Решение по дело №688/2018 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2019 г. (в сила от 11 януари 2019 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20187240700688
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1                                             11.01.2019г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На осми януари 2019г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Пенка Маринова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №688 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Н.Т.К. против Заповед №349з-3274/19.11.2018г. на Директор ОД МВР Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „ Порицание“ за срок от 6 месеца на основание чл. 194 ал.2 т.2, чл. 197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.11 предл. първо и чл. 204 т.3 от ЗМВР за това, че в периода от 29.05.2018г. до 30.05.2018г. не е изпълнил служебните си задължения, съгласно длъжностна характеристика с №3286р-1916/15.01.2016г. за длъжността началник участък при РУ на ОДМВР, а именно „ Осъществява взаимодействие на съответната територия с други структури на МВР, с други органи на държавната власт и на местното самоуправление, съобразно функционалната си компетентност“ – нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 вр. с чл.200 ал.1 т.11 предл. първо от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

        Фактическото обвинение е следното: на 28.05.2018г. началникът на участък Павел баня получава сигнал на мобилния си телефон от служител на СДВР за противозаконно отнемане на комбиниран багер марка „Джей Си БИ“ с рег. *****, за който има информация, че се намира в с. Скобелево, община Павел баня. Старши инспектор К. предприема всички необходими действия по издирване на багера, но от 29. Май 2018г не отговаря на многократните телефонни повиквания за получаване на информация по случая от служителя на СДВР – инспектор Т.

     Заповедта е издадена въз основа на докладна записка от 26.06.2018г., до Главния секретар на МВР, изготвена от Директора на СДВР, в която  се твърди, че на 18.05.2018г. за времето от 18.30ч до 07.30ч на 19.05.2018г. от адрес в град София противозаконно е отнет комбинирания багер като за случая е образувано досъдебно производство №1377/18г. по описа на 06 РУ –СДВР. Проведени са ОИМ на територията на СДВР и на ОД МВР Стара Загора като в хода на същите е установено, че багера е транспортиран от товарен автомобил до село Скобелево, община Павел баня, където е разтоварен. Във връзка с този факт е осъществен служебен контакт от главен инспектор М. със старши инспектор К. – Началник ПУ Павел баня. От Началника на ПУ Павел баня е поискано съдействие за установяването и задържането на инкриминираната вещ, който е обещал да извърши проверка и да го уведоми за резултата. М. му предал, че случаят е възложен на Началник 03 група в сектор ОПКП-СДВР инспектор Т и за резултата да се свърже с него на посочен телефон за връзка. На следващия ден / без да е посочена дата, нито дата на деня, в който е поискано съдействието/ Т се свързал с личния мобилен телефон на К., при който разговор бил уведомен, че е проведена беседа с бивш служител на МВР, посредством която установил, че багера е разтоварен в село Скобелево и е работел там на строителен обект. След това обещал да разшири получената информация и в късния следобед да го уведоми, но до края на деня контакт не бил осъществен, тъй като Началника на ПУ Павел баня не вдигал телефона си. На следващия ден / отново без дата/ М. разпоредил на Т отново да потърси контакт с К., но същия не вдигал телефона си. М. опитал да се свърже на известните му телефони в полицейския участък – дежурна част и служебен телефон, както и личен на К., но същия не отговарял. След тези неуспешни опити М. се обадил на Началника на РУ Казанлък, за да му обясни че няма вече комуникация с Началника на ПУ Павел баня, поради което да бъде осъществен контакт, така че да разбере дали има развитие по случая. След известно време в същия ден М. отново се свързва с Началника на РУ Казанлък, за да му съобщи че багерът не е установен и да го попита защо служителите на ПУ Павел баня не вдигат службите и мобилните си телефони. На 06.07.2018г. директора на Дирекция „Инспекторат“ подава Становище до Министъра на вътрешните работи за незаконосъобразни действия на служители от ОД МВР Стара Загора въз основа на цитираната докладна записка от Директора на СДВР, квалифицирана като инициативен материал / сигнал/ за образуване на дисциплинарното производство. В становището отново не са посочени дати, на които за първи път началника на 07 сектор ОПКП в СДВР иска съдействие от Началника на ПУ Павел баня при РУ Казанлък, като съдържанието на становището е идентично със съдържанието на сигнала. Директора на Дирекция „Инспекторат“ счита, че в сигнала на Директора на СДВР се съдържат данни за неправомерни действия на ръководни служители от ОД МВР – Стара Загора, изразяващи се в неизпълнение на служебните им задължения / без посочване конкретно кои действия какво задължение не изпълняват/ и затрудняване дейността на други органи – без конкретизация какво е затруднено и неизпълнено, поради липса на съдействие. На 23.07.2018г. Директора на ОД МВР Стара Загора със Заповед №349з-2198 разпорежда извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от служител на същата дирекция, която слага началото на дисциплинарното производство, приключило с оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта, издадена на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР се изисква извършването на проверка на действията на старши инспектор К. – Началник ПУ Павел баня по установяване местонахождението на инкриминираната вещ, както и дали те са основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Определен е състав на комисията и срок до 20.08.2018г. за изготвяне на писмената справка. Комисията в качеството си на дисциплинарно-разследващ орган отправя покана №349р-15466/30.07.2018г. до Началника на ПУ Павел баня за даване на писмени обяснения във връзка с докладната записка №812102-1631/02.07.2018г. на Директора на СДВР и становището от 06.07.2018г. на Директор Дирекция „Инспекторат“. В писмените си обяснения К. твърди, че на 28.05.2018г. преди обяд е получил обаждане от ръководния състав на РУ Казанлък, че по мобилния му телефон ще му се обади служител от СДВР по повод извършено престъпление на територията на град София, като му е разпоредено да окаже пълно съдействие. Малко след това му се обажда служител , чието имен не си спомня и не може да потвърди, че се казва П. М., но обаждането е от мобилен телефонен номер **********. Същото е прието от ползвания от К. мобилен телефонен номер. Обаждането е по повод извършена кражба на багер от строителен обект в град София, за който са получени данни, че е докаран с товарен автомобил и разтоварен в село Скобелево, община Павел баня. Изпратена му е снимка на багера, съобщението от бюлетина за извършеното отнемане с марка, регистрационен номер и номер на рамата, както и снимка от карта с посочено място в село Скобелево, където е извършено разтоварването. Писмените материали – Постановление за ОИМ с №230р-1870//31.05.2018г. е получено на 05.06.2018г., като в съдебно заседание се установи, че същото липсва по дисциплинарната преписка и представлява официално отправено искане за съдействие към Началника на ПУ Павел баня. К. заявява, че е поел устен ангажимент за незабавна проверка на мястото, където е разтоварен багера и колегата да бъде уведомен за резултата, което обещание е изпълнил. На място незабавно изпратил опитен служител и бивш разузнавач в „КП“, който докладва че багера не е открит на мястото, след което К. се обадил на колегата от СДВР и го информирал – факт, който съвпада с изнесено в сигнала на Директора на СДВР. След коментар на възможностите за работили, решили да се работи дискретно, тъй като ако бъде афиширано издирването на машината, вероятно е да бъде укрита и да не бъде намерена. Възложил незабавните мероприятия по издирването на опитен служител. След като не се установила машината на мястото на разтоварване, предприел действия по установяване на информация за багера. Установен бил жител на селото, работещ в близък пункт за розоварене, който забелязал момента на разтоварване на багера. Не могъл да предостави данни за участниците в разтоварването, тъй като не ги познава, но твърдението му, че не са местни е си висока степен на достоверност, тъй като същият е бивш служител на МВР, с когото К. дълго е работил и е убеден в лоялността му към службата. Свидетеля не могъл да посочи къде евентуално се намира машината, тъй като са изминали доста дни и не си е поставил за цел да проследи нейното движение, най-малкото защото не е знаел, че е предмет на престъпление. Същият свидетел е пожелал анонимността му да бъде запазена, но поради настояване на колегите от СДВР К. е дал личните му данни и телефон за връзка т.е. имало е контакт и същите са получили пълната информация, с която е разполага Началника на ПУ Павел баня и не е имал какво още да им каже при липса на вещта и на данни за нейното местонахождение. В тази връзка в цялата преписка липсва фактическо обвинение какво още, освен да звъни, за да повтаря същото е следвало да извърши Началника на ПУ Павел баня.  Предвид мястото на разтоварване на багера –черен път, по който рядко минават хора, Началника на ПУ Павел баня е уведомил колегите си от СДВР още на същия ден – 28.05.2018г., че ще бъде необходимо време за допълнителна информация. На 28.05. и на 29.05. колегата от СДВР непрекъснато звънял и бързал да се намери багера – по този въпрос е налице противоречие между твърденията на М. и Т и обясненията на К., които въпреки дълго продължилата  проверка, включително и след изготвяне на окончателната справка по случая, не е изяснила. Представените разпечатки за входящи и изходящи телефонни обаждания до и от мобилния номер на К. не съдържат информация за приети и неприети повиквания, което наред със събирането им след справката от 20.09.2018г.  ги прави негодни средства за доказване на обвинение – прекъсване на контакт със служителите на СДВР и с това нарушаване на служебната дисциплина. Следва в тази връзка да се каже, че втората Справка от 07.11.2018г е изготвена след крайния срок за приключване на проверката, който е определен до 20.09.2018г. със Заповед №2306/06.08.2018г. на Директора на ОД МВР Стара Загора за изменение на Заповед №349з-2198/23.07.2018г. досежно срока за приключване на дисциплинарната проверка. Доказателствата се събират в нейния ход, за да се даде възможност за равнопоставено участие на страните, като няма законова регламентация след изготвяне на справката и без заповед за възобновяване на производството да се събират нови доказателства и отново да се изготвя справка след вече изготвена такава, с която проверката приключва. Следователно оспорената заповед се опира на писмените обяснения на всички ангажирани със случая служители, включително обясненията на К., чиито твърдения, че в дните на 29.05. и 30.05 е търсен многократно се потвърждават от сведенията на М., който разпоредил още на 29.05.2018г. към 11.00ч. непрекъснато да се звъни на Началника на ПУ Павел баня, въпреки информацията, че багера го няма, предоставените данни на свидетеля, уговорката да се работи дискретно, която не е спазил и е разкрита самоличността на лицето, и въпреки знанието, че е необходимо време да се събере още информация. В окончателната справка от 20.09.2018г. ДРО дава становище, че К. е изпълнил всичките си задължения да съдейства за издирване на инкриминираната вещ, но тъй като не отговарял на постоянните телефонни обаждания на служителите на СДВР е нарушил служебните си задължения, вменени му с длъжностната характеристика. Нещо повече, в хода на проверката е установено, че на К. още на 29.05.2018г. е разпоредено да докладва само на Началник РУ Казанлък.  К. твърди, че не е отговорил на едно обаждане и това е на 30.05.2018г. в 09.15ч, когато е бил на оперативка.  След тази дата е продължил да работи по случая с разузнава в териториална група „Витоша“ при 06-РУ СДВР. В обяснението е описана конкретно и последователно работата по издирване на багера, включително и събраните данни от камера, намираща се в близост до мястото на разтоварване на багера, но записът е в далечина и е невъзможно да бъдат разпознати лица и обекти по идентифициращи признаци. Времето от отнемане на багера 18.05.2018г. до поискване на съдействие 28.05.2018г. е относително дълго. Въпреки установената последователна работа по издирване на багера в резултат на изпълнение на задължението за съдействие, като е работено със служители на различни служби на МВР гр. София, К. е субект на дисциплинарно наказание, което оспорва като неоснователно по подробно изложени в жалбата му съображения.

      В жалбата, подадена на 03.12.2018г. в рамките на 14-дневния срок от връчването, считано то 21.11.2018г. се твърди, че липсва фактическо обвинение, не е извършено дисциплинарно нарушение, правното е непълно, а наложеното наказание е без основание и несъответно на поведението му. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед с присъждане на разноските по делото в размер на 10лв. държавна такса.

          Ответника – Директор ОД МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител твърди, че задължението за съдействие е вменено с длъжностна характеристика и не е регламентирано със специална Инструкция. Писменото искане за съдействие действително е постъпило на 05.06.2018г., но не е събрано в хода на дисциплинарното производство, а разпечатките действително не съдържат приети и неприети повиквания. Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

     Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок и от лице субект на дисциплинарната отговорност против акт, който я ангажира, поради което е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

       Съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание има задължително съдържание: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В настоящия случай липсват обстоятелствата по извършване на нарушението, конкретно причините, поради които началника на ПУ Павел баня не е отговорил на повикванията на 30.05.2018г., предвид дадените обяснения, че на 28.05. и на 29.05. 2018г. са водени разговори със служители на СДВР. В докладната записка на Директора на СДВР, която представлява сигнала, съдържащ данни за дисциплинарното нарушение липсват дати, на които е търсен К., брой и време на повикванията, на които не е отговорил. В хода на проверката М. твърди, че от 29.05.2018г. липсва телефонен контакт с К., което противоречи на обясненията на последния, а това противоречие не е отстранено от събраните в хода на дисциплинарното разследване данни. В сведенията на Т се сочат идентични с обясненията на К. факти по проведените ОИМ на територията на ПУ Павел баня, като се потвърждава и уговорката между двамата да се чуят по телефона при получаване на актуална информация по случая. Тази уговорка между К. и Т „отпада“ по настояване на М., който задължава Т въпреки нея да звъни и да търси информация по случая още на 29.05.2018г. преди обяд, при положение, че на 28.05.2018г. вече им е съобщено, че багера го няма и всички налични свидетелства – гласни и веществени вече са събрани и ще се търси допълнителна информация. От тези факти следва извода, че съдействието се изразява в приемане на телефонни разговори, а не в осъществяване на ОИМ, за каквито е получил молба Началника на ПУ Павел баня и които е изпълнил не само на посочените дати, но и след това. Съдържанието на задължението „осъществява взаимодействие“ изведено от граматичното и логично тълкуване на думата „действие“ означава да се предприемат съгласувани действия по изпълнение на възложена задача, каквито ДНО твърди, че са престирани в пълен обем. В същото време причината, поради която на 29.05.2018г. и на 30.05.2018г. не е осъществен телефонен разговор не е търсена от ДНО и от подпомагащата го комисия. Наред с този пропуск, който води до липса на обстоятелства по извършване на вмененото нарушение „ прекратяване на контакт“, не са представени по преписката и доказателства, че изнесеното от Т и М. за не приемане на телефонно повикване на 29.05.2018г. е вярно, а обясненията на К., че не е отговорил само на едно на 30.05.2018г. в 9.15ч не отговаря на обективната действителност.  Както се посочи и по-горе, К. безспорно / виж обясненията на Т и Началник ПУ Павел баня/ е предал на колегата си всичката налична по случая информация събрана още на 28.05.2018г., а след тази дата е продължил да работи по случая до 19.06.2018г., а официалното съдействие е поискано на 05.06.2018г. При тези безспорни по преписката факти се налага извода за липса на дисциплинарно нарушение, тъй като лицата дали сведенията потвърждават незабавно оказано съдействие от страна на Началник ПУ Павел баня за резултатите от което също са информирани без закъснение, но поради желанието на по-високостоящия М. уговорката за последващ контакта при нова информация между онези, които си съдействат отпада. Налице е несъобразяване и с друга координация, която е част от съдържание „съдействие“, а именно да се запази анонимността на свидетеля, както и да се действа дискретно с оглед осуетяване на възможността багера да бъде укрит, ако все още е на територията на село Скобелево. Няма обяснения на причините, поради които М. изисква веднага, на следваща сутрин да му се докладва работил ли е Началник ПУ Павел баня и в нощта срещу 29.05.2018г. и най-вече бил ли е длъжен. Липсата на дисциплинарно нарушение сочи на абсолютна незаконосъобразност на оспорената заповед, която следва да бъде отменена като постановена в нарушение на изискването да се прецени има ли нарушение, виновно ли е извършено то и кое наказание му съответства. В справката от 20.09.2018г. са описани извършените от К. ОИМ, които обаче не са коментирани от ДНО като обстоятелства по случая и сочат ли те на липса на съдействие или на обратния извод за пълно изпълнение на служебните задължения, а без отговор е останал въпроса дължи се докладване на лицето, поискало съдействие и без да има резултат и въпреки уговорката да се чуят при нова информация. Извода, който следва е, че при не отговаряне на телефонно обаждане на 29.05.2018г. се иска налагане на наказания на служител, който е изпълнил задълженията си да съдейства т.е. да действа, а не да говори по телефона с лица, които устно и без сигурност в легитимацията им, предвид свързването на личен телефонен номер, искат извършване на ОИМ. Следва още един извод, че на Началник ПУ Павел баня не е дадено и време да съдейства, тъй като извършеното на 28.05.2018г. и докладвано незабавно се оказва недостатъчно, предвид изискването да докладва за нещо ново и на 29.05.2018г. преди обяд т.е. да провежда ОИМ и през нощта и да открие багера и да докладва незабавно при все, че същият е отнет противозаконно още на 18.05.2018г. и от данните по преписката се установява, че поискалия съдействие е знаел местонахождението му преди 28.05.2018г.

           

     

                Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед №349з-3274/19.11.2018г. на Директора на ОД МВР Стара Загора по жалбата на Н.Т.К..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Н.Т.К. ЕГН: ********** сумата от 10лв./десет/, представляващи разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване пред ВАС на РБ на основание незабавното действие на процесуалната разпоредба на чл. 211 изречение второ от ЗМВР в сила от 01.01.2019г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: