Р Е
Ш Е Н И Е
№
Етрополе,21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЕТРОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на
двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ
при секретаря-Сияна Манчева,като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТАНОВ гражданско дело №00435 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от Семейния кодекс.
Предявена е искова молба от П.Н.П.,
чрез адв.Г. и адв.Савова срещу Л.А.С.,***, в която се твърди, че страните по
делото са живеели на съпружески начала в периода от 1998 год. до 2011 година.
Твърди се, че от връзката си имат родени две деца – Дейвид Л.С., ЕГН-**********
и Николай Л.С., ЕГН-**********. След раждането на второто им дете, отношенията
между страните се влошили, като през 2011 година тя напуснала жилището им
заедно с децата.
Твърди, че през 2013 година, ответникът Л.А.С. бил осъден
със Съдебно решение № 54/25.11.2013 год., постановено от Районен съд Етрополе,
по гр.д. № 234/2013 год., по описа на Районен съд Етрополе, да заплаща на двете
им деца издръжка, както следва - на Николай Л.С., с ЕГН ********** - сумата от
120,00 /сто и двадесет/ лева месечно и на Дейвид Л.С., с ЕГН ********** -
сумата от 80,00 /осемдесет/ лева месечно. Твърди, че тъй като ответникът не
заплащал издръжката на децата доброволно и в уговорените срокове се принудила
да заведе изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител при Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Етрополе, като било образувано изп.д. №6/2013
година. Преимуществено издръжката се заплащала от Община Етрополе чрез
предвидения за това законов механизъм.
Твърди, че от 2014 година ответникът Л.А.С. не е виждал децата, не се е обаждал да ги чуе как са и дали
имат нужда от нещо; не се интересува от тях и най – вероятно ако се видят на
улицата няма да се разпознаят. Ответникът не заплаща издръжка на децата. Твърди,
че не й е известно да има някакви обективни причини, които да определят
поведението на незаинтересованост на ответника към собствените му деца. Твърди, че в същото време, живее с друг мъж, от който има дете.
Живеят заедно с децата - Дейвид и Николай в разбирателство, като семейство с
нормални, човешки отношения, изградени на основата на разбирателство и обич.
Мъжът с когото живея полага грижи за децата и ги отглежда като негови рождени
деца, а те са привързани към него. Непосредствено преди
подаване на настоящата искова молба изпратила покана на известният й адрес на
ответника, с която го поканила да започне да заплаща издръжка на децата и да
прояви загриженост към тях. Поканата се върнала непотърсена, като адресатът не
бил открит на известния й адрес. Счита, че
поведението на ответника Л.А.С. е безотговорно и по никакъв начин не може да се
нарече родител независимо, че именно той е биологичния баща на Дейвид и
Николай.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
бъдат отнети родителските права на ответника - Л.А.С., на основание чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК, както и да бъде осъден да заплаща издръжка, като бъде
увеличен размера на присъдената издръжка, както следва - на Николай Л.С., с ЕГН
********** - от 120,00 /сто и двадесет/ лева месечно, на 200,00 /двеста/ лева
месечно и на Дейвид Л.С., с ЕГН ********** - от 80,00 /осемдесет/ лева месечно
на 180,00 /сто и осемдесет/ лева месечно. Претендира съдебни и деловодни разноски
и разходите за адвокатски хонорар.
В
срока за отговор на исковата молба не е постъпвал такъв от ответника.
В съдебно заседание ищцата П.Н.П., лично и чрез адв.А.Г. и адв.Кристина
Савова-Димитрова, поддържа исковата молба. Счита иска за основателен и доказан,
и моли да бъде уважен.
В съдебно заседание ответника редовно
призован не се явява и не се представлява.
За Районна прокуратура – Етрополе, редовно
призовани се явява прокурор Виолета Григорова, която не оспорва исковата
претенция.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От решение №54/25.11.2013 год. по гр.д.№234/2013 год.
по описа на ЕтРС, се установява, че ответникът Л.А.С. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 120.00 лева на сина си Николай Л.С. и 80.00 лева месечно на сина си Дейвид Л.С.,
считано една година назад преди предявяване на иска, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на същата.
От удостоверение изх.№334/12.09.2018
година, издадено от „Елаците Мед“ АД се установява, че за периода м.август 2017
г.- м.юли 2018 год. ищцата П.П. е получила общ брутен доход в размер на
15 680.15 лева, или 1 306 лева брутен месечен доход.
По делото не е спорно, че страните по
делото са майка и баща на децата Николай Л.С., роден на *** година и Дейвид Л.С.,
роден на *** година.
От справки на всички трудови договори на ответника
/л.29-30 и л.51/ се установява, че същия не е безработен, като считано от
23.07.2018 година, е работел по трудов договор в „Ариел 2015“ ЕООД на длъжност
„шофьор“, а от 25.02.2019 година работи в „Сотис 2015“ ЕООД, също като
„шофьор“.
От справка в НБД „Население“ /л.25/ се
установява, че ответникът е разведен, като освен двете непълнолетни деца –
Николай и Дейвид, има и друг син, който е навършил пълнолетие.
От заверено копие на изпълнително дело
№6/2014 година по описа на СИС при РС-Етрополе се установява, че преимуществено
дължимата издръжка за децата, се е заплащала от Община-Етрополе.
От социален доклад, изготвен от
ДСП-Етрополе /л.66-70/ се установява, че ищцата и ответникът са съжителствали
на семейни начала за времето от 1998 година до 2011 година, през което време са
родени и двете им деца. През 2011 година, двамата са се разделили, като от
тогава ищцата сама се грижи за децата. Децата живеят в много добри битови
условия, в жилище, собственост на Йордан Стойчовски, с когото ищцата живее на
семейни начала. Същато е посочила, че получава около 1 000 лева, чист
месечен доход. От проведен разговор с непълнолетния Николай се установило, че
същия подкрепя майка си, като с баща си не се е виждал от години. От доклада се
установява още, че от съвместното съжителство на П. и Йордан Стойчовски има
родено дете, което е на 3 години и 6 месеца.
От показанията на св.Славчо Ботев Станев се
установява, че същия е съученик на ищцата. Не познава ответника, но знае, че са
живеели в София и имат две деца. Установява, че от 2010 година ищцата живее с
децата в гр.Етрополе при майка й. Установява, че познава децата, като те не
говорят за баща си, не го търсят, а и той не се интересува от тях.
От показанията на Виолета Стефанова, която
е майка на ищцата се установява, че през 2010 година дъщеря й се е прибрала с
децата в Етрополе. Първите две години ответника оказвал физически и психически
тормоз върху тях. Установява за случай, при който ответникът влезнал в жилището
им и нападнал с нож нея и П., при което децата стояли и гледали какво се
случва. Сочи, че по-малкото дете въобще не познава баща си, а по-голямото не
иска да му казва „татко“. Никога не е плащал издръжка на децата, след 2012
година преустановил тормоза над тях и те никога повече не са го виждали.
Горната фактическа обстановка
съдебния състав установи от приетите по делото гласни и писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид
така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с
обективно съединени
искове с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК и чл.150 вр. чл.143 ал.2 от СК.
Съгласно
чл.132, ал.1 т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.
Производството за ограничаване
и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на
прокурора или на дирекция „Социално подпомагане” пред районния съд по настоящия
адрес на детето, съгласно чл.133, ал.1 от СК. В случая искът е предявен по
искане на майката П.Н.П. пред районния съд по постоянен адрес, който е и
настоящ адрес на децата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за
лишаване от родителски права на Л.А.С. на основание чл.132 ал.1
т.2 от СК като родител по отношение на децата Дейвид Л.С. и
Николай Л.С. за процесуално допустим.
В конкретния случай поведението на бащата
представлява пълно пренебрегване на родителския си дълг. Касае се до виновно
поведение, изразяващо се в неизпълнение на своите задължения, което
е регламентирано в чл.122, чл.125 и чл.143 ал.1 от СК, според
които родителят е длъжен да се грижи за децата си, да ги подготвя за
общественополезна дейност, както и да им осигурява издръжка до навършване на
пълнолетие. Всъщност това е цялостно неизпълнение на родителските задължения –
тежко и укоримо виновно бездействие. Като критерий може да служи само
житейската практика и моралът. От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че бащата без основателна причина трайно /повече от осем години/ не
полага грижи за отглеждането и възпитанието на двете си деца, не е осъществявал
какъвто и да е контакт с тях и не дава издръжка.
Знаейки за образуваното съдебно производство
по предявения иск, ответникът не се явява без уважителна причина. Липсата на
заинтересованост от страна на бащата по отношение на децата е довела и до изграждането
на дистанция между тях, като не изпитват привързаност към него. Нещо повече, по-малкото
дете дори не го познава, а по-голямото не иска да го нарича «татко».
„Отглеждането” на
детето изисква непрекъснати непосредствени материално - технически грижи за
храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя
незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се
извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на
родителите детето може да получи начало на правилен мироглед и нравствени
добродетели, но то може да възприеме и неправилни разбирания, отрицателни и
порочни навици. Важно е не поведението на родителя, а неговото отражение върху
детето, изразяващо се в негативното засягане на основните му права. Според
чл.18, т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН
на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991г. и влязла в сила от 03.07.1991г.
родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и
развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна
грижа.
В тази връзка,
разгледан по същество искът се явява основателен и следва да бъдат
уважен. Анализът на установените факти налага единствено възможния
извод, че са налице основанията, визирани в чл.132, ал.1 т.2 от СК, а именно
ответникът Л.А.С. за един продължителен период време не е полагал необходимите
адекватни грижи за децата си Дейвид Л.С. и Николай Л.С., в т.ч. и не е
давал издръжка за тях, като се е дезинтересирал от тях и се е „самоосвободил”
от родителските си функции. Налице е умишлено безотговорно
поведение във връзка с изпълняване на задълженията като родител. Ето защо,
съдът следва да постанови решение, с което да лиши от родителски права
ответника Л.А.С. по отношение на децата Дейвид Л.С. и
Николай Л.С..
Съгласно нормата на
чл.134 от СК съдът при всички случаи на лишаване от родителски права е длъжен
да определи и мерки относно личните отношения между лишения от родителски права
родител и детето, както и определя издръжка за детето. В тази връзка следва да
бъдат определени и мерки относно личните отношения
между бащата Л.С. и децата Дейвид Л.С. и Николай Л.С.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и
от друга – да не се отчуждят децата от рождения си родител, личните отношения и
контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на децата и
здравословното им състояние. При решаването на въпроса за личните отношения
между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и
възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния
случай. Изложеното мотивира съда да определи последния в смисъл бащата Л.А.С. да има право да
посещава и да вижда децата Дейвид Л.С. и Николай Л.С., както
следва: един път месечно, в рамките на два часа по местоживеене ***, в
интервала от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на майката П.Н.П., по
настоящото й местоживеене.
По силата на чл.134 от СК, с настоящето решение съдът
следва да се произнесе и по издръжката на децата. От друга страна ищцата
предявява самостоятелни искове по чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК –
за изменение на определена издръжка за ненавършилите пълнолетие деца Николай и
Дейвид Л. Серафимови, които са процесуално допустими.
Съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 ал.2
от СК, е основателен, като следва да
бъде уважен за сумата от 80.00 лв./осемдесет лева/ месечно увеличение за
издръжката на детето Николай Л.С., или занапред ответникът ще следва да заплаща
на непълнолетния си син Николай, лично и със съгласието на майката и законна
представителка П.Н.П. месечна издръжка в размер на 200.00 /двеста лева/,
считано от датата на предявяване на иска-21.09.2018 г.
По отношение на детето Дейвид Л.С. предявения
иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 ал.2 от СК, също е основателен, като следва да бъде уважен за сумата
от 100.00 лв./сто лева/ месечно увеличение за издръжката на детето Дейвид Л.С.,
или занапред ответникът ще следва да заплаща на малолетния си син Дейвид, чрез
майката и законна представителка П.Н.П. месечна издръжка в размер на 180.00
/сто и осемдесет лева/, считано от датата на предявяване на иска-21.09.2018 г.
За да определи този размер на месечна
издръжка за непълнолетното дете Николай, съдът съобрази обстоятелството, че
определения досега размер на издръжката е била сумата от 120.00 лева, т.к.
ответника е бил осъден да заплаща тази сума, със съдебно решение №54/25.11.2013
год. по гр.д.№234/2013 год. по описа на ЕтРС, като до настоящия момент този
размер не е изменян. Оттогава обстоятелствата са значително променени. Установи
се, че детето Николай е ученик в осми клас, има нужда от облекло, храна и
обувки, съответстващи на възрастта му, нуждае се от средства за извънкласни
форми, екскурзии и закупуване на учебни материали. Същия участва в Танцов
ансамбъл „Балканска младост“, при Народно читалище „Тодор Пеев“-Етрополе, като
децата често пътуват на турнета в чужбина, но той е лишен от тази възможност,
поради липсата на контакт с бащата. На следващо място от момента на определяне
на месечната издръжка е изминал период от почти шест години, като живота
значително е поскъпнал и необходимите средства за издръжка на едно дете са се
увеличили значително.
При определяне размера на дължимата месечна
издръжка за детето Дейвид съдът съобрази обстоятелството, че определения досега
размер на издръжката е била сумата от 80.00 лева, т.к. ответника е бил осъден
да заплаща тази сума, със съдебно решение №54/25.11.2013 год. по гр.д.№234/2013
год. по описа на ЕтРС, като до настоящия момент този размер не е изменян.
Оттогава обстоятелствата са значително променени. Установи се, че детето Дейвид
е ученик в четвърти клас, има нужда от облекло, храна и обувки, съответстващи
на възрастта му, нуждае се от средства за извънкласни форми, екскурзии и
закупуване на учебни материали. На следващо място от момента на определяне на
месечната издръжка е изминал период от почти шест години, като живота
значително е поскъпнал и необходимите средства за издръжка на едно дете са се
увеличили значително.
С искът по чл.150 от СК се цели увеличаване размера на вече присъдена
издръжка поради промяна на обстоятелствата. За да възникне правото да бъде увеличен
размера на дължимата от родител на дете издръжка е достатъчно да настъпи само
едно обстоятелство, което да е съществено и трайно да обосновава обективното
увеличаване нуждите на детето. В конкретния случай, изминалия период от
определяне размера на издръжката до настоящия момент е почти шест години. Друг
факт, който следва да се съобрази е, че от момента на предходното определяне на
издръжката се е променил и размера на минималната за страната работна заплата,
която се явява критерий за жизнен стандарт на населението.
При определяне размера на издръжката следва да се изхожда от критериите,
регламентирани в чл.142 от СК, а именно-потребностите на детето, възможностите
на родителите, като минималната издръжка за дете се равнява на 1/4 от размера
на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 560.00 лв., или
размера на месечната издръжка, дължима за едно дете, не може да бъде по-малък
от сумата от 140.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на дължимата от бащата
месечна издръжка към двете си деца, съдът съобрази обстоятелството, че видно от
приложените справки за актуално състояние на трудовите договори на ответника Л.С.
се установява, че същия от 2012 година непрекъснато е в трудови правоотношения
с различни работодатели, със седалища в гр.София. От друга страна, съгласно
статистическите данни на НСИ за първото тримесечие на 2019 година, средната
брутна работна заплата на заетите лица в гр.София е между 1600 и 1700 лева,
което обстоятелство би позволило на ответника да заплаща без затруднение сумата
от 380 лева месечно за двете си деца, както и да задоволява своите собствени
потребности. Също така от справката в НБД „Население“ се установява, че
ответника няма алиментни задължения към други деца, т.к. има първороден син,
който е навършил пълнолетие и е 30-годишен.
С оглед на изложеното по-горе, съдът
приема, че следва да се измени определената с Решение №54/25.11.2013 год. по
гр.д.№234/2013 год. по описа на ЕтРС, месечна издръжка, дължима от ответника на
двете му непълнолетни деца, като по отношение на детето Николай същата се
увеличи от 120.00 лева на 200.00 лв. месечно, а по отношение на детето Дейвид
от 80.00 лева на 180.00 лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ответникът ще следва да заплати в полза на
РС-Етрополе, държавна такса в размер на 259.20 лева върху така уважения размер
на увеличението на издръжката.
Ответника ще следва да бъде осъден да
заплати на ищцата и сумата в размер на 25.00 лева разноски по делото за внесена
държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА на основание чл.150 от СК определената с Решение №54/25.11.2013 год. по гр.д.№234/2013 год.
по описа на ЕтРС, влязло в законна сила на 14.01.2014 год. месечна издръжка,
дължима от Л.А.С., ЕГН-**********, с пост. адрес *** на синът му НИКОЛАЙ Л.С.,
ЕГН-********** като я увеличава от 120.00 /сто и двадесет лева/ месечно на
200.00 /двеста лева/ месечно и на синът му ДЕЙВИД Л.С., ЕГН-********** като я увеличава
от 80.00 /осемдесет лева/ месечно на 180.00 /сто и осемдесет лева/ месечно.
ОСЪЖДА
Л.А.С., ЕГН-**********, с пост. адрес *** да заплаща на синът му НИКОЛАЙ Л.С.,
ЕГН-********** допълнителна месечна
издръжка в размер на 80.00 /осемдесет лева/ и на синът му ДЕЙВИД Л.С., ЕГН-**********
допълнителна месечна издръжка в размер
на 100.00 /сто лева/, считано от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА
Л.А.С., ЕГН-**********, с пост. адрес *** да заплати в полза на РС-Етрополе държавна
такса в размер на 259.20 /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/
върху така уваженото увеличение на издръжката.
ОСЪЖДА
Л.А.С., ЕГН-**********, с пост. адрес *** да заплати на П.Н.П., ЕГН-**********,
сумата в размер на 25.00 /двадесет и пет лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок,
считано от връчване съобщение на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ/