РЕШЕНИЕ
№…………
02.04.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 3 състав, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р. Аврамова, като разгледа докладваното т.д. № 750/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 208 КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „И.А.Б.“ АД твърди, че с ответника са страни по договор за
застраховка по рамкова полица от 03.06.2015 година, по силата на която
застрахователят дължи обезщетение за просрочени, изискуеми задължения на
длъжник по договор за банков кредит за главница и лихви. Твърди, че е сключил
договор за кредит на оборотни средства с Е. АД и Г.К.ООД – като солидарен
длъжник, като кредитът е усвоен и поради просрочване на две вноски е обявил
кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че е уведомил застрахователя с декларации
за просрочените вноски и за просроченото вземане по предсрочно изискуемия
кредит. Б.ата е предприела и мерки за събиране на вземането, като се снабдила с
изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение. По предявената претенция
пред застрахователя е постановен отказ. Счита, че е изпълнил всички условия
съобразно Общите условия и закона за изплащане на обезщетение по настъпилия
застрахователен риск, вкл. са изпълнени всички условия по чл. 5 от договора за
кредит, учредени са и всички изискуеми обезпечения. Счита, че в договора за
кредит е допусната техническа грешка по отношение на вида застраховка с БАЕЗ,
която следва да се представи преди усвояване на кредита, като издадените
рамкови полици са по Закона за експортното застраховане и са за застраховане на
кредити и финансирания. В договора за кредит на оборотни средства е посочено,
че следва да се представи застраховка за плащания по договори за продажба на
стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията
на РБългария, което било погрешно, но и било невъзможно, защото в противен
случай ответникът би бил и кредитор и длъжник.
Счита, че в случая е приложим КЗ/отм./, както и нормата на чл. 211 КЗ
/отм./, според която неизпълнението на предвидено в застрахователния договор
задължение следва да е значимо и да е от естество да осуети настъпването на
застрахователното събитие. Счита, че ответникът дължи заплащане на
застрахователното обезщетение по договора, ведно с лихва за забава.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва всички направени от ответника
възражения.
Ответникът „БАЕЗ/БАЕЗ/“ ЕАД оспорва исковете:
Поради липса на застрахователно правоотношение. Първо, твърди че
застрахователният договор е недействителен/прекратен като такъв, поради липса
на застрахователен интерес, с прекратяване на финансирания от Б.ата договор.
Второ, твърди, че по договора за кредит няма възникнали застраховани вземания,
поради неизпълнение условията за усвояването им, вкл. застраховка „търговски
риск” от БАЕЗ. Трето, не е възникнало застр. правоотношение за конкретното
застраховано вземане, тъй като не е подадена декларация по чл. 14, т. 4 ОУ.
Четвърто, поради нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорката
между страните да не се прилага чл. 3, ал. 4 ОУ. Пето, нищожност на договора за
банков кредит по см. на чл. 114 ЗППЦК.
Поради липса на покритие. Първо, недължимост на суми извън лихва и
главница. Второ, предсрочно изискуемите суми по кредита не представляват покрит
риск, предвид и нормата на §1, т. 2 ДР на КТ. Трето, вземанията не са
безспорни.
Поради наличие на хипотезата на изключен риск. Първо, приложимост на чл. 6,
т. 1 ОУ, поради нищожност на договора за особен залог върху безналични акции.
Второ, наличие на хипотезата на чл. 6, т. 2 ОУ, вр. чл. 14, ал. 1 от договора
за кредит.
Поради приложимост на нормата на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./. – предвид
съвкупност от неизпълнени задължения по договора, сочеща на значимост - липса на документи, неосигуряване обезпечения
по договора, неуведомяване на застрахователя за промени и обстоятелства, от
естество да доведат до реализиране на риска; неизпълнение на задължения при
настъпване на застрахователното събитие.
Евентуално, твърди, че отговорността на застрахователя е ограничена до 90 %
от обезщетението по конкретната щета.
Твърди и че не е в забава, тъй като поради непредставяне на всички
изискуеми документи по щетата, не е започнал да тече срокът по чл. 16-3 от
ОУ.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването между
страните на валидно застрахователно правоотношение по рамкова застраховка с
предмет изискуеми, непогасени вземания по конкретен договор за кредит;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите; предприемане на действия,
насочени към предотвратяване настъпването на събитието и към ограничаване на
вредите, съобщаване на застрахователя за настъпилото събитие; начална дата на
забавата и размер на обезщетението за забава.
Страните не спорят по следните обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване в процеса: сключване на рамкова полица със застрахован – ищецът,
неизпълнение на парично задължение по договора от длъжника – публично дружество
Е. АД, сключен договор за кредит на оборотни средства от 28.04.2014 година, с
който е финансиран договор на длъжника за изпълнение на енергоспестяващи работи
и съпътстващи СМР от 31.01.2014 година; подаване на 2 броя декларации от страна
на ищеца за просрочени вземания, предявяване на претенциите пред застрахователя
и постановен отказ за изплащане на обезщетение. Не спорят и че ищецът не е
заявявал, а ответникът не е издавал застраховка „търговски риск”. Безспорен е и
размерът на дължимото застрахователно обезщетение, при евентуална основателност
на главния иск.
Ответникът носи тежест да докаже
възраженията си, вкл. да докаже наличието на хипотеза на изключен риск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 208 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да
докаже възникването между страните на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка с предмет процесния автомобил; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска и от което са причинени имуществени вреди на ищеца, причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите към
датата на настъпване на събитието.
От Договор за кредит на
оборотни средства № 021922-006 от
28.04.2014 г. и Погасителен план на л. 23 и сл. от делото се установява, че
между „И.А.Б.“ АД и „Е.“ АД /като кредитополучател и обезпечител/ и „Г.к.“ ООД
/солидарен длъжник и обезпечител/ е сключен договор за кредит в размер на
2 900 000 лева. Целта на кредита е посочена в чл. 2 от договора – за
финансиране изпълнението на договор между Е. АД и Медицински университет /МУ/
за изпълнение на енергоспестяващи мерки и съпътстващи СМР на сгради- студентски
общежития – блок 11, 25 и 40 на МУ. Срокът за издължаване на усвоените суми по
кредита е договорен в чл. 3 – до 30.10.2019 година, а срокът на усвояване на
кредита – до 30.09.2014 година. Условията за усвояване суми по кредита са
разписани в чл. 5 от договора /в изпълнение на същите и видно от представените
по делото писмени доказателства, като неразделна част от договора са описаните
в чл. 5 документи, намиращи се на л. 37, л. 39, л. 57, л. 65, л. 84 и сл./. Уговорена
е възнаградителна лихва по чл. 9 и неустойки за забава – чл. 11 и сл. от
договора. Допълнителните разноски, свързани с кредита са описани в чл. 13 от
договора. Съгласно чл. 19, ал. 4, Б.ата има право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем в случай на забава при изпълнението, на което и да е
задължение на кредитополучателя за срок от повече от 30 календарни дни. Като
Приложение № 2 към договора е представен погасителен план, видно от който на
15.09.2015 година и на 30.09.2015 година е настъпила изискуемост на вноските за
главница, всяка от които от 15 315, 20 лева.
Видно от уведомления /л.
131-132/, получени и от двамата длъжници по договора за кредит на оборотни
средства, на 23.10.2015 година, Б.ата е упражнила правото си и на основание чл.
19, ал. 4 от договора за кредит, е обявила вземането си за главница и лихва за
предсрочно изискуемо, а на 18.11.2015 година се е снабдила и с изпълнителен
лист за вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа
на който на 21.12.2015 година е образувано и изпълнително производство.
От рамкова полица №
Д0М061500638/30.06.2015 година, се установява сключването на застрахователен
договор при общи условия /ред. по
Протокол № 240/03.10.2014 г. на СД на БАЕЗ ЕАД/ между ищеца и ответника със
срок на покритие – 24.05.2015 година – 23.05.2016 година по отношение неизпълнение
на парични задължения по цитирания по - горе договор за кредит на оборотни
средства при максимален размер на застрахователно покритие /чл. 3, т. 5 ОУ/ по
главницата и лихвата общо от 827 020,91 лева, със застрахователно покритие
по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ОУ и уговорен процент на застрахователно обезщетение
– 90 % и при специални условия по полицата – без приложение на чл. 3, ал. 4
ОУ. Полицата е подписана въз основа на заявка за застраховане №
ЗЗ-16683/22.04.2015 година и срещу уговорена застрахователна премия. Уговорен е
и период на изчакване от 3 месеца /съобразно чл. 3, т. 9 и чл. 5 от ОУ/.
С напомнителни писма до
солидарните длъжници, ищецът е отправил покани за заплащане на дължимите и
просрочени суми по договора за кредит, за вноските /главница и лихви/, изискуеми
на 15.09.2015 година, на 30.09.2015 година, които покани са получени на
16.09.2015 година, 18.09.2015 година, 01.10.2015 година и съответно –
05.10.2015 година. За просрочените суми за периода 15.09.2015 година –
30.09.2015 година е уведомен и ответникът, видно от писмо – декларация по на л.
127 – на 06.10.2015 година и на л. 128 от 08.10.2015 година, като в изпълнение
на чл. 14 от ОУ ищецът е поискал писмени указания, в отговор на които
ответникът е указал, че обявяване на предсрочната изискуемост е в правомощията
на Б.ата. Във връзка и с обявената предсрочна изискуемост до ответника, в
изпълнение на задълженията по чл. 14, т. 10 от ОУ, ищецът е подал декларация за
просрочено плащане в размер на 779 324,69 лева.
За събиране на вземането по
договора за кредит на оборотни средства, ищецът се е снабдил със Заповед по
реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.11.2015 година, като въз основа
на последния е образувано изп.дело № 20157860401389 на ЧСИ – Миладин Миладинов,
рег. № 786 срещу двамата длъжници.
С получена от ответника на
11.01.2016 година, ищецът е предявил застрахователна претенция /за възникнало
на 07.01.2016 година застрахователно събитие/пред ответника във връзка с
процесните застрахователен и договор за кредит на оборотни средства за сумата
от 40 840,52 лева – главници и лихви, дължими по две вноски с падеж
15.09.2015 година и 30.09.2015 година. А с получена от ответника на 09.02.2016
година, ищецът е предявил застрахователна претенция /за възникнало на 06.02.2016
година застрахователно събитие/ на основание чл. 5, ал. 1 от ОУ пред ответника
във връзка с процесните застрахователен и договор за кредит за застрахователно
обезщетение в пълен размер с оглед обявената предсрочна изискуемост на кредита,
като изрично е посочено, че в сумата от 780 975, 53 лева /главница и
лихви/ е включена сумата от 40 840,52 лева по предходната претенция на
застрахования. Към претенциите са приложени изискуемите по ОУ документи.
С уведомление от 28.10.2016
година ответникът е отказал плащане по процесната щета.
Видно от Договор №
Д-КС-98/31.01.2014 година, Е. АД и МУ са сключили договор за изпълнение на енергоспестяващи
мерки и съпътстващи СМР на сгради- студентски общежития – блок 11, 25 и 40 на
МУ, като изпълнение на дейностите е обособено на два етапа, съгласно чл. 1, ал.
2. С Допълнително споразумение са променени сроковете за изпълнение по
договора. С Констативни актове от 13.12.2014 година е установена годността за
приемане на строежа по отношение на студентско общежитие бл. 25 и на бл. 40Б. С
подписани на 14.01.2015 година, работата по етап 1, по отношение на цитираните
общежития е приета от възложителя, без забележки. На 19.02.2015 година са
издадени и съответните Удостоверения за въвеждане в експлоатация от СО – ДОСК.
Видно от платежно нареждане
на л. 186 от делото, в изпълнение на поетите задължения по договора за банков
кредит ищецът е превел на кредитополучателя, на 18.06.2014 година сумата от
2 199 259,15 лева.
Видно от представените
доказателства в обезпечение на предоставения кредит са сключени Договор за
особен залог на вземане и на сметка от 28.04.2014 година /л. 257 и сл./, с
който е учреден особен залог върху вземането на Е. АД от МУ по сключения между
тях договор за СМР, както и върху всички вземания, постъпващи по посочената в
договора банкова сметка. ***те залози на 26.05.2014 година и е уведомен МУ. На
26.05.2014 година е сключен договор за особен залог между ищеца и Г.К. ООД за
обезпечаване вземането на ищеца по договор № 021922 – 006 от 28.04.2014 година
на безналичини ценни книги – 578369 броя акции на Е. АД, собственост на Г.К.
ООД, вписан в регистъра на 26.05.2014 година. Учредени и вписани в съответните
имотни регистри са и първи по ред договорни ипотеки върху недвижими имоти,
собственост на Ескона консулт ООД и ФЕЦ Младеново ЕООД, две - на 27.05.2014
година, на 29.05.2014 година, от 10.06.2014 година, 28.05.2014 г., /нотариални
актове на л. 266 и сл. от делото/ за обезпечаване вземанията на И.А.Б.АД
срещу Е. АД по договор за банкова
гаранция и предоставяне на б.ов кредит под условие № 021922 – 001 от 28.04.2014
година и договор № 021922 – 006 от 28.04.2014 година и евентуални бъдещи анекси
към тях. Във връзка с договора за кредит на оборотни средства е подписан и
запис на заповед, представен на л. 416 от делото.
В откритото със съдебно
решение от 03.04.2017 година производство по несъстоятелност по отношение на Е.
АД, ищецът е предявил вземанията си за главница и лихви по договора за кредит
на оборотни средства, предмет и на настоящото производство. Вземанията са
включени в списъка на приетите от синдика вземания.
По делото е представена и
рамкова полица от 22.05.2014 година /л. 385 и сл./, сключена въз основа на
заявка за застраховане. Съгласно полицата, ответникът, в качеството си на
застраховател се е съгласил да изплати застрахователно обезщетение в размер на
90 % на застрахованото лице – И.А.Б.АД, при настъпване на покрит
застрахователен риск – от изброените по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ОУ за
застраховане на кредити и финансирания
на ответника по отношение на длъжник Е. АД и договор за кредит на
оборотни средства с кредитен лимит от 2 000 000 лева, при валидност
на кредитния лимит в периода от 26.05.2014 година – 24.05.2015 година.
От заключението и
допълнението към него на вещото лице Г., което съдът кредитира като обективно и
вярно, се установява, че процесните вземания за главница от 765 760,11
лева и лихви от 15 215,22 лева по кредита, ищецът е осчетоводил на
29.01.2916 година като спорни вземания и на 05.01.2017 година са прехвърлени по
сметка присъдени съдебни вземания, а Е. АД е извършвало плащания по кредита,
вкл. и към 31.05.2015 година /общо в размер на 1 402 868, 64 лева/.
Или, от горните
доказателства се доказаха предпоставките за уважаване на иска по чл. 208 КЗ
/отм./. Налице е постигнато съгласие по договор за застраховане по
представената по делото рамкова полица. или сключен между страните застрахователен
договор – търговска сделка по см. на чл. 1, ал. 1 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ, като
сред малкото факти по делото, по които няма спор е заплащането от страна на
застрахования на уговорената застрахователна премия. Със заплащането й, за
застрахователя е възникнало задължението при настъпване на застрахователно
събитие да заплати уговорения размер на застрахователно обезщетение. Неразделна
част от застраховката са и изготвените от застрахователя Общи условия за
застраховане на кредити и финансирания, към които препраща полицата и с
приложение на които страните са се съгласили. Видно от чл. 4 и чл. 5 от същите,
застрахователят се е задължил да носи риска от неизпълнение на парично
задължение, в случая – по процесния договор за кредит на оборотни средства,
като обхватът на застрахователната полица се простира единствено върху
задълженията на длъжниците за главница и и уговорената в договора лихва /конкретизирана
по вид в чл. 17 от ОУ/. В процеса се претендира обезщетение за обявената за
предсрочно изискуемата сума по кредита, по чл. 5, ал. 2 от ОУ, забавянето в
плащане на която е за период по - дълъг от периода на изчакване по чл. 3, т. 9
от ОУ и определен на 3 месеца в рамковата полица от 03.06.2015 година.
Съгласно
§ 1,
т. 2 от ДР на КЗ /отм./, „застрахователен риск" е обективно
съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо,
осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застрахованото лице. Съдът приема, че в случая е налице покрит застрахователен риск,
противно на становището на ответника. Банката е упражнила правото си по чл. 19,
ал. 4 от договора и поради неплащане на вноската с падеж 15.09.2015 година за
период по-дълъг от 30 дни, както и забава в плащане на вноската с падеж
30.09.2015 година /неизпълнение по договора за кредит/, е обявила всички вземания
по кредита за предсрочно изискуеми, за което и двамата солидарни длъжници
/трети лица помагачи в производството/ са своевременно уведомени – на
23.10.2015 година. Тоест, считано от 23.10.2015 година, длъжникът е в забава по
отношение на цялото вземане и от тази дата тече 3-месечният период на изчакване
по см. на ОУ, който към 09.02.2016 година /когато е получена застрахователната претенция
от ответника/ е изтекъл. Тоест, реализирала се е хипотезата на чл. 5, ал. 2 ОУ.
Установи и се усвояване на сума по кредита още на 18.06.2014 година /видно от
платежното на л. 186//тоест, в срока за усвояване на кредита– 30.09.2014
година/.
В чл. 17, ал. 1 ОУ е
уточнено, че в предметния обхват на застрахователната полица са единствено
главницата и уговорената в договора лихва, която, предвид изричното посочване в
изречение второ, съдът приема, че е единствено възнаградителната /редовна/ лихва
върху усвоената сума. От представените по делото доказателства може да се
направи извод, че в процесната сума не е включена и лихва за забава в размер на
законната лихва, нито пък уговорени по договор неустойки /ищецът изрично е
посочил техният размер в отправената до застрахователя претенция и е видно, че
в сумата от 765 760,11 лева не са включени лихви за забава и неустойки/. Няма
причина и да се възприеме възражението на ответника, че застраховката не
обхваща задължения, които са обявени за предсрочно изискуеми. Напротив, както и
в отговора на нарочното запитване на ищеца, ответникът е посочил, че единствено
в правомощията на банката е да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие
на условията за това. Щом това право е упражнено при наличието на
предпоставките в договора за кредит, като за упражняването му са уведомени и солидарните
длъжници, то е налице неизпълнение на изискуемо задължение за
цялата усвоена и неиздължена главница по кредита и дължимата, съобразно
уговореното възнаградителна лихва, които представляват именно парично
задължение по смисъла на чл. 4, вр. чл. 17 от ОУ. Тоест, възможността кредитът
да бъде обявен за предсрочно изискуем е именно обективно съществуваща
вероятност – събитие, чието настъпване е несигурно, неизвестно и не зависи от
застрахованото лице, тоест, е събитие точно определено в дефиницията по § 1, т.
2 ДР на КЗ /отм./ и представлява покрит застрахователен риск по конкретната
застрахователна полица. Поради това, неоснователно е възражението за нищожност
поради противоречие с нормата на §1, т. 2 ДР на КЗ /отм./ на чл. 17, ал. 2, б.
б ОУ, предвиждащ изрично възможността за заплащане на обезщетение в хипотезата
и на предсрочна изискуемост. Ответникът не може да се позовава на нищожност на
изгответните от самия него ОУ единствено в контекста на определена конкретна
хипотеза.
Установено е
обстоятелството, че към датата на сключване на договора за кредит банката-иищец
е притежавала част от акциите на публичното дружество - "Е.“ АД. Неоснователно
е възражението на ответника за нищожност на уговорката, с която страните са
изключили приложението на чл. 3, ал. 4 от ОУ. Страните са търговци, по сключена
търговска сделка. Няма никакво основание да се приеме, че специалната уговорка
за изключване приложението на чл. 3, т. 4 от ОУ противоречи на добрите нрави, доколкото
при условията на свобода на договаряне и положената засилена грижа на добрия
търговец е договорено изрично това специално условие по застраховката, а не се
сочи, нито се установява и нарушение на императивна законова норма в тази
връзка. Всъщност и ответникът не е развил доводи в този смисъл, а възражението
е посочено бланкетно.
Неоснователно в този контекст
е и възражението на ответника за нищожност на договора за кредит поради
нарушение на чл. 114 ЗППЦК, предвид изключението предвидено в чл. 114, ал. 10
ЗППЦК и предвид липсата, на каквито и да е доказателства в тази връзка.
Както претенциите, така и
повечето от документите, касаещи процесното правоотношение са подписани от
директор на клон на банката - Петя Павлова, като по делото е представено пълномощно
на л. 413, видно от което посоченото лице е било надлежно упълномощено от
законните представители на банката - ищец за всички правни действия, извършени
във връзка с договора за кредит от нейно име и сключената във връзка с него
застраховка. Отделно, следва да се посочи, във връзка с представената кореспонденция
по предявяване и във връзка с щетата, че е налицие нееднократно потвърждаване
на действията на Павлова по смисъла на чл. 301 ТЗ от законните представители на
банката.
Изискването за безспорност
на задължението по см. на чл. 5 от ОУ, също е изпълнено, предвид
обстоятелството, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за предсрочно изискуемите вземания по договора за кредит. В тази връзка,
съдът намира за неотносимо обстоятелството как е наименована сметката, по която
в счетоводството на ищеца са отнесени тези суми, доколкото тяхната безспорност
е обективен факт и се установява от посочените доказателства. Оспорване на
сумите /определени от банката като дължим размер/ би могло да се извърши
евентуално от длъжниците по договора /за каквото оспорване по делото
доказателства няма/.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника във връзка с валидността и изпълнението на ЕСКО договора
от 31.01.2014 година, доколкото същият не е част от застрахователното
правоотношение между страните и не кореспондира пряко с него, но възраженията
имат отношение, доколкото биха били относими евентуално към валидността и
действието на договора за кредит, предмет на застраховката. В този смисъл, ответникът
не доказа прекратяване на договора с МУ през м. 06-07.2015 година. Единствено
представените доказателства са разменена кореспонденция между страните по
договора за изпълнение на енергоспестяващи мерки и свързани с тях СМР, но от
същите не може да се установи, че възложителят е развалил договора по реда и
при предпоставките на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД /налице са данни за липса на
Протокол образец 2 за откриване на строителна площадка, от която дата тече
срокът за изпълнение на работите от подетап 1.3/. Представените в тази връзка
документи установяват единствено неизпълнение на договорените по работи
единствено по отношение на студентско общежитие – бл. 11. Няма доказателства и
за дата на прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните. Още
повече, не се установи прекратяване на договора да е настъпило преди усвояване на кредита и в този
смисъл, банката неоснователно да е отпуснала средства по кредита.
Недоказани остават и
възраженията на ответника във връзка с липса на изпълнение на предписаните в
договора за кредит условия за отпускане/усвояване суми по кредита. Напротив, по
делото са представени голям обем писмени доказателства, представляващи
доказателства за спазване условията по чл. 5 от договора за кредит – за
спазване на тези по т. 1- 3 – на л. 165 и сл., искане за отпускане на кредит л.
37-84, л. 166 и сл. налице са и документите по т. 4 – констативни протоколите и
приемо-предавателни протоколи на л. 187 и сл. до л. 256 /вкл. доказателствата
за извършени плащания по ЕСКО договора с МУ за бл. 25 и бл. 40 – за СМР и
изпълнение на енергоспестяващите мерки/, представени са доказателства, свързани
с изискванията за дадени по кредита обезпечения, изброени подробно по- горе,
както и са представени съгласията за директен дебит по т. 9.
Макар и да не са налице
доказателства от уговорените в чл. 5, т. 5 – за заплатените към банката такси и
комисионни по договора, съдът не намира същите и за обуславящи действието на
договора и усвояване на кредита, доколкото тези суми са свързани с вземания на
банката, които освен това не са предмет на застраховане и не кореспондират с
неизпълнение на задължение по застрахователния договор. Няма спор и че не е
налице застраховка на търговски риск на упражняваната от Е. АД търговска
дейност - посочена в чл. 5, т. 8 от договора за кредит, но по същите причини
съдът не намира, че липсата й касае неизпълнение по застрахователния договор
/на конкретно уговорено между страните – застрахован и застраховател –
задължение в този смисъл/, а още по-малко /предвид обстоятелството, че
застраховател по същата следва да е отново ответникът/ може да се приеме, че
липсата на такава застраховка би довела до намаляване на обезпеченията по
кредита по отношение на ответника, доколкото именно той ще носи риска от
настъпване на събитие по такава застраховка. Тоест, дори и да бъде разгледано
като неизпълнение на договорено зъдължение, същото не е значително с оглед
интересите на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ/отм./. Влизане в
сила на договора за кредит не е обвързано с условията, договорени от страните
по чл. 5.
Съдебната практика, вкл.
постановена по реда на чл. 290 ГПК / РЕШЕНИЕ № 207 ОТ 13.01.2017 Г. ПО Т. Д. №
3394/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, Решение № 79/29.06.2012 г. по т.д. №
802/2011г. на ВКС, Решение № 211 от 06.12.2012 година по т.д. № 1029/2011 г. на
ВКС/ приема, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено
задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор или закона,
неизпълненото задължение следва да е значително с оглед интереса на
застрахователя /като установяване на тази значимост не се налага само в случай,
че в договора между страните неизпълнение на определено задължение на
застрахования е скрепено със санкция от неизплащане или намаляване на
застрахователното обезщетение при настъпил риск/ и е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани. Според посочените решения,
преценката за значимост е конкретна с оглед уговореното между страните и с
оглед доколко неизпълнението е довело до реализиране на събитието.
Не е значително с оглед
интереса на застрахователя, съответно, неизпълнение на уговореното в чл. 14, т.
4 ОУ задължение за представяне на декларация за отпуснати суми, доколкото
непредставянето на такава само по себе си по никакъв начин не би допринесло за
увеличаване вредите от реализирания застрахователен риск и не би спомогнало за
минимализиране последиците от него, нито е в причинна връзка със спиране
плащанията по кредита. Но и не се установи неизпълнение на това задължение,
доколкото към датата на сключване на процесния застрахователен договор е
усвоена цялата отпусната сума по кредита, като изрично в заявката за
застраховане е посочен и непогасеният размер. Поради същата причина и
разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ОУ, макар и предвидена от страните, не може да
доведе до последица – неизплащане на застрахователно обезщетение в уговорения
размер, нито пък е от естеството на хипотезата на чл. 207, ал. 2, предл. второ КЗ /отм./ - да обуслови намаляване на дължимото застрахователно обезщетение,
доколкото застрахователното събитие вече е настъпило.
По изложените мотиви съдът
не намира за приложима нормата на чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./ по отношение на кое
да е от изброените от ответника неизпълнения на задължения по договора за
застраховка/респективно – по договора за кредит /дори и при доказаност на
такова неизпълнение/.
Съдът не констатира и
наличието на хипотеза на изключен риск по чл. 6, т. 1 или т. 2 ОУ. Не се
установи противоречие с императивни правни норми нито на договора за кредит,
нито на договорите, сключени за обезпечаване на кредита. Дължимите обезпечения
на вземанията на банката са изчерпателно изброени в раздел V от договора за кредит и ищецът е представил
доказателства за учредяването на всички тях. По възраженията на ответника
следва да се посочи, че застрахованият и длъжника не са свързани лица по симъла на § 1, ал. 1, т. 5
от ДР на ТЗ. Няма спор, че към
момента на сключване на договора за кредит иищецът е притежавал част от акциите на публичното
дружество Е. АД, но няма спор и че този факт произтича от сключен
между ищеца и Г.К. ООД договор за репо сделки с ценни книжа от 20.02.2012
година, по силата на който са купувани и продавани притежаваните от последното
акции на Е. АД, като ищецът е
придобил безналични акции /578 369 броя/ от
капитала на Е. АД в качеството му на инвестиционен посредник, като основното безусловно задължение по репо
сделката е за
обратно изкупуване. Правилно ищецът се е
аргументирал с нормата на чл. 193, ал. 4 от Регламент № 575/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. уреждащ пруденциалните
изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници е възприето,
че под формата на обезпечение се третират паричните средства, ценните книжа или
стоките, закупени, взети в заем или получени по репо сделки. Тоест, следва да се приеме, че ценните
книжа, с които същите са се снабдили при основание сключени репо-сделки имат
характеристика на придобито обезпечение, а не разкриват акционерно участие на
тези субекти в търговското дружество, от чиито капитал са придобили акции. В такъв смисъл е и уговореното в чл.
11 от представения рамков договор за репо-сделки с ценни книжа от 20.03.2012 г., която се отнася и към процесната репо-сделка от 2014 г. с предмет акциите от капитала на публичното дружество Е. АД. Или, изложеното води до извод за липса на противоречие с добрите нрави,
като общоприети правила за морално – етични норми, при сключване на договора за
застраховка, както и за липса на противоречие с императивна норма на закона /по
– специално тази на чл. 60, ал. 1 ЗКИ/. Отделно следва да се посочи и че към
03.06.2015 година /датата на застраховката/ ищецът не се установи да притежава
акции от капитала на Е. АД.
В този ред на мисли,
неоснователно е възражението на ответника и за наличие на хипотезата на чл. 6,
ал. 2 ОУ. От представените от ищеца доказателства /вкл. Удостоверения от ЦРОЗ/
се установи, че особен залог върху вземанията по договора за СМР от 31.01.2014
година е вписан само в полза на банката, която е първи по ред кредитор. В
изпълнение изискванията по договора за кредит е безспорно, че солидарните
длъжници са учредили залози по ЗДФО върху вече открити сметки, както и е
учреден залог на вземане по ЗОЗ, произтичащо от ЕСКО договора от 31.01.2014
година, като МУ е уведомен за него. В изпълнение на задълженията си и при
полагане на дължимата грижа, ответникът е реализирал правата си по цитираните
договори, в рамките на законовите възможности и съобразно конкретните условия.
С оглед изложените по-горе
мотиви, съдът намира отказът на застрахователя за незаконосъобразен. Никое от
посочените конкретно /тъй като напр. твърденията на ответника за нарушение на
чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ не почиват на конкретни факти/ в отговора на исковата
молба и допълнителния отговор на исковата молба /и доказани по делото/
обстоятелства не сочат на неизпълнение на задължение /уговорено от страните или
установено в закон, доколкото възраженията на ответника по този пункт са
изложени общо/, което да е значимо по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ и да обуславя
законосъобразност на пълен или частичен отказ за заплащане на обезщетение.
Напротив, от представените
доказателства се установява добросъвестност и полагане на дължимата грижа от
страна на застрахования търговец – същият е представял своевременно всички
необходими документи, известявал е застрахователя за всяко свое правно и
фактическо действие и настъпило събитие, изпълнявал е стриктно дадените му
указания, предприел е всички мерки за обезпечаване на вземанията при сключване
на договора за кредит, както и реализацията им, предприел е мерки за
своевременно обявяване на предсрочната изискуемост и ограничаване на вредите от
реализирания застрахователен риск. Сумите по кредита са усвоени, като са налице
доказателства за целевото им разходване. Няма конкретно посочено задължение по
договора за застраховка /относимо
към времето преди или след настъпване на застрахователното събитие/, което да
не е изпълнено и което да е довело до настъпване на събитието, да го е
улеснило или пък да е довело до увеличаване на вредоносния резултат.
Твърденията на ответника в тази връзка са или неконкретизирани, или неотносими,
или недоказани, а обсъдените от съда по – горе – не попадат в хипотезата на чл.
211, т. 2 и чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./, в които единствени хипотези
застрахователят може да откаже пълно или частично плащане по застраховката.
Съобразно уговореното в
Рамковата полица – чл. 17, ал. 2, б.б, застрахователят се е съгласил при настъпване
на застрахователно събитие да заплати оставащата дължима и неплатена сума по
кредита в случая на предсрочна изискуемост. В ал. 3 е уговорен и максималният
размер на застрахователното обезщетение – в случая /предвид рамковата полица/ в
размер на 90 % от кредитния лимит от 827 020,91 лева, или- 744 318,82
лева. Доколкото ответникът не доказа да е извършил каквото и да е плащане по
процесната щета, както и се установи общ изискуем размер на вземанията за
главница и възнаградителна лихва /редовни такива, видно от Уведомление от
23.10.2015 година, л. 131/ от 779 324,69 лева и претендирани от тях 765 760,11 лева /без посочената в
претенцията на л. 152 лихва за забава/, то дължимото обезщетение е в размер на
договорения максимум от 744 318,82 лева.
Тоест, искът по чл. 208 КЗ
/отм./ е основателен за пълен предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
208 КЗ (отм.)
Ответникът изпада в забава
с изтичане на нормативно определения срок по чл. 208 КЗ /отм./ от 15 дни от
получаване на всички доказателства по претенцията на ищеца. Претенцията за
плащане е предявена на застрахователя на 09.02.2016 година /след изтичане
периода на изчакване от три месеца по чл. 3, т. 9 и чл. 7 от ОУ/, като с
претенцията са представени и всички документи и сведения, които са пряко
свързани с установяването на събитието и размера на вредите /застрахователят не
е отправил искане за представяне и на допълнителни документи/. Тоест, 15-дневният
срок е започнал да тече именно от 09.02.2016 г. и е изтекъл на 24.02.2016 г. и застрахователно
дружество е изпаднало в забава от 25.02.2016 г. Изчислена с помощта на
компютърна програма лихвата за забава за периода от 25.02.2016 г. до 15.02.2017
г. върху главницата възлиза на сумата от 73 959.24 лв.
За този период и размер е
основателна акцесорната претенция.
По отговорността за разноски:
Възнаграждението на
юрисконсулта на ищеца е уговорено в максимално предвидения размер и е дължимо с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
При настоящия изход на делото право на разноски има
всяка страна.
На ищеца са дължими разноски съобразно уважената
част – в размер на общо 33 179,26 лв. /за държавна такса и юрисконсулт/, а
на ответника – 98,72 лева – лева за адвокат и вещо лице, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БАЕЗ“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 208 КЗ (отм.) сумата в размер от 744 318,82 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по рамкова полица № ДОМ061500638/03.06.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.02.2017 г. – датата на предявяване на
иска, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „БАЕЗ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, сумата в размер от 73959.24 лв., представляваща
лихва върху главницата,
която се дължи за периода от 25.02.2016 г. до 15.02.2017 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 77 364,57
лв. и за периода 09.02.2016 година – 24.02.2016 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК „БАЕЗ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 33 179,26
лв. лева –разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати в полза на „БАЕЗ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 98,72 лева –разноски в производството пред Софийски
градски съд.
Решението
е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника - Г.К. ООД, ЕИК: ********* и Е. АД, ЕИК: ***********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: