Решение по дело №801/2019 на Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

гр. Лом, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав, в открито заседа­ние на 2 февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Любомира Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр. дело №801 по описа за 2019 година, за да се про­изнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът, ***, поддържа в исковата си молба, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни­те и канализационните системи и Общите условия на *** за предоставяне на В и К услуги. Съгласно тези условия, твърди, че дружеството е изпълнило задължението си за доставка на услугите до жилището на ответника, но последният, от своя страна, не е изпълнил за­дължението си да я заплати по издадените данъчни фактури. Поради липса на плащане е подал, на основание чл. 410 от ГПК, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което съдът е постановил такава. Срещу тази Заповед, длъжникът, ответник по делото, е подал в законоуста­новения срок възражение, което ищецът счита за неоснователно.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 355,77 лева главница по издадените фактури, сумата от 44,80 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за изда­ване на заповед за изпълнение - 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното и исковото производство, съ­гласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, призован по реда на чл. 47 от ГПК, съдът му е назначил особен представител - адв. П. П., който в срока по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения иск. Счита го за неоснователен, мотивирайки се за това.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и за­ключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на страните, и съобразно правилото на чл. 235 от ГПК, приема следното:

Между страните е безспорно и от приложеното ч. гр. д. №2494/2018 г. на Районен съд - Лом се установява, че ищецът, ****, на 12.12.2018 г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълне­ние по чл. 410 от ГПК с длъжник - ответникът по настоящото дело. В изда­дената на 14.12.2018 г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 355,77 лева главница по издадените фактури, сумата от 44,80 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 25 лева. Съобщение с приложената заповед за изпълнение и указания не е връчена на длъжника.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, т. е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че за адрес: **** е открита партида във **** №**** на името на ответника.

От приложената извадка от партидна книга, в която се отразяват изразходените кубици при инкасиране на абоната, е видно, че отчитането на измервателния уред е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има подпис, за претендирания период.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свид. Е. В. се установи, че измервателният уред е изправен. Поддържа, че е извършвала проверки, за да установи точно показанията на водомера, като твърди, че показанията, които са регистрирани в карнета, отговарят на кубиците, които абонатът реално е изразходил.

От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени /осчетоводени/ като задължение на ответника фактури, подробно описани по номерà и дата, на обща стойност 355,77 лева за периода от м. 11.2015 г. до м. 11.2018 г. В счетоводството на ищеца не е отразено плащане за консумираната вода от ответника по посочените фактури, като вещото лице пояснява, че ответникът е абонат на ищеца, партидата се води на негово име и е с абонатен №****. Общият размер на лихвата за забавено плащане е 44,80 лева. Вещото лице пояснява, че количеството изразходвана вода, отразено в карнет книгите, съвпада с посоченото във фактурите и, съобразно действащите цени по периоди, стойностите са отразени правилно. Съдът възприема заключението на вещото лице, неоспорено и от страните, като дадено обективно и безпристрастно.

Както от приложените писмени доказателства - извлечение от партидна книга на абоната, извлечение от сметка 411 „Клиенти”, от показанията на разпитания свидетел - инкасатор, която заявява, че когато няма водомер, според изискванията на чл. 39, т. 6 от Наредба №4/04 г. се записват служебно по 5 куб. м. вода., и с оглед изложеното, съдът намира, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на клаузите от Общите условия на ищцовото дружество, при определяне на задължението на ответника за процесния период, тъй като водомер е липсвал в някои моменти, но от друга страна пък е имало е реална консумация на вода, която не е отчитана, поради бездействие на потребителя. Същият дължи заплащането ѝ, като начислените количества са в негов интерес.

Искът е доказан по основание.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията на ищеца за основателна и доказана до размера на претендираната сума, както и разноските в исковото производство, включващи довнесена държавна такса и разноски за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.Г. ЕГН **********, че вземането на ***, ЕИК *****, с адрес на управление: ****, представлявано от управителя В.Д.И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. дело №2494 по описа на съда за 2018 година на дата 14.12.2018 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът Е.Г. следва да ЗАПЛАТИ на кредитора ***, ЕИК *****, сумата от 355,77 лева главница и сумата от 44,80 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

              ОСЪЖДА Е.М.Г. да заплати на *** сумата от 25,00 лв. – разноски за заповедното производство.

              ОСЪЖДА Е.М.Г. да заплати на *** сумата от 425,00 лв. – разноски по исковото производство.

              СЛЕД влизане на решението в сила, ч. гр. дело №2494/2018г. на ЛРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :