Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3132
21.11.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 179 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от *******, действащо
чрез пълномощника си юрисконсулт *******, срещу Г.А.М. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, с която
се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4001/31.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7783/2018
г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 343. 80 лева, представляваща
главница за неизплатени суми по фактури издадени в периода от 25.07.2016 г. до
27.08.2018 г. за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода
за водоснабден имот, находящ се в *******, абонатен № *****, в отчетния период
03.06.2016 г. – 09.08.2018 г., 33. 82 лева - лихва за забава за периода
26.08.2016 г. – 25.10.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2018 г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
титуляр по партида за обект, находящи се в *******, с абонатен номер *****,
като се сочи че задълженията са за горния период от 03.06.2016 г. до 09.08.2018
г. и не е заплатено.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адвокат А.. Изразява се становище за неоснователност на исковете, като
същите се оспорват изцяло по основание и размер и се излагат подробни доводи в
тази връзка. Твърди се, че между страните липсва облигационна връзка в
процесния период, като ответникът не бил потребител на ВиК услуги досежно
същия. Оспорва се качеството му на собственик и съответно потребител на
ищцовото дружество за процесния водоснабден обект. Оспорват се книжата,
установаващи стойността на услугите, като се сочи, че са едностранно изготвени
от ищеца и като такива не обвързвали ответника.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 7783/2018
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът – ответник не е открит по постоянен и настоящия си
адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът
е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск
за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес
на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени
и фактурите, остойностяващи същата. Общо за целия отчетен период от 03.06.2016
г. – 09.08.2018 г. са начислени 124 куб.м. вода /средно по 4. 76 кум. на
месец/, като стойността им възлиза на 343. 80 лв.
По делото като свидетел е разпитана Ж.У.,
изпълняваща длъжността отчетник измервателни уреди към ищцовото дружество, като
обслужва района, където попада процесният водоснабден имот. Същата е
категорична, че справката за изразходените количества вода е въз основа на
отчет с мобилно устройство, като въз основа на реално видените от нея показания
на водомера, е нанесла съответните данни за изразходените количества вода.
Понякога, когато не й е бил осигуряван достъп, съответните данни са й били
изпращани по вайбър, чрез снимка на водомера, но след това реално ги е засичала
при последващия отчет. Друг път е начислявала служебно данни въз основа на
отчета през предходния месец, който след това е изравнявала при последващия
реален отчет.
Така и от заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като
обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания, се
установява, че в процесния обект има четири водомера, в банята – един за топла
вода и един за студена вода и в кухнята също един за топла и един за студена
вода. Вещото лице сочи, че изразходените количества вода за процесния период са
124 куб.м., като стойността им действително възлиза в размер на търсената
главница.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите
следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът е
собственик на процесния водоснабден имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответникът, като в случая няма и спор в тази насока.
Видно от данните по делото се налага извода, че именно ответникът е собственик
на обекта, при все че по партидата на негово име в Агенцията по вписванията има
вписани възбрани за него. Отделно от това се установява от изисканите данни от
Община Бургас, че имотът в периода от 28.05.1998 г. до 29.01.2019 г. е бил
собственост на ответника и съпругата му т.е. тяхната собственост в режим на
съпружеска имуществена общност, която е особена бездялова собственост, при
което няма пречка партидата да бъде на името на един от съпрузите, още повече,
че те отговарят и солидарно за задълженията си /аргумент чл. 32 от СК/. Кой
действително е живял в имота, на какво основание и т.н. е без значение за
настоящото дело. Това би могло да има значение в отношенията между собственика
респективно собствениците и трето лице/лица, но е ирелевантно за настоящия
спор.
По отношение на количеството изразходена
вода и предвид оспорванията на ответника, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на
три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, което очевидно в случая
е спазено, предвид показанията на свидетелката У. и заключението на вещото лице.
При тези данни съдът намира, че по делото се установява, че в периода на
претенцията е била изразходвана вода за процесния обект, като са извършвани
реални отчети и количеството изразходена вода е засечена от инкасатора със
съответното мобилно устройство. Търсената сума по фактурите съответства на
изразходеното количество вода, при което съдът намира, че исковете като
основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не са представени
доказателства за плащането на търсената главница, при което съответно дължими
са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК
оператора/, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението.
При този изход на делото и по
разноските, съдът намира следното:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни
в настоящото производство.
Основателна
се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по
настоящото дело разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 535 лв., включваща заплатена държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за особен представител в размер на 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото,
10 лв. за издадените съдебни удостоверения и 200 лв. за изпълнената по делото
експертиза.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 610 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Г.А.М. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от *******, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 4001/31.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7783/2018 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: 343. 80 лева,
представляваща главница за неизплатени
суми по фактури издадени в периода от 25.07.2016 г. до 27.08.2018 г. за
използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден
имот, находящ се в *******, абонатен № *****, в отчетния период 03.06.2016 г. –
09.08.2018 г., 33. 82 лева - лихва за
забава за периода 26.08.2016 г. – 25.10.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018 г. до
изплащане на вземането.
Осъжда Г.А.М. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от *******, сумата от 610 лв. /шестстотин и десет
лева/ за направените разноски, от
които 75 лева за производството по
ч.гр.д. № 7783/2018 г. и 535 лева за гр.д. № 179/2019 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.