№ 162
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 262553./19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 8116/2020г. по описа на
СГС, ГО, 14 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52
ЗЗД, като „ЛЕВ ИНС“ АД, е осъден да заплати на С. С. К., сумата от 6000лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
26.08.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2017г. до
окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
6000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 30 000 лв., като неоснователен
в тази част, както и за обезщетение за забава, за периода от 26.08.2016г. до 04.08.2017г. като
погасен по давност. Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, е осъдена да
заплати по сметка на СГС сумата от 280 лв. д.т. на осн.чл.78, ал.6 ГПК, а в полза на адв.
М.Д. на осн.чл.38, ал.2 Задв. сума в размер на 286лв.-адвокатско възнаграждение. По
компенсация С. С. К., е осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, на осн.чл.78, ал.3 ГПК
сума в размер на 440лв.-разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК в срока за отговор е депозирана насрещна въззивна
1
жалба от ответника по делото.
Жалбоподателят-ищец С. С. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 6000 лв. до 30 000 лв. както и в частта, в която акцесорния иск за лихва е
отхвърлен за периода от 26.08.2016г. ( датата на деликта) до 04.08.2017г. и моли съда да
увеличи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че в
обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид само една част
от установените по делото обективни обстоятелства, като друга част неправилно е приел, че
не съществуват или изобщо не е обсъдил, допуснал е и съществено процесуално нарушение,
като не е допуснал излушването на СМЕ от вещо лице - неврохирург, специалист в
конкретната област, въпреки че е направено доказателствено искане - относимо към спора и
допустимо, предвид, че е сторено още с исковата молба, а впоследствие и след оспорване на
СМЕ, изготвена от вещо лице - ортопед и преди депозирането на всички медицински
документи и дискове от образни изследвания. В резултат не са отчетени вида и характера на
всички увреди - не се обсъждани вида на травмите в областта на гръбначния стълб,
доколкото вещото лице е изготвило експертизата си преди постъпване на медицинските
документи, включително и преди постъпване на дисковете от образните изследвания,
направени на гръбначния стълб. Посочва, че е получил следните травматични увреждания:
МОЗЪЧНО СЪТЕРЕСЕНИЕ, КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА С ХЕМАТОМ В ЛЯВО НА
ЧЕЛОТО, ПРОРЕЗНА РАНА на главата в областта на челото в ляво с размери 4.8см. която е
оперативно обработена, довели до силно главоболие, гадене и световъртеж, както и
оставяща белези по лицето. КОНТУЗИЯ НА ГЪРДИТЕ в ляво и върху гръдната кост се
установява червеникаво кръвонасядане с размери 4/3 см. КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ и
КОРЕМА (със силни болки в корема), УВРЕЖДАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ГРЪБНАЧНИЯ
СТЪЛБ с церебрастенен и вертебрален синдром, полирадикуларен синдром двустранно.
ИЗДУВАНЕ НА ДИСКОВЕТЕ НА НИВА Л4-5 И Л5-Ес1. КОМПРЕСИЯ върху дуралния
сак. КОНТУЗИИ В ОБЛАСТТА НА ДВЕТЕ ПРЕДМИШНИЦИ, КОНТУЗИИ И
КРЪВОНАСЯДАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ДВАТА ДОЛНИ КРАЙНИКА. Счита, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от една страна е неправилно
определено, в разрез с принципа на справедливостта, а от друга е и в занижен размер, който
не може да доведе до репариране на вредите в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона. На второ място твърди, че неправилно съдът е определил началната
дата, от която е присъдил лихва за забава върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото в отговора на исковата молба не е налице възражение за
настъпила погасителна давност по отношение на акцесорния иск за лихва, счита, че съдът
неправилно я е приложил служебно. Законната лихва за забава следва да бъде присъдена от
датата на деликта - 26.08.2016г., доколкото в настоящия случай е приложим отменения КЗ.
С отговора на исковата молба, се преклудира правото на ответника в по-късен момент да
прави възражение за настъпила погасителна давност, каквото не е своевременно направено.
Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, оспорва решението в неговата
2
осъдителна част за разликата над 3000 лв. до 6000 лв. и моли съда да го отмени и отхвърли
претенцията на ищеца. Изтъква факта, че ищецът има принос, поне на 50 % за настъпването
на процесния пътен инцидент, което е установено със събраните писмени и гласни
доказателства. Видно от изготвената САТЕ, т.а. Марка „Волво“, модел „ФХ12500“ с per. №
*** е извършвал маневра, завой на ляво, в широко кръстовище в гр. Пазарджик, пресичайки
4 пътни ленти, при което е бил ударен от дясна страна от ищеца С. С. К., в качеството му на
водач на л.а. марка „БМВ“, модел „320Н“ с per. № ***. Ищецът е имал техническата
възможност да възприеме опасността, да намали скоростта си на движение и да пропусне
тежкия товарен автомобил, натоварен със селскостопанска продукция да завърши маневрата
си и да се престрои в крайна дясна лента, но ищецът не е реагирал по никакъв начин. Това
показва, че С. С. К. не е проявил дължимата грижа, не е внимавал в пътната обстановка, не
се е движел със съобразена скорост. Видно от приложената Наказателна преписка, в същата
посока, както ищецът се е движил още един автомобил л.а. „Фолксваген“, чийто водач Й. З.
е реагирал адекватно на ситуацията и е избегнал опасността, без особена трудност. В района
на гр. Пазарджик в края на града, в сезон на събиране на реколта е обичайно преминаването
на товарни автомобили и селскостопанска техника. Ищецът не се е съобразил с обичайна за
района опасност на пътя. Водачът на т.а. „Волво“ не е могъл да направи нищо, за да избегне
произшествието, защото е управлявал тежка товарна композиция, докато ищецът, ако е
гледал и е проявил елементарна загриженост, е имал техническата възможност да намали и
при необходимост да спре, в какъвто смисъл е заключението на в.л. инж. Г. по приетата
САТЕ, който дава отговори и на допълнителни въпроси в о.с.з. Посочва, че
първоинстанционният съд погрешно е счел, че ищецът като водач на л.а. „БМВ“ с per. № ***
се е движел в градски условия с 40 км./ч., тъй като с тази скорост е настъпил удара, в
товарен автомобил, маневриращ в кръстовище. Водачът на МПС е длъжен да следи пътя
пред себе си, да контролира превозното средство, което управлява и да реагира веднага,
когато възприеме опасност на пътя пред себе си, което очевидно представлява завиващ на
ляво товарен автомобил. Неправилно съдът е счел, че водачът на т.а. е възприемал л.а.
„БМВ“ преди да навлезе в кръстовището, установено е, че от лява на л.а. „БМВ“ се е движел
друг автомобил, който е пречел на двамата водачи да се възприемат, който автомобил обаче
е пропуснал товарния автомобил. Ищецът е бил длъжен да прецени пътната обстановка и да
отчете, че водачът до него намалява скоростта си, като бъде по-предпазлив и също да
намали скоростта си на движение. Що се отнася до размера на обезщетението посочва, че
сумата от 6000 лв. е явно несправедлива, не кореспондира с обичайния размер на
обезщетенията към тази дата. Моли, да бъде намален размера на присъденото
обезщетение, съобразно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и да се приеме, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД като се намали
обезщетението до размер от 3000 лева. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал. 1
КЗ/отм./, вр. чл. 52 и чл.45 ЗЗД .
Ищецът С. С. К. твърди, че на 26,08,2016г., около 21:00ч. в гр.Пазарджик, на
кръстовището, образувано от бул.„Георги Бенковски“ и ул.„Стоян Ангелов“, при наличие на
червен светофар на светофарната уредба, т.а. марка „Волво“, модел „ФХ12500“, с per. № ***,
управляван от П. Г. Г., навлязъл в кръстовището, откъм ул.„Стоян Ангелов“, като не
пропуснал и осъществил удар с преминалия на зелено и движещ се по бул.„Георги
Бенковски“ в посока центъра на града, л.а.марка „БМВ“, модел „320Н“, per.№ ***,
управляван от ищеца С. С. К.. В резултат на процесното ПТП, ищецът понесъл телесни
увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на т.а. марка
„Волво“, модел „ФХ12500“, с per. № *** е застрахована при ответника, поради което за
ищеца е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента, в лицето на ЗК" Лев инс"АД. Претендира сумата от 30000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
26,08,2016г., до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК Лев инс АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва иска за
неимуществени вреди по размер като завишен. Релевира доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който се е движил с несъобразена скорост, рязко е
боравил с уредите за управление на лекия автомобил и без да постави предпазен колан. Сочи
се нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП, като застрахованото при ответника лице
се е намирало вече в кръстовището и се е ползвало с предимство. Счита размера на
претендираното обезщетение за завишен и несъответстващ на принципа за справедливост.
Оспорва настъпването на изложените в исковата молба телесни увреждания. Оспорва
дължимостта на лихвата за забава, доколкото не е поискано заплащането на застрахователно
обезщетение по реда на чл.380 КЗ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за лихви.
От фактическа страна се установява, че на 26,08,2016г., около 21:00ч. в
гр.Пазарджик, на кръстовището, образувано от бул.„Георги Бенковски“ и ул.„Стоян
Ангелов“, при наличие на светофарната уредба, товарна експозиция от седлови влекач,
Волво ФХ 12500, с регистрационен №*** и полуремарке-гондола за насипни товари,
управляван от П. Г. Г., навлязъл в кръстовището, откъм ул.„Стоян Ангелов“, като не
пропуснал и осъществил удар с преминалия на зелено и движещ се по бул.„Георги
Бенковски“ в посока центъра на града, л.а.марка „БМВ“, модел „320Н“, per.№ ***,
управляван от ищеца С. С. К..
От заключението по допуснатата АТЕ /л.127/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на кръстовището е налична
трисекционна светофарна уредба, която по време на произшествието е светела само с жълта
светлина. Преди кръстовището л.а.БМВ се е движил в средната пътна лента на дясното
пътно платно в посока с. Ивайло. Товарен автомобил „Волво“ се е преустроил в лява пътна
лента за извършване на маневра ляв завой към с.Ивайло, като скоростта на движение на
двете МПС е около 40км.ч. Водачът на т.а. Г. не е възприел движещия се приближаващ и
навлизащ в кръстовището л.а. и навлязъл в него, при което е настъпил сблъсък между двете
4
МПС, реализиран с предна странична част на л.а. по средна дясна гума на товарния
автомобил. Ударът за л.а. е страничен кос по предна лява част, а за седлови влекач-
страничен по предна дясна гума.
От заключението на приетата АТЕ се установява, че причината за настъпване на
произшествието е единствено в субективните действия на водача на т.а.Волво, който е
следвало да изчака преминаването на л.а. през кръстовището/ който е с предимство/, след
което да предприема маневра ляв завой, с оглед което произшествието е предотвратимо за
него. Изложено е становище, че скоростта на движение на л.а. БМВ е 40км.ч., без да са
налице данни за аварийно спиране, а самият автомобил не е снабден с въздушни
възглавници. Обоснован е извод, че ударът е технически непредотвратим за водача на л.а.,
тъй като от момента на възприемане на опасността -навлизане на седлови влекач в коридора
за движение на л.а., времето за движение на л.а. е 0,99сек, което е по- малко от
необходимото от минимум 1,4сек. В този смисъл пострадалият не е допринесъл за
неговото настъпване, доколкото за него ударът е бил непредотвратим, а скоростта му
на движение не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Още повече л.а., водач на който е пострадалият, се е движел по път с предимство, а и е
дясностоящ.
Затова правилно е прието за недоказано пълно и главно възражението за
съпричиняване, изразяващо се в движение с несъобразена скорост и рязко завъртане на
колана.
От заключението на допуснатата СМЕ, депозирано на л.90 от делото, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на
ПТП ищецът е получил съчетана травма на глава, тяло и крайници: глава-разкъсно-контузна
рана по лявата челно-теменна област от 4,8 см.; гръден кош-кръвонасядане от 4/3см. по
кожата на гърдите в ляво и върху гръдната кост, корем-кръвонасядане от 3/2,5 см. по лява
поясна област; крайници-охлузвания от 2,5/1,5см. по долна трета на лява предмишница,
кръвонасядания от 8/4 см. по лявата и от 2/1 по дясната предмишница. Описаните и
диагностицирани увреди отговарят на механизма- директен удар в твърди повърхности,
които в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Непосредствено след произшествието в спешен кабинет в МБАЛ
Пазарджик раната на главата е обработена и залепена с тъканно лепило, няма данни за
хоспитализация. Възстановителни период за подобен род травми е около 20 дни. Няма
данни за хода на оздравителния процес. В този период е било необходимо пазене на
залепената рана от мокрене. При проведен личен преглед на пострадалото лице, с оглед
изготвяне на заключение, е видно, че възстановителният процес е приключил без данни за
остатъчни последици, с изключение на белег на главата. Получената разкъсно-контузна рана
на челото на пострадалото лице не би се повлияла от наличието на предпазен колан, с оглед
механизма на удара - кос страничен вляво и би могла да бъде получена независимо от
наличието на поставен колан или не. Счита, че пострадалият е бил с правилно поставен
колан, като отчита наличието на страничен удар, а не челен кос, поради което действието на
колана е неефективно.
Ето защо правилно е счетено за неоснователно релевираното възражение за
нарушение на чл.137а от ЗДВП за непоставен предпазен колан. Заключението на СМЕ сочи
на данни за поставен колан, с оглед наличието на т.нар.коланна травма, а от друга страна
раната в челната област би била получена и без поставен колан, с оглед механизма на удара
кос страничен от лява страна.
5
С оглед гореизложеното съдът споделя направения от първа инстанция извод, че
е недоказано пълно и главно възражението за съпричиняване, изразяващо се в
непоставяне на колан, както и в загуба на контрол, рязко завъртане на волана на л.а.,
довело до удара.
От разчитането на ЯМР от 18.10.2016г. и 24.11.2016г. е констатирано да липсват
мозъчни увреждания, няма патологични изменения, шийните дискове са с протрузии на нива
С 4-5-6 и изгладена лордоза, а лумбалните дискове на нива Л 4-5-Ес 1 са умерено раздути с
умерена компресия върху дуралния сак; Изложено е становище за дегенеративна генеза
на установената дискова патология, а не за травматична, поради което според вещото
лице увредите на шийния и лумбалния гръбнак не са травматични и не са в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие.
От заключението на допуснатата пред въззивна инстанция повторна СМЕ,
депозирано на л.41 от делото, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че са налице общо пет леки телесни повреди, както следва:
Лекостепенна открита черепно-мозъчна травма, протекла с краткотрайно зашеметяване,
непълен спомен за инцидента, умерено изразена общомозъчна симптоматика - главоболие,
гадене, световъртеж, без данни за огнищна неврологична симптоматика. Поради отказ на
пострадалия от предложеното му болнично лечение, не са извършени всички необходими
при една черепно-мозъчна травма изследвания и клинично проследяване. Извършеното МРТ
изследване на главен мозък 50 дни по-късно не установява травматични и патологични
мозъчни промени. При липса на категорични данни за наличие на пълна загуба на съзнание
(травматична кома), макар и за кратко време, тази травма реализира медико-биологичния
критерий „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота"; Контузия и
разкъсно-контузна рана с дължина 4,8 см. в окосмената част на челната област на главата, в
съседство с неокосмената област на челото. Множествени контузии и охлузвания на
гърдите, корема и крайниците. Тези травми са причинили на пострадалия болки и страдания
за срок до 10-15 дни; Контузия и навяхване на врата - на база анамнестични данни от
пострадалия, данни от неврологичен преглед от 13.10.2016 г. и МРТ от 18.10.2016 г. с
описание: Изправена физиологична шийна лордоза; Контузия на гръбначния стълб в
поясната област с радикулопатия.
Според вещото лице в резултат на получените травматични увреждания пострадалият
е претърпял интензивни болки за срок до 15-20 дни и умерени до два месеца. В началния
период е изпитвал и неудобства от хигиенно-битов характер. Към настоящия момент
оплакванията от болки и схващане във врата, изтръпване на лявата ръка и болки в тилната
област на главата не само не са отзвучали, но са станали постоянни и по-интензивни. При
МРТ изследването от 18.10.2016г. е установено: Изправена физиологична шийна лордоза
(несъмнен признак за страдание на този гръбначен сегмент) , снишени междупрешлените
дискове на нива С5- 6-7 с данни за загуба на водно съдържимо (дискова болест) и протрузия
(дисково изпъкване) на широка основа на нива С4-5, С5-6 и С6-7, без компресия на
неврални структури. При извършеното МРТ изследване на шиен отдел на гръбначен стълб
6
от 27.11.2020г. (2г. по късно) допълнително се установява масивна дискова херния на ниво
С6-С7 с предно-заден размер 5,2 мм. и белези на екстериоризация, която заема повече от
една трета от напречното сечение на гръбначния канал, стеснява входа на
междупрешленовия отвор, притиска гръбначния мозък и дислоцира коренчето там. Освен
това е нарушена обтекаемостта на преднато арахноидно пространство на нива С4 до С7. И
при двете изследвания са установени данни за шийна дискова болест и начални
дегенеративни изменения.
В заключение в.л.М. посочва, че може да се заключи, че шийната травма при
С.К. е настъпила и протича на фона на начални дегенеративни гръбначни промени, с
прогресивно усилващи се оплаквания, и утежнена с развитие на същинска дискова
херния на ниво С6-С7 с описаните по-горе параметри.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Г. в о.с.з. на
15.02.2021г., чийто показания съдът кредитира напълно като обективно дадени и вътрешно
непротиворечиви, както и св.Г. /деликвент/, разпитан по делегация /л.110/, чийто показания съдът
кредитира при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.Г. се установява, че Славян напуснал болницата около 2 часа
след прегледа, тъй като не искал да остане там. Когато го видял малко накуцвал, бил
стресиран, не се чувствал добре. Гърбът и вратът много го боляли, бил замаян, омърлушен.
Около 10-14 дни само лежал и не се движел. След това започнал да става и да се къпе, много
време не искал да шофира, изпитвал страх. След около месец и нещо започнал да ходи на
работа, но се оплаквал от болки във врата, затова го завел на ЯМР, където установили
проблем с прешлените на врата и с кръста. Разбрал, че има дискова херния на врата
вследствие на удара, което разбарл от доктор в Турция. Преди ПТП той не се е оплаквал от
такива болки, активно спортувал, ходил на тенис, на фитнес, заедно ритали. Сега вече нищо
не спортувал, в Турция му казали изрично да не вдига тежко и да не се натоварва, а само
стретчинг упражнения. При промяна във времето продължава да се оплаква от болки.
При съвкупен анализ на двете СМЕ и събраните гласни доказателствени средства
съдът намира, че следва да се кредитира заключението на д-р Хр. М., който е неврохирург и
е работил въз основа на приложените образни изследвания на л.105, които първото вещо
лице не е отчело, поради което е достигнало до неправилен извод, а именно – че
установената дискова патология има единствено дегенеративна генеза, а не травматична
такава т.е. настоящата инстанция приема за доказано, че увредите на шийния и лумбалния
гръбнак са травматични и са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
На 29.08.2016г. е депозирана покана, съгласно която ищецът е предявил пред
ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП /л.20/. видно от приложената на л.32
справка от ГФ застраховката е била сключена на 30.12.2015г., поради което приложим е
чл.226 КЗ /отм./ вр.пар.22 от ПЗР на КЗ.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 226 ал.1 КЗ “Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
7
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.”
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм,
2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и
4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП 5./ ответникът да
е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, доколкото водачът на т.а.Волво е отнел
предимство при извършване на маневра завой наляво на кръстовище.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване
на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
с болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на преживения
психически стрес от създалата се ситуация и причинените три леки телесни повреди.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан и движение
с несъобразена скорост, поради което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е
неприложима.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищецът има правото да получи обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на получените при процесното произшествие
само леки увреждания.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 28 години към
датата на ПТП през 2016г. - в работоспособна възраст, че е получил само леки телесни повреди, а
именно – лекостепенна открита черепно-мозъчна травма, протекла с краткотрайно зашеметяване,
контузия и разкъсно-контузна рана с дължина 4,8 см. в окосмената част на челната област на
8
главата, в съседство с неокосмената област на челото. Множествени контузии и охлузвания на
гърдите, корема и крайниците. Контузия и навяхване на врата - на база анамнестични данни от
пострадалия, данни от неврологичен преглед от 13.10.2016 г. и МРТ от 18.10.2016 г. с описание:
Изправена физиологична шийна лордоза; Контузия на гръбначния стълб в поясната област с
радикулопатия. Същият не е хоспитализиран, лекуван изцяло консервативно,
възстановителен период по правило за около един месец, както и обществено
икономическите условия към 2016г. Съдът съобразява факта, че не е напълно възстановен,
тъй като към настоящия момент оплакванията от болки и схващане във врата, изтръпване на
лявата ръка и болки в тилната област на главата не само не са отзвучали, но са станали
постоянни и по-интензивни. При МРТ изследването от 18.10.2016г. е установено: изправена
физиологична шийна лордоза, снишени междупрешлените дискове на нива С5- 6-7 с данни
за загуба на водно съдържимо (дискова болест) и протрузия (дисково изпъкване) на широка
основа на нива С4-5, С5-6 и С6-7, без компресия на неврални структури. При
извършеното МРТ изследване на шиен отдел на гръбначен стълб от 27.11.2020г. (2г. по
късно) допълнително се установява масивна дискова херния на ниво С6-С7. Освен това е
нарушена обтекаемостта на преднато арахноидно пространство на нива С4 до С7. И при
двете изследвания са установени данни за шийна дискова болест и начални дегенеративни
изменения.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от 6
000 лв. за 2016г. е неправилно определено и следва да бъде увеличено до 15 000 лв. За разликата над 6000 лв. до
15 000 лв. решението следва да бъде отменено, а искът – уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, върху обезщетението следва да се присъди
и законната лихва от датата на деликта -26.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата
и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента. Датата на сключване на застрахователн договор -30.12.2015г.
и съгласно §22 от ДР на КЗ се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс, за което няма
данни.
От ответникът е релевирано възражение за изтекла погасителна давност в отговора
на ИМ /л.40/. Приложима е нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД или претенцията за лихва се
погасява с тригодишна давност. Ето защо и с оглед депозиране на исковата молба на
05.08.2020г. непогасена по давност е претенцията след 05,08,2017г., поради което за периода
от 26.08.2016г. до 04.08.2020г. претенцията правилно е отхвърлена като погасена по
давност. В този смисъл при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в тази му част, а жалбата на застрахователя е
неоснователна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 27 000 лв., като жалбата на ищеца е частично
основателна, а тази на застрахователя е изцяло неоснователна. Затова в полза на ищеца се
дължат разноски за въззивна инстанция, а в полза на застрахователя по правило не са
дължими разноски.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма направени,
съгласно списък по чл.80 ГПК. На осн.чл.38 ал.2 ЗА с оглед материален интерес на делото,
9
определено по реда на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско
възнаграждение възлиза на 980 лева без ДДС.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата от 350 лв.
платени от бюджета на съда за депозит за в.л.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски на основание чл.83
ал.2 ГПК.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички дължащи се такси и разноски по делото в полза на
бюджета на съда. Дължимата д.т. от 600 лв., вместо посочените 240 лв., както и 200 лв.
платени за в.л. или общо 800 лв.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. М.Д. се дължи адв. хонорар съобразно уважената
част от иска в размер на 980 лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно
уважената исковата претенция.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част
от иска, които съгласно списък на л.136 възлизат на 450 лв., от които дължими са само 225
лв. и 100,00лв,- юрк.възнаграждение. / неоснователно е искането за присъждане на адв.
възнаграждение в размер на 1430,00лв., тъй като по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие, от който да е видно договорено адв. Възнаграждение, вкл. по
чл.38 от Задв., поради което и с оглед данни за участие на юрисконсулт за ответника
определя възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100,00лв.. /
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262553./19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 8116/2020г. по
описа на СГС, ГО, 14 състав, в отхвърлителната част за разликата над 6000 лв. до 15 000 лв.,
дължимата д.т. и разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, п.код 1700 ул.
“Симеоновско шосе” 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. С. К. ЕГН **********, гр.***,
бул. “***” № 57, офис 215, чрез адв. М.Д., разликата над 6000 лв./шест хиляди лева/ до
15 000 лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени по повод възникнало на 26.08.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.08.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
10
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, п.код 1700 ул.
“Симеоновско шосе” 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 800 лв./осемстотин
лева/ за първа инстанция и 350 лв. за въззивна инстанция на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, п.код 1700 ул.
“Симеоновско шосе” 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. М.Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство в размер на
по 980 лв. /деветстотин и осемдесет лева/ за всяка инстанция, без вкл.ДДС.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН: **********, съд. адрес: гр.***, бул.“***“ №57, офис 215 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Черни връх” № 51Д на осн.чл.78, ал.З от ГПК сума в размер на 325 лв. /триста двадесет и
пет лева/ направени по делото разноски пред първа инстанция, съразмерно на отхвърления
интерес.
В осъдителната част до 3000 лв. решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11