Р Е Ш Е Н И Е
№………./08.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, единадесети състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2245 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени
от 1/ Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***
и 2/ М.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Г.В., ЕГН **********, срещу В.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес: *** – в момента в Затвора Варна, кумулативно субективно съединени
искове с правно основание чл.45 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на първата ищца 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, а на втората ищца – 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в емоционални болки и страдания, стрес и притеснение, причинени от смъртта
на М. Т. К., ЕГН **********, настъпила в следствие на извършеното от ответника
убийство на 28.11.2015г. в гр. Девня, за което последният е осъден с влязла в
сила присъда, постановено по НОХД 627 / 2016г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на деликта – 28.11.2015г. до окончателното
изплащане на сумите.
ИЩЦАТА Д.В. твърди,
че е майка на детето М.М.К., родена в деветият месец от бременността на ***г***
и която до момента отглеждала сама в дома на родителите й.
В продължение на 4
години ищцата Д. имала връзка с М. Т. К. и от м.август 2015 г. заживели заедно
на съпружески начала в дома на неговите родители в с.******. М. работел като
фадромист в кооперацията в с.******и полагала грижи за ищцата като за своя
законна съпруга. През този период разбрали, че ищцата Д. била бременна с
първото им дете. Искали да сключат граждански брак. Сватбеното им тържество
било насрочено за 05.12.2015г., а от 18.00 часа в гр.Суворово в
механа"Белия дом" следвало да посрещнат гостите си, като определили
кумовете и били ангажирали оркестър за заведението. За тази цел изготвили и
покани за сватбата, които изпратили на гостите.
Вечерта на 27.11.2015
г. М. заедно с брат си Руси В.Г. отишли в дискотека в гр. Девня за да уговорят
посещение и там с кумовете им и други близки приятели. След приключване на
работното време останали, за да може М. да уговори посещението им със
собственика на заведението, което той бил сторил и след това безмотивно бил
ударен от служител на заведението, което бил напуснал сам.
На 28.11.2015 год,
рано сутринта след излизане от дискотеката М. Т. К. ЕГН ********** - баща на
детето М. – ищец по делото бил търсен, намерен, нападнат и убит с неколкократни
удари с нож в двора на намиращата се в близост Детска градина от В.Ц.П. ЕГН **********.
За това деяние от ВОП била внесла обвинителен акт по чл.116 ал.1 т.6 във вр. с
чл,115 от НК , въз основа на който било образувано НОХД № 627/2016 г. по описа
на Окръжен съд гр. Варна. Подсъдимият бил осъден от ВКС на Р.България на 16
години лишаване от свобода. На стр.2 от обвинителния акт било отразено приетото
от прокурора, че съгласно установеното при разследването по ДП ищцата Д. живяла
заедно с М. през 2015 г. Към доказателствата по делото била приложена ДНК
експертиза, изготвена въз основа на иззет от трупа на М. Т. К. генетичен
материал, който и в момента се съхранявал по делото.
През 2016 г. ищцата
родила бебето им. В акта за раждане на детето М. била с установен произхода само от майката. Поради
тази причина детето било записано с имената М. Д. Г.. Впоследствие ищцата подала искова молба до
Окръжен съд Варна, с която поискала по съдебен ред да се установи , че баща на М.
Д. Г. ЕГН **********, е убития от
ответника на 28.11.2015 г. в гр. Девня, кв."Повеляново" М. Т. К. ЕГН **********,
с когото ищцата Д. имала трайна връзка и живели на съпружески начала от
м.август 2015г. до неговата смърт на 28.11.2015 г. Било образувано гр.д.№ 1699/2016 г., по което
с решение № 1420/16.11.2016г. съдът приел за установено, че М. Т. К., ЕГН **********
***, починал на 28.11. 2015г. в гр.Девня, за което е съставен акт за смърт №
0087/29.11.2015г. е биологичен баща на детето М. Д. Г. ЕГН ********** и допуснал промяна в
бащиното и фамилно име на детето както следвало - от Д. на М. и от Г. на К., на основание чл.16, ал.2,
вр.чл.13 и чл.14 , ал.1 от ЗГР. След влизане на решението в законна сила на
29.12.2016 г. било издадено удостоверение за раждане на М.М.К. родена на ***г.
с ЕГН **********, въз основа на акт за раждане № 0677/от 13.04.2016 г., издаден
от Община Варна, Район „Одесос".
При разглеждане на
НОХД № 627/2016 г. по описа на ВОС родителите на М. Т. К., на основание чл.84 и
сл.от НПК били конституирани като граждански ищци и са били приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес и в последствие уважени гражданските им
искове срещу подсъдимия В.Ц.П. ЕГН **********.
Поради това, че към
датата на разглеждане на наказателното дело от ВОС нямало влязъл в законна сила
съдебен акт за промяна в бащиното и фамилно име на детето М., тя не била
конституирана като граждански ищец и частен обвинител по това производство във
ВОС.
По наказателното дело
също и ищцата Д.В. не била конституирана като страна. Няколкогодишните й близки
отношения с М. били известни не само на близките им, но и на жителите на село
Николаевка и познатите им в община Суворово. Д.В. била щастлива да живее заедно
с М., не само като с мъж, но и с човек който я обичал, разбирал и подкрепял и
който желаел да роди тяхно дете. За пръв път на 15.09.2015г. двамата с М.
посетили кабинета на семейният им лекар - д-р Д. В., за да бъде потвърдена бременността. От
лекарите била определена датата 29.04.16 г., като вероятен термин на раждане .
С нетърпение двамата очаквали раждането на детето им, правели планове за
бъдещето на тримата. През целия този период М. работел като механизатор в ЗК с.******и
се грижел за издръжката на семейството им.
Всичко това за
ищцата В. приключило сутринта на
28.11.2015 г., когато разбрала страшната вест за убийството му, която не могла
първоначално да осъзнае и възприеме за реален факт. Животът й се променил в
този ужасен ден. Плачела и страдала и я крепяла само мисълта за предстоящото
раждане на детето им. М. се родила на *** *** като ищцата В. решила какво ще
бъде името й още от деня на погребението на баща й. Траурната церемония била
жесток удар за ищцата В.. Воденето на наказателно и гражданско дело във ВОС за
неговата смърт само усилвали чувството й на скръб, тъга и безпомощност да го
върне. Разглеждането на НОХД № 627/2016 г. по описа на ВОС продължило извън
разумните срокове поради това, че преди приключване на съдебното дирене
производството било прекратено и в последствие започнато отново от друг съдебен
състав. Следяла развитието на делото чрез близките им, защото нямала сили да бъде
в съда и залата, а и в този период полагала грижи за бебето им. Всяко
насрочване на делото, всяко съдебно заседание увеличавали чувството й на скръб,
паника и безпомощност. Претеснявала се от това, че ще бъде самотна майка, че
детето й нямало никога да види и познае баща си. Нямало да има неговата закрила
и мъдра подкрепа в живота си, а щяло да израстне като сирак.Притесненията й
започнали да оказват влияние и върху бременността й, започнали да се повишават
стойностите на кръвното й налягане, появили се болки, при които имала симптоми
за спонтанен аборт. Изпитвала ужас, че може да загуби след мъжа си и детето им.
На ***г. сутринта била приета по спешност в в МБАЛ"Света Анна-Варна"
АД гр.Варна, където било извършено Цезарово сечение, с което било извършено
раждане на здраво бебе.
Мисълта за неясното
бъдеще на детето им след убийството на баща му през целия период от
28.11.2015г., до влизане в законна сила на присъдата по НОХД 627/2016г. на ВОС
след произнасянето от ВКС я тормозела ежедневно и днес. Мисълта за жестоко
убития й мъж не я напускала и в момента. Знаела, че ответникът щял да излежи
присъдата си, но тя и М. никога вече нямало да видят своя мъж и неин баща,
който тя щяла да познава само от снимките и гроба му. Всичко това не давало покой
на ищцата В.. Всяка година ежедневно и най-вече на помените за М. и рожденните
дни на М. били най-тежките периоди в живота й след вестта за убийството му и
погребението, защото тогава всички близки говорели само за него и как щяло да
израстне детето им без подкрепа и бащини грижи. Ищцата се стараела да преодолее
мъката си поне на рожденните дни на М., за да бъдела тя щастлива в този ден, но
й било изключително трудно.
М. била отглеждана от
ищцата Д. в дома на родителите на последната, като осъществявала и редовен
контакт с родителите на М. - нейни баба и дядо и хората от разширеното им
семейство. Детето ходело на детска градина в гр. Суворово.Един от
притеснителните моменти бил, когато бащите на другите деца идвали да ги вземат
от градината, тогава М. питала майка си "Защо моя тати никога не идва да
ме взема?"Тя вече била на три години и започвала да осъзнава, че
семейството им било различно от тези на другите нейни връстници с които
контактувала и играела, защото виждала, че те си имали свои бащи, които
ежедневно се грижели за тях. Дъщеря й задавала въпроси за това и знаела, че
нейният баща нямало никога да дойде при нея, да й купи подарък, да играят, да я
води на разходка и детска градина. Независимо, че била обградена от любовта на
ищцата Д., тази на родители и брат й на Д., както и на родителите на М., те не
можели да заместят бащиното присъствие и това щяло да се отразява на живота на
детето и за в бъдеще.
В съдебно заседание
поддържат исковата молба, молят за уважаване на претенцията и претендират
заплащане на разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК от ОТВЕТНИКА е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди,
че исковите претенции на ищците са
неоснователни. Твърди, че не са налице доказателства, които да
обосновавали претендираните размери на обезщетение.В съдебно заседание не се
явява, не се представлява, депозира молба, с която оспорва претендираните
размери на обезщетение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието
е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че с влязла в сила
присъда на 27.02.2019г. В.Ц.П. е признат за виновен в това, че на 28.11.2015г.
в гр. Девня умишлено умъртвил М. Т. К., като убийството е извършено с особена
жестокост и на основание чл. 116 ал.1
т.6 вр. чл. 115 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16
години.
С решение No
1420 / 16.11.2016г., постановено по гр.д. 1699 / 2016г. по описа на ВОС, е
прието за установено, че М. Т. К., ЕГН **********, починал на 28.11.2015г. в
гр. Девня, е биологичен баща на детето М. Д. Г., ЕГН **********, родено на ***г*** от майка
Д.Г.В., ЕГН **********, на основание чл. 69 от СК. С решението е допусната и
промяна в бащиното и фамилното име на детето М. Д. Г. на М.М.К..
Видно от
удостоверение за наследници на лицето М. Т. К., негов единствен законен
наследник е дъщеря му - М.М.К..
Изготвен е
социален доклад по делото от ДСП – гр. Вълчи дол, като от същия се установява,
че към настоящия момент за детето към настоящия момент за детето се полагат
адекватни грижи, като са задоволени нужди и потребности. Майката е отговорна и
заинтересована за детето. Опитва се да осигурява нормален и безгрижен живот.
Установените факти и доказателства сочат, че за детето не е установен риск при
отглеждането в семейна среда.
От приетата на л. 34
до л. 47 медицинска документация от проследяване на бременността на ищцата и и
от изготвеното и прието на л. 101 заключение по съдебно-медицинска експертиза,
се установява, че преживяното от ищцата травмиращо събитие не сочи извънредни
обстоятелства, които пряко да произтичат от това събитие. Наблюденията върху
протичането на бременността, както и документите от самото раждане, не показват
разлика от други нормални бременности, протекли без преживяване на травмиращо
събитие.
От приетата на л. 95
до л. 99 съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Александърр Ц.,
се установява, че детето М. е във
възраст, в която не може напълно да осъзнае липсата и отсъствието на бащината
фигура. Детето прави сравнение с други деца, когато ги вижда заедно
баща-дете-майка и задава въпроси къде е неговият баща. Следва един своеобразен
протест от страна на детето -„след като тати е на небето, защо не идва да ме
види и кога ще се върне"?. Детето няма осъзнаване за невъзможността,
поради която отъства фигурата на неговия баща. След разговор с майката се
идентифицираха мъжките фигури на дядото по майчина линия и вуйчото, които не
следва да се идентифицират обаче като заместващи бащината. Към настоящият
момент детето е с правилно за възрастта си развитие и не се наблюдават
дефицити. Това не означава, че в един по-бъдещ момент липсата на бащина фигура
няма да се отрази на цялостното личностно функциониране на детето. Рисковете от
липсата на баща са подробно обсъдени от вещото лице. Бащата е необходим и
физически, и емоционално вкъщи, за да бъде морална подкрепа на майката и опора
на нейния авторитет пред детето. Присъствието му е нужно и заради положителния
мъжки модел. В началото на живота, когато впечатленията са особено ярки,
малкото дете опознава баща си. Ако той присъства и също иска да опознае детето
си, детето има късмет, защото това само обогатява неговия свят. Ако чрез
майката детето опознава човека, то чрез бащата опознава хората. Децата формират
идеала си за баща, мъж, съпруг въз основа на това, което виждат, когато
погледнат баща си. Бащите са символ на сила, непогрешимост и могъщество. А за
всички деца е много ценно да опознават бащите си като човешки същества. В
предучилищна и училищна възраст детето има нужда вече от бащиния авторитет и
любов, но тази любов не се дава наготово, тя трябва да се извоюва. Това е
крачка напред в развитието на детето, която го подготвя за зрялата обич. Тя е
тази, която ще му създаде усещане за сигурност, увереност и престиж в
обществото. Фигурата на бащата олицетворява силата, примера и властта. Поради
това изключително сложна и деликатна е ролята на бащата, който трябва да накара
детето си да го възприема не като божество, а като обикновен човек и приятел.
Липсата на баща лишава детето от сигурност и опора, а на майка - от нежност,
топлота и грижа. Бащата може да отсъства физически - при развод, смърт,
раздяла. Може „да го няма" и когато е слаб, безволев, пасивен, немъжествен
от една страна, деспотичен, тираничен и властен, от друга. И в двата случая са
налице нарушени отношения в семейството и липсва нормалният баща. Именно затова
поведението на бащата е много важно за детето, поемащо по своя път.
От приетата на л. 115
до л.116 съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице Т.А., се
установява, че ищцата Д.В. след смъртта на М. К., баща на нероденото й дете
бъдещ съпруг, е развила протрахирана реакция
на скръб с умерен към тежък депресивен синдром. В постпарталния период
симптомите са продължили да бъдат изразени поддържани и от настъпилите
физиологични промени. Състоянието й постепенно се е подобрило с израстването на
детето М. и емоциите и грижите свързани с него, но към момента са налични остатъчни
депресивни симптоми, които отговарят на критериите за диагноза „Депресивен епизод, умерено -тежък депресивен синдром със
соматични симптоми“. Състоянието изисква медикаментозно и психотерапевтично
лечение. Предвид изразената Реакция на скръб с умерен към тежък депресивен
синдром, при която се засягат и множество телесни и физиологични функции е
съществувал риск за протичане на бременността и раждането.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищците посредством разпита на свидетелите Р. Г. В.и Н. Д. К., които съдът кредитира, доколкото същите корспондират с
останалия доказателствен материал и след като съобрази възможната тяхна
заинтересованост, съобразно чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетелите се
установява, че ищцата Д. и починалият М. се познавали от малки, а станали
гаджета 4 години преди М. да почине, като близо от една година преди смъртта
му, живеели заедно. Канели се да сключат граждански брак, тъй като Д. била бременна,
но няколко дни преди датата на сватбата им, М. бил убит. Свидетелите сочат, че Д.
и М. били много щастливи, имали планове за бъдещето, за общото им дете, което
чакали. След смъртта на М., Д. се затворила, не говорела, не излизала, усамотявала
се и до ден днешен. Натъжавала се щом
станело дума за М.. Детето М., от друга страна, питало за баща си, а когато
станело въпрос за бащите на другите деца, се отдръпвала и спирала да играе.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане
на предявения иск ищецът, следва да
проведе пълно и главно доказване на осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили вреди в правната сфера на ищците в твърдяния размер, включително като се установи от ищците, че са
претърпели посочените в исковата молба болки и страдания. В случай на установяване на горните
предпоставки, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Обвързващият
характер на присъдата се отнася до всички установени от наказателния съд
елементи на престъпния състав. В случая и с постановената по наказателното дело
присъда съдът следва да приеме за установени и доказани в настоящото производство :
- извършването на деянието - на 28.11.2015г. в гр. Девня ответникът умишлено умъртвил М. Т. К., като убийството е извършено
с особена жестокост; - противоправността
на деянието - същото осъществява състав на престъпление, поради което е и
противоправно; - и виновността на ответника - също установена по наказателното
дело, въпреки че същата следва да се
презюмира в гражданския процес при наличието на останалите обективни елементи
от състава на непозволеното увреждане. По отношение на тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане съдът е обвързан
от задължителната сила на присъдата и те не подлежат на повторно изследване.
По отношение на настъпилите неимуществени
вреди в правната сфера на двете ищци, съдът също намира, че те се установяват,
както се установява и причинно-следствената връзка между тях и извършеното
деяние. Видно от доказателствения
материал по делото, ищците са претърпели и към настоящия момент търпят все още
болки и страдания в резултат на смъртта на М. К.. В тази връзка, съдът
съобрази, че в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969 г. са посочени условията, при
които лицата имат право на обезщетение за неимуществени вреди. В конкретния
случай, ищцата М., като дъщеря на починалия М. К. има право на обезщетение.
Същото се отнася и за ищцата Д., за която се установи, че се е намирала във
фактическо съжителство с починалото лице.
Именно при такова съжителство, се приема, включително и от трайната
по-нова практика на ВКС, че лицето
понася вреди от неимуществен характер, както ако лицата биха били в брак. От
гласните доказателства се установява, че ищцата е съжителствала на съпружески
начала с починалия, като е налице продължителна и трайна фактическа семейна
връзка, която малко преди смъртта на М. е следвало и да бъде официализирана.
Поради, което и настоящият състав прави извода, че ищцата се включва в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на ищцата М., която към настоящия момент е малолетна, както се
установи и от заключението на в.л. Ц., последиците ще са трайни за нейното
психофизиологично развитие, като същата ще отрасне без своя роден баща, който
би и дал опора и подкрепа и би бил отговорен за грижите и издръжката на детето.
Ищцата Д., с която се установи, че преди
смъртта си М. е съжителствал, търпи и
към момента последствията от драматичното събитие за нея – загубата на бъдещия
й съпруг и баща на детето й, с когото са правили планове за общото си бъдеще. Д.
е с тежък депресивен синдром със соматични симптоми, както се констатира от
в.л. д-р А., като се налага медикаментозно и психотерапевтично лечение. Ищцата Д.
е приела изключително тежко новината за смъртта на своя бъдещ съпруг, а вещото
лице д-р А. сочи, че е съществувал риск за протичане на бременността и
раждането от психиатрична гледна точка.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по
справедливост. С
Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е
постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като задължително за
съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 / 2009г.
на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка, съдът извърши и подробната
преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението, а именно, че болките и страданията са причинени в резултат на извършено тежко
престъпление – убийство, което е довело до невъзвратима загуба на партньор в
живота за първата ищца и баща за втората, като по-горе бяха обсъдени подробно
последиците върху живота и психиката и на двете. След като съобрази посочените
по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че
справедливи по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД биха били
претендираните размери на обезщетение - 90 000 лв. за
ищцата Д.В. и 150 000 лв. за детето М.К..
Доколкото е основателна претенцията по
чл. 45 от ЗЗД за претендираните суми, то основателна се явява и претенцията за
заплащане на мораторна лихва за забава върху същите, като по отношение на
детето началната дата на начисляване на лихвата за забава следва да е датата на
неговото раждане, която и съдът счита за дата на увреждането – ***г. и за този
период се явява основателна претенцията, а за периода от 28.11.2015г. до
08.04.2016г. претенцията следва да се отхвърли по отношение на ищцата М.К.. Съдът
като използва продукта Апис Финанси изчисли следните размери на законна лихва
за забава: 1/ по отношение на ищцата Д.В. за периода 28.11.2015г. /датата на
увреждането/ до 05.12.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ размерът на
законната лихва за забава върху сумата от 90 000 лв. възлиза на 36 731.25 лв. /тридесет и шест
хиляди седемстотин тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/; 2/ по
отношение на ищцата М.К. за периода ***г.
/датата на увреждането/ до 05.12.2019г. /датата на подаване на исковата молба/
размерът на законната лихва за забава върху сумата от 150 000 лв. възлиза на 55 670.14 лв. /петдесет и пет
хиляди шестстотин и седемдесет лева и четиринадесет стотинки/, а за периода, за
който претенцията подлежи на отвхърляне – 28.11.2015г. до ***г. сумата е 5 590.33
лв./пет хиляди петстотин и деветдесет лева и тридесет и три стотинки/.
В производството единствено от ищците е направено искане за присъждане на
разноски /за които е представен своевременно списък по чл. 80 от ГПК/ и с оглед изхода на делото, в тяхна полза следва
да бъдат присъдени направените от същите разноски, съобразно уважената част от исковете, а именно сумата от 304,87 лв. /триста и четири
лева и осемдесет и седем стотинки/.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимите
държавни такси и разноски за
производството в полза на съда, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Ц.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** – в момента в Затвора Варна, да
заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и притеснение, причинени
от смъртта на М. Т. К., ЕГН **********, настъпила в следствие на извършеното от
ответника убийство на 28.11.2015г. в гр. Девня, за което последният е осъден с
влязла в сила присъда, постановено по НОХД 627 / 2016г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 05.12.2019г./ до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** – в
момента в Затвора Варна, да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 36 731.25 лв. /тридесет и шест
хиляди седемстотин тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 28.11.2015г.
до 05.12.2019г.
върху присъдената сума от 90
000 лв. /деветдесет хиляди лева/ за претърпените от последната неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и притеснение, причинени
от смъртта на М. Т. К., ЕГН **********, настъпила в следствие на извършеното от
ответника убийство на 28.11.2015г. в гр. Девня, за което последният е осъден с
влязла в сила присъда, постановено по НОХД 627 / 2016г. по
описа на ВОС, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ц.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** – в момента в Затвора Варна, да
заплати на М.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
чрез своята майка и законен представител
Д.Г.В., ЕГН **********, сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания, стрес и притеснение, причинени
от смъртта на М. Т. К., ЕГН **********, настъпила в следствие на извършеното от
ответника убийство на 28.11.2015г. в гр. Девня, за което последният е осъден с
влязла в сила присъда, постановено по НОХД 627 / 2016г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 05.12.2019г./ до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес: *** – в момента в Затвора Варна, да заплати на М.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.Г.В., ЕГН **********, сумата
от 55 670.14 лв. /петдесет и пет хиляди
шестстотин и седемдесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от ***г. до 05.12.2019г.
върху присъдената сума от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/ за претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални
болки и страдания, стрес и притеснение, причинени от смъртта на М. Т. К., ЕГН **********,
настъпила в следствие на извършеното от ответника убийство на 28.11.2015г. в
гр. Девня, за което последният е осъден с влязла в сила присъда, постановено по
НОХД
627 / 2016г. по описа на ВОС, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава за сумата от 5 590.33 лв./пет хиляди петстотин и деветдесет лева и тридесет и три
стотинки/ за периода от 28.11.2015г. до ***г., на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** – в
момента в Затвора Варна, да заплати на 1/ Д.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и на 2/ М.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез
своята майка и законен представител Д.Г.В.,
ЕГН **********, сумата от 304, 87 лв.
/триста и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищците, съобразно уважената част от иска,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** – в
момента в Затвора Варна, да заплати по сметка на Окръжен съд -
Варна сумата от общо 14 033,64 лв.
/четиринадесет хиляди тридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/,
от които 13 296,05 лв. /тринадесет хиляди двеста деветдесет и шест лева и пет
стотинки/, представляваща дължима държавна такса и 737,59 лв. /седемстотин тридесет
и седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото
съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: