Решение по дело №146/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 87
Дата: 3 юни 2024 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20245000600146
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Д. Махмудиев
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 6/23.02.2024г., постановена по НОХД № 119/2024г. по
описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимият В. А. Е. е признат за
виновен в това, че на 21.05.2023г. в с.Д., област П., при управление на МПС -
лек автомобил „***** Д“, с peг. № ********, без да има необходимата
правоспособност, е нарушил правилата за движение - чл.40, ал.1 и ал.2 и
чл.150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.С.П., ЕГН
**********, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.4, б.„б“ вр. чл.342,
ал.1 вр. чл.2, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от
свобода, като е признат за невинен и оправдан да е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2,
изр.2 и чл.116 от ЗДвП.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години.
Възпитателната работа с подсъдимия е възложена на Наблюдателната
комисия при Общински съвет гр.П..
1
На основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест са възложени
направените разноски по делото в размер на 972,05 лв.
Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
несправедливост. Прави се искане за изменение на присъдата, като се
увеличи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода и се отмени
приложението на чл.66 от НК.
Недоволен от съдебния акт е останал и подсъдимият Е., който го
обжалва чрез неговия защитник адв.К.К., също с оплакване за
незаконосъобразност и несправедливост, за допуснато нарушение на
материалния закон. Иска се изменение на присъдата, като деянието на
подсъдимия се преквалифицира по чл.343а от НК и се намали размерът на
наложеното наказание лишаване от свобода и на изпитателния срок на
условното осъждане.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия Е. е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че искането за
преквалификация на деянието не почива на закона и на съдебната практика,
че наложеното наказание отговаря на целите на чл.36 от НК и не трябва да се
коригира. Не поддържа протеста на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик.
Подсъдимият Е. и неговият защитник поддържат жалбата и
изложените в нея съображения и искания. Молят протестът да се остави без
уважение. Излагат доводи в подкрепа на тезата си за правната квалификация
по чл.343а от НК, цитирайки практика на ВКС.
Подсъдимият, в последната си дума, иска да му се даде възможност
да бъде свободен и да продължи да учи.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста
и жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда
изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Протестът и жалбата са процесуално допустими, тъй като са
подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са
неоснователни.
2
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Е. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Е. не е правоспособен водач на моторно превозно
средство /виж справка за нарушител/водач, приложена в т.1, л.14 от
досъдебното производство/.
В средата на месец май 2023г. баща му, свидетелят А.Е.. купил лек
автомобил „*****Д“, с peг. № ********, от свидетеля А.Г.. След покупко-
продажбата превозното средство продължило да се води по документи /по
талон/ на името на продавача.
Подсъдимият знаел мястото за съхранение на ключовете за колата.
На 21.05.2023г., преди обяд, около 11,00 часа, без знанието на баща си, ги
взел и управлявайки автомобила, отишъл в центъра на родното си село - с. Д.,
област П.. Оставил го на ул.„*****“, зад кметството, и посетил близкото
кафене. Лекият автомобил „*****Д“, който бил с десен волан, бил паркиран с
предницата към сградата на кметството, като предната част сочела посока
изток, а задната - посока запад.
Около 12,00 часа подсъдимият Е. излязъл от заведението заедно със
свой приятел и тръгнали към колата. Близо до нея се разделили. Подсъдимият
се качил в превозното средство и седнал на шофьорското място, зад волана.
Стартирал двигателя и пуснал музика от мобилния си телефон.
По улицата минавала пострадалата Н.С.П., на 93 години. Като
пешеходец, тя се движела по пътното платно, относително перпендикулярно
на него. Достигнала до зоната на задния ляв калник на автомобила, на около
0,5-0,6 метра. В този момент подсъдимият Е. привел МПС в движение на
заден ход. Започнал да се движи в посока запад, без да предприеме каквито и
да било действия за спиране. Поради това ударил със задния ляв калник на
колата пострадалата в лявата й част. В момента на удара лекият автомобил се
движел със скорост от порядъка на 3-5 км/ч. Вследствие на него пешеходката
паднала на дясната си страна на платното за движение. Главата й се намирала
3
в посока север, а краката - на юг. Подсъдимият възприел удара като тупване,
спрял и слязъл. Видял пострадалата П., вдигнал я и я настанил в колата.
Обадил се на свидетеля Г.П., правоспособен водач на МПС. Последният
дошъл на мястото на инцидента и двамата с подсъдимия Е. транспортирали
пострадалата до сектор „Спешна помощ“ при „МБАЛ-П.“ АД гр.П.. В
болничното заведение били установени множество травматични увреждания
на възрастната жена и тя била пренасочена към хирургично отделение. По
време на отвеждането й към това отделение в 15,11 часа на 21.05.2023г.
починала.
За смъртта на Н.С.П. е издаден Акт за смърт № 0474/22.05.2023г. от
Община П. /т.1, л.19 от досъдебното производство/.
На местопроизшествието пристигнала дежурна оперативна група, в
състава на която имало и разследващ полицай. Същият е извършил оглед на
местопроизшествие, за което е съставен протокол, към който е изготвен и
фотоалбум /т.1, л.2-8 от досъдебното производство/. С това първо действие по
разследването е образувано досъдебно производство № 402/2023г. по описа
на РУ на МВР гр.Пазарджик
От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /т.2,
л.96-102 от досъдебното производство/ се установява, че на Н.С.П., ЕГН
**********, е причинена тежка съчетана гръбначно-мозъчна и гръдна травма:
травматично счупване на телата на Тн 12-Л1, с травмиране /контузия/ на
гръбначния мозък; контузия на десния бял дроб; множество счупване на ребра
двустранно; счупване на дясната ключица; кръвоизлив в дясната гръдна
кухина /850 мл/; контузия на десния бъбрек; мозъчен и белодробен отоци;
мастна емболия в съдовете на белите дробове; разкъсно-контузни рани по
крайниците; охлузвания по крайниците; атеросклероза на аортата,
коронарните, мозъчните и бъбречните артерии ІІ-ІІІ стадий. Причината за
настъпване на смъртта на П. е тежката съчетана гръбначно-мозъчна и гръдна
травма, довела до размачкване на меките тъкани и отделяне на мастни капки
от тях и мастни капки от костния мозък на счупените ребра двустранно, което
е причинило развитието на мастна емболия в белите дробове, довело до остро
нарушаване на сърдечната дейност и спиране на сърцето и дишането.
Смъртта е настъпила бавно от настъпване на ПТП /получаване на
травматичните уреждания/ до развитието на мастната емболия в белите
4
дробове. На П. е оказана своевременна специализирана медицинска помощ,
но развитието на мастна емболия не може да бъде предотвратено от лекарска
намеса. Налице е причинно-следствена връзка между нараняванията,
получени при ПТП, и настъпилата смърт от техните усложнения. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд,
тъп предмет със значителна кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и
добре отговарят да са получени по механизма на ПТП - автомобилна травма -
пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил, с последващо падане на
терена. Преди настъпване на смъртта и в близките часове преди това П. не е
употребявала алкохол.
Според заключението на химическата експертиза /т.2, л.89 от
досъдебното производство/ в кръвта на Н.С.П. няма наличие на алкохол.
Видно от заключението на автотехническата експертиза /т.2, л.111-
127 от досъдебното производство/ няма причинно-следствена връзка между
техническото състояние на лекия автомобил „***** Д“, с peг. № ********, и
настъпилото на 21.05.2023г. ПТП. Ударът е настъпил на пътното платно.
Мястото на удара не може да бъде определено с точност, тъй като
местопроизшествието не е запазено. За мястото на удара може да се съди
само по намерените локви течност по платното. Спрямо избрания ориентир
ударът е настъпил на около 10,7 м западно от него и на около 2,7 м южно от
северния бордюр, ограничаващ пътното плато. От техническа гледна точка
причина за настъпване на ПТП е пресичане на траекториите на движение на
автомобила, при движение на заден ход, и на пешеходката. От техническа
гледна точка водачът на МПС не е съблюдавал дали пътят зад него е свободен
и дали при движението си не създава опасност или затруднения за другите
участници в движението по време на извършване на маневрата. От техническа
гледна точка водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне
удара, като преди предприемане на маневрата се увери, че не създава
опасност или затруднения за останалите участници в движението, по време на
движението си на заден ход, непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство и контролира движението му. Водачът би трябвало да забележи и
възприеме пешеходката, намираща се зад автомобила, и след като се увери, че
тя се е отдалечила на безопасно разстояние от превозното средство, да
предприеме маневрата движение на заден ход. Скоростта на движение на
МПС към момента на удара е била от 3 до 5 км/ч. Вещото лице е посочило
5
механизма за възникване на ПТП от техническа гледна точка.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
възприел въз основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на
съда относно това кои от тях следва да се кредитират и поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се
приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка, призната от подсъдимия Е. по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Правилно Окръжен съд гр.Пазарджик е кредитирал гласните
доказателствени средства - самопризнанията на подсъдимия Е., показанията
на свидетелите А.Г., А.Е.., В. С. Е., Г.П., Р.Г., Т.М., С. Н., заключенията на
съдебномедицинската, химическата и автотехническата експертизи,
приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства -
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справки за МПС, за
нарушител/водач, НП, акт за смърт, удостоверения за наследници и за
родствени връзки, медицински документи, справка за съдимост,
характеристични справки, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, удостоверение за учащ.
Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията
на горните свидетели, тъй като са обективни, последователни, логични. Не са
противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото. Нито
един от свидетелите не е очевидец на пътнотранспортното произшествие.
Свидетелите А.Г. и А.Е.. изясняват обстоятелствата относно
собствеността на лекия автомобил и сделката с него, а свидетелят В. С. Е. за
получено от него наказателно постановление, издадено срещу внука му.
Въпреки че свидетелите А.Е.. и В. С. Е., съответно като баща и дядо на
подсъдимия, се явяват заинтересовани от изхода на делото, показанията им не
следва да се изключат от доказателствената съвкупност, тъй като не влизат в
противоречие с нея.
Свидетелите Р.Г. и Т.М. са полицейски служители от ОД на МВР
гр.Пазарджик, ангажирани със случая.
Свидетелят С. Н., като син на пострадалата П.а, свидетелства за
доброто физическо и здравословно състояние на майка си, въпреки
напредналата й възраст.
Свидетелят Г.П. я е транспортирал с подсъдимия Е. до здравното
6
заведение.
Въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че трябва да
се кредитират заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната
област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като
се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
заключенията на вещите лица.
Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната
фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият Е. е извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.„б“ вр.
чл.342, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен
състав.
Обосновано Окръжен съд гр.Пазарджик е стигнал до извода, че при
управление на лекия автомобил подсъдимият е нарушил разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗДвП. Той е започнал движение на заден ход без да се увери, че
пътят зад него е свободен и че с тази маневра няма да създаде опасност за
другите участници в движението. Преди потеглянето на лекия автомобил
пешеходката е била видима за него и е могъл да я възприеме. Подсъдимият Е.
е можел да я изчака да премине и тогава да предприеме маневрата си.
Не е спазил и нормата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, вменяваща задължение
на водача по време на движение назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а при невъзможност, да осигури лице, което да му
сигнализира. Подсъдимият не е следил пътната обстановка зад него, било чрез
огледалата, било чрез директен визуален контакт с обръщане на главата
назад. Не е използвал и лице, което да му подаде сигнал за опасност.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд, че горните нарушения на правилата за движение по
пътищата, допуснати от подсъдимия Е., са в пряка причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат - смъртта на пострадалата П..
Въззивният съд не споделя виждането на първостепенния съд, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен и за нарушение на чл.150 от
ЗДвП, според който всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
7
управлява от правоспособен водач. Спор няма, че неправоспособността на
подсъдимия Е. като факт се съдържа в обвинителния акт. В същото време
обаче тя е въведена като квалифициращ признак на престъплението по чл.343,
ал.3 от НК. Според трайната съдебна практика след като законодателят е
въздигнал едно от нарушенията на правилата за движение в квалифициращо
обстоятелство на престъплението, не е допустимо на подсъдимия да се
вменява във вина отделно нарушение на същото това правило за движение. В
противен случай подсъдимият ще бъде обвинен два пъти за едно и също
обстоятелство - веднъж като квалифициращ елемент от бланкетния състав на
престъплението и втори път - като конкретна правна норма, запълваща този
бланкет /Решение № 46/11.02.2015г. на ВКС по н. д. № 1861/2014г., I н.о.,
Решение № 392/10.02.2016г. на ВКС по н. д. № 1255/2015г., III н.о., Решение
№ 433/22.11.2023г. на ВКС по н. д. № 737/2023г., I н.о., НК/
Поради това настоящата инстанция счита, че подсъдимият Е. следва
да бъде признат за невиновен и оправдан за нарушаване на правилото на
чл.150 от ЗДвП. В тази част присъдата на Окръжен съд гр.Пазарджик трябва
да бъде коригирана, като се измени с прилагане на закон за същото
престъпление.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият
не е допуснал вменените му нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 и чл.116 от
ЗДвП, поради което правилно го е признал за невинен и оправдал за тях.
Визираните разпоредби се явяват общи по отношение на правилата, въведени
с чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Обоснован е изводът на първостепенния съд, че деянието е
осъществено при по-тежко квалифициращото обстоятелство управляване на
МПС без необходимата правоспособност.
Правилно контролираният съд е заключил, че от субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на престъпна
небрежност. Подсъдимият Е. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, след като знае, че шофира без да притежава свидетелство за
правоуправление.
Въззивният съд споделя изцяло аргументираната позиция на Окръжен
съд гр.Пазарджик, че подсъдимият не трябва да се ползва от
8
привилегирования текст на чл.343а от НК, въпреки оказаната помощ на
пострадалата П., и измененията на чл.343а от НК с ДВ, бр.39 от 2024г.
Не се спори, че оказаната от него помощ е била необходима, т.е.
оказана е на жив човек и е насочена субективно и обективно към спасяване
живота и запазване здравето на възрастната жена.
Подсъдимият Е. е направил всичко зависещо от него да й окаже помощ с
оглед възможностите му и обстановката - качил я е в колата, обадил се е на
правоспособен водач и заедно са я транспортирали до болницата.
В случая, въпреки оказаната помощ, законодателят не е предвидил
намалена отговорност, тъй като се касае за деяние, извършено извън
квалифициращото обстоятелство причиняване на телесни повреди /средна
или тежка/ или смърт на повече от едно лице. В този смисъл е т.5 от
Постановление № 1/17.01.1983г. по н. д. № 8/1982г. на Пленум на ВС, което
не е изгубило приложимост и е задължително.
Според същото „Със създаването на чл. 343а НК положението се
измени в следните насоки: намалената отговорност обхваща и деянието по ал.
1, б. "б" (при причинена средна или тежка телесна повреда на едно лице),
както и по ал. 2, б. "а" (причинени средни или тежки телесни повреди на
повече от едно лице). От друга страна, оказването на помощ не е намаляващо
отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е
избягал от местопроизшествието. Този извод следва от текста на б. "в" и "г"
на чл. 343а НК, където изричното посочване на съставомерните последици е
използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и
квалифициращите обстоятелства "пияно състояние" и "избягал от
местопроизшествието". В противен случай законодателят не би се задоволил
само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността
обстоятелство, както това е направил по отношение на ал. 1 на чл. 343 НК. “,
„За намалената отговорност по чл. 343а НК. а) Оказването на помощ на
пострадалия или пострадалите е намаляващо отговорността обстоятелство в
случаите на чл. 343, ал. 1, б. "б" и "в" и на ал. 2 НК, в случаите, когато
квалифициращото обстоятелство е причиняване на телесни повреди или
смърт на повече от едно лице, ако водачът не е бил в пияно състояние или не
е избягал от местопроизшествието.“.
Към 1983г. другите квалифициращи обстоятелства, извън
9
причиняване на телесни повреди или смърт на повече от едно лице, са две -
пияно състояние и бягство от местопроизшествието. Към инкриминираната
дата са много повече, между които и управляване на МПС без необходимата
правоспособност. Въпреки последвалите след 1983г. редакции на чл.343 и
чл.343а от НК, включително последните, няма промяна в позицията на
законодателя, че привилегированият текст на чл.343а от НК се прилага само
за съставомерните последици причиняване на телесни повреди /средна или
тежка/ или смърт на повече от едно лице, но не и за другите квалифициращи
признаци по чл.343, ал.3 от НК, между които е и липсата на правоспособност.
В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, НК,
цитирана от първоинстанционния съд и защитата - Решение №
282/09.03.2017г. по н.д. № 1090/2016г., ІІ н.о. /управление на МПС без
необходимата правоспособност/, Решение № 103/23.07.2020г. по н.д. №
397/2020г., ІІ н.о., /деянието е извършено на пешеходна пътека/, Решение №
237/11.05.2020г. по н.д. № 1037/2019г., ІІ н.о., /деянието е извършено на
пешеходна пътека/, Решение № 30/06.04.2021г. по н.д. № 28/2021г., ІІІ н.о,
/пияно състояние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
деянието е извършено на пешеходна пътека или бягство от
местопроизшествието/, Решение № 196/08.01.2021г. по н.д. № 718/2020г., ІІІ
н.о, /пияно състояние, след употреба на наркотични вещества, без
съответното свидетелство за правоуправление или на пешеходна пътека/,
Решение № 97/07.06.2022г. по н.д. № 195/2022г., I н.о., /пияно състояние, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, деянието е извършено
на пешеходна пътека или бягство от местопроизшествието/.
Следователно квалифициращият елемент управление на МПС без
необходимата правоспособност препятства приложението на чл.343а от НК.
Оказаната помощ на пострадалата П. не води до прилагане на закон за по-
леко наказуемо престъпление. Тя следва да намери отражение единствено при
индивидуализация на наказанието.
Цитираната от защитника на подсъдимия съдебна практика не
променя извода, че в случая не са налице основанията за преквалификация на
деянието и, че материалният закон е приложен правилно.
Някои от визираните решения на ВКС опровергават защитната
позиция - Решение № 80/12.04.2017г. по к.д. № 206/2017г., I н.о., /деянието е
10
извършено на пешеходна пътека/, посочените по-горе Решение №
30/06.04.2021г. по н.д. № 28/2021г., ІІ н.о, /пияно състояние, след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, деянието е извършено на пешеходна
пътека или бягство от местопроизшествието/, Решение № 97/07.06.2022г. по
н.д. № 195/2022г., I н.о., /пияно състояние, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, деянието е извършено на пешеходна пътека или
бягство от местопроизшествието/. Останалата съдебна практика, на която се
позовава защитата, се отнася за случаи, при които правоспособни водачи
кумулативно са причинили смърт на повече лица и телесни повреди на повече
лица без да са налице други квалифициращи обстоятелства.
При така посочената правна квалификация и съобразно изискванията
на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд гр.Пазарджик е
приел, че за престъплението по чл.343, ал.3, пр.4, б.„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК
на подсъдимия Е. следва да се наложи наказание лишаване от свобода,
индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чисто съдебно минало,
млада възраст, че е ученик в 12 клас, направените самопризнания веднага
след деянието, оказаната помощ на пострадалата, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство предходно управление на МПС без да
притежава свидетелство за правоуправление, санкционирано по
административен ред. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е
пропуснал да вземе предвид вида на непредпазливата вина - небрежност,
която е по-леката от двете форми /Решение № 1859/30.12.1968г. по н.д. №
1620/1968г., III н.о., Решение № 169/17.02.1969г. по н.д. № 59/1969г., III н.о.,
НК на ВС/. Не е налице съпричиняване от страна на пешеходката, както
твърди защитата.
При индивидуализация на санкцията лишаване от свобода е спазен
принципът на чл.2, ал.1 от НК за най-благоприятния закон, който е този,
който е бил в сила към инкриминираната дата.
Няма спор, че не са налице условията за прилагане на чл.55 от НК,
тъй като смекчаващите обстоятелства не са многобройни, нито сред тях има
изключително такова. Не е налице и втората кумулативна предпоставка, а
именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко.
11
След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, контролираният съд е определил наказание лишаване от
свобода в размер на три години, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК е редуцирал с една трета, или наложената санкция е две години
лишаване от свобода.
Пловдивският апелативен съд споделя виждането на първостепенния
съд, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо
същият да бъде откъснат от естествената си среда и да бъде настанен в
пенитенциарно заведение, а целите по чл.36 от НК могат да се постигнат и
чрез условно осъждане. Приложил е института на чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Възпитателната работа с подсъдимия Е. е възложена на Наблюдателната
комисия при Общински съвет гр.П..
Въззивният съд намира, че така индивидуализирано наказанието на
подсъдимия, като вид, размер, начин на изтърпяване, е справедливо, поради
което не се налага да се коригира. То е съобразено с обстоятелствата, при
които е извършено деянието, степента му на обществена опасност, както и
личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. С него ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенции. Оправдаването за нарушението на чл.150 от ЗДвП не обуславя
допълнително смекчаване на наказателната отговорност.
Настоящият съдебен състав не приема за основателни оплакванията в
протеста и жалбата, че наложената санкция на подсъдимия Е. не съответства
на обществената опасност на деянието и неговата личност и трябва да се
увеличи, респ. да са намали. Така отмерено наказанието лишаване от свобода
покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане на
визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на
предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо
извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен
отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се
налага да се увеличи, каквото е искането на Окръжна прокуратура
гр.Пазарджик, нито да се намали, както се предлага от защитата.
12
Въззивният инстанция счита, че обстоятелствата, които определят
конкретната тежест на осъщественото престъпление и характеризират
личността на дееца, не обуславят по-голяма степен на обществена опасност
на извършеното и необходимостта от по-интензивно въздействие върху
извършителя с оглед реализиране целите на специалната и генералната
превенции. Не е необходимо подсъдимият да бъде отделен за определен
период от време от социума чрез настаняването му в пенитенциарно
заведение. Поради това не следва да се удовлетвори искането на държавното
обвинение да се отмени приложението на института на чл.66 от НК.
Без уважение трябва да се остави и претенцията на защитата да се
намали размерът на изпитателния срок. Споделянето на подобна теза би било
проява на прекалено снизхождение.
Наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда,
която са налага от съда на лице, извършило престъпление. Тя се изразява в
засягане на определени права и интереси на дееца, показва отрицателната
оценка на държавата към него и деянието му. Има за цел да предотврати
извършването на нови престъпления от него и другите членове на
обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-
възпитателно.
При разрешаване на въпроса за наказанието съдът е длъжен да
постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели - поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на
наказанието. Този баланс в настоящия случай е реализиран и не се налага
смекчаване на размера на наказанието лишаване от свобода, нито на
изпитателния срок, тъй като би било проява на прекомерна снизходителност.
Поради липса на правоспособност законосъобразно подсъдимият Е.
не е санкциониран с по-лекото кумулативно наказание лишаване от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК да се упражнява определена професия или дейност.
Първостепенният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК за разноските по делото. Правилно подсъдимият е осъден
да заплати направените разноски в размер на 972,05 лв.
Поради горното Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваната присъда следва да се измени в частта относно допуснато
нарушение на чл.150 от ЗДвП, като се приложи закон за същото
13
престъпление. В останалата част, като законосъобразна и обоснована, трябва
да се потвърди. Протестът и жалбата срещу нея, като неоснователни, следва
да се оставят без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 вр. чл.337,
ал.1, т.2 и чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 6/23.02.2024г., постановена по НОХД №
119/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, като я ОТМЕНЯ в частта,
с която подсъдимият В. А. Е. е признат за виновен да е нарушил чл.150 от
ЗДвП и го признава за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА за това нарушение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14