РЕШЕНИЕ
№61
гр. Перник, 03.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на 10 февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: Борислава Александрова
като разгледа
докладваното от съдията, т. дело № 71 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са, в условията на обективно кумулативно съединяване, искове
от „Б. П. Б.” АД със седалище в гр. С. срещу „Е. К.” ЕООД със седалище в гр. С.
и „В. К.” ЕООД със седалище в гр. П., както следва: За признаване за установено
несъществуването на вземане на „Е. К.” ЕООД към „В. К.” ЕООД в несъстоятелност,
в размер на 27 642 527.70 лв.-включено в списъка на приетите предявени вземания
по чл. 686 ТЗ, одобрен с определение от 11.01.2011 г. на ПОС, по т. дело №
67/2010 г., както и да се признае за установено, че „В. К.” ЕООД не дължи на „Е.
К.” ЕООД заплащане на сумата от 27 642 527.70 лв. – претендирана неустойка по
чл. 16 на 62-та предварителни договори за учредяване право на строеж, всички с
дата 14.03.2008 г.; За признаване за установено несъществуването на вземане на
„Е. К.” ЕООД към „В. К.” ЕООД /в неплатежоспособност/, в размер на 2 407
500 лв., както и че „В. К.” ЕООД не дължи на „Е. К.” ЕООД заплащане на сумата
от 2 407 500 лв., претендирана неустойка по договор за изработка на
строителен продукт от 14.09.2007 г.
Ответниците „Е. К.” ЕООД и „В. К.” ЕООД в несъстоятелност, чрез
процесуалните си представители, оспорват изцяло предявените искове, вкл. и с
възражение за недопустимост на иска за сумата от 2 407 500 лв., като
преждевременно предявен.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки
доводите на страните и събраните доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Предявените отрицателни установителни искове са с правно основание чл.
694 ал. 1 от ТЗ.
Видно е от представените с исковата молба заверени ксерокопия от
документи, както и след извършена справка от съда, по реда на чл. 23 ал. 4 от
ЗТР, че ищецът, като кредитор в производството по несъстоятелност, по т. дело №
67/2010 г. по описа на ПОС, е подал възражения срещу обявения на 11.06.2010 г.,
в ТР, списък на приетите предявени вземания, по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ, на
кредиторите на „В. К.” ЕООД със седалище в гр. П., в частта на приетите
вземания на кредитора „Е. К.” ЕООД за сумата от 27 642 527.70 лв. въз
основа на 62 бр. предварителни договори от 14.03.2008 г. и сумата от
2 407 500 лв., представляваща неустойка по договор за изработка на строителен продукт
от 14.09.2007 г. С определение от 11.01.2011 г, обявено в ТР на 17.01.2011 г.,
съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на „Б. П. Б.” АД
против списъка на приетите вземания и по-конкретно включването в същия на
вземането на „Е. К.” ЕООД в размер на 27 642 527.70 лв. Настоящата
искова молба е с вх. № 487/26.01.2011 г. /п. клеймо от 24.01.2011 г./, от което
и следва, че е подадена в преклузивния срок по чл. 694 ал. 1 от ТЗ. С
определение от 18.06.2012 г., постановено по т. дело № 67/2010 г. по описа на
ПОС, обявено в ТР на 22.06.2012 г., съдът по несъстоятелността, във висящо
производство по чл. 690 от ТЗ, е оставил без уважение възраженията на ищеца
против списъка на приетите вземания, обявен на 11.06.2010 г. относно
включването на предявено с молба вх. № 2778/14.05.2010 г., вземане на „Е. К.”
ЕООД, в размер на 2 407 500 лв., представляващо неустойка по договор за
изработка на строителен продукт от 14.09.2007 г., като неоснователни. От
изложеното следва, че отрицателните установителни искове са процесуално
допустими, предявени в срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ, от кредитор в
производството по несъстоятелност, подал възражение срещу списъка на приетите
предявени вземания на кредиторите на „В. К.” ЕООД, което възражение е оставено
без уважение и от това се поражда правния интерес от предявяване на иск относно
несъществуването на оспорените вземания на „Е. К.” ЕООД. Поради това и
предявените искове подлежат на разглеждане по същество.
От приложената молба с вх. № 2778/14.05.2010 г. на регистратура на ПОС,
се установява, че Д.С.Б.-лично и като управител на „Е. К.” ЕООД е предявил
/Раздел ІІ и Раздел ХХ/ процесните вземания, от които: сумата в размер на
27 642 527.70 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 16
от всички 62 броя предварителни договори за учредяване право на строеж, както и
сумата от 2 407 500 лв.-неустойка за забава, дължима от ответника „В.
К.” ЕООД, съгл. чл. 17 от договор от 14.09.2007 г. за изработка на строителен
продукт, за периода 10.10.2009 г. до датата на предявяване на вземането с
цитираната молба. Основанията, от които ответникът „Е. К.” ЕООД черпи права за
предявяване на процесните вземания са 62 броя предварителни договори за
учредяване право на строеж на описаните в чл. 1 от договорите обекти, в собствения
на „Д. Д. И.” ООД /с променено наименование – „В. К.” ЕООД/ недвижим имот,
находящ се в гр. С., С. община, Район „С.”. С представения отговор на исковата
молба, ответникът „Е. К.” ЕООД, чрез законния си представител Д.Б., излага
подробни съображения относно наличието на процесните вземания и начина на
формирането им, като заявява, че /очевидно се касае за управителя на
дружеството Б./, е предоставил заем в размер на 7 000 000 лв. на Ю. Г.-управител
на „Д. Д. И.” ООД, както и съществуващо вземане към последния от
6 800 000 лв. по 8 бр. записи на заповед. Сключените 62 броя
предварителни договори за учредяване право на строеж са в резултат на
„предоговоряне” на съществуващи към момента граждански правоотношения, с
договор назован „Datio in solutum” от 14.03.2008
г. Управителят на ответното дружество „Е. К.” ЕООД – Д.Б. се позовава и на
договорна ипотека, оформена в нот. акт № 150 том VІІ рег. № 8131 дело 1125/2007
г. на нотариус С.Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, с която, за
обезпечаване на вземането на Д.С.Б. от заем, отпуснат на Ю. В.Г., в размер на
7 000 000 лв., „Д. Д. И.„ ЕООД е учредило в полза на Д.Б. ипотека
върху собствения на дружеството недвижим имот, а именно: УПИ, находящ се в гр.
С., СО, Район „Ст.”, ул. „С. ш.”, с площ от
С чл. 16 от процесните 62 бр. предварителни договори за учредяване право
на строеж, всичките с дата 14.03.2008 г., е предвидено задължение за заплащане
на неустойка за неизпълнение, от страна на продавача по договорите – „Д. Д. И.”
ООД /”В. К.” ЕООД/, на купувача – „Е. К.” ЕООД, формирана от двукратния размер
на сумата, платена от купувача, като цена на имота, при подписване на
договорите. В чл. 5 от договорите е посочена продажната цена на правото на
строеж, за всеки от обектите, а в чл. 6 е отразено, че купувачът е заплатил,
преди подписване на договорите, 100 % от цената, т.е. пълния й размер, за което
плащане предварителният договор, служи като разписка. Поддържаното от отв. „Е.
К.” ЕООД становище е, че с предоставените от Б. на Г. заеми, предварително е
заплатена цената на обектите по приетите, като доказателства 62 броя
предварителни договори за учредяване право на строеж от 14.03.2008 г.
Аналогично, относно предоговарянето на съществуващи граждански отношения, е и
заявеното становище от страна на „В. К.” ЕООД в несъстоятелност.
С оглед изложеното и събраните в настоящото производство доказателства,
окръжният съд намира, че не е установено по несъмнен и безспорен начин,
съществуването на вземане на ответника „Е. К.” ЕООД спрямо ответника „В. К.”
ЕООД, в размер на 27 642 527.70 лв., на основание чл.
16 от посочените 62 броя предварителни договори. Това е така, защото:
Не е спорно между страните, че плащането по процесните 62 бр.
предварителни договори за учредяване право на строеж, представлява отпуснати,
преди сключването им, заеми на Ю. В.Г. от Д.С.Б.. Последното се установява от
цитирания нот. акт за учредяване на договорна ипотека, както и от договора „Datio in solutum” от 14.03.2008 г. Видно е от този договор, че като
кредитор и длъжник в същия са посочени физическите лица, съответно Д.С.Б. и Ю. В.Г.,
и „ипотекарен длъжник” „Д. Д. И.” ООД /”В. К.” ЕООД/. По силата на този договор
е уреден начина за изпълнение на паричните задължения на длъжника към
кредитора, възлизащи на сумата от 13 800 000 лв., като в Раздел ІІ от
договора е посочено, че „кредиторът дава съгласието си и се задължава да заличи
учредената в негова полза ипотека, в срок до три месеца от датата на настоящия
договор, като декларира, че приема за валидно изпълнение от страна на длъжника
на паричните му задължения по р. І, т. 1 и 2 от настоящия договор, с общ размер
на задълженията 13 800 000 лв., придобиването на правото на строеж,
респ. правото на собственост /след издаване на акт. обр. 14/, върху 62 броя
офиси и апартаменти, находящи се в новостроящата се сграда в гр. С., ***, от
„Ев. К.” ЕООД… и задължението на ипотекарния длъжник за своя сметка да построи
и предаде на дружеството-приобретател тези имоти в напълно завършен вид”.
Договорът е подписан от Д.Б. и Ю. Г., в качеството му на длъжник и от името на
„Д. Д. И.” ООД. Според настоящия съдебен състав, посоченият договор, както и
62-та предварителни договора за учредяване право на строеж не пораждат
твърдените от ответниците правни последици. Не се установява валидно възникнало
вземане, в размер на сумата от 27 642 527.70 лв. в полза на „Е. К.”
ЕООД спрямо „В. К.” ЕООД в несъстоятелност. Сключването на предварителните
договори в изпълнение на споразумението „Datio in solutum” е без значение, доколкото нито учредяват валидно
право на строеж, нито прехвърлят собствеността върху обектите, с което биха се
погасили задълженията, предмет на същото. Задълженията на Г., както са описани,
ще се погасят с реалното прехвърляне на имотите, респ. на правото на строеж. По
силата на цитираното споразумение „Д. Д. И.” ООД е поело задължението да погаси
дълга на Г. и то става длъжник при същите условия и отговорността за забава е в
рамките на отговорността на физическото лице. На следващо място, самото
споразумение „Datio in solutum” може да се
тълкува, като предварителен договор, по силата, на който „Е. К.” ЕООД е
трето-ползващо се лице, поради което и отношенията между него и страните по
споразумението се уреждат въз основа на условията по същото. Сключването на
последващите 62 броя предварителни договори за учредяване право на строеж е
лишено от основание, тъй като същите са сключени именно с оглед на
споразумението. Т.е. не се касае за нови договори, по които „Е. К.” ЕООД да е
самостоятелен кредитор. Последното вече има това качество, въз основа на
цитираното споразумение, и не може да го придобие втори път. Освен това по тези
договори не се дължи цена, различна от тази по споразумението и именно поради
това, според съдът, липсва основание. Доколкото „Е. К.” ЕООД е трето – ползващо
се лице, по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, то може да претендира само изпълнение, но
не и да договаря нови условия, включително и заплащането на неустойка, каквото
се явява претендираното и прието вземане в производството по несъстоятелност.
Следователно не се касае за самостоятелни договори /предварителните за
учредяване право на строеж/, отделни от споразумението „Datio in solutum”, неизпълнението, на които да може да бъде
санкционирано със заплащането на наустойки.
От изложеното се налага извод за липсата на валидно възникнало вземане
на ответника „Е. К.” ЕООД в претендирания по-горе размер, спрямо отв. „В. К.”
ЕООД в несъстоятелност, на основание чл. 16 от 62 броя предварителни договори
за учредяване право на строеж, всички с дата 14.03.2008 г. Посоченото е
достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск е основателен, поради което и
съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доводи в исковата молба за
несъществуване на вземането в размер на 27 642 527.70 лв. на
ответника „Е. К.” ЕООД спрямо несъстоятелното дружество.
В настоящото производство се претендира и установяване несъществуването
на вземане на „Е. К.” ЕООД спрямо длъжника в производството по несъстоятелност
– ответника „В. К.” ЕООД, в размер на 2 407 500 лв., представляваща
неустойка по договор за изработка на строителен продукт от 14.09.2007 г., за
периода 10.10.2009 г. до датата на предявяване на вземането с молба вх. №
2778/14.05.2010 г. на регистратура на ПОС. Видно е от приетия, като
доказателство договор за изработка на строителен продукт от 14.09.2007 г., че „Е. К.” ЕООД, в качеството на възложител е
възложило на „Д. Д. И.” ООД /”В. К.” ЕООД/, в качеството на изпълнител, строежа
на обекти – четири магазина, три офиса и тринадесет броя паркоместа към магазините,
описани в чл. 1 и чл. 9 от договора, които изпълнителят, съгл. чл. 5 от
договора, следва да предаде на възложителя и да снабди последния с разрешение
за ползване на обекта, предмет на договора, в срок до 10.09.2009 г. В чл. 17 от
този договор е предвидена неустойка за забава на изпълнителя, изразяваща се в
непредаването с разрешение за ползване и невъвеждането, на възложителя, във
владение на обекта за срок по-дълъг от 1 месец от уговорения в чл. 5, а именно
до 10.09.2009 г., чийто размер е определен на 0.5% за всеки просрочен ден, след
изтичането на един месец от уговорения в чл. 5 от договора, срок.
Твърденията на ищеца са за липсата на данни за виновно неизпълнение на
ответника „В. К.” ЕООД на задълженията му по договора за строителство, което да
ангажира неговата отговорност и на следващо място се позовава на нищожност на
неустоечната клауза, договорена без краен предел и като такава, противоречаща
на добрите нрави. Окръжният съд намира доводът за нищожност за неоснователен,
тъй като липсата на краен предел, до който неустойката може да се начислява, не
води до нейната нищожност. В този смисъл именно е и задължителната съдебна
практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС. Действително от изслушаната съд.-техническа експертиза се установява,
че към момента на депозирането й - 23.01.2012 г., обектите, предмет на договора
за изработка на строителен продукт от 14.09.2007 г., са изградени до степен
само груба част–стомано бетонна конструкция, което обаче не е достатъчно за
ангажиране на отговорността на несъстоятелното дружество. Неустойката обезпечава
изпълнението и обезщетява вредите от неизпълнението, без да е нужно да бъдат
доказвани, но същата не освобождава кредитора от установяване на причините за
неизпълнението, съответно виновното неизпълнение на длъжника, в който случай би
се ангажирала отговорността му, съобразно постигнатата договореност. По делото
липсват доказателства за виновното неизпълнение на длъжника-ответника „В. К.”
ЕООД, на задълженията по договора за изработка на строителен продукт от
14.09.2007 г., което да има за последица ангажиране на отговорността му по
силата на чл. 17 от договора. От което и следва, че предявеният иск, и за това
вземане на „Е. К.” ЕООД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение участието на синдика в настоящото производство:
Окръжният съд, първоначално е приел, че като страна
по делото, на самостоятелно основание и по аргумент от разпоредбата на чл. 694
ал. 4 от ТЗ, следва да участва и синдикът на дружеството. Съобразно обаче,
формираната впоследствие задължителна съдебна практика с решение №
155/13.10.2011 г. по т. дело № 652/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №
190/09.12.2011 г. по т. дело № 976/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда
на чл. 290 от ГПК, процесуалната легитимация на синдика за участие в исковото
производство по чл. 694 ал. 1 от ТЗ, е отречена напълно, от което и следва, че
по отношение на същия, настоящото производство следва да бъде прекратено, като
недопустимо.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 694 ал. 2 от ТЗ, ответникът
„Е. К.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС, държавна такса
в размер на 1 202 001.11 лв., изчислена съобразно чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/, а на ищеца – 740.00 лв. направени разноски, съобразно приложения
списък.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 694 ал. 1 от ТЗ,
предявен от „Б. П. Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.” * СРЕЩУ „Е. К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
и „В. К.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, че не съществуват вземания на „Е. К.” ЕООД към „В. К.” ЕООД /в
несъстоятелност/, в размери, както следва: - 27 642 527.70 лв., представляващо
неустойка по чл. 16 на 62 броя предварителни договори за учредяване право на
строеж, всички с дата 14.03.2008 г. и 2 407 500 лв., представляващо
неустойка по договор за изработка на строителен продукт от 14.09.2007 г., включени
в одобрения от съда с определение от 11.01.2011 г., по т. дело № 67/2010 г. по
описа на ПОС, списък на приетите предявени вземания на кредиторите на „В. К.”
ЕООД /в несъстоятелност/.
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо производството по отношение на синдика на
„В. К.” ЕООД в несъстоятелност, Р.С.Т..
ОСЪЖДА „. К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати държавна такса, по сметка на Пернишкия окръжен съд, в размер на 1 202 001.11
лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане в
сила на решението, а на „Б. П. Б.” АД – 740.00 лв. направени разноски в
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: