Решение по дело №1629/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ж.В.С. ***, чрез пълномощник адв.Г.С., БАК, против мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България да се произнесе по подадено пред него заявление за достъп до обществена информация вх. № PRB202320399583I/15.08.2023г.

Жалбоподателката С. оспорва мълчаливия отказ като незаконосъобразен, формиран при липса на предпоставките по чл.29-чл.33 от ЗДОИ, като посочва, че тя има качеството на заинтересовано лице и задълженият субект е бил длъжен изрично да се произнесе по подаденото заявление или изрично и мотивирано да откаже издаването на административен акт. Иска се отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на административния орган за произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – заместник на главния прокурор при ВКП не се явява и не се представлява. Извънсъдебно, чрез пълномощник, е представил писмено становище вх. № 9926/06.10.2023г., видно от което счита жалбата за недопустима, тъй като не е бил формиран мълчалив отказ, а по заявлението е процедирано с изрично произнасяне, за което жалбоподателката е била уведомена с писмо изх. № 2074/30.08.2023г. Претендира разноски.

С молба вх. № 11094/02.11.2023г. пълномощникът на жалбоподателката посочва, че изпратеното писмо от 30.08.2023г. е след законовия срок за произнасяне и с него не се предоставя исканата информация, поради което поддържа становището за наличие на мълчалив отказ, алтернативно – против изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 2074/30.08.2023г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателката е сезирала главния прокурор със заявление вх.№ PRB202320399583I/15.08.2023г., подадено чрез официалния електронен адрес на Прокуратурата на РБългария, с искане за достъп до обществена информация с предмет – общо изплатените от страна на прокуратурата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихвите и разноските по делата, изплатени на физически лица, в резултат на незаконно повдигнати обвинения, отпаднали по законния ред, за периода 01.01.2018г.-31.07.2023г. Посочила е предпочитаната форма за изпращане на информацията – на електронен адрес, конкретно посочен.

Няма данни заявлението да е било разгледано в 14-дневния срок по чл.28, ал.1 от ЗОДОИ.

На 30.08.2023г. е изготвено писмо изх. № 2074/2023г.-ГП, подписано от заместник на главния прокурор при ВКП, упълномощен със Заповед № РД-04-189/20.06.2023г. на и.ф. главния прокурор, видно от което жалбоподателката е уведомена, че по повод подаденото заявление за достъп до обществена информация, в прокуратурата е налична информация за общия размер на сумите, изплатени като обезщетения по дела, водени по реда на ЗОДОВ, като информацията, която се съхранява в дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“ се създава и обработва единствено за целите на плащанията, поради което не се извежда и обработва статистическа информация по заявените в искането показатели. Посочено е, че официалната статистическа отчетност на прокуратурата, водена съобразно вътрешноведомствено указание, информацията се събира относно размера на присъдените обезщетения по ЗОДОВ срещу прокуратурата по влезлите в сила съдебни решения, но без да се прави разграничение относно правното основание. Посочено е също, че обобщената информация за размера на присъдените обезщетения по влезлите в сила съдебни решения срещу Прокуратурата на РБългария на основанията по чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ се съдържа в годишните доклади на главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и на разследващите органи в изпълнение на чл.138а от ЗСВ, които доклади се публикуват ежегодно на официалната интернет страница на Прокуратурата на РБългария и са общодостъпни. Писмото завършва с отбелязване, че по подаденото от жалбоподателката искане Законът за достъп до обществена информация се явява неприложим, тъй като исканата информация по посочените в заявлението показатели не е налична и не се съхранява в прокуратурата.

Посоченото писмо следва да се разглежда като изрично произнасяне по подаденото заявление, независимо че е изготвено след законовия 14-дневен срок, като в тази хипотеза съдът разглежда именно изричния акт по арг. от нормата на чл.58, ал.3 от АПК, така и нормата на чл.172, ал.3 от с.к.

Посоченото в подаденото заявление „незаконно повдигнати обвинения, отпаднали по законния ред“ сезираният орган е квалифицирал като изплатени обезщетения присъдени на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ограничавайки исканата информация само до тази хипотеза на присъдени обезщетения органът е посочил, че такава информация не се създава и не се поддържа, тъй като се води само статистическа обобщена информация за изплатените обезщетения без разграничение на отделните правни основания по ЗОДОВ, въз основа на които са присъдени обезщетенията. След като по така формулираното искане, касаещо информация за изплатени обезщетения, присъдени на конкретно правно основание, която информация не е налична по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, поради създаването само на обобщени данни, то следва да се приеме, че отказът за предоставянето й е законосъобразен, тъй като искането по същество изисква нарочно създаване на нова информация, в който случай органът не дължи предоставянето й, поради това че такава не е създадена, респ. не съществува в този вид, съответно - не е налична. За запознаване със създадената обобщена информация за изплатени обезщетения на всички правни основания по ЗОДОВ е препратил към интернет страницата на прокуратурата, където са публикувани годишните доклади, вкл. за исканите години, съдържащи обобщената информация за изплатените обезщетения, присъдени на основание ЗОДОВ.

Съобразно изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в минимален размер от 100лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.В.С. *** против отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 2074/2023г.-ГП на заместник на главния прокурор при ВКП.

ОСЪЖДА Ж.В.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Прокуратурата на РБългария сумата от 100лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: