№ 11121
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110173279 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 73279 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на .....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ......, представлявано от изпълнителния
директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Ц. Б. Ч., с ЕГН **********, и С. Т. Т., с ЕГН **********, двамата от
гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 10.06.2021 г. дружеството
е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците за разделно
заплащане по 1/2 част от сумата от общо 6 429,11 лв., от която: сумата от 5 700,57 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 658,89 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 58,50 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 11,15 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както
и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „Виктор Юго“ № 9, вх. А,
с абонатен № 25858, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не са
заплащали дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо
6 429.11 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ЕООД за
извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Ц. Б. Ч. и С. Т. Т.,
че същите дължат разделно на .....” ЕАД – гр. София или по 1/2 част от сумата от общо 6
429,11 лв., от която: сумата от 5 700,57 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 658,89 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от
58,50 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април
2020 г., сумата от 11,15 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
2
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора, прави се възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от всеки един от ответниците Ц. Б. Ч. и С. Т. Т..
С депозирания отговор на исковата молба ответницата Ц. Б. Ч. оспорва исковите
претенции като недопустими и неоснователни. Ответницата, чрез процесуалния си
представител, оспорва качеството на собственик на процесния отопляван недвижим имот и
качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения, свързани с ползване на топлинна енергия през процесния период. Твърди, че е
настъпило наследствено правоприемство спрямо Трендафил Стойчев Т. – син на Стойчо Т.
Стойчев и Пенка Янева Стойчева, както и че Трендафил Стойчев Т. е починал на 12.08.2012
г., чийто наследник е ответникът С. Т. Т.. Оспорва възникване на облигационно отношение
между страните. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът С. Т. Т. оспорва исковите
претенции като неоснователни. Не спори, че е собственик на процесния отопляван
недвижим имот. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, свързани с ползване на
топлинна енергия през процесния период, както и наличието на облигационно отношение
между страните. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът Т., лично и като представител на ответницата Ч.,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни.
С определение от 16.09.2022 г. „....” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 33231/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
12.10.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Ц. Б. Ч. и С. Т. Т. са осъдени да заплатят разделно на .....” ЕАД по 1/2
част от следните суми: сумата от 5 700,57 лв. – главница, представляваща стойността на
3
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ...., абонатен
№ 25858 за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 658,89 лв. - лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 58,50 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от
11,15 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
10.06.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 178,58 лв. – направени по
делото разноски, от които: сумата от 128,58 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжниците и
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Топлофикация
София” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на .....” АД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „....” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Топлофикация София” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни
и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от
потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1940 от 17.01.2002
г., сключен между „....” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ул. „Виктор Юго“ № 9, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за продажба на държавен
недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд,
предоставен на народните съвети от 22.04.1965 г., се установява, че Стойчо Т. Стойчев е
придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „Виктор Юго“ № 9. От представения заверен препис от удостоверение за
наследници № 878 от 27.10.2000 г., издадено от Столична община, се установява, че Стойчо
Т. Стойчев е починал на 11.02.1997 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си
4
Пенка Янева Стойчева и сина си Трендафил Стойчев Т., а от представената справка от НБД
„Население“ се установява, че ответницата е съпруга на починалия Трендафил Стойчев Т., а
ответникът – негов син. Видно от представения препис от молба-декларация се установява,
че на 24.01.2002 г. ответникът Т. е направил искане за откриване на партида на негово име
за абонатен № 25858.
От представения от ответника заверен препис от удостоверение за наследници №
5861 от 13.08.2012 г., издадено от Столична община, район „Средец“, се установява, че
Стойчо Т. Стойчев е починал на 11.02.1997 г. и е оставил за свои законни наследници
съпругата си Пенка Янева Стойчева и сина си Трендафил Стойчев Т., а от представения
заверен препис от удостоверение за наследници № АО 9400-1967 от 07.12.2012 г., издадено
от Столична община, район „Средец“, се установява, че Пенка Янева Стойчева е починала
на 17.06.2006 г. и е оставила за свои законни наследници синовете си Трендафил Стойчев Т.,
починал на 08.08.2012 г. и С. Т. Т..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза – основно и допълнително, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ.
В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното
количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане
на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е
извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ЕООД
са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна
енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 5 591,77 лв., от които
начислената сума по фактури е в размер на 4 948,80 лв., сума за доплащане за
изравнителните периоди – 642,97 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че
общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи
метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като
проверката има валидност до 26.03.2024 г. В допълнителното си заключение вещото лице
установява, че към датата на огледа са налице 5 броя индивидуални измервателни уреда,
монтирани на 5 броя отоплителни тела в имота. При огледа вещото лице е установило, че 4
броя са били в изправност и са отчитали реално потребената топлинна енергия в имота, а
един от разпределителите, монтиран на радиатор в стая не е бил изправен.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 25858, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на
5 591,80 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 658,89 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени две броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Топлофикация София” ЕАД е дружество,
5
регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик
на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който
се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 5, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „Виктор Юго“ № 9, вх. А, на който адрес е открита партида на абонатен № 25858.
Безспорно установено е, че ответниците са собственици на процесния отопляван имот през
процесния период при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях на основание наследствено
правоприемство по смисъла на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН. Спори се относно размера на
дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
6
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 5 591,77 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 4 948,80 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 642,97 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 5 591,77
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 5 700,57 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Всеки от ответниците следва да
плати по 1/2 част от сумата от 5 591,77 лв.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 10.06.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец март 2018 г.
включително, като вземането за месец април 2018 г., което е станало изискуемо в средата на
месец юни 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност.
Доколкото началото на периода, за който е предявена претенцията, е месец май 2018 г., то и
направеното възражение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Доколкото задължението за главница не е погасено по
давност и се претендира мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г.,
направеното възражение за погасителна давност се явява неоснователно и следва да бъде
7
оставено без уважение. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че лихвата за забава за процесния период възлиза на
658,89 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена,
като всеки от ответниците заплати по 1/2 част от сумата съобразно с дела си.
Относно претендираната главница в размер на 58,50 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „....” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „....” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
173,62 лв. от общо направените разноски в размер на 178,58 лв., от които: сумата от 128,58
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Всеки от
ответниците следва да заплати по 1/2 част от сумата.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от лв. от общо направените разноски в
размер на 1 068,92 лв., от които: сумата от 399,44 лв. – платена държавна такса, сумата от
600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като всеки от ответниците следва да заплати по 1/2 част от сумата.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответницата следва да бъдат възложени разноски в размер от 12,63 лв. от общо
направените разноски в размер на 455,02 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай съдът е намалил размера на платеното от ответниците
адвокатско възнаграждение от общо 680 лв. на 455,02 лв., като е съобразил фактическата и
правната сложност на делото с оглед на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и
при съобразяване на минималния размер на адвокатските възнаграждения, дължими по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
8
възнаграждения.
По отношение искането на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер от 2,22 лв. от общо направените
разноски в размер на 80 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от .....” ЕАД, с ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от изпълнителния
директор ....., против Ц. Б. Ч., с ЕГН **********, и С. Т. Т., с ЕГН **********, двамата от
гр. ...., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. Б. Ч. и С. Т. Т. дължат разделно на .....” ЕАД по
1/2 /една втора/ част от следните суми: 5 591,77 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и един
лева и седемдесет и седем стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 658,89
лв. /шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата от 58,50 лв. /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ – главница за
дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от
11,15 лв. /единадесет лева и петнадесет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както и за главница за
сумата над 5 591,77 лв. до първоначално претендирания размер от 5 700,57 лв. /пет хиляди и
седемстотин лева и петдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА Ц. Б. Ч., с ЕГН **********, и С. Т. Т., с ЕГН **********, двамата от гр.
...., ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на .....” ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. ......, представлявано от изпълнителния директор ....., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата от 1 068,92 лв. /хиляда шестдесет и осем лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ц. Б. Ч., с ЕГН **********, и С. Т. Т., с ЕГН **********, двамата от гр.
...., ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на .....” ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. ......, представлявано от изпълнителния директор ....., на основание чл. 81 от ГПК във
връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата от 173,62 лв. /сто седемдесет
и три лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 14893 от 12.10.2021 г. по гр.д. № 33231/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
9
ОСЪЖДА .....” ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ......,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Ч., с ЕГН
**********, от гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 12,63 лв. /дванадесет лева
и шестдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА .....” ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ......,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Т., с ЕГН
**********, от гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2,22 лв. /два лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ....., с ЕИК ...., представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова, в
качеството му на трето лице помагач на страната на .....” ЕАД, с ЕИК .......
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10