РЕШЕНИЕ
№ 9107
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110141361 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 4 858,28 лв. /предявен като частичен от
общо вземане в размер на 8 996,81 лв./, представляваща неплатени командировъчни за
периода от 07.01.2021 г. до 08.04.2021 г. /общо 92 работни дни по 27 евро дневно/; с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 400,00 лв., представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за м. декември 2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
от сумите от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът С. П. АЛ. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника „..., в
рамките на което считано от 31.01.2020 г. изпълнява длъжността: „шофьор международни
превози“, на която длъжност е бил преназначен по силата на допълнително споразумение №
94/31.01.2020 г. Поддържа, че със заповед № 424/06.01.2021 г. е бил командирован в
чужбина за период от 92 работни дни, а именно: в периода от 07.01.2021 г. до 08.04.2021 г.,
през който е извършвал курс по превоз на товари по направление...., управлявайки влекач с
рег. № .... Сочи, че след престой на паркинг в околностите на ... през нощта на 23.02.2021 г. е
установил, че му липсва парична сума, личната му дебитна карта, издадена от ...., както и
горивната ... карта за закупуване на гориво на влекача, за което е уведомил работодателя си,
който го информирал, че с картата е заредено гориво от 4 189,83 литра. Допълва, че по
инструкции на ръководството на ответника е посетил полицейско управление във ..., където
е съобщил за липсващите вещи, като след завръщането си от чужбина на 08.04.2021 г.
ответникът не му заплатил сумите, както следва: 4 858,28 лв. – командировъчни /по 27 евро
дневно за период от 92 работни дни/, 400,00 лв. - нетно трудово възнаграждение за м.
Декември 2020 г., както и 100,00 лв. - допълнително трудово възнаграждение за положен на
03.03.2021 г. извънреден труд. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Не оспорва, че в периода от 07.01.2021 г. до 08.04.2021 г. ищецът
С.А. е бил командирован в чужбина, за което е издадена заповед за командироване №
1
424/06.01.2021 г. Сочи, че дължимите на ищеца командировъчни следва да бъдат намалени
със сумата от 3 628 евро, на колкото се равнява стойността на изчислен през м. февруари
2021 г. преразход на гориво от 3 627,67 литра, които са били неправомерно заредени с
картата му от трето лице, с която сума е извършил прихващане. В тази връзка посочва, че
ищецът е допуснал нарушение на трудовите си задължения, които са му вменени с т. 2 и 3 от
длъжностната характеристика, връчена му на 31.01.2020 г., тъй като не е съхранявал
поверените му документи в т. ч. и ... картата за гориво отделно от ..., а освен това не го е
информирал своевременно след като същата му е била отнета, а е сторил това едва на
01.03.2021 г., поради което е бил лишен от възможността да уведоми доставчика за
незабавното блокиране. Сочи, че въпреки дадените му указания в тази насока ищецът е
отказал да уведоми полицейските органи за откраднатите му вещи, а това от своя страна е
осуетило възможността за разследване на случая. Заявява, че неправомерното зареждане с
картата за гориво на ищеца от трето лице е довело до реализирането на имуществена вреда
за дружеството в размер на 3 628 евро, на колкото се равнява паричната равностойност на
липсващото гориво от 3 627,67 литра, поради което прави възражение за прихващане с тази
сума и насрещно заявената от А. претенция за неплатени командировъчни в размер на 4 858
лв. Оспорва да е удържал суми от трудовото възнаграждение на ищеца за м. декември 2020
г., който факт следва от фиша му за работна заплата и платежното нареждане за сумата от
909,58 лв., която му е изплатил своевременно през м. януари 2021 г. Допълва, че е заплатил
на ищеца и сумата от 100,00 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен на 03.03.2021 г. извънреден труд, което е видно от фиша за работна заплата за м.
март 2021 г., с който му е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 693,32 лв.,
заплатено му през м. април 2021 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Със становище от 27.04.2022 г., докладвано в открито съдебно заседание на 07.07.2022
г., ищецът С.А. оспорва заявеното от ответника възражение за прихващане при твърдението,
че не са налице предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност, тъй като
неправомерното използване на горивната карта от трето лице не е резултат от допуснато от
него нарушение на трудовите му задължения, а вследствие на престъпление. Сочи, че
своевременно е уведомил работодателя си за констатираната липса на картата за гориво.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 07.02.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът С.А. заема длъжността „шофьор международни
превози“ при ответника „..., както и, че в периода от 07.01.2021 г. до 08.04.2021 г. същият е
бил командирован за работа в чужбина. Не се спори още, че за периода, за който се отнасят
вземанията за неплатени трудови възнаграждения, а именно: м. декември 2020 г. и
03.03.2021 г., ищецът е полагал труда си при ответника, както и, че стойността на
неправомерно зареденото гориво се равнява на сумата от 3 628 евро.
Съгласно клаузите на трудов договор № 159/04.06.2015 г. и допълнително
споразумение № 94/31.01.2020 г. към него ищецът С.А., в качеството си на работник при
ответното дружество, заемащ длъжността „шофьор международни превози“, следва да
получава основно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. и допълнително такова за
продължителна работа съгласно действащото законодателство, като същите са дължими до
30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В чл. 6, т. 21 и 22 от трудовия
договор на работника е вменено задължение да спазва установения ред във връзка с
използването на картите за зареждане на гориво и банковите кредитни карти, както и други
документи, имащи отношение към превозното средство, товара и шофьора, като ги опазва с
2
повишено внимание и не ги преотстъпва на друго лице.
От съдържанието на длъжностна характеристика на ищеца, приета в заверен препис по
делото, се установява, че част от вменените му трудови задължения са: опазването на
документацията, без да я преотстъпва на трети лица при каквито и да било случаи и
обстоятелства, незабавното информиране при загуба, повреда или похабяване на документи,
гарантиране на спазването на регламентирания вътрешен ред за приемането и предаването
на кредитни карти за зареждане на гориво, ТИР карнети, разрешителни и други, стриктно
спазване на указанията, получени по време на вътрешнофирмените инструктажи, като носи
материална отговорност и гарантира използването на предоставените му парични средства и
кредитни документи само по предназначение. По делото не се спори, а и видно от
отбелязването върху документа, длъжностната характеристика е връчена на ищеца на
31.01.2020 г., който факт той е потвърдил с подписа си, чието авторство не е оспорил.
Установява се още, че със заповед № 424/06.01.2021 г., издадена на основание чл. 121,
ал. 2 КТ, вр. Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ищецът С.А.
е бил командирован за срок от 90 календарни дни с възложена задача да извърши
международен автомобилен превоз на товари до страни – членки на ЕС, управлявайки
влекач с рег. № СВ 7367 КХ и прикачено към него ремарке с рег. № СВ 7042 КХ. Изрично
командированият е дал съгласието си да бъде командирован за повече от 30 дни, като е
потвърдил и получаването на цялостен инструктаж за пътуването, които факти той също е
потвърдил с подписа си.
Представени са 3 броя преводни нареждания съответно от 06.01.2021 г. – за сумата от
300 евро, от 19.02.2021 г. - за сумата от 1 099 евро и от 18.08.2021 г. – за сумата от 900,00
евро, като във всяко едно от тях за получило плащането лице е посочено името на ищеца.
От представените фиш за м. декември 2020 г. и ведомост за заплати се установява, че
начисленото на ищеца месечно трудово възнаграждение за посочения период е в размер на
909,58 лв., като същото е платимо по банков път.
За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато и прието заключение на
вещото лице по съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че със заповед №
424/06.01.2021 г. ищецът А. е бил командирован за срок от 90 календарни дни до страни от
Европейския съюз – ...., като съгласно отчетите за командировка на ответника
продължителността на командироването е общо 87 дни, а именно: 9 дни – за периода от
06.01.2021 г. до 16.01.2021 г., 15 дни – за периода от 17.01.2021 г. до 31.01.2021 г., 28 дни –
за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г., 31 дни – за периода от 01.03.2021 г. до
31.03.2021 г. и 4 дни – за периода от 01.04.2021 г. до 06.04.2021 г. С оглед определяне
размера обезщетението за командировъчни за процесния период от страна на експерта са
дадени няколко примерни варианта в зависимост от нормативната уредба, която е
послужила за база за изчисляване му, а именно: 1/ съгласно Приложение № 3 към чл. 31, ал.
1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №
115/2004 г. – 2 457 евро /при ставка от 27 евро на ден/, 2/ съгласно Наредба за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите, извършващи международни превози на товари
и пътници в чужбина, приета с ПМС № 40/02.07.1987 г. – 2 656,86 евро /при ставка от 35
щатски долара на ден/ и 3/ съгласно действаща при ответника заповед за командироване и
отчитане на шофьорите, извършващи вътрешнообщностни и международни превози към
07.01.2021 г. – 4 618,00 евро /при ставка от 40 евро на ден /при спазване на работния
график/ и от 27 евро на ден /при неспазване на работния график/, както и допълнително
заплащане от 14 евро на ден/. След изследване на счетоводните данни на ответника, както и
представените от него доказателства за извършени плащания в общ размер на 2 599 евро
/без сумата от 100,00 евро, представляваща признати разходи/, от които: 300,00 евро – по
банков път на 06.01.2021 г., 200,00 евро – в брой срещу разписка на 23.03.2021 г., 200,00
евро – в брой срещу разписка на 22.04.2021 г., 1 099 евро – по банков път на 19.02.2021 г. и
3
900,00 евро – по банков път на 18.08.2021 г., вещото лице е достигнало до извод, че общият
размер на неплатените такива за периода от 07.01.2021 г. до 08.06.2021 г. е, както следва: 1/
2 919 евро /в случай, че плащането от 900,00 евро бъде отнесено за погасяване на суми както
за процесния период, така и за м. юли 2021 г./ и 2/ 2 019 евро /в случай, че плащането от
900,00 евро бъде отнесено само за погасяване на суми за процесния период. И в двата случая
дължимите командировъчни пари за м. февруари, м. март, м. април и частично за м. юли
2021 г. са били прихванати от ответното дружество за погасяване на задължение на шофьора
за преразход на гориво в размер на 3 628,00 евро. Експертизата е установила още, че
начисленото на ищеца А. нетно трудово възнаграждение за м. декември 2020 г. е в размер на
909,58 лв., като с преводно нареждане за масово плащане на работни заплати от 18.01.2021
г. същото му е било изплатено.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. П. П. и
П. В. К.
Свидетелят М. П. разказва, че като лице, заемащо длъжността „ръководител транспорт“
при ответника, е запознат със събитията относно липсата на гориво с участието на С.А..
Заявява, че в периода от 19.02.2021 г. до 21.02.2021 г. по време на почивка на паркинг във ...
ищецът е уведомил работодателя си за констатирана от него кражба на личната му дебитна
карта, без обаче първоначално да съобщи, че освен нея липсват и двете карти за гориво – „...
и ... карта. Сочи, че впоследствие доставчикът на гориво е уведомил транспортната фирма за
осъществено зареждане на голямо количество гориво, което след извършена проверка е било
установено, че не е правомерно извършено. Свидетелят споделя, че след проведен
телефонен разговор с ищеца той отново е потвърдил, че кредитните документи на фирмата
са в него, но след като му е изпратил снимка е установил, че това в действителност не е така,
тъй като на сниманите такива е изписано името на друга фирма, а освен това същите са били
с изтекъл срок. Заявява, че веднага след това се е свързвал с доставчика на гориво в ... и го е
уведомил да блокира картите за гориво, като е поискал от него да бъдат изискани
видеозаписите от охранителните камери от мястото, където е станало зареждането, но от
фирмата са му отговорили, че това е невъзможно, тъй като служителят трябва да се яви в
местното полицейското управление, за да съобщи за откраднатите документи. П. посочва
още, че както с телефонен разговор, така и с комуникация по „Вайбър“ е посъветвал ищеца
да се яви в полицейското управление, за да подаде сигнал във връзка със случилото се, като
го е уверил, че фирмата ще му осигури и преводач пред френските власти, но въпреки това
той е отказал да стори това, тъй като нямал време, поради което е бил задължен със
стойността на неправомерно зареденото гориво. Уточнява, че използването на картите за
гориво изисква въвеждането на ПИН-код, който служителят следва или да помни или да го
съхранява отделно от самата карта, за което шофьорите изрично са били инструктирани от
работодателя си. С категоричност свидетелят заявява, че по време на процесния курс С.А. е
бил сам, както и, че от момента на отнемане на картите за гориво до установяване на
липсата са изминали 3-4 дни, тъй като първоначално ищецът е потвърдил, че същите са
налични.
Свидетелят П. К. разказва, че в качеството си на пряк ръководител на международните
шофьори има задължение да осъществява инструктаж винаги преди тръгването им на път.
Изяснява, че според процедурата кредитните документи следва да се съхраняват отделно от
..., като това се отнася както за дебитните карти, така и за тези за зареждане за гориво. Във
връзка с конкретния случай свидетелят знае, че на охраняем паркинг в ... на ищеца А. са му
подменили кредитните документи за зареждане, издадени от „... и най-вече от ..., с такива на
чужд доставчик на гориво, но той е установил това много по-късно едва след като
доставчикът е информирал фирмата за често зареждане на голямо количество гориво.
Изяснява, че върху самите пластики се изписва номерът на автомобила и допълнителен
инвентарен 5-цифрен номер, както и името на фирмата, като най-напред ищецът е споменал,
че му е открадната само личната дебитна карта, а кредитните документи са в него, но
4
впоследствие от изпратени му снимки ръководителят на транспорта – М. П. е установил, че
наличните такива са различни. С категоричност свидетелят заявява, по време на курса си
ищецът е бил сам, а колегта му Петър Алексиев се е движил по друг маршрут, изключвайки
възможността управляваните от тях камиони да са се засекли. Разказва още, че ищецът е
отказал да уведоми полицията за случилото се въпреки, че го е посъветвал за това по
телефона.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
С протоколно определение от 07.07.2022 г. производството по делото е прекратено в
частта относно предявения иск с правно основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ за
заплащане на сумата от 100,00 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен на 03.03.2021 г. извънреден труд, поради оттеглянето му. Ето защо, предмет на
разглеждане са останали единствено предявените искове с правно основание чл. 215 КТ за
заплащане на сумата от 4 858,28 лв. /като частичен от общо вземане в размер на 8 996,81
лв./, представляваща неплатени командировъчни за периода от 07.01.2021 г. до 08.04.2021 г.
/общо 92 работни дни по 27 евро дневно/, както и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 400,00 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. декември 2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от
датата на подаване на исковата молба – 14.07.2021 г. до окончателното плащане, по които
съдът дължи разглеждане и произнасяне по същество с настоящия съдебен акт.
По иск с правно основание чл. 215 КТ:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ че е работил по трудово правоотношение с ответника и е полага труд за
периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни; 2/ че с надлежен акт на
работодателя е бил командирован за изпълнение на трудовите си задължения в чужбина; 3/
размера на претендираната сума.
В случая, въз основа на писмените доказателства по делото безспорно се установи, че в
рамките на исковия период ищецът С.А. е изпълнявал при ... възложените му функции на
длъжността „шофьор международни превози“, като със заповед № 424/06.01.2021 г. същият
е бил командирован за срок от 90 календарни дни с възложена задача да извърши
международен автомобилен превоз на товари до страни – членки на ЕС. Правото на
работодателя да командирова работник или служител извън страната за нуждите на
предприятието за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му
работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване, е уредено в чл. 121, ал. 1 КТ,
като в този случай работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери,
определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от същата командироването или изпращането за специализация в
чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, в която се съдържат посочените в чл.
5, ал. 2 от НСКСЧ реквизити и условия. В случая, съдът приема, че ответният работодател
надлежно е изпълнил процедурата по командироване на ищеца А. в рамките на исковия
период, доколкото същият е издал процесната заповед от 06.01.2021 г., съдържаща
изискуемите от горната Наредба реквизити, а освен това полагайки подписа си върху нея,
командированото лице е изразило писменото си съгласие за командироването му за повече
от 30 календарни дни, с което от страна на ... е спазено и изискването на чл. 121, ал. 2 КТ.
Ето защо, законосъобразно ответното дружеството е командировало служителя си
С.А., възлагайки му задачата да извърши международен автомобилен превоз на товари в
чужбина /страни - членки на ЕС/, а той от своя страна е започнал и надлежно е осъществил
изпълнението на същата през процесния период, като по отношение на този факт страните
по делото не спорят. Нещо повече, в подкрепа на този извод е обстоятелството, че според
5
отчетите за командироване на ..., изследвани от вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, за период от 06.01.2021 г. до 06.04.2021 г., т. е. общо 87 дни С.А. се води
командирован за работа в чужбина, като от страна на дружеството – работодател са му
начислени и съответните суми за командировъчни в общ размер на 4 618,00 евро съгласно
заповед за командироване от № 424/06.01.2021 г., което по естеството си представлява
конклудентно признание, че в рамките на посочения период служителят фактически е
изпълнявал работата, за която е бил командирован.
Ето защо, за изпълнените курсове в чужбина на същия се дължат командировъчни
пари, за определяне на размерите на които принципно следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ, съгласно която персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3, а
именно за шофьори и стюардеси при автомобилни превози – 27 евро при единична езда и 21
евро при двойна езда, включително квартирни пари. Размерът на командировачните пари не
може да бъде под нормативно установения в Наредбата минимум, като от своя страна
работодателят може да определи и по-висок размер. В случая, в процесната командировъчна
заповед от 06.01.2021 г. се посочва, че командировъчните средства се изичисляват съгласно
действащата единна средна ставка при ответното дружество, определена с актуалната за
периода на командировката заповед за размера на командировъчните средства. В същото
време от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което съдът
намира за добросъвестно и компетентно изготвено от специалист в съответната област,
даващо цялостни отговори на поставените задачи, се установява, че съгласно действащата в
... към 07.01.2021 г. заповед за командироване и отчитане на шофьорите, извършващи
вътрешнообщностни и международни превози, както и конкретно установената в нея
методика за изчисляване на командировъчните пари, а именно: при ставка от 40 евро на ден
/при спазване на работния график/ и от 27 евро на ден /при неспазване на работния график/,
както и допълнително заплащане от 14 евро на ден/, то общият брой на дните, през които
ищецът А. е изпълнявал международни курсове е 87 дни, като съгласно предложения в
табличен вид вариант № 3 от задача на № 2, който съдът приема за приложим, доколкото
ответният работодател е възприел прилагането на по-високи размери на командировъчните
пари в сравнение с минимално установените такива в чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ, техният
размер за периода от 06.01.2021 г. до 06.04.2021 г. възлиза на 4 618 евро. Следва да се
отбележи, че с начисляването именно на посочената сума като дължима към ищеца А.
дружеството – работодател е признало това свое задължение към него за посочения период.
Съдът намира, че от нея следва да се приспадне сумата от 1 699,00 евро, на колкото се
равнява сборът на платените от ответника суми посредством извършените от него от 4 броя
плащания, както следва: на 06.01.2021 г. - в размер на 300,00 евро, на 23.03.2021 г. - в
размер на 200,00 евро, на 22.04.2021 г. - в размер на 200,00 евро и на 19.02.2021 г. - в размер
на 1 099,00 евро /след приспадане на сумата от 100,00 евро, представляващи признати
разходи/. В случая, няма основание от сумата от 4 618,00 евро да бъде приспадната и
платената на 18.08.2021 г. такава в размер на 900,00 евро, тъй като по делото не се
установява при условията на пълно и главно доказване каква част от нея е послужила за
погасяване на задължения, касаещи процесния период, и каква част за погасяването на
такива, които са извън него, доколкото според констатациите на съдебносчетоводната
експертиза част от нея е отнесена за погасяване на отчет, отнасящ се периода от 23.07.2021 г.
до 31.07.2021 г., който обаче не е част от исковия период. Предвид това, че се касае за
изгоден за страната факт, от който се ползва ответникът, то в негова тежест е било да
установи конкретно кои суми са били погасени посредством плащането на сумата от 900,00
евро, като при липсата на ангажирани по делото доказателства относно точния им размер,
както и периода, за който се отнасят, дружеството - работодател следва да понесе
последиците от недоказването му – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
6
При това положение съдът приема, че след приспадане на общо платената сума от
1 699,00 евро, то остатъкът на неплатените суми за командировъчни за периода от
07.01.2021 г. до 06.04.2021 г. се равнява на сумата от 2 919,00 евро /4 618 евро – 1 699 евро/,
чиято левова равностойност възлиза на 5 709,07 лв., до който размер предявеният иск с
правно основание чл. 215 КТ се явява доказан по основание и размер, което от своя страна
обуславя извод за разглеждане и на заявеното от ответника възражение за прихващане със
свое насрещно вземане към ищеца в размер на 3 628,00 евро, на колкото се равнява
стойността на изчислен през м. февруари 2021 г. преразход на гориво от 3 627,67 литра,
които се твърди да са неправомерно заредени с картата му от трето лице.
В случая, ответникът ... основава възражението си за прихващане въз основа на
твърдението, че дружеството е претърпяло имуществена вреда в размер на 3 628,00 евро,
равняваща се на паричната равностойност на неправомерно заредено гориво с картата, която
е била поверена на С.А. по време на командироването му, като настъпването на вредата е
вследствие на допуснато от него неизпълнение на трудовите му задължения, изразяващи се в
не съхраняване на същата едновременно с ... , както несвоевременно информиране на
работодателя си, че му е отнета, поради което дружеството е било лишено от възможността
да я блокира.
В този смисъл, ответният работодателят цели да ангажира имуществената отговорност
на служителя за претърпените от него материални вреди при или по повод изпълнение на
трудовите му задължения, произтичащи от трудовия договор и длъжностната му
характеристика, а доколкото не се твърди ищецът да е действал умишлено, то приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 203, ал. 1 КТ, според която работникът или служителят
отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
В случая, по делото не се спори, че ... е установило имуществена вреда в размер на 3
628 евро, изразяваща в изчислен през м. февруари 2021 г. преразход на гориво от 3 627,67
литра, вследствие на неправомерно зареждане с картата за гориво, предоставена на ищеца А.
по време на командироването му в рамките на исковия период.
При това положение, на по-нататъшно изследване в настоящото производство подлежи
обстоятелството реализирал ли е С.А. вменените му нарушения на трудовите задължения,
съответно действал ли е той виновно при тяхното извършване.
В случая, с оглед възприетата от съда фактическа обстановка по делото се установи, че
както с трудовия договор, така и с длъжностната му характеристика, отнасяща се за
заемната от него длъжност, на ищеца А. са вменени следните трудови задължения: да спазва
установения ред във връзка с използването на картите за зареждане на гориво и банковите
кредитни карти, както и другите документи, имащи отношение към превозното средство,
товара и шофьора, като ги опазва с повишено внимание и не ги преотстъпва на друго лице,
да опазва документацията, без да я преотстъпва на трети лица при каквито и да било случаи
и обстоятелства, незабавно да информира работодателя при загуба, повреда или похабяване
на документи, да спазва регламентирания вътрешен трудов ред за приемането и предаването
на кредитните карти за зареждане на гориво, както и стриктно да спазва указанията,
получени по време на вътрешните и предпътните инструктажи. Също така с оглед
разказаното от свидетелите М. П. и П. К. по време на път шофьорите следва да полагат
дължимата грижа при съхранение на картите за гориво, държейки ги отделно от ... към тях,
като в тази насока показанията им са непротиворечиви и взаимно допълващи се, а освен това
не се опровергават от други доказателства по делото. В случая, съдът приема, че С.А. е бил
запознат с тази част от вменените му трудови задължения, доколкото същият е удостоверил
този факт с получаването на екземплар от трудовия договор и длъжностната си
характеристика, както и от командировъчната заповед от 06.01.2021 г., в която изрично е
отразено, че служителят е получил цялостен инструктаж за пътуването. Нещо повече, данни
7
в тази насока се извличат и от показанията на свидетеля П. К., който в качеството си на
негов пряк ръководител, лично е инструктирал ищеца преди тръгването му на път. Също
така отново въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът приема, че
ищецът А. е допуснал отклонение от правилата за съхранение на поверените му кредитни
документи, доколкото същите не само са попаднали в държане на трети лица, но съща така
са били и неправомерно използвани, с което ответникът е претърпял имуществена вреда,
равняваща се на стойността на зареденото за негова сметка гориво. Следва да се отбележи,
че с исковата молба от страна на ищеца не се оспорва, че тези събитията са се осъществили
именно по описания начин, още повече, че в тази част показанията на разпитаните
свидетели също водят до еднозначен извод относно обстоятелствата, за които те разказват,
поради което следва да се приеме, че предприетото от шофьора поведение е било именно
такова. На следващо място по делото не се установява, че А. е уведомил своевременно
работодателя си за липсата на картата за гориво, както се поддържа от него, доколкото най-
напред той е споделил, че му е отнета единствено личната дебитна карта, като едва след
няколко дни по време на комуникация по вайбър със свидетеля М. П. е станало ясно, че
намиращите се в него кредитни документи се различават от поверените му от работодателя.
В случая, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, опровергаващи този извод,
още повече, че свидетелят М. П. лично е комуникирал с него по повод така осъществилите
се събития. Съдът намира, че дори и в хипотеза на подмяна на картата за гориво с друга,
както е в настоящия случай, то в случай на полагане на дължимата грижа при проследяване
на обстоятелствата, отразени върху самата пластика на картата за гориво, за А. не е
съществувала пречка да установи своевременно, че същата е различна от неговата. Нещо
повече, доколкото впоследствие картата за гориво е използвана от трети лица, то може да се
направи извод, че действително тя не е съхранявана отделно от ... към нея, в какъвто смисъл
са били дадените на ищеца инструкции. На следващо място, съдът приема, че не бяха
ангажирани доказателства и в подкрепа на поддържания с исковата молба довод, че ищецът
е уведомил местните полицейските власти за отнемането на картата за гориво, още повече,
че същият се опроверга категорично въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели.
В случая, така установеното поведение на ищеца А. по време на изпълнение на
възложената работа принципно представлява основание за ангажиране на имуществената му
отговорност по реда на раздел II от Глава ХХ на КТ, доколкото вследствие на него за
работодателя му е настъпила имуществена вреда.
Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от
дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото
деяние. Работникът или служителят отговаря имуществено за вредите, причинени на
работодателя по небрежност /непредпазливост/ при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения съобразно правилата на КТ, като в случаите, когато се касае за
вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при
или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от
гражданския закон. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 КТ - тя е
ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на
ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е
отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови
възнаграждения /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/.
Както вече се посочи по-горе, доколкото не се твърди, а и не се установява ищецът А.
да е действал умишлено, а при проявена от него небрежност, в настоящия случай се касае за
ограничена имуществена отговорност по чл. 203, ал. 1 КТ. Съдът намира, че няма основание
да се приеме, че отговорността на ищеца следва да бъде ангажирана по реда на чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ, както се поддържа от ответника с писмената му защита по делото, тъй като от една
страна не е налице хипотеза на възлагане, събиране, съхраняване, разходване или отчитане
8
на парични или материални ценности, а от друга страна не е налице липса по смисъла на
посочената разпоредба. В случая, твърдяната липса не е с неустановен произход – вредата се
съизмерява с паричната равностойност на неправомерно зареденото гориво, а след като е
установена конкретната причина за липсата, то съставът на увреждането не може да се
квалифицира като липса и имуществената отговорност на ищеца не би могла да се
реализира по специалната уредба на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, която е създадена, за да се
възмезди работодателя за този недостиг, чийто произход не може да се установи.
Законодателят е предвидил специален ред за реализиране на имуществената
отговорност на работника или служителя за случаите, когато се касае за ограничена
имуществена отговорност /в която хипотеза попада и разглежданият спор/. В тези случаи
съгласно разпоредбата на чл. 210 КТ работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в
едномесечен срок от откриването на вредата или от плащане на сумата на третото лице, но
не по-късно от една година от причиняването. Ако в едномесечен срок служителят не
оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума
от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК. В
случая, нито се твърди, нито са представени доказателства от страна на ... да е предприета
процедура по ангажиране на имуществената отговорност на работника. Не се твърди
работодателят да е издал предвидената в чл. 210 КТ заповед с посочено основание и размер
на отговорността на работника, нито същата да му е връчена съобразно изискванията на чл.
210, ал. 3 КТ, за да има същият възможността да я оспори писмено, респ. да предяви иск в
съда срещу нея. Доколкото не е налице влязла в сила заповед на работодателя, с която
размерът на имуществената отговорност да е установен по основание и размер, то не е
налице и основание за извършване на каквото и да било прихващане. Ето защо, не е налице
основание за твърдените от ответника удръжки от полагащата се на ищеца А. сума за
командировъчни в размер на 5 709,07 лв., на колкото се равняват те за периода от 07.01.2021
г. до 06.04.2021 г., с оглед възприетите по-горе от съда правни изводи.
С оглед липсата на твърдения и данни последната да е била заплатена, а и предвид
принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК, се налага извод, че искът с правно
основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 4 858,28 лв. /предявен като частичен от
общо вземане в размер на 8 996,81 лв./, представляваща неплатени командировъчни за
периода от 07.01.2021 г. до 06.04.2021 г. /общо 87 работни дни/ е основателен и следва да
бъде уважен, като само за прецизност следва да се отхвърли за периода от 07.04.2021 г. до
08.04.2021 г.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 14.07.2021 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ че е работил по трудово правоотношение с ответника и е полага труд за
периода, за който претендира да му се заплати трудовото възнаграждение – м. декември
2020 г.; 2/ размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период; 3/ падежа на
вземанията.
В случая, по делото се установи, че в рамките на исковия период – м. декември 2020 г.
ищецът А. се е намирал в трудово правоотношение с ответника ..., изпълнявайки при него
възложените му функции на длъжността „шофьор международни превози“. В чл. 8 КТ е
регламентирано, че трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно,
съобразно изискванията на закона – ал. 1, като е въведена и оборимата презумция, че
добросъвестността при изпълнение на трудовите задължения се предполага до доказване на
противното – ал. 2. В случая, ответникът не твърди, а и не провежда пълно обратно
доказване, за да се счита за оборена така установената презумция, ангажирайки по делото
9
доказателства, че в рамките на исковия период С.А. не е престирал работната си сила при
него. Точно обратното, от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза
става ясно, че работодателят му е начислил дължимите суми за заплата за м. декември 2020
г., което от своя страна също е в подкрепа на извода, че ищецът надлежно е полагал труда си
при него.
Спорен по делото е въпрос дали трудовото му възнаграждение за м. декември 2020 г. е
било от ответника ..., като данни в тази насока също се ивличат от заключението по
съдебносчетоводната експертиза, което е достигнало до категоричен извод, че начисленото
такова в нетен размер от 909,58 лв. е платено по банков път с преводно нареждане за масово
плащане от 18.01.2021 г., т. е. в уговорения с трудовия договор срок - до 30-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. В подкрепа на този извод е и представената
ведомост за платени суми при „Банка ДСК“ ЕАД /л. 95 от делото/, в която по № 36 е
отразено осчетоводяването на плащане по банковата сметка на ищеца в размер на 909,58 лв.
По делото не се установява ответният работодател да е удържал на ищеца суми от
следващото му се трудово възнаграждение за м. декември 2020 г., още повече, че с оглед
забраната на чл. 272 КТ такова удържане без съгласието на работника или служителя, извън
изключенията по т. 1-6 от същия, би било недопустимо.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за заплащане на сумата от 400,00 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. декември 2020 г., се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноските
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 729,88 лв. –
платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с представените договор за правна защита и
съдействие от 14.05.2021 г., банково потвърждение за извършен превод и вносна бележка /л.
138-140 от делото/. Съдът счете, че в полза на ищеца не се следват разноски за платена
държавна такса в размер на 215,00 лв., каквито се претендират от него с представения
списък по чл. 80 ГПК /л. 137 от делото/, тъй като той не дължи заплащане на такава по
делото, а освен това не представя твърдяния банков документ. Също така при определяне на
разноските на ищеца съдът съобрази, че в негова полза не се следват такива по предявения
иск с правно основание чл. 264, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, по отношение на който
производството по делото е било прекратено, тъй като причината за оттеглянето му не се
дължи на поведението на ответника, доколкото погасяването на сумата по него е извършено
преди процеса, поради което няма основание в тежест на последния да бъдат възложени
разноски и по него. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният размер от
800,00 лв. не надвишава значително минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед материалния интерес по делото, броя на предявените искове, както и обема на
извършените защитни действия от страна на адвоката. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове, тъй като в хода на устните състезания адв. Д. изрично е заявила, че не
претендира такива. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 240,53 лв., представляваща дължима
държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с уважената част от исковете. На основание
чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и
депозит за ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да остане за сметка на
10
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на С. П.
АЛ., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 215 КТ, сумата от 4858,28 лв. /предявен
като частичен от общо вземане в размер на 8 996,81 лв./, представляваща неплатени
командировъчни за периода от 07.01.2021 г. до 06.04.2021 г. /общо 87 работни дни/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ искa за периода от 07.04.2021 г. до 08.04.2021 г.,
както и иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 400,00 лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м. декември 2020 г.,
ОСЪЖДА „..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на С. П.
АЛ., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 729,88 лв.,
представляваща разноски по делото, както и по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 240,53 лв., представляваща дължима държавна такса
и депозит за ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11