Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
288/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия,
с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 8 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал.
1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на
настаняването на непълнолетната Н.Й.Ю., ЕГН **********, в семейството на Н.Е.А.,
ЕГН ********** и настаняване на детето в професионалното приемно семейство на А.Х.
К., ЕГН ********** и А.К.К., ЕГН **********, за определен срок, а именно – за
срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-Д-021/02.03.2020 г. на
директора на ДСП – Провадия е прекратено настаняването на детето в семейството
на Н.Е.А. /мярка за закрила, постановена с решение № 85/11.04.2018 г. по г. д.
№ 335/2018 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 22.05.2018 г./ поради
обстоятелството, че бабата на детето по майчина линия – С.А. е починала на
17.02.2020 г., а нейният съпруг - Н.А. не може да се справи с грижите по
отглеждане и възпитание на детето. Твърди се, че по удостоверение за раждане
детето е с двама родители – С.К.М., ЕГН ********** и Й.М.Ю., ЕГН **********. Н.
е първо и единствено дете, родено от съжителството на неговите родители. След
раздялата им за детето се е грижила неговата майка, но по – късно тя заживява
на съпружески начала с друг мъж и от това съжителство има родени три деца.
Около 11 години за детето са се грижили неговата баба по майчина линия и
нейният съпруг, в семейството на които детето е настанено с решение №
22/23.01.2015 г. на РС - Провадия за срок от три години и с решение №
85/11.04.2018 г. по г. д. № 335/2018 г. на РС – Провадия също за срок от три
години. След смъртта на съпругата си Н.А. е съобщил на ОЗД при ДСП – Провадия,
че не може да се справи сам с грижите по отглеждането и възпитанието на детето
и е изразил писмено желание по отношение на детето да бъде предприета по –
благоприятна мярка за закрила. Родителите трайно не полагат грижи за детето. То
е търсило подкрепата на майка си, но същата е под влиянието на своя съжител,
който не желае Н. в семейството си. Бащата не е инициирал срещи с детето и то
не е контактувало с него. Липсват роднини и близки, които да имат възможност да
се справят с грижите за детето. Това е наложило настаняването му в посоченото
по – горе професионално приемно семейство. Мярката е предприета в интерес на
детето с цел отглеждане в по – подходяща среда, най - близка до семейната,
която ще благоприятства неговото физическо, психическо и емоционално развитие.
При посещения в дома на приемните родители социалните работници са установили,
че детето се чувства сигурно и спокойно. Приемните родители задоволяват
неговите основни жизнени потребности, както и нуждите ѝ от емоционална
привързаност и внимание. В жилището им има необходимите хигиенно – битови
условия и е осигурено достатъчно пространство за детето. Същото посещава СУ
„Васил Левски” в гр. *****. Общото здравословно състояние на детето е добро. Моли
съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание
Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник
Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният
от съда процесуален представител на детето адвокат Г.Г. пледира за уважаване на
разглежданата молба.
При
условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушана непълнолетната Н.Й.Ю.
в присъствието на социален работник Ж., която твърди, че се чувства чудесно в
семейството на приемните родители, които се отнасят добре с нея. Заявява
желание да остане при това семейство.
Изслушан е приемният родител А. К., която изразява желание да се
грижи за детето.
Изслушан е приемният родител А.К., който заявява съгласие детето да живее в неговото
семейство.
Изслушан е бащата Й.Ю., който заявява, че не поддържа контакти с дъщеря си,
откакто се е разделил с майката на детето през 2015 г. Посочва, че Н. не знае,
че той е неин баща. На поставен въпрос от съда заявява, че трябва да си помисли
дали иска да поддържа контакти с детето.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-021/02.03.2020
г. на ДСП гр. Провадия; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0306/03.10.2005 г. на Община Провадия; решение № 85/11.04.2018 г. по
г. д. № 335/2018 г. на РС - Провадия; препис- извлечение от акт за смърт №
0178/17.02.2020 г. на С.А.; заявление от Н.А.; заповед № 03-РДПС-0025 от
30.07.2019 г. на РДСП - Варна и заповед № 03-РДПС-0005 от 13.03.2020 г. на РДСП
- Варна, се установява, че непълнолетната Н.Й.Ю. е родена на *** г. от майка – С.К.М. и баща – Й.М.Ю..
Н. е била настанена по съдебен ред в семейството своята баба по майчина линия –
С.А. и нейния съпруг Н.А. с решение № 85/11.04.2018 г. по г. д. № 335/2018 г. на РС -
Провадия, влязло в сила на 22.05.2018
г., за срок от три години. На 17.02.2020 г. С.А. е починала, след което нейният
съпруг – Н.А. е подал заявление до ДСП – Провадия за предприемане на по –
благоприятна мярка за закрила на детето, тъй като съпругата му е починала и той
не може да се справи сам с грижите по неговото отглеждане и възпитание. С оглед
на това и предвид обстоятелствата, че родителите трайно не
полагат грижи за детето и няма роднини и близки, които да могат да се справят с
грижите по отглеждането и възпитанието на детето, след извършено проучване социалните работници са
взели решение да бъде прекратено настаняването му в семейството на Н.А. и да
бъде настанено в професионалното приемно семейство на А.М. и А.К. по административен ред. Последните са вписани в регистъра на утвърдените
приемни семейства като професионални приемни родители от 2019 г., а със заповед
от 13.03.2020 г. на РДСП – Варна е допусната промяна на профила им, като
приемното семейство може да предоставя социална услуга „приемна грижа” за едно
или две деца на възраст от 3 г. до 15 г., без значение на пола и произхода, за
краткосрочна и дългосрочна грижа, както и за спешно настаняване и заместваща
приемна грижа.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 8 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл.
25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила
на детето.
От събраните по делото
доказателства се установява, че родителите на детето трайно не полагат грижи за
него. Това е наложило по отношение на детето Н. да бъде предприета мярка за
закрила и същото е било настанено в семейството на неговата баба по майчина
линия и нейния съпруг. Преди изтичане на съдебно определения срок бабата е
починала, а съпругът ѝ е заявил, че не може да се справи сам с грижите по
отглеждане и възпитанието на детето. Така установените обстоятелства обосновават
извода за наличието на основания за прекратяването на извършеното настаняване
по реда на чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, обективирани в заповед № ЗД/Д-В-Д-021/02.03.2020
г., както и тези на социалните работници в социален доклад от 28.02.2020 г.,
обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е
необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от
установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от родителите,
съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл.
28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай
детето няма близки и роднини, които да имат желание и възможност да се грижат
за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че
предлаганата от ДСП – Провадия мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал.
1, т. 4 от ЗЗДт, а именно: настаняване в професионално приемно семейство, е в
интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително
произнасяне по искането.
Ето защо
молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Н.Й.Ю., ЕГН **********, в семейството на Н.Е.А., ЕГН **********,
на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 8 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето Н.Й.Ю., ЕГН **********, в професионалното
приемно семейство на А.Х. К., ЕГН ********** и А.К.К., ЕГН **********, за срок
от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, на основание
чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: