РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на десети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 601
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба, подадена от А.Х.А., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** *** срещу Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***********.
В исковата молба ищците твърдят, че А.А.
е собственик по силата на договор за Дарение, обективиран в нотариален акт №
57, т.4, рег.№ 3208 на нотариус Илко Кънев на недвижим имот, находящ се в с.*****,
общ.*****, обл.Варненска с площ от 840 кв.м., съставляващ УПИ XIV-185, ведно с построената в това дворно място къща със застроена площ от 93
кв.м., къща с площ от 40 кв.м., стопански постройки.
Границите на поземлен имот № XIII-185 в кв. 35 по регулационния план на село *****, са УПИ № XIV-185,
VIII-186, УПИ № IX-188, УПИ № XII-184, улица, от които 348
кв.м. реално обособени части бил собственост на ищците, придобита в резултат на
давностно владение, в режим на СИО през 2010г. съгласно Нотариален акт за собственост № 55, т. 6, per. № 9197, д. № 977 от 2010г на нотариус Илко Кънев, peг. № 225 на НК с район на действие PC Провадия.
Сочат, че
ответниците са придобили чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт
№136, т.1, рег.№1218 от 12.03.2009г. на нотариус Илко Кънев 510 кв.м. ид.ч. от
дворно място находящо се в с.*****, общ.*****, обл.Варненска цялото с площ от
1689 кв.м, съставляващ ПИ с идентификатор 47620.501.161, представляващо УПИ XIII-185 по плана на селото. Ищците твърдят, че ответниците
са заградили ползваните от тях 348 кв.м.реална част и отказват да ги освободят.
Ищците искат
да бъде установено, че те са собственици въз основа на давностно владение на
348 кв.м. реално обособени части намиращи се в
северната част на недвижим имот с идентификатор 47620.501.161 по
кадастралната карта на с.*****, одобрена със Заповед No РД-17-12/04.08.2005г., при граници на север имоти с No 5010151, 5010152, на изток 510 кв.м. от ПИ
47620.501.161, на запад 840 кв.м. от ПИ 47620.501.161, при граници на реалната
част по регулационния план на с.***** от 1962г. намиращи
се в северозападната, свободна от застрояване част от имот съставляващ УПИ № XIII-185, по плана на с. *****: от запад - имот № XIV-185, от север - УПИ № VIII-186 и УПИ № IX-188, от изток УПИ XII-184, от югоизток - имот, собственост на Ю.Х., съставляващ
част от УПИ № XIII-185 в кв. 35 по плана на селото, онагледени посредством
скица с повдигането им в червен цвят, да им предадат владението върху
гореописаната реално обособена част. Искат присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците.
В него излага съображения, че иска е недопустим и
неоснователен. Твърдят, че са продали на 22.01.2018 г. с
нот. акт № 58, том I, дело № 60 на СВ при АВ - Провадия, на Н.М. О., с ЕГН **********,***
и на А.Ш.А., Дворно място, цялото с пространство от 810.00
кв.м. по скица, а по документ за собственост 510.00 кв.м., съставляващо част от
поземлен имот № 47620.501.161 по
кадастралната карта на с.*****, Община *****, Варненска област, идентичен с УПИ
XIII-185 в кв.35 по регулационният план на селото, при граници - улица, УПИ
XIV-185, УПИ VIII-186, УПИ IX-188 и УПИ XII-184, ведно с построените в това
дворно място жилищна сграда със застроена площ от 54.00 кв.м. и гараж със
застроена площ от 18.00 кв.м..
Твърдят, че ищците не
са владели никога част от УПИ XIII-185 в кв.35
по регулационният план на село *****. Известно време са били държатели
на целия имот, тъй като продавача на ответниците Д.А.К. и ищеца А.Х.А. били
братя.
Иска се конституиране
като помагачи на купувачите на имота О. и А. и на праводателя на ответниците К..
В
съдебно заседание ищците,
чрез процесуалните
си представители – поддържат предявения иск и молят да бъде уважен. В съдебно заседание ответниците чрез процесулания си
представител, оспорват иска и молят да бъдат отхвърлен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за дарение
на недвижим имот №57, том IV, рег. № 3208, дело № 485 от 2001г. на нотариус
Илко Кънев с район на действие Районен съд – гр. Провадия, рег. №225 в НК се установява, че Х.А. К. и Ф. Х. К.
даряват на сина си А.Х.А. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с. *****,
община *****, област *****, а именно: дворно място с пространство от 840
(осемстотин и четридесет) кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот № XIV
(четиринадесет) в квартал 35 (тридесет и пет) по плана на селото, при граници и
съседи : улица, парцел №XV-191, парцел № VII-196, парцел № VIII-186, парцел №
XIII-185, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена
площ 93 кв.м, жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., стопански постройки
със застроена площ 42 кв.м.
От нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност No 50, том III, н.д.1105 / 1990г. на
съдия в Районен Съд – Провадия, се установява, че
Х.А. К. и Ф. Х. К. са признати за собственици по давностно
владение и наследство на имот пл. No 185 от 930кв.м., за който са отредени: 1/
Празно дворно място от 490 кв.м., включено в парцел XIII- 185, при граници:
улица, Х. и Ф. К.ова, А. Е. Х.ов и Е. А. К.ов и 2/ Дворно място от 390 кв.м.,
включено в парцел XIV – 185, заедно с построените в него: къща и стопански
постройки, при граници: улица, Х. и Ф. К.ови, Ю. Н. К.ов, И. Ш. А. и двата
парцела, находящи се в кв. 35 по плана на с. *****.
От нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение, №55, том VI, рег. № 9197, дело № 977 от
2010г. на нотариус Илко Кънев с район на действие Районен съд – гр. Провадия,
рег. №225 в НК, се установява, че
А.Х.А. е признат за
собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. *****,
община *****, област *****, а именно: 348 (триста четиридесет и осем) кв.м.
идеални части от дворно място, находящо се в с. *****, община *****, област
Варненска, цялото с площ 1698 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот с
идентификатор 47620.501.161 (четиридесет и седем хиляди шестстотин и двадесет,
точка петстотин и едно, точка, сто шестдесет и едно) по кадастралния план на
селото, при граници: улица, УПИ №193.66, УПИ №188.39, УПИ №187.31, УПИ №187.53,
УПИ № 186.73, който имот е частично идентичен с УПИ №ХШ-185 и УПИ № XIV-185 в
квартал 35 от регулационния план на селото.
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №136, том I, рег. № 1218, дело № 123 от
2009г. на нотариус Илко Кънев с район на действие Районен съд – гр. Провадия,
рег. №225 в НК се установява, че Д.А.К. е продал на Ю.Х.Х. следните свои собствени недвижими имоти,
находящ се в с. *****, община *****, област *****, а именно: 510 кв.м идеални части от дворно място цялото с
площ 1698кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот №47620.501.161 (по
кадастралния план на селото, представляващо парцел № XIII-185 по предходен план
на селото, при граници на цялото дворно място: улица, поземлени имоти е
№47620.501.160, 47620.501.152, 47620.501.162, ведно с построените в източната
част на това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м и гараж
със застроена площ 18 кв.м., при общи
граници на сградите: улица и от три страни вътрешен двор.
От нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност No 59, том IV, н.д.732 / 1998г. на
съдия в Районен Съд – Провадия, се установява, че
Д.А.К. е признат за собственик по давностно владение на дворно
място, находящо се в с. *****, Варненско, цялото от 510 кв.м., при граници:
улица, Х. К., И.О. и А. Е., съставляващо парцел XIII-185 в кв.35 по плана на селото и на Къща и Гараж,
построени в това място.
От нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация No 11, том I, н.д.16 /
1984г. на съдия в Районен Съд – Провадия, се установява, че Х. А. К.ов е придобил по
силата на дворищната регулация правото на собственост върху: 1/ Празно дворно
място, находящо се в с. *****, Варненско, цялото от 184 кв.м. при граници:
улица, Х. А. и Ю. Н., което се изземва по силата на дворищната регулация от
дворището на Ю. Н. К.ов, съставляващо парцел XV – 191 в кв. 35 по плана
населото и се придава към неговото дворищр, съставляващо парцел XIV – 185 в
същия квартал 2/ Празно дворно място, находящо се в с. *****, Варненско, цялото
от 140 кв.м. при граници: Ю. Н. и от две страни Х. А., което се изземва по
силата на дворищната регулация от общинска улица и се придава към неговото
дворищр, съставляващо парцел XIV – 185 в кв. 35, като са спазени разпоредбите
на ЗТСУ и ППЗТСУ.
От Н.А. вписан под № 58, т. І, дело № 60/2018 г. се установява, че на
22.01.2018г. ответниците са продали на Н. О. и А.А. дворно място, находящо се в
с.***** с площ от 810 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от
510 кв.м., съставляващо част от №47620.501.161 по кадастралната карта на с.***** идентичен с УПИ XIII-185, кв.35 по
регулационния план на селото, ведно
с построените в източната част на това дворно място жилищна сграда със
застроена площ от 54 кв.м и гараж със застроена площ 18 кв.м..
От скици за процесните УПИ
XIII-185 и УПИ XIV -185, се установява, че имотите са с различни площи по тях, двете УПИ са част от имот
47620.501.161 с обща площ от 1968 кв.м., като УПИ XIII-185 е с площ от 858
кв.м., от които собственост на А.Х.А. – 348 кв.м. ид.ч и на Ю.Х. – 510 кв.м.
ид.ч. и УПИ XIV -185 с площ от 840 кв.м. На л.10 в приложената скица е повдигнато в
червен цвят процесната реална част, от което е видно, че тя се намира в северозападната част на
УПИ XIII – 185 и в северната част на имот
47620.501.161.
От постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 26.03.2015г. се установява, че
РП Провадия е
отказала да образува наказателно производство по жалбата на А.А. за извършване
на самоуправни действия от Ю.Х., ограждайки 348 кв.м. ид.ч. от имота на А..
От Протокол за трасиране,
означаване и координиране на УПИ XIII – 185 по регулационен план на с. *****,
община ***** от 24.09.2009г., се установява, че на мястото са поставени координираните точки при
трасирането и същото е показано с площ от 805,81 кв.м и с правоъгълна форма.
От писмо, изх. No 33 /
29.06.2016г. на нотариус Илко Кънев, се установява, че материалите, съдържащи се в негови дела No 485 /
2001г., 997 / 2010г. и 123 / 2009г. са унищожени, на основание чл. 10 а.5 от
Наредба No 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
От писмо от Община *****,
отдел Данъчни и неданъчни приходи, към което са приложени копие на декларация
по чл.14 от ЗМДТ вх. No ********** / 04.12.2014г., е видно, че е подадена от лицето А.Х.А. за имот „земя“,
находящ се в с. *****, община ***** представляващ УПИ с идентификатор
47620.501.161 по плана на с. *****, като документ за собственост е посочен
„нот. акт 55 на Илко Кънев“, а дата на придобиване на имота: 04.12.2014г.
От разписен лист на имот №
0162, е видно, че същият е записан като собственост на А.Х.А. – 840 кв.м. по НА 57 / 2001г. и 348 кв.м. ид.ч. по НА No
137 / 2010г. и на Ю.Х. – 510 кв.м. по НА 14 / 2009г.
От писмо от община ***** с
изх. № 9400-2147/1/23.06.2016 г., ведно с копия от двата плана на с. *****, е
видно, че Община ***** не разполага със Заповед No 1867 / 29.05.1962г. на
Председателя на ОНС – ***** за добряване на регулационния план на с. ***** и
Заповед No РД – 17-12 / 04.08.2005г. на Изп. Директор на Агенцията по кадастър
за одобряване на кадастралния план на с. *****, община *****, област *****, но
от самите планове се установява, че същите са одобрени с посочените заповеди.
От удостоверение за родствени
връзки с изх. № 20/16.06.2016 г. на А.Х.А., е видно, че А.О.А. – е съпруга, Х.А.
К. – баща, Ф. Х. К. – майка, Ф.А. Н. – дъщеря, Х.А.Х. – син, Д.А.К. –
брат, З. Х.А. – сестра, Ф.Х. И. –
сестра, А.Х.Х. – сестра и Р. А. А.а – сестра.
От
показанията на
свидетелите - И. М. Х. и Ю. А., които съдът кредитира като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че бащата на ищеца и
брат му Х. (Д. К.) имал дворно място в с.***** с площ около 1,400 дка – 1.500
дка. През 70-те години на 20 век бащата дал на сина си Х., който се оженил част
от дворното място с площ около 500 – 600 кв.м., намиращо се под редовете с лозя
и граничещо с улицата, за да си построи къща. Останалата част оставил за себе
си и за ищеца. Х. (Д.) си построил къща в отстъпеното му място и от даденото му
дворно място останали свободни около 300 кв.м. – 400 кв.м.. Ищецът си построил
къща по-късно в отстъпеното му от баща му място, намиращо се под старата къща,
на границата с улицата. Мястото на А. било по-голямо, тъй като той се грижел за
родителите си. Над лозята над имота на Д. имало зеленчукова градина, за която
се грижели бащата на ищеца и ищеца. Мястото, където била зеленчуковата градина
съответства на мястото повдигнато с червен цвят на скицата на с.10 от делото,
съответстваща на претендираната реална част. Между местата на А. и Д. нямало
ограда. През 2008г.-2009г. Д. продал мястото си на Ю., който сложил ограда
между двете места през 2009г. -2010г. и от тогава ищецът не ползвал мястото,
където била зеленчуковата градина, защото било оградено. Х. от 1989г. е в ****, като
е
идвал 3-4 пъти в България. Спорната реална
част се е обработвала от бащата на ищеца и ищеца до преди смъртта на бащата, а
след това само от ищеца до поставянето на оградата. Мястото на Д. било
запустяло преди да го продаде.
От
показанията на св.С. и св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че Х.
– бащата на А. притежавал имот в с.*****, който представлявал два парцела. В
единият строил Х. (Д.К.), а в другия А. и двамата си построили къща и гаражи,
като първо построил Д.. Между двата парцела нямало ограда, след като Ю. го
купил сложил ограда през 2009г. – 2010г.. Х. и А. заминали да живеят в ****
през 1989г., но А. се върнал след около 2-3 месеца и заживял в къщата на брат
си Х. за около 2 години, преди това след заминаването на Д. в къщата му живели
други хора. По-късно А. си построил къща в отстъпения му парцел от баща му под
старата къща до улицата. Съдът не кредитира показанията на С., че дворното
място, което Х. дал на Д. било с размерите на парцела и граничело на север с
Реджеб, тъй като показанията в тази им част противоречат на останалите събрани
по делото гласни доказателства кредитирани от съда и на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№136, том I, рег. № 1218, дело № 123 от 2009г.. Х. дал на Д. по-малко място около
500 кв.м., за да строи и обработва и това създало конфликт по между им. На
мястото, което отстъпил Х. на Д. той построил къща и гараж и останало малко
празно място, за да сее зеленчуци. След като Д. заминал за **** на мястото на Д.
сял за кратко време дядото на Ю.. Бащата на ищецът се е грижел за цялото дворно
място, след като Д. заминал за ****, а след като се е върнал от ****ищецът се
грижел за своето място. Ищецът работел във ****и се върнал през 2017г., защото се
разболял. Мястото, което купила св.А. от Ю. било около 800 кв.м., като долната
му граница била до долния съсед.
От изготвено и прието
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, при
първоначалното му разлгеждане
се установява, че УПИ
XIII-185 се намира в с.*****, общ.*****, област *****, за която територия към
настоящия момент, има действащ кадастрален план одобрен със заповед №РД-17-
12/04.08.2005г.. За с.***** са изработени два
кадастрални плана към 1962г. и от 2005г. Действащият регулационен план на
селото е утвърден със заповед №1867 от 29.05.1962г. Към 07.12.1990г за ПИ №№ХШ-185 и XIV-185 в
квартал 35 по плана на с. *****, община ***** действащият регулационен план е
одобреният със заповед No 1867 от 29.05.1962г.. За процесните УПИ XIII-185 и XIV-185 в
квартал 35 по плана на с. *****, няма данни за извършени изменения и влезли в
сила заповеди за ИРP /изменение на регулационния план по изискванията на ЗТСУ/
или ПУП-ПP /Подробен устройствен план-План за регулация но изискванията на
ЗУТ/, за периода 07.12.1990г до 31.12.2014г.. По действащия кадастрално регулационен
план на с.***** по заповед №1867/1962г.. парцелите са със следните площи: УПИ
ХШ-185 в кв.35- е с площ от 798кв.м /изчислени след сканиране, координиране и
векторизиране/; и УПИ XIV-185 в кв.35- е с площ от 896кв.м /изчислени след
сканиране, координиране и векторизиране/. Към настоящият момент по кадастралният план на с.*****,
одобрен със заповед №РД-17- 12/04.08.2005г. /видно и от изработената
комбинирана скица към СТЕ/, спорните имоти представляват
един общ поземлен имот
№161 с площ от 1698кв.м. Уличката и вътрешно регулационните граници /дворищно
регулационни граници по ЗТСУ/ на двете УПИ ХШ-185 и УПИ XIV-185 в кв.35 /по
външните им контури/ максимално се припокриват с имотните граници на ПИ 161.. Поземлен
имот № 47620.501.161 от кадастралния план на с. ***** одобрен със заповед
№РД-17-12/04.08.2005г., е с площ от 1698кв..м.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен
е ревандикационен иск по чл.108 ЗС за призаване на ищците за собственици въз основа на давностно владение на 348 кв.м. реално обособени
части намиращи се в северната част на недвижим имот с
идентификатор 47620.501.161 по
кадастралната карта на с.*****, одобрена със Заповед No РД-17-12/04.08.2005г., включващ УПИ No XIII-185 и УПИ № XIV-185 по регулационния план на с.*****, одобрен със заповед №1867/1962г. при граници по кадастралната карта: на север имоти с No 151, 152, на изток 510 кв.м. от
ПИ 47620.501.161, на запад 840 кв.м. от
ПИ 47620.501.161, намиращи се в северозападната,
свободна от застрояване част от имот съставляващ УПИ № XIII-185, в квартал 35 по плана на с. *****,
при граници за процесиите 348 кв.м. реални части: от запад - имот № XIV-185, от север - УПИ № VIII-186 и УПИ № IX-188, от изток УПИ XII-184, от югоизток - имот, повдигнати с червен цвят на скица,
находяща се на с.10 от делото и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху гореописаната реално обособена част.
В
тежест на ищците е да докажат
че са
собственици на процесната реална част въз основа на давностно владение, че
ответниците владеят реалната част без основание.
В тежест на ответната страна е да докаже, че са
продали собствеността върху собствената им част от поземлен имот №
47620.501.161 в с.*****, че са владели винаги имота преди продажбата
му.
Съдът
намира предявеният иск за допустим предвид действието на регулацията от 1962г.,
след приемане на новия КП от 2005г., в който
УПИ XIII- 185 и УПИ XIV-185 са отразени като един общ имот с идентификатор № 47620.501.161
с площ от 1698 кв.м..
Предявеният
иск е неоснователен поради следното: ищците следаше да докажат, че са владели
спорната реална част непрекъснато, спкойно, явно и необезпокоявано за период от
най-малко 10 години. От разпитаните по делото свидетели се установи, че
спорната реална част е била обработвана от бащата на ищеца от около 1970г. и от
ищеца като са сели зеленчуци, но това е било така до поставянето на оградата
между УПИ
XIII- 185 и УПИ
XIV-185 от страна на ответника Ю.Х. през 2009г. – 2010г., което е
видно от показанията на свидетелите и от протокола за трасиране на УПИ XIII- 185 по плана на с.*****.
През 2009г. – 2010г. след поставянето на оградата между УПИ XIII- 185 и УПИ XIV-185 по
регулационната линия на плана от 1962г. на с.***** процесната реална част
остава заградена в УПИ
XIII- 185 и ползвана от ответниците, а след продаването на имота от техните правоприемници.
От тогава ищците са загубили владението върху процесната реална част,
упражняваното от тях давностно владение е прекъснато трайно, тъй като до
подаването на иска на 06.04.2015г. са изтекли 5- 6 години, през които то не е
упражнявано. Предвид на това е отпаднало легитимиращото действие на акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение, №55, том VI, рег. № 9197, дело № 977 от
2010г. на нотариус Илко Кънев на ищците, тъй като те с прекъсването на владението са престанали да бъдат собственици на тези части.
Поради
това предявения иск е неоснователен и следа да бъде отхвърлен.
Ищците
претендират разноски, но такива не им се следват предвид отхвърлянето на иска.
Ответниците претендират раноски в размер на 600 лева за адвокатски хонорар и такива
следа да им се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.108 ЗС от А.Х.А., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** ***, срещу Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН ********** и двамата с
адрес: ***********, за принзване на установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици въз основа на давностно владение на 348 кв.м. реални части повдигнати с
червен цвят на скица No
270/12.12.2014г., находяща се на с.10 от делото, намиращи се в
северната част на недвижим имот с идентификатор 47620.501.161 по кадастралната карта на с.*****, одобрена
със Заповед No РД-17-12/04.08.2005г., включващ
УПИ No XIII-185 и УПИ № XIV-185 по регулационния план на с.*****, одобрен със заповед №1867/1962г. при граници на реалните части по кадастралния план на с.*****: на север
имоти с No 151, 152, на изток 510 кв.м. от
ПИ 47620.501.161, на запад 840 кв.м. от
ПИ 47620.501.161; процесните 348 кв.м. реални части се намират в северозападната, свободна от застрояване част от имот
съставляващ УПИ № XIII-185, в квартал 35 по плана
на с. *****, при граници за процесиите 348 кв.м. реални части по регулационен
план на с.***** от 1962г.: от запад - имот № XIV-185, от север - УПИ № VIII-186 и УПИ № IX-188, от изток УПИ XII-184, от югоизток - имот, при граници на УПИ XIII-185 в
квартал 35 по плана на с.***** от 1962г.: УПИ No XIV – 185, VIII-186, IX-188,
XII – 184, улица, което УПИ е част от Поземлен имот, целият с площ 1698 кв.м, с
идентификатор 47620.501.161 по кадастралния план на селото от 2005г., при
граници: улица, УПИ №193.66, УПИ №188.39, УПИ №187.31, УПИ №187.53, УПИ №
186.73, и ответниците
да бъдат осъдени да предадат владението върху гореописаната реално обособена
част на ищците.
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН ********** и А.О.А., ЕГН ********** ***, да заплатят на Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН ********** и двамата с
адрес: *********** сума в размер на 600 лева за разноски по делото за
адвокатаски хонорар сторени от ответниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: