Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
…03.2023 г.,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и втори състав, в публично заседание на двадесет
и първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия : ЯНКА ГАНЧЕВА
при участието на секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Ганчева, адм. д. №503 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и
следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1
от КСО.
Образувано е по жалба от Г.Й.Г., с
ЕГН **********,***, чрез адв. С., против Решение №2153-03-26 от 13.02.2023 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-35/16.01.2023 г. на Г.Г. против Разпореждане № **********/14.12.2022 г. на Ръководител "ПО"
при Териториално поделение - Варна на НОИ, с което по заявление вх. –
2113-03-2096/11.08.2022 г. на основание чл. 68, ал.3 от КСО е отказано да й
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тай като не
отговаря на условията на чл. 68, ал.3 от КСО за изискуем 15 години действителен
осигурителен стаж, като има 12 год., 00 мес. и 27 дни.
Жалбоподателката поддържа, че
оспорения акт е незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на
материалния закон по следните съображения: със заявление от 11.08.2022 г. Г. е
направила искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал.3 от КСО, към заявлението е
представила документи за осигурителен стаж и за получен осигурителен доход. С
разпореждане от 14.12.2022 г. и е отказано отпускане на пенсия, тъй като няма
изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години. Счита, че този извод е
неправилен и не се подкрепя със събраните по делото доказателства. Към момента
на подаване на заявлението има необходимия стаж от 15 години. Съгласно
разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В този период от време се включва и времето, през което майката или
осиновителката е била в отпуск за бременност, раждане, отглеждане на дете,
независимо от обстоятелството дали за тези периоди е получавала обезщетение от
бюджета на ДОО. Тази разпоредба е императивна и не позволява ограничения в
тълкуването й по отношение ограничаване на правата на осигурените лица или въз
основа на изменение в подзаконови нормативни актове, приети след 1.01.2000 г.,
както е в случая. Изключването от
действителния осигурителен стаж на периодите на бременност, раждане и
отглеждане на дете само поради обстоятелството, че за тези периоди не са
ползвани отпуски по майчинство и не е получавано парично обезщетение от ДОО е
нарушение на принципа за равнопоставеност на лицата в административното
производство. След като майките, които са били осигурени, ползвали отпуски за
майчинство и са получавали обезщетения от ДОО, периодите на тези отпуски се
зачитат за действителен осигурителен стаж от съответната категория труд, то ням
правно основание за същите периоди от време да не се зачита за действителен
осигурителен стаж на неработещите и неосигурени майки. По изложените доводи
моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателката поддърж жалбата, моли решението да се отмени и преписката да
се върне на административния орган за ново произнасяне, както и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че
при постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Независимо, че
периодите през които Г. е била в отпуск по майчинство се зачитат за осигурителен стаж, съгласно §1, ал.1, т.12 от ПЗР на КСО "действителен стаж" е действително
изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите си осигурителни
вноски. Предвид посочената норма
правилно е преценено, че действителния осигурителен стаж на Г. е 12 години и 27
дни, при изискуеми 15 години. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата
и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, по претендираното от
жалбоподателката възнаграждение, счита, че е прекомерно.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1
от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се
обжалва в 14- дневен срок от получаването му, пред административния съд, като
жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение. От събраните
по делото доказателства е видно, че оспореното решение е съобщено на Г. на
16.02.2023 г., а жалбата е депозирана чрез пощенски оператор на 22.02.2022 г.,
т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, срок за оспорването на акта.
Подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона
писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице -
надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни
права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление, постъпило в ТП на НОИ
- Варна с вх .№ 2113-03-2096 от 11.08.2022 г. Г. е поискала
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към заявлението е приложила и набор от документи, удостоверяващи придобития от нея осигурителен
стаж и осигурителен доход.
Представени са трудова книжка № 467 и №01, серия Б № 113288,
осигурителна книжка, декларация от Г.Г., справка за изплатени
обезщетения за безработица, справка от персонален регистър на НОИ за Г.,
справка от регистър на осигурените лица, опис на осигурителен стаж на лицето,
удостоверение за настоящ адрес, удостоверение обр. УП-3 издадено от
"Солвей Соди" АД, препис извлечение от трудова книжка,
удостоверение обр. УП-2 от "Светкавица 90 -Г. Г." ЕООД,
удостоверение обр. УП-3 от същото дружество - 2 бр., удостоверение обр. УП-3 от
"Оазис" ЕООД - 2 бр., удостоверение обр. УП -3 от "Лазур"
АД.
Съгласно удостоверение за родени
деца, Г. е родила две деца - Д. Д. и Й. Д.. Представени са удостоверения за
раждане на Д. Г. Д., роден на *** г. и Д. Г. Д., роден на *** г., с майка Г.Г..
С разпореждане № ********** от 14.12.2022 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Варна, на жалбоподателката е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че
лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по
горецитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен
осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените документи е установен действителен
осигурителен стаж от 12 години, 00 месеца и 27 дни. В мотивите към това
разпореждане е посочено, че с влизане в сила от 7.04.2017 г. на ПМС №60, съгласно
чл.15, ал.4 от НПОС, при преценяване на правото на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО осигурителният стаж не се превръща към трета категория труд. На Г. не е
зачетен осигурителен стаж за периода от 25.05.1979 г. до 1.10.1986 г., тай като
удостоверение обр. УП-3 от "Оазис" ЕООД не е изготвено съгласно чл.
40, ал.3 от НПОС, въз основа на ведомост за заплати, други разходооправдателни
документи.
Разпореждането е получено от Г. на
23.12.2022 г. и обжалвано с жалба вх. № 1012-03-35/16.01.2023 г. В жалбата е посочено, че неправилно е
изчислен действителни осигурителен стаж на лицето, като не е взета предвид
разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, като не е зачетен за действителен
осигурителен стаж, времето през което Г. е ползвала отпуски за бременност,
раждане, отглеждане на двете си деца.
С решение № 2153-03-26 от 13.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е
отхвърлена жалбата на Г., като е прието, че съгласно чл. 15, ал.3, т.7 от НПОС,
право на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО се придобива при не по-малко от 15
години действителен осигурителен стаж и навършена възраст от 66 години и 10
месеца. Г. не отговаря на условието по чл. 68, ал.3 от КСО, тай като няма
изискуемия стаж от 15 години, а има 12 години, 00 месеца и 27 дни. Прието е, че при преценка правото на пенсия е
установено, че Г. има осигурителен стаж от 00 години, 04 месеца и 26 дни -
втора категория, осигурителен стаж от 17 години, 02 месеца и 11 дни от трета
категория, общ осигурителен стаж, преобразуван по реда на чл. 104 от КСО от 17
години, 08 месеца, 14 дни. Но съгласно чл. 15, ал.4 от НПОС, общия осигурителен
стаж на лицето, без преобразуване към трета категория на този, положен при
условията на втора категория е 17 години, 07 месеца и 07 дни, от който
действителния осигурителен стаж е 12 години, 00 месеца и 27 дни. При определянето
на действителния осигурителен стаж, положен от Г., пенсионния орган е спазил
правилата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като правилно не е включил периодите
през които лицето е получавало
обезщетение за безработица от 11.10.2012
г. до 11.08.2013 г. и от 20.10.2015 г. до 19.09.2016 г., с обща продължителност
от 1 година и 9 месеца, които й са зачетени за осигурителен стаж. Правилно не е
включено и времето от 9.02.1976 г. до 9.02.1977 г. / 1 година/, през което Г. е
ползвала отпуск по майчинство за първо дете и от 21.12.1983 г. до 1.10.1986 г.,
/ 2 години, 9 месеца и 10 дни/, времето през което е ползвала отпуск по
майчинство за второ дете, който стаж е зачетен за осигурителен. Прието е, че
периодът през който Г. е била в отпуск по майчинство е времето, през което тя
не е работила по трудово и служебно правоотношение, полагала е труд без труд
трудово правоотношение или в качеството си на самоосигуряващо се лице. Прието
е, че поради това на осн. чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж,
без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на
дете и за отпуск за бременност и раждане, той е включен в общия осигурителен
стаж, но не е действителен осигурителен стаж. При тези доводи е преценено, че
действителния осигурителен стаж е 12 години, 0 месеца и 27 дни.
По тези съображения директорът на ТП
на НОИ Варна е приел, че обжалваното
разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Варна следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на
база наличните писмени доказателства, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Варна
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на
органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от
компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Варна, в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и
териториална компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен
срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, административният орган
се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане
от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТД на НОИ Варна, а и разпореждането на пенсионния орган
при ТП на НОИ – Варна, са постановени при неправилно приложение на материалния
закон.
Не е спорно между страните, че жалбоподателката
е родила две деца, като от 9.02.1976 г. до 9.02.1977 г. и от
21.12.1983 г. до 1.10.1986 г. Г. е
ползвала отпуск по майчинство за първо и второ дете, който стаж е зачетен за
осигурителен.
В настоящия случай, както бе
посочено, спорен е въпросът относно признаване на действителен стаж за
периодите: от 9.02.1976 г. до 9.02.1977 г.
и от 21.12.1983 г. до 1.10.1986 г.
Ответника е преценил, че през
посочените два периода, в който Г. е ползвала отпуск по майчинство не следва да
се зачете за действителен осигурителен стаж. Понятието „действителен
осигурителен стаж” се съдържа в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО. Съгласно §1, т.13 от ПЗР на КСО,
„действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
Съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране,
положен преди декември 1999 г. съгласно действащите тогава разпоредби за
признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 80 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите /отм./ зачита се за трудов стаж времето,
прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по
Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване
на документи за трудов стаж /отм./, според която времето на ползване на отпуск
по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се
зачита за трудов стаж по ЗП /отм./ С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта /обн.
ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период/, времето за бременност /45 дни
преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след
31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов
стаж. От събраните по делото доказателства е видно, че за посочените два
периода жалбоподателката не е работеща майка.
При сега действащата уредба, съгласно
нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, която
гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за
бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ –
изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при
общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави
разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и
другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, включително и в
хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия
КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и
това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или
неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата
майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на
административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на отпуска по
майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на
КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж.
Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж
противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права. По
изложените доводи, след като времето на майчинство за процесните периоди се
зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на
чл. 80 от ППЗП /отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж.
При така установените факти изводът в
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Варна, че жалбоподателката не
отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да
има действителен стаж от 15 години, се явява неправилен.
Страните не спорят по отношение на
незачетения от пенсионния орган стаж за
времето на изплащане на обезщетение за безработица, съдът приема, че правилно
ответника е приел, че времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица е осигурителен стаж, единствено за целите на придобиването правото
на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО.
Съдът не може да се произнесе по
съществото на спора и да замести административния орган, поради което
преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя
страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, подадено от Г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният
орган към ТП на НОИ – Варна следва да зачете за действителен осигурителен стаж
на жалбоподателката времето през което е била в отпуск по майчинство, след
което да направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същата, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото
дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на
500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един
адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и договор за
правна защита и съдействие. За дължимите на жалбоподателката разноски, сторени
в настоящото съдебно производство, следва да бъде осъдена ТП на НОИ - Варна.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че
претендираното възнаграждение е прекомерно, доколкото същото е в минимално
предвидения размер, съгласно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнагрждения.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Й.Г., Решение №2153-03-26 от
13.02.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Варна и
потвърденото с него Разпореждане № **********/14.12.2022 г. на
Ръководител "ПО" при Териториално поделение - Варна на НОИ, с което
по заявление вх. – 2113-03-2096/11.08.2022 г. на основание чл. 68, ал.3 от КСО
е отказано да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Варна, за ново произнасяне по нея, в
едномесечен срок от получаването й, при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Варна, да заплати на Г.Й.Г.,
с ЕГН **********,***, направените деловодни разноски, възлизащи в размер на
500.00/петстотин/ лева.
Преписи от решението, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на
страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ – дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: