Основанията за исканата
отмяна на НП са изложени във въззивната жалба по повод която е образувано
производството пред съда.
Въззиваемата страна – Началник сектор"Пътна полиция" при ОД МВР
Кюстендил, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне
до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против Д.Г. за това, че на
24.10.2020 г. в 12:56ч. е управлявал собствения си лек автомобил м.“Ауди“, с рег.№ ****
в гр. Кюстендил по ул.“Цар Освободител“, като пред сградата на ОДМВР Кюстендил
е предприел маневра „заобикаляне“ на
спряло МПС без да се съобразява с
останалите участници в движението, а именно с водач на МПС с рег.№ ****, който
се движел в посока от сградата на
Районен съд Кюстендил към стадион „Осогово“.
В НП е посочено също така, че водачът е
ползвал мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването
му без участие на ръцете .
Според отразеното в АУАН и НП, нарушението е установено от свидетел в акта
– И. С. К., който е управлявал описания в АУАН автомобил с рег. № ****.
Посоченото лице подало сигнал до ОДМВР Кюстендил, след което предоставило по „вайбър“ на работещият по преписката ст.
инсп. С.К. видео запис,
възпроизвеждащ твърдяното в сигнала
извършване на нарушения от страна на жалбоподателя.
На 22.12.2020 г. в сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил се явили соченото за нарушител лице и
подалият сигнала И. К.. Били снети
обяснения от последния , а на нарушителят бил съставен и връчен АУАН. Като
свидетел в акта е посочен именно И. К..
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл. 104А от ЗДвП.
В срока, предвиден в
ЗАНН, Д.Г. подал пред
административнонаказващия орган писмени възражения.
Въз основа на
съставения и връчен на нарушителя АУАН, без извършване на каквато и да е
допълнителна проверка, във връзка с депозираните от жалбоподателя , в срока по
чл. 44 от ЗАНН, възражения, на 06.01.2021 г. началникът на сектор Пътна полиция
при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП, с което на осн. чл. 183, ал.2, т.3,
пр.4 от ЗДвП наложил на Г.
административно наказание „ глоба“ в размер на 20 лева и на осн. чл. 183, ал.4,
т.6 от ЗдвП – административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лева.
В хода на съдебното
следствие е разпитан актосъставителя С.К. В показанията си този свидетел
детайлно описва обстоятелствата, при които е съставил АУАН. Съдът кредитира
показанията му , но отчита факта, че
изложеното от този свидетел в
акта е изцяло основано на видеоклип, предоставен му от друг водач на МПС/ по
отношение на първото нарушение/ и на лични възприятия на този друг водач в частта относно второто нарушение
, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното постановление са допуснати
нарушения на процесуалните правила , налагащи отмяна на НП само на това
основание.
Съгласно чл.
42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на
точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна
е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по
такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и
каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
От начина на описание на допуснатото нарушение по никакъв начин не става
ясно нито за съда, нито за жалбоподателя в какво се изразява от фактическа
страна допуснатото от него нарушение. Съществено в случая е дали при извършване
на маневрата е имало навлизане изцяло или частично в съседна пътна, за какъвто
факт се твърди в подадения сигнал/ и в който случай нарушението би било такова
по чл. 25, ал.2 от ЗДвП/ . Липсват данни
и за това дали е създадена предпоставка за ПТП, което да наложи извод за
липса на преценка у водача относно
възможността да създаде опасност за участниците в движението. Липсата на
нужната конкретика при описване на нарушението , съдът отдава на това, че същото не е възприето лично от служители
на пътен контрол, а е преразказано от друг участник в движението. При липсата на
факти относно точните действия на водача
на МПС, с което се твърди че е извършено нарушението, е невъзможно прецизно да се обвърже това поведение с относимата правна норма.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да
се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл.
42, т. 4 и т.
5 ЗАНН, вр. чл.
40, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал. 1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в
административно наказателния процес на Присъдата от общото наказателно
производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва
да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото
ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно,
точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се
приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум
от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл.
42, т. 4 и 57,
т.
5 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение,
както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на
вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения,
които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени,
доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва. Точно такъв е и процесният случай.
По-точно е описанието на второто нарушение, това по чл. 104А от ЗДвП,
доколкото за такова нарушение не може да
съществува неяснота. Използването на мобилен телефон по време на
управление на МПС e изпълнително деяние, което ако бъде установено по безспорен начин,
несъмнено би било съставомерно. В
конкретния случай , обаче по делото не са събрани никакви доказателства
относно това нарушение, вменено във вина
на Г.. От показанията на разпитания по
делото актосъставител се установи , че
единствено по повод подаден от гражданин сигнал е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че водачът е използвал мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването му без участието
на ръцете. Този приом на ангажиране на
административнонаказателна отговорност съдът не може да приеме за гарантиращ
обективността на санкционния акт, поради което и НП следва да се
отмени и по този пункт.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1139-001419, издадено на 06.01.2021г. от Началник група към ОДМВР Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“ с което на Д.К.Г.,
с ЕГН – ********** *** са наложени административни наказания, както
следва : на осн. чл.183, ал.2, т.3,
пр.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20
лева и на осн. чл. 183, ал.4, т.6 –
глоба в размер на 50 лева .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -Кюстендил
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: