Решение по дело №27/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът Ф. Б. Я. от гр. С. твърди, че на 01.10.2010г. сключил договор за паричен заем с И. А. П. от гр. К. за сумата от 55 000 евро, която била предадена от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора. Съгласно чл.2 от договора, заемът бил отпуснат с едномесечен гратисен период за главницата, а срокът за погасяването му бил двугодишен. Връщането на заемната сума от страна на ответника следвало да се извършва по погасителен план, конкретизиран в Приложение № 1 /вж. чл. 3 от договора/. В цитирания погасителен план били посочени конкретните дати и погасителни вноски, съобразно които ответникът трябвало да връща предоставената му в заем сума. Чл. 4 от договора за заем предвиждал, че за ползването на заемната сума, ответникът дължи лихва в размер на 12 % годишно, изчислена върху стойността на предоставената сума, или 55 000 евро. Заетата сума следвало да се връща/погасява на месечни вноски и на дати, подробно описани в погасителния план към договора. До настоящия момент ответникът не бил заплатил нито една от дължимите вноски. Натрупаното задължение към настоящия момент възлизало на 15 000 евро -главница и 7085 евро - възнаградителна лихва, по пера както следва: 500 евро,представляващи незаплатена първа вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.11.2010г. - 550 евровъзнаградителна лихва, върху просрочената първа вноска; 500 евро,представляващи незаплатена втора вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.12.2010г. - 545 евровъзнаградителна лихва, върху просрочената втора вноска; 500 евро,представляващи незаплатена трета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.01.2011 г. - 540 евровъзнаградителна лихва, върху просрочената трета вноска; 500 евро,представляващи незаплатена четвърта вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.02.2011г. - 535 евровъзнаградителна лихва, върху просрочената четвърта вноска; 500 евро,представляващи незаплатена пета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.03.2011г. — 530 евровъзнаградителна лихва, върху просрочената пета вноска; 500 евро,представляващи незаплатена шеста вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.04.2011г. - 525 евро възнаградителна лихва, върху просрочената шеста вноска; 1000 евро, представляващи незаплатена седма вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.05.2011г. - 520 евровъзнаградителна лихва, върху просрочената седма вноска; 1000 евро, представляващи незаплатена осма вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.06.2011г. - 510 евровъзнаградителна лихва, върху просрочената осма вноска; 1000 евро,представляващи незаплатена девета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.07.2011г. -500 евро възнаградителна лихва, върху просрочената девета вноска; 1000 евро,представляващи незаплатена десета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.08.2011г. - 490 евро възнаградителна лихва, върху просрочената десета вноска; 1000 евро, представляващи незаплатена единадесета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.09.2011г. - 480 евро възнаградителна лихва, върху просрочената единадесета вноска; 1000 евро,представляващи незаплатена дванадесета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.10.2011г. - 470 евро възнаградителна лихва, върху просрочената'дванадесета вноска; - 3000 евро, представляващи незаплатена тринадесета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.11.2011г. -460 евро възнаградителна лихва, върху просрочената тринадесета вноска; 3000 евро, представляващи незаплатена четиринадесета вноска по погасителния план, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.12.2011г. - 430 евро възнаградителна лихва, върху просрочената тринадесета вкоска. Провели многократни разговори и срещи с ответника с цел доброволно уреждане на финансовите отношения, каквото не било постигнато. Съгласно чл. 14 от Договора при забава на заемателя при връщане на заема, той дължал на заемодателя неустойка в размер на 3% наказателна надбавка върху стойността на невъзстановената сума. Изчислена на тази база неустойката по договора за периода от 02.11.2010 год. до датата на депозиране на ИМ в съда възлизала на сумата от 1787,50 евро, по пера както следва:137.50 евро -неустойка за периода от 02.11.2010г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 500 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразнопогасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.12.2010г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 500 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.01.2011г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 500 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план);137.50 евро- неустойка за периода от 02.02.2011г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 500 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.03.2011г. до подаване на ИМ в съда, върху сумата от 500 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.04.2011г. до подаване на ИМ в съда, върху сумата от 500 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.05.2011г. до подаване на ИМ в съда, върху сумата от 1000 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.06.2011г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 1000 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план);137.50 евро- неустойка за периода от 02.07.2011г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 1000 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.08.2011г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 1000 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.09.2011г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 1000 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план); 137.50 евро- неустойка за периода от 02.10.2011г. до подаване на ИМ в съда,върху сумата от 1000 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план);137.50 евро - неустойка за периода от 02.11.2011г. до подаване на ИМ в съда, върху сумата от 3000 евро (дължима вноска за погасяване на главница, съобразно погасителен план). Дължимата сума била значителна за ищеца, което обуславяло правния му интерес да предяви посочените по-горе искове. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И. П. да заплати на ищеца сумата от 23 872,50 евро, от които: 1. главен иск по чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 4 от ЗЗД за сумата от 15 000 евро, представляваща дължимите ми се и неизплатени вноски за главница по договор за паричен заем от 01.10.2010г., формирана както следва: 500 евро, представляващи неизплатена първа вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.11.2010г.; 500 евро, представляващи неизплатена втора вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.12.2010г.;500 евро, представляващи неизплатена трета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.01.2011 г.;500 евро, представляващи неизплатена четвърта вноска по договора за заеме краен срок за плащане до 01.02.2011г.;500 евро, представляващи неизплатена пета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.03.2011г.;500 евро, представляващи неизплатена шеста вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.04.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена седма вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.05.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена осма вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.06.2011 г.;1000 евро, представляващи неизплатена девета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.07.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена десета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.08.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена единадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.08.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена дванадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.10.2011г.;3000 евро, представляващи неизплатена тринадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.11.2011 г.;3000 евро, представляващи неизплатена четиринадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.12.2011г. Претендира законната лихва върху посочената главница за периода от завеждане на настоящата ИМ до окончателно изплащане на сумата. 2.акцесорен иск за сумата от 7085 евро,представляваща дължимите и неизплатени вноски под формата на възнаградителна лихва, подробно описан по суми и дати в обстоятелствената част на ИМ; 3.акцесорен иск по чл. 92 ЗЗД, във връзка чл. 14 от Договора за паричен заем за сумата от 1787,50 евро, представляваща дължимата неустойка за забавено изплащане на първите тринадесет вноски по погасителния план, с лихвен период от 02.11.2010г. до подаване на ИМ в съда. Претендира заплащане на направените по делото разноски съобразно представен списък за разноските по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, поддържа иска така, както е предявен.

С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът И. А. П. чрез представител по пълномощие излага становище и възражения както следва: за недопустимост на предявените искове с оглед на обстоятелството, че заемът не бил изискуем към датата на завеждане иска, тъй като срокът за погасяването му бил двугодишен и ставал изискуем на 01.10.2012г. Оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че сумата от 55000 евро реално не му била предадена от ищеца, съответно – получена от него. Оспорва обстоятелството, че връщането на заема следвало да стане по приложения към договора погасителен план. Договорът бил сключен за срок от две години и сумата ставала изискуема с изтичането му на 01.10.2012г. Оспорва по размер договорената възнаградителна лихва, тъй като размерът й противоречал на разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗЗД и следвала да бъде определен съгласно ПМС № 72/08.04.1994 година. Оспорва, че е дължима неустойка по чл. 14 от договора, тъй като задължението не било изискуемо и ликвидно. Излага довод, че между страните били подписани договори за уреждане на прекратени дружествени отношение, но реално парични суми по тях не били получени. В съдебно заседание представителят по пълномощие на ответника поддържа становището в отговора и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като недопустими, с алтернативно искане- да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани или да бъдат уважени съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са частични обективно съединени осъдителни искове с правно осÝование чл. 240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД по договор за паричен заем от 01.10.2010г. за сумата в размер на 55000 евро.

Приет като доказателство по делото е писмен договор за паричен заем, сключен на 01.10.2010г., по силата на който ищецът Ф. Б. Я. от гр. С. като заемодател предоставя на заемателя И. А. П. от гр. К. сумата в размер на 55 000 евро. Заемът е отпуснат с едномесечен гратисен период за главницата, считано от подписването му, със срок за погасяване от две години. Погасяването на заема е по погасителен план, конкретизиран в приложение №1, неразделна част от договора. Лихвата по заема е 12% годишно върху отпусната сума. При просрочване на която и да е вноска за погасяване на лихви или главница заемателят дължи 3% наказателна добавка. За обезпечаване на вземането заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед до размера на главницата. Заемателят се задължава да предостави на заемателя сумата по договора в срок до 01.10.2010г. Заемателят има право да получи дадената сума пари след изтичане на договорния срок, както и да получи лихва в размер на 12% годишно върху стойността на даденото. Заемателят е длъжен да върне полученото по договора в уговорения срок, ведно с дължимата лихва. При забава на заемателя при връщане на заема, той дължи неустойка в размер на 3% наказателна добавка върху стойността на невъзстановената сума. Приложение №1, съставляващо неразделна част от договора съгласно чл. 3 от същия е именован „Погасителен план на кредит в размер на 55 000 евро, усвоени на01.10.2010г. съгласно договор за кредит между Ф. Б.Я. и И. А. П. от 01.10.2010г.” Съгласно погасителния план, връщането на заема е разпределено на 24 вноски, като първата вноска е дължима на 01.11.2010г., а последната – на 01.10.2012г. Първите шест вноски по главницата са от по 500евро, следващите шест- от по 1000евро, а дължимата вноска на 01.11.2011г. е 3000 евро, като са конкретизирани и останалите вноски до окончателното погасяване на заема на 01.10.2012г. Уговорена с погасителния план е и възнаградителна лихва в различен размер към всяка вноска и платима на датата на вноската. Представен по делото е запис на заповед от 01.10.2010г., съгласно който платецът И. А. П. безусловно и неотменимо обещал да заплати на падежа 01.10.2012г. в полза на Ф. Б. Я. сумата от 55 000 евро. Договорът за паричен заем, приложение № 1 към него и запис на заповед от 01.10.2010г. са подписани от страните и неоспорени от същите.

С оглед на така описаното съдържание на договора, следва да се търси действителната обща воля на страните, от което тълкуване във връзка с останалите събрани по делото доказателства, следва да се направи извод дали договорът за заем е реален. С други думи, следва на първо място да се изследва въпросът получена ли е фактически сумата в размер на 55 000 лв. от ответника, предмет на договора за паричен заем от 01.10.2010г., каквото основно възражение същият поддържа в хода на проведеното съдебно производство и основава на обстоятелството, че съдебно-счетоводната експертиза не открила доказателства за начина на предоставяне на сумата, не открила счетоводни или банкови документи, от които да е видно, че е получена; както и нямало други доказателства, че паричният заем реално е получен от ответника и договорът бил подписан за уреждане на прекратени дружествени отношения с ищеца. Положителният отговор на този основен по делото въпрос според съда се извлича от самия договор за паричен заем, подписан от двете страни, както и от двустранно подписаното приложение №1, именовано „Погасителен план на кредит в размер на 55 000 евро, усвоени на 01.10.2010г. съгласно договора за кредит” и съставляващо неразделна част от него според чл. 3 от същия. Както съдържанието на самия договор за паричен заем, така и на погасителния план, по недвусмислен начин навеждат на извода, че сумата по договора е предоставена от заемодателя-ищец и получена от заемателя - ответник на датата на подписването му - 01.10.2010г., в какъвто смисъл е задължението на заемодателя по чл. 3 от договора, а именно да предостави на заемателя сумата от 55 000 евро в срок до 01.10.2010г. Погасителният план към договора е изготвен въз основа на „усвоен” кредит в посочения размер, което в случая следва да се тълкува в смисъл на „приет”, „получен”. С други думи, във волята на страните, скрепена с подпи±ите им, не възниква никакво съмнение, че сумата е предоставена и получена; или съмнение, че предаването и получаването й е обвързано с настъпването на някакво бъдещо събитие, отлагателно условие или срок, различен от датата на подписване на договора- 01.10.2010г. В подкрепа на този извод на съда е приетият като доказателство запис на заповед от 01.10.2010г., описан по - горе по съдържание, за който няма съмнение, че е издаден в изпълнение разпоредбата на чл. 5 от договора. Следва да се посочи, че съдът остави без уважение искането на пълномощника на ответника за оспорване истинността на подписа, положен срещу подписа на посочения като поръчител Елка Иванова Пейчева и откриване на производство по чл. 193 ГПК, тъй като това обстоятелство в случая е неотносимо, защото дори да би било вероятно основателно, то същото не би довело до неистинност на целия документ. И тъй като в случая се изследва въпросът получена ли е реално от ответника сумата от 55 000 евро в заем, предмет на процесния договор, представеният документ запис на заповед, следва да се обсъжда съвкупно с договора и в полза на направения положителен извод, че е получен от ответника. Още един аргумент в подкрепа на реалното получаване на сумата от ответника са показанията на разпитания по делото свидетел К. К., които съдържат подробни данни относно фактическото предаване на сумата на ответника – в офиса на фирма „Б.-и.” в гр. С. Следва да се посочи, че в случая не е налице законовата забрана по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК да бъдат кредитирани показанията на този свидетел, тъй като, както бе посочено, същият цели установяване на фактическо обстоятелство - предаване на парите, но не и установяване на договор, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Ето защо, обстоятелството, че не се установява сумата по заема да е била приведена по банков път, и че за същата няма съставени счетоводни или други документи, не води до извода, че същата не е получена реално от ответника, тъй като с договора е нямало уговорено такова задължение- предаване на сумата да стане по такъв ред. Предвид това, обсъдените доказателства в тяхната съвкупност, навеждат на извода, че процесната сума реално е предоставена и получена от ответника на датата на подписване на договора 01.10.2010година. Следва да се добави, че по делото не се установи договорът /или договорите според пълномощника на ответника/ да е подписан /подписани/ за уреждане на прекратени дружествени отношения между страните и в какъвто смисъл са дадените на ответника указания с доклада на съда съгласно чл. 140 ал.2 ГПК, поради което горният извод не се променя. Същият не се променя вкл. от показанията на св.М. и извлечение по банкова сметка с титуляр Ф. Б. Я..

Въз основа на изложените по-горе фактически обстоятелства, от правна страна се налага извода, че между страните е сключен договор за паричен заем съгласно чл. 240 ЗЗД, като е установена неговата реалност – получаване на сумата по заема; постигнатото съгласие дадената в заем парична сума да бъде върната на части – 24 вноски в двугодишен срок съгласно обсъдения погасителен план и неизпълнението от страна на заемателя-ответник на задължението да върне тринадесет месечни вноски и уговорената към тях възнаградителна лихва за всяка вноска с настъпил падеж на първата вноска 01.10.2010г. и на последната – 01.11.2011г. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното от ответника възражение за недопустимост на предявените искове с оглед на обстоятелството, че заемът не бил изискуем към датата на завеждането им, тъй като срокът за погасяване му бил двугодишен съгласно договора и ставал изискуем на 01.10.2012г. Този довод е неоснователен, тъй като съгласно погасителния план към договора, плащането на главницата е разпределено на вноски, всяка от които с определен падеж и с уговорена възнаградителна лихва. Т.е. между страните е постигнато съгласие за връщане на заема на части и оспорваното от ответника твърдение в исковата молба, че връщането на заемната сума следвало да става в сроковете по погасителния план, ерго погасяването му следвало да стане едва на 01.10.2012г., е изцяло несъстоятелно и противоречи на общата воля на страните при подписване на договора. Това е така, тъй като в чл.2 и чл.3 от договора, страните по начин, който не се нуждае от тълкуване, са уговорили срока и начина на погасяване на заема, а именно плащането на заема да се извърши в двугодишен срок с едномесичен гратисен период за главницата, на 24 вноски, определени по размер и срок за плащане с погасителния план, подписан от страните и представляващ неразделна част от договора. Т.е. всяка една вноска с фиксирана дата за плащане и уговорената към нея възнаградителна лихва в погасителния план към договора, с изтичане на съответната дата е станала изискуема, т.е. породила задължение за връщането й от ответника. Така, от падежа на първата неплатена вноска 01.11.2010г. до датата на подаване на исковата молба 25.11.2011г. ответникът не е внесъл главницата по 13 вноски в размер на 12 000 евро /шест вноски по 500 евро, 6 вноски по 1000 евро и една вноска от 3000 евро/, както и възнаградителна лихва за всяка просрочена вноска в размер на 6 655 евро /съответно 550 евро, 545 евро, 540 евро,535 евро, 530 евро, 525 евро, 520 евро, 510 евро, 500 евро, 490 евро, 480 евро, 470 евро, 460 евро/ за същия период, поради което дължи плащането им.

Съгласно чл. 14 от договора, страните са договорили неустойка в размер на 3% наказателна добавка върху стойността на невъзстановената сума, която заемателят дължи при забава при връщане на заема. Съобразно заключението на вещото лице, което съдът възприема като неоспорено от страните, размерът на неустойката за забава по договора възлиза в размер на 730.95 евро.

С оглед на изложеното искът по чл. 240, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан до размера от 12000 евро /шест вноски по 500 евро, 6 вноски по 1000 евро и една вноска от 3000 евро/, представляващи сбора от неплатените първи поредни 13 вноски за главницата от 55 000евро по договор за паричен заем от 01.10.2010г., с падеж на първата вноска 01.11.2010г. и на последната 01.11.2011г.; по чл. 240, ал.2 ЗЗД- за сумата в размер на 6 655 евро /съответно 550 евро, 545 евро, 540 евро,535 евро, 530 евро, 525 евро, 520 евро, 510 евро, 500 евро, 490 евро, 480 евро, 470 евро, 460 евро/, представляваща първите поредни 13 неплатените вноски под формата на възнаградителна лихва към всяка вноска по главницата за същия период; и по чл. 92 ЗЗД- за сумата в размер на 730.95 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на 13 вноски по договор за паричен заем от 01.10.2010г. съгласно чл. 14 от същия.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което ответникът И. А. П. да бъде осъден да заплати на ищеца Ф. Б. Я. по договор за паричен заем от 01.10.2010г. за 55 000 евро, сумите по предявените частични осъдителни искове, както следва: 1. по иска по чл. 240, ал.1 ЗЗД - сумата в размер на 12 000 евро, с левова равностойност 23 469.96лв., представляваща сбора от първите поредните 13 неплатени вноски за главница, а именно: 500 евро, представляващи неизплатена първа вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.11.2010г.; 500 евро, представляващи неизплатена втора вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.12.2010г.;500 евро, представляващи неизплатена трета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.01.2011 г.;500 евро, представляващи неизплатена четвърта вноска по договора за заеме краен срок за плащане до 01.02.2011г.;500 евро, представляващи неизплатена пета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.03.2011г.;500 евро, представляващи неизплатена шеста вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.04.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена седма вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.05.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена осма вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.06.2011 г.;1000 евро, представляващи неизплатена девета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.07.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена десета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.08.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена единадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.08.2011г.;1000 евро, представляващи неизплатена дванадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.10.2011г.; 3 000 евро, представляващи неизплатена тринадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане до 01.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12 000 евро, считано от предявяване на иска – 25.11.2011г. до окончателното му изплащане, като искът следва да се отхвърли за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 15 000 евро, като неоснователен /с ненастъпил падеж на вноската от 3000 евро на 01.12.2011г. към датата на предявяването му 25.11.2011г./, по иска по чл. 240, ал.2 ЗЗД – сумата в размер на 6 655 евро /сбора от 550 евро, 545 евро, 540 евро,535 евро, 530 евро, 525 евро, 520 евро, 510 евро, 500 евро, 490 евро, 480 евро, 470 евро, 460 евро/, с левова равностойност 13 016.05 лева, представляваща първите поредни 13 неплатени вноски за възнаградителна лихва върху всяка просрочена главница, от общо дължимите такива по договор за паричен заем от 01.10.2010г. за 55 000 евро, за периода 01.11.2010г. до 25.11.2011г., като искът следва да се отхвърли за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 7 085 евро, като неоснователен и недоказан по същите съображения по отношение на главницата; и по иска по чл. 92 ЗЗД- сумата в размер на 730.95 евро, с левова равностойност 1 429.61 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на поредните 13 вноски по договор за паричен заем от 01.10.2010г. съгласно чл. 14 от същия, с падеж на първата вноска 01.10.2011г. и краен срок за плащане на последната тринадесета вноска 01.11.2011г. до предявяване на иска 25.11.2011г., като искът следва да се отхвърли за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 1 787.50 евро.

При този изход на делото и съобразно представените списъци за направените от страните разноски по чл. 80 ГПК /за ищеца: 3 613.96 лв., от които 1867.59-ДТ; 140лв.-внесен депозит за ВЛ; 1591.37лв.-платено адвокатско възнаграждение и 15 лв.-внесен депозит за призоваване на свидетел и за ответника: 363.70 лв., от които 330лв.-платено А. възнаграждение и 63.70 лв.-внесен депозит за ВЛ/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по компенсация направените по делото разноски в размер на 2 866.40 лева.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. П. от гр. К., ул. „Д. №*, ЕГН * да заплати на Ф. Б. Я. от гр. С. р-н „И.”, ж.к. „Д., бл. *, вх. *, .*, ап.*, ЕГН *, със съдебен адрес: гр. С., бУ.Е. Г.” № *, вх. *, .*, ап.*, А. С. Б. сумите, както следва:

1. сумата в размер на 12 000 евро, с левова равностойност 23 469.96лв., представляваща стойността на първите поредни 13 /тринадесет/ неплатени вноски за главница от общо дължимите по договор за паричен заем от 01.10.2010г. 55 000 евро, а именно: 500 евро, представляващи неизплатена първа вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.11.2010г.; 500 евро, представляващи неизплатена втора вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.12.2010г.;500 евро, представляващи неизплатена трета вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.01.2011 г.; 500 евро, представляващи неизплатена четвърта вноска по договора за заеме краен срок за плащане 01.02.2011г.;500 евро, представляващи неизплатена пета вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.03.2011г.; 500 евро, представляващи неизплатена шеста вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.04.2011г.; 1000 евро, представляващи неизплатена седма вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.05.2011г.; 1000 евро, представляващи неизплатена осма вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.06.2011 г.; 1000 евро, представляващи неизплатена девета вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.07.2011г.1000 евро, представляващи неизплатена десета вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.08.2011г.; 1000 евро, представляващи неизплатена единадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.08.2011г.; 1000 евро, представляващи неизплатена дванадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.10.2011г.; 3000 евро, представляващи неизплатена тринадесета вноска по договора за заем с краен срок за плащане 01.11.2011 г., на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 12 000 евро, считано от предявяване на иска – 25.11.2011г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 12 000 евро до пълния му предявен размер от 15 000 евро, като неоснователен;

2. сумата в размер на 6 655 евро, с левова равностойност 13 016.05 лева, /550 евр¯, 545 евро, 540 евро,535 евро, 530 евро, 525 евро, 520 евро, 510 евро, 500 евро, 490 евро, 480 евро, 470 евро, 460 евро/, представляваща общата стойност на първите поредни 13 /тринадесет/ неплатени вноски за възнаградителна лихва за периода 01.11.2010г. до 25.11.2011г. от общо дължимите такива по договор за паричен заем от 01.10.2010г. за 55 000 евро, на основание чл. 240, ал.2 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над 6 655 евро до пълния му предявен размер от 7 085 евро, като неоснователен;

3. сумата в размер на 730.95 евро, с левова равностойност 1 429.61 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на първите поредни 13 /тринадесет/ вноски по договор за паричен заем от 01.10.2010г. съгласно чл. 14 от същия, на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над 730.95 евро до пълния му предявен размер от 1 787.50 евро, като неоснователен;

4. сумата в размер на 2 866.40 лева, представляващи разноски по делото по компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: