РЕШЕНИЕ
№………/04.01.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично заседание състояло се на шести октомври две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Милена Кюркчиева,
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Маджев т.д. № 2165/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба с вх. № 177/15.01.2016 г. на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** срещу „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ул. „*******.
Предявени за разглеждане
при условията на кумулативно обективно съединяване са следните осъдителни
искове :
1) иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Х.С.“
ЕООД срещу „К.Б.“ ЕООД за заплащане на сумата в размер от 68 274,19 лв. –
представляваща непогасена част от уговорено възнаграждение за извършена дейност
по производство и доставка на бетонова смес, съгласно договор за доставка на
бетон от 12.08.2015 г. и издадена въз основа на него фактура №
**********/15.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2016 г.
/датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главния дълг;
2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Х.С.“
ЕООД срещу „К.Б.“ ЕООД за заплащане на сумата в размер от 1 140,18 лв. –
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху незаплатената част от
възнаграждението за извършено производство и доставка на бетонова смес /68
274,19 лв./ по договор от 12.08.2015 г., което обезщетение е дължимо за периода
от 17.11.2015 г. до 15.01.2016 г.;
3) насрещен иск по чл. 265, ал. 1, предл. II ЗЗД, предявен от „К.Б.“ ЕООД срещу „Х.С.“ ЕООД за заплащане на сумата в
размер от 21 668,38 лв., представляващо част от извършени разходи /разликата
между сумата от 68 274,13 лв., съставляваща сума, с която ищецът поддържа да е
осъществил компенсация с насрещно вземане на ответника за възнаграждение по
договора за производство и доставка на бетон и сумата от 89 942,51 лв.,
съставляваща общата вложена от ищеца сума за отстраняване последиците по
настилката в обекта, които са настъпили от положения некачествен бетон
произведен от изпълнителя и вложен в 2/3 от площта на обекта/ от възложителя по отстраняване на недостатъци възникнали по
бетонираната в обекта площ при изпълнението на задължението от изпълнителя
свързано с производството и доставката на бетон във връзка с договора от
12.08.2015 г.
В исковата молба се
твърди, че на 12.08.2015 г. между страните бил сключен договор, по силата на
който изпълнителят-ищец се задължил да произведе и достави бетон по рецепта
подадена му от възложителя-ответник. На свои ред възложителя се е задължил да
заплати на изпълнителя по договора за извършените от последния дейности по
производството на поръчаната бетонова смес и нейното доставяне на упоменатия в
договора строителен обект съответна парична сума-възнаграждение за извършена
работа. Съгласно чл. 17, т. 4 от договора възложителят се задължил да заплати
аванс в размер на 20 % от стойността на договора или 42 000 лв. с ДДС. Ищецът
твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора в периода от 23.08.2015
г. до 08.09.2015 г. е доставил 795 куб.м. бетон клас В30 на обща стойност 88
274 лв. с ДДС, за което е издал фактура № ********** от 15.09.2015 г. Поддържа,
че посочената фактура била приета от ответното дружество на 16.11.2015 г. без
да бъде направено оспорване на калкулираната в нея стойност. Ищецът посочва, че
всички доставки на заявения и произведен от него бетон са били съпроводени с
експедиционни бележки, установяващи факта на приемането на стоката, количеството
и класа на бетона. Ищецът посочва, че на основание чл. 103 ЗЗД с изявление, материализирано в писмо изх.
№ 430 от 12.11.2015 г., получено от ответната страна на 16.11.2015 г., е
извършило прихващане на свое задължение към ответното дружество в размер на 20
000 лв. с вземането си такава част от вземането си по процесния договор, в
резултат на което паричното задължение на ответника по договора от 12.08.2015
г. било погасено чрез компенсация до сумата посочената сума от 20 000 лв., а възложителя
останал да дължи възнаграждение в размер на сумата от още 68 274,19 лв. Излага
се, че за допуснатата забава в плащането дружеството-ответник дължи на ищеца и
обезщетение в размер на законовата лихва за периода от 17.11.2015 г., денят
следващ получаването на фактурата, до 15.01.2016 г. – датата на предявяване на
исковата претенция, в размер на 1 140,18 лв. Прави искане за присъждане на
съдебни разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който излага становище за неоснователност
на предявените искове. Признава, обстоятелството, че ищцовото дружество му е
доставило процесното количество бетон на стойност 88 274 лв., но възразява
срещу твърденията на ищеца, че е приел извършването на работата. Посочва, че
след доставката и полагането на бетона на предвиденото за това място в
строителния обект в гр. С. са възникнали проблеми със състоянието на
положената, мастаросана и уплътнена повърхност на дисперсно-армирания бетон,
изразяващи се в повсеместно неконтролирано газоотделяне във вид на мехурчета с
диаметър 2-50 мм. Ответникът посочва, че за отстраняване на проблемите в
дефектните участъци е направил разходи в размер на 134 913,77 лв., от които 2/3
или 89 942, 51лв., счита да са направени
за отстраняване на недостатъците в работата на ищцовото дружество, като
останалите се дължат на неточно изпълнение на друг доставчик на бетон за
обекта. Посочва, че въз основа на това си вземане за сумата от 89 942,51 лв. е
извършил материално прихващане срещу насрещното си задължение към ищеца по
процесния договор за доставка на бетон от 88 274,13 лв., материализирано в
нотариална покана, получена на 19.11.2015 г. Уточнява, че макар и в
нотариалната покана размерът на задължението му да е посочен като 88 274 лв.,
към датата на получаване на последната от ищеца, с оглед на извършено от
последния и посочено исковата молба предходно прихващане с вземане от 20 000
лв., действително задължението му по процесния договор е възлизало на 68 274
лв. Поради изложеното ответникът счита исковата претенция за изцяло погасена,
като до този облигационен резултат се е стигнало чрез надлежно осъществилата се
компенсация на две парични вземания до размера на по-малкото от тях. Прави
искане за присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 372, ал.
1 от ГПК от „Х.С.“ ЕООД е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
уточнява първоначалната и оспорва възраженията на ответника, съдържащи се в
отговора на исковата молба. Уточнява, че бетонът е произведен по рецепта и
изисквания, предоставени от ответното дружество и одобрени от негов
представител – М.Ш.. Ищецът посочва, че след като в периода 23.08.2015 г. –
07.09.2015 г. бетонът е доставен, същият е бил вложен в обекта след което е бил
третиран с химикали от ответното дружество. За тези обстоятелства ищецът сочи,
че е издадено удостоверение от С.В., началник на строителен обект
„Производствена сграда със склад на фирма „П.“ ЕАД“***. На следващо място
възразява срещу валидността на извършеното от ответника прихващане, поради
отсъствие на елемент от фактическия състав на компенсационното право, а именно
ликвидност на вземането за разходи, извършени от ответника по отстраняването на
недостатъци в работата на ищцовото дружество. Във връзка с твърденията си за
точно изпълнение по договора за доставка на бетон, оспорва възникването на
претендираното от ответника вземане за заплащане на направените от „К.Б.“ ЕООД
разходи необходими за поправката.
В срока по чл. 373, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с които ответникът
поддържа първоначалния си отговор и излага възраженията си срещу допълнителната
искова молба. Поддържа твърденията си, че не е приел извършената от
ищеца-изпълнител работа именно поради некачествено изпълнение, като не е
приемал и осчетоводявал издадената от ищеца фактура № **********/15.09.2015 г.
Отрича, че лицето С.В., за което ищецът твърди, че е издал удостоверение за
съответствие на доставения бетон кореспондира с изискванията по договора.
В срока по чл. 211 ГПК
от ответната страна – „К.Б.“ ЕООД срещу „Х.С.“ ЕООД е предявен насрещен иск с
правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД в размер на 21 668,38 лв.,
представляваща непогасения при
прихващането остатък от вземането за разходите по отстраняване на недостатъците
на неточно изпълнената работа по процесния договор. Във връзка с това си
парично притезание ищеца по насрещния иск пояснява, че общия размер на
вложените от него средства за преодоляване на последиците от некачественото
изпълнение от „Х.С.“ ЕООД във връзка с произведения и доставен на обекта бетон
възлизат на сумата от 89 942,51 лв., доколкото площта на която е бил положен
процесния бетон е обхващала 2/3 от общата площ на обекта. „К.Б.“ ЕООД
претендира да и се присъдят и сторените от нея разноски, които са направени във
връзка с образувано обезпечително производство пред ОС-Габрово и възлизат в
размер на сумата от 3000 лв.
От „Х.С.“ ЕООД в срока по чл. 367 ГПК се депозира отговор на
предявения насрещен иск. С него се посочва, че доколкото дружеството е
изпълнило точно задълженията си по процесния договор за производство на бетон,
то разходите, които ищецът по насрещният иск е направил не се дължат на
недостатъци, изразяващи се в несъответствие на доставения и вложен в обекта
бетон с предписанията на възложителя. Счита, изпитванията на бетона, дадените
от инж. И. Р. и инж. В. Н. становища не са в състояние да определят, дали
доставеният бетон е отговарял на изискванията по сключения между страните
договор, тъй като са извършени след последващата му обработка от ответника и
ищец по насрещния иск. Поради изложеното, счита предявеният на основание чл.
265, ал. 1, предл. 2-ро иск за изцяло неоснователен.
От „К.Б.“ ЕООД в ролята
му на ищец по предявения насрещен иск е упражнено право на допълнителна искова
молба, в която отново очертава спорното материално право по претенцията си
заявена чрез осъщественото последващо обективно съединяване на искове в размер
на сумата от 21 668,38 лв. От страната се излагат твърдения, че предпоставка за
възникване на нежеланата реакция при полагането на произведения от „Х.С.“ ЕООД
не е дадената от него рецепта за съставките, които да се вложат при
изработването на бетона, а това, че в пясъка, които ищца е използвал и е вложил
в бетоновата смес е имало наличие на органични вещества, които са способствали
до т.нар. „кипване на бетона“, което пък е наложило влагането на разходите за
овладяване на щетите от проявилия се недостатък, а оттам е възникнало и
вземането за тяхното репариране.
От „Х.С.“ ЕООД е
упражнено право на допълнителен отговор по предявения насрещен иск, с които се
поддържа, че насрещната искова претенция е неоснователна и недоказана, като се
иска тя да бъде отхвърлена изцяло. По възражението, че състоянието на вложения
пясък в забъркания бетон е произвело негативния ефект в неговите свойства, от
ответника се отбелязва, че доставчика на пясък е изрично посочен от възложителя
на работата, а в предоставената отново от възложителя рецепта за бетона, които
е поръчано да бъде произведен отсъства отбелязване, какво трябва да бъде
състоянието на бетона след забъркване на смесите. Предвид това, че се касае до
възлагане да се произведе т.нар. „предписан бетон“, то отговорността на ответника
за последиците от неговото състояние няма как да бъде понесена от изпълнителя
на работата, защото неговия ангажимент се изчерпва до това да приложи
методиката дадена с рецептата от възложителя, като произведе бетона в този му
вид и го достави на обекта, където следва да се положи. При тези аргументи се
иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2015 г. между
„К.Б.“ ЕООД, като възложител, и „Х.С.“ ЕООД, като изпълнител, е сключен
договор, с който на изпълнителя е възложено да произведе и достави до обект
„Паралел“ в гр. С. бетон марка В 30 клас на якост по рецепта на доц. д-р. В. Н..
В чл. 17, т.1 от договора е предвидено, че възложителят се задължава да заплати
на стойността на извършените доставки съгласно оферта, неразделна част от
договора, като сума в размер на 42 000 лв. с ДДС, възлизаща приблизително на
20 % от стойността на общите доставки, следва да бъде платена авансово.
Между страните по
делото не е спорно, че в периода от 23.08.2015 г. до 08.09.2015 г. ищецът е
доставил на ответното дружество на указаното от него място, а именно в гр. С.,
Обект – Паралел, 795 куб.м. бетон клас В30 на обща стойност 88 274 лв. с ДДС,
за което е издадена фактура № ********** от 15.09.2015 г.
По делото е представено
писмо на „Х.С.“ ЕООД изх. № 430/12.11.2015 г., с което ищецът е отправил до „К.Б.“
ЕООД изявление за прихващане на свое задължение към ответника в размер на 20
000 лв. със съответната част от вземането си за възнаграждение по договора от
12.08.2015 г., за което е издадена фактура № ********** от 15.09.2015 г. за
сумата от 88 274 лв. С отговора на исковата молба ответното дружество признава,
че е получило компенсационното изявление на ищеца, както и погасителния му
ефект по отношение на насрещните вземания.
Представена е
нотариална покана от 12.11.2015 г. на нотариус П. Димитров, рег. № 543 в
Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие в гр. С., видно от която
„К.Б.“ ЕООД е отправила до „Х.С.“ ЕООД изявление за прихващане на остатъка от
задължението си за възнаграждение към ищеца в размер на сумата от 88 274 лв. с
насрещно свое вземане за обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на
същия договор в общ размер на 89 942,51 лв. С отговора на исковата молба е
направено уточнение, че доколкото ответното дружество признава по-рано
извършеното от страна на ищеца прихващане с вземането му за възнаграждение по
процесния договор изявлението за прихващане, материализирано в нотариалната
покана от 12.11.2015 г. се отнася единствено до остатъка от задължението за
възнаграждение, възлизащ на 68 274 лв.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка от
страните по спора свидетели.
При разпита си
свидетеля А. заявява, че работи в „Х.С.“ ЕООД от 2006 г., като първоначално е
бил оператор на бетоновия възел, а през последните две години заема длъжността
ръководител производствени технологии. Заявява, че задълженията му във връзка с
договора за доставка на бетон, сключен с „К.Б.“ ЕООД през 2015 г. се изразявали
в това да бъдат спазени посочените в предоставената им от страна на възложителя
рецепта количества на материалите, както и материалите да се добиват от
посочените в рецептата места. Предписаният за направата на бетоновата смес
цимент бил на „Т.З.П.“ АД, пясъкът от гр. Свищов, фракцията от кариера с.
Идилиево, а химическите добавки били на руска фирма „А.“. Посочва, че е
посещавал обекта, на който следвало да бъде доставен бетона, като същият
представлявал хале с площ от 6 дка на фирма за производство на дунапрен.
Обектът бил разделен на 6 полета във формата на квадрат, всяко от които с площ
1 дка. Четири от тези полета били налети с изготвената от ищеца бетонова смес. Възложената
на „Х.С.“ ЕООД работа се изразявала единствено в изготвянето на бетоновата смес
и транспортирането й до съответния обект, като третирането й след доставката
било възложено на друго дружество. Свидетелят посочва, че е участвал в процеса
на забъркване на бетона. Влаган бил цимент от Златна Панега, пясък от Драгажен
флот гр. Свищов, фракции от кариера в с. Идилиево, както и руска химическа
добавка по рецептата на възложителя. Качеството на съставните материали от
доставчиците било удостоверено с документи. Имало влагане на метални и
полипропиленови фибри, което било извършвано от служители на възложителя. Служител
на възложителя, г-н Ш., периодично посещавал бетонния възел за да проверява
дали се използват точните съставки, като по времето на изготвяне на бетона
нямало забележки по отношение на качеството му. Едва когато настъпил падежът на
задължението за заплащане на доставения бетон били направени възражения, че три
дни след полагането и обработката на бетона същият се е олюпил. Свидетелят
разяснява, че след полагането на бетона имало период, в който същият започвал
да се втвърдява и в точно определен момент следвало да се сложат т. нар.
посипки, след това импрегнатори и накрая шлайфане, които дейности обаче не били
предмет на договора. Свидетелят заявява, че е присъствал на някои от
допълнителните обработки, като проблемът възникнал след извършването им. Посочва,
че по предходни възлагания са изливали бетон по същата рецепта, но с различни
химически добавки, в който случай не е имало проблем. През 2013 г. при
изготвяне на бетон за ответното дружество по същата рецепта и със същата
добавка нямало проблем, но тогава добавката била доставена от възложителя. Свидетелят
посочва, че конкурентен търговец, който е стартирал работни отношения за
доставка на бетон с ответника също е изпитвал сходни проблеми. Този друг
доставчик на бетон доставял цимента от Холсим, а не от Златна Панега, като
добавката била същата.
Разпитан, свидетелят
Венков заявява, че работи в „П.“ ЕАД на длъжност началник строителен обект.
През 2015 г. дружеството за което работи построило няколко халета на
територията на завода му в гр. С. и „К.Б.“ ЕООД имала договор за полагане на
индустриални подови настилки в този обект. Бетонът първоначално бил доставян от
„Х.С.“ ЕООД, а впоследствие от друга фирма. Едното хале представлявало 6 дка
склад, разделено на 6 полета от по един декар, с 20 см дебелина на бетоновата
настилка. С доставения от „Х.С.“ ЕООД бетон били налети 4 полета. Свидетелят
посочва, че е посещавал бетоновия възел на ищеца за да провери качеството на
добавъчните материали, на цимента както и всички други предпоставки, които биха
могли да дадат отражение върху качеството на бетона. Добавъчните материали,
трошен камък и пясък, визуално били в добро състояние. Циментът бил от
предписания производител – „Т.З.П.“ АД, и разполагал със съответните
сертификати за качество. Имало проблеми с наливането на бетона и при двете
фирми. На третия или четвъртия ден след като бил положен доставения от ищец
бетон се появили повърхностни мехурчета, които с течение на времето се
олющвали. На други места се появили мрежовидни пукнатини с различна гъстота,
което също предполагало олющване, а при експлоатация – вдигане на прах и
неспособност на настилката да си изпълнява предназначенията След наливането на
тези четири полета се направил експеримент – с променен цимент, 52,5 вместо
42,5, на отделна площадка пробно било отляно тяло със същата дебелина, но с
по-малки размери. При това отливане не се констатирали проблеми, поради което
било взето решение да се работи именно с цимент от категорията 52,5, както и да
се смени доставчика на бетона. Идентични проблеми обаче се появили и след
полагането на бетона, доставен от другата фирма – „М.“, гр. С.. Проблемите били
концентрирани в отделни участъци, съставляващи общо около 20 % от цялото поле.
След наливането на бетона, доставен от ищеца, били взети проби с цел да се установи,
дали същият отговаря на изискванията за якост, като резултатите били
положителни. Във връзка с констатираните дефекти на налетия бетон по настояване
на „П.“ ЕАД ответното дружество репарирало изцяло всички налети 6 дка от обекта,
което се изразявало в повърхностно бластиране с твърди метални частици под
налягане на нарушената бетоново повърхност в дълбочина до 5, 6 мм, последвано
от шлайфане и полагане на полиеретанова
смес.
Разпитан, свидетелят Ш.
заявява, че работи в ответното дружество на позиция главен инженер и че е запознат с работата по обекта в гр. С.. Седем от десетте полета в
склада, стопанисван от „П.“ ЕАД, били изпълнени с бетон, доставен от ищеца,
като първото от тях, значително по-малко от останалите – 120 кв.м., било
изпълнено около седмица до десет дни преди да бъдело започнато изпълването на
останалите девет полета. Свидетелят твърди, че рецептата, по която ищецът е
работил по бетона, с който било изпълнено първото поле е била същата като тази,
с по която е изготвен и впоследствие доставеният бетон. Веднага след като било
изпълнено първото голямо поле се появили проблеми изразяващи се в повишено
отделяне на въздух на повърхността на бетона във вид на мехурчета. Върху цялата
повърхност на прясно положения бетон се образувал филм. В резултат на това било
взето решение да се внесат промени в рецептурата на бетона като първоначално
била изключена химичната добавка, след това бил повърхностният втвърдител,
отстранени били полипропиленовите фибри, повърхностният импрегнатор. Като
крайна мярка било взето решение бетоновият възел да бъде сменен с друг - „М.“
ЕООД, което отново не довело до положителен резултат. Свидетелят споменава, че
по същата рецептура и със същия доставчик – „Х.С.“ ЕООД е изпълняван бетон и за
други обекти без да е имало каквито и да е било проблеми. След изпълването на
всяко от деветте големи полета от страна на ответното дружество била предприета
репарация изразяваща се в частично отстраняване на горната повърхност на бетона
чрез механична обработка – част от бетона с минимална дебелина била отнета,
след което на нейно място бил положен полимерен под. Свидетелят описва, че
дефектните участъци обхващали 70 % от изпълнената площ, но било взето решение
полетата да бъдат репарирани в цялост. Посочва, че с репарирането само на
засегнатите участъци би се постигнал същият резултат от гледна точка на
здравина, хомогенност и равнинност. Бил избран най-скъпо струващият вариант за
репарация, като свидетелят посочва, че същият резултат би могъл да се постигне
и с по-евтин метод. Във връзка с изследването пясъка, използван при направата
на доставения от Х.С.“ ЕООД бетон, свидетелят посочва, че Б.И.– технически
ръководител на обекта, взела проба от бетоновия възел в присъствието на С. А.,
която била предоставена на за изследване
на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Твърди, че
периодът от влагането на бетона до вземането на пробите бил по-кратък от един
месец.
При разпита си
свидетелят Н. заявява, че той е проектирал рецептурата, използвана от ищеца за
направата на доставения през 2015 г. на ответното дружество бетон, необходим за
изпълнението на етап II от на обект „Паралел“,
като по аналогична на тази рецептура бил изготвен и бетона за етап I от същия обект. Посочва, че при даването на рецепти относно бетони,
предназначени за индустриални настилки, наред с постигането на проектните якостно-деформациоанни
характеристики и технологични възможности за обработка на бетона, следвало да
бъде подсигурено и постигането на качествен финиш на повърхността. Свидетелят
посочва, че е присъствал на първото полагане на доставения от ищеца бетон през
2015 г. като 10-15 минути след полагането и подравняването му на повърхността
на бетона се наблюдавало нетипично газоотделяне. В резултат на това от страна
на ответното дружество били предприети мерки за преодоляване на проблема,
специфицирани от свидетеля. През следващите два дни количеството на химичната
добавка било намалено последователно на половин и на една четвърт от проектната
доза без това да довело до отстраняване на проблема. На третия ден от
рецептурата били окончателно изключени химичната добавка и микропропиленовите
фибри. След като промените в рецептурата отново не дали резултат, по препоръка
на свидетеля доставката на бетон била възложена на „М.“ ЕООД, което отново не
довело до положителен резултат. Заявява, че преди началото на наливанията не са
правени работни образци за да се провери какъв ще е ефектът при полагането на
бетона в определен работен участък, тъй през 2014 г. резултатите от същата
рецепта били положителни. Свидетелят посочва, че полагането на бетона се
извършва автоматично – след изсипването на бетона върху подготвената повърхност
бетонната смес се разстила, уплътнява и подравнява от машина с напълно
компютъризиран лазерен контрол. Доколкото единственият, използван и от двата
бетонови възела, компонент бил пясъкът, било направено предположение, че именно
той е причината за появилите се проблеми. Б.И.– технически ръководител на
обекта, в присъствието на свидетеля, взела няколко торби пясък, които били
откарани за изследване в Университетска изпитвателна лаборатория на УАСГ и Акредитирана
лаборатория „А.И.“ ООД в гр. София. Пробите от пясъка били взети от бункера,
където се складира пясък за редовното производство на бетон.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза. От приетото по делото заключение на вещото лице Р.Г. се установява,
че поради използването на отменен стандарт БДС 172-83, вместо действащия БДС EN 1744-1:2009+A1:2012 „Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали.
Част 1: Химичен анализ“, и неустановен начин за вземане на проби не може да се
даде категоричен отговор на въпроса за съдържанието на органични вещества в
използвания от ищеца пясък за бетонови смеси за периода 23.08.2015 г. до
07.09.2015 г., съответно дали евентуалните завишени стойности на органичните вещества
в пясъка са причина за проблемите, появили се при полагане на бетона. Тъй като
не са спазени изискванията на БДС EN 206:2014 за
предварителни лабораторни или пилотни изпитвания на рецептурите заключението не
е в състояние да даде отговор и на въпроса, дали предоставената рецепта би
могла да доведе до проблеми в бетона. Вещото лице констатира, че доставените от
„Х.С.“ ЕООД на „К.Б.“ ЕООД в периода от 23.08.2015 г. до 07.09.2015 г. 795 куб.
м. бетон отговарят на заданието за предписан бетон по рецептата съставена от
доц. д-р В. Н. по количество, качество и доставчик, като при изпълнението на
рецептата не са допуснати отклонения от страна на дружеството-доставчик на бетоновата
смес.
При изслушване на заключението
в съдебно заседание и поставяне на въпроси от страните вещото лице е пояснило дадените
от него отговори като заявява, че в положената индустриална бетонова настилка
липсват дефекти. Обстоятелството, че химичната реакция между отделните
компоненти на цимента и добавките е протекла с по-висока скорост не водело до
недостатъци в качеството на изпълнения на място бетонов под. Последвалата
репарация била само повърхностна, а не по цялата дебелина на бетона. В случай,
че подобна не била извършена, бетоновият под щял да има същия вид. Репарацията
представлявала единствено козметична операция, която не би могла да окаже
влияние върху цялата дебелина на бетона.
Допуснато е допълване
на съдебно-техническата експертиза с два въпроса в отговор, на които вещото
лице - Г. посочва, че усложненията при наливането на доставения от „Х.С.“ ЕООД
бетон се дължат на обстоятелството, че рецептурата на доц. д-р В. Н. не е
проверена с предварителни изпитвания с моделни смеси на бетони и техните
механични изпитвания за определяне на получените показатели, както и на това,
че след наблюдаваното нетипично явление производството на бетон и неговото
полагане не е преустановено с цел констатиране причините за възникването на
нетипичната реакция при полагането, а напротив продължило се е с експерименти
на ответника по отношение на първоначалното задание.
Приета е тройна
съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че данните от
представените по делото писмени доказателства във връзка със съдържанието на
примеси в пясъка, взет за проба от служител на ответника, в т.ч. органични
вещества, е съгласно нормите на действащите стандарти, поради което и пясъкът
не би могъл да бъде причина за нетипичните явления, наблюдавани при полагане на
бетона. В заключението е прието, че усложненията при наливането на доставения
от „Х.С.“ ЕООД бетон се дължат на това, че при първото появяване на повишено
газоотделяне и проблем с нанасянето на следващия слой от износоустойчив топинг
ответното дружество-в качеството му на изпълнител на обекта не е спряло бетонирането,
с цел да си обезпечи време за извършване на съответните изследвания за
уточняване на рецептата или проверка на качеството на съставките на бетона, а е
продължило да полага доставяния му бетон, вкл. и при извършване на моментни
промени в рецептурата. За възможна причина относно повишеното газоотделяне в
заключението се допуска евентуалното забавяне на полагането на бетона. Експертите
недвусмислено отбелязват, че не са установени действия на доставчика-ищец,
които да се състоят в самоволно внасяни промени в зададените му рецепти за
забъркването на бетоновата смес предназначена за работата на ответника в
процесния обект. Прави се констатация, че доставеният от ищеца бетон отговаря
на уговорените изисквания за якост. Извършено е експериментално наливане с три
вида бъркала, съответно по рецепта на „К.Б.“ ЕООД от 02.09.2015 г. с пластификатор
„Л.“ П-120, с допълнително добавени фибри 0,75х50 мм за дисперсно структурно
армиране с доза за влагане 20 кг/куб. м. и микропропиленови фибри 12-18 при
норма на влагане 600 гр./куб. м., по рецепта на „К.Б.“ ЕООД от 02.09.2015 г.
без пластификатор „Л.“ П-120 и без добавени фибри за дисперсно структурно
армиране и микропропиленови фибри, както и по рецепта В 30 на „Х.С.“ ЕООД. При
извършените наблюдения на трите пробни изливания не било констатирано повишено
газоотделяне. При бетона, изготвен по рецептите на „К.Б.“ ЕООД от 02.09.2015
г., се появили мехурчета въздух, които са резултат от консолидация и вибриране
на бетоновата смес. Поведението на бетона и в трите пробни полета било
нормално, като не били констатирани никакви аномални явления.
По делото е прието
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че фактура
№ **********/15.09.2015 г. е отразена единствено в счетоводството на „Х.С.“
ЕООД, като не е отчетена документално и не е включена в счетоводните записвания
на ответника - „К.Б.“ ЕООД. Единствено ищецът е включил фактурата във воденият
при него дневник на продажбите и в справка-декларация по ЗДДС за изготвена и
подадена за м. септември 2015 г. Установява се, че през м. септември 2015 г. „Х.С.“
ЕООД е начислило и внесло ДДС по посочената фактура. с превод от 02.10.2015 г. Даден
е и извод, че „К.Б.“ ЕООД е заплатила на „Х.С.“ ЕООД сума в размер на
20 000 лв., която сума в счетоводството на „Х.С.“ ЕООД е приспадната от
вземането по фактура № **********/15.09.2015 г. на стойност 88 274,19 лв.,
като остатъкът от вземането по фактурата е в размер на 68 274,19 лв.
Приета е съдебно-икономическа експертиза, от
чието заключение се установява, че по възлагане на ответника от страна на трето
за процеса търговско дружество - „К.Т.“ ООД са генерирани разходи за поправка
на бетоновата настилка на обект „Паралел“, гр. С., изразяващи се в закупуване
на материали за репарацията, заплати на работниците, командировъчни,
транспортни разходи и разходи за нощувка в общ размер на сумата от 134 913,77
лв., 2/3 от която възлизат на 89 942,51 лв.
Други допустими и
относими доказателства по делото не са налични и не следва да бъдат предмет на
обсъждане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в производството е вземане на ищеца за заплащане на
възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка.
Основателността на посочената претенция е обусловена от наличието на
облигационна връзка между страните по делото, по силата на която ищецът да се е
задължил да произведе и да достави на ответника бетонови разтвори, отговарящи
на съответното качество, а ответникът е поел задължение да заплати
възнаграждение за извършените доставки в претендирания размер.
По делото не е спорно, че между „К.Б.“ ЕООД, като възложител, и „Х.С.“
ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от
сключен между тях договор за изработка. Това е видно и от приетия като писмено
доказателство по делото договор от 12.08.2015 г., обективиращ съгласието на
страните за сключването му, обхващащо всички съществени елементи от
съдържанието на договора за изработка, а именно вида, количеството и
качествените характеристики на работата, която изпълнителят се задължава да
извърши, а именно да достави посочените в оферта от 12.08.2015 г. количества
бетон марка В 30 клас на якост, изготвен по рецепта на доц. д-р В. Н.,
предоставена от възложителя, както и размера на възнаграждението, което
възложителят се задължава да заплати за извършената работа.
При така установеното договорно правоотношение между страните по делото, следващият съществен въпрос, на
който правният спор изисква да се отговори с оглед претенцията за получаване на
възнаграждение по договор за изработка, е дали дружеството-изпълнител е
изпълнило възложената му работа в съответствие с уговореното между страните
съдържание.
Между страните по делото не е спорно, че в периода от 23.08.2015 г. до
08.09.2015 г. ищецът е доставил на посоченият от ответното дружество обект „Паралел“, гр. С. 795 куб. м. бетон клас В30, с оглед на което спорът се концентрира върху въпроса за качествените
характеристики на доставените бетонови разтвори.
Ищецът е поел задължение да достави на ответното дружество бетон марка В 30
клас на якост по рецепта съставена от доц. д-р В. Н., която е подадена от
възложителя. Доколкото в случая съставните компоненти, влагани при
производството на бетона, са зададени на производителя от възложителя се касае хипотеза
на възлагане за изработка на „предписан бетон“ съгласно дефиницията на
3.1.1.10. на приложимия БДС EN 206:2014. За такъв се счита бетон, чийто състав и съставни
материали са зададени на производителя, отговорен за осигуряването на бетон със
зададен състав. От изложеното следва, че изискванията, поставени пред
възложената на ищеца работа, се свеждат единствено до това, след като се снабди
с предписаните съставни материали, отговарящи на съответното качество, да
произведе предписания от възложителя бетон като приложи методиката, дадена с
рецептата на доц. д-р В. Н., и да го достави в този вид до обект „Паралел“, гр.
С.. Тук е мястото да се отбележи, че е приложената по делото рецептура, която
трябва стриктно да се следва от дружеството, което е поело ангажимент за
изработката на бетоновата смес, в която рецептура освен конкретните съставки на
очаквания за производство бетон са посочени и конкретните кариери, от където
следва да са набавени тези съставки. Следователно ищецът е обвързан и с това
изискване на рецептурата, като данните по делото сочат, че материалите, които
са ползвани за изработката на обсъжданата бетонова смес имат за източник именно
визираните от доц. Н. кариери. Наред с това по делото присъстват, като доказателства
и съставени декларации за експлоатационни показатели на вложените при
забъркването на бетона материали /цимент, речен пясък, трошен камък/, както и
сертификат за съответствие на влаганата химическа добавка „Л.“, които са
издадени от производителите, от които са закупувани тези компоненти, като
отразените в тях показатели не обосноват извод, че е налице отклонение в
качеството и състава на същите.
В случая обстоятелството, че произведения и доставен от ищеца бетон
съответства на уговореното качество се установява, от приетите по делото
заключения на единичната и тройната съдебно-технически експертизи. Вещите лица
с оглед на специалните им знания, след проверка на място установяват, че
съотношението на вложените при производството на бетона съставни материали
изцяло отговаря на предписаното с рецептите на доц. д-р В. Н., в т.ч. след последвалите
изменения на първоначалното задание. Не се установяват каквито и да е отклонения
от изискванията за качество, приложими спрямо съставните компоненти на бетона.
Що се касае до използвания при производството на бетона пясък, доколкото пробите,
по отношение на които ответното дружество е предприело лабораторно изпитване,
са взети по неустановен начин, резултатите от тези изпитвания не биха могли да
послужат като основа за преценка на качествата на пясъка, използван при
производството на доставеният до обект „Паралел“, гр. С. в периода от 23.08.2015
г. до 08.09.2015 г. бетон. В същото време от заключенията на вещите лица се
установява, че резултатите от лабораторните изпитвания не сочат на отклонения
от действащия стандарт БДС EN 1744-1:2009+A1:2012 „Изпитвания за определяне на
химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ“, в т.ч. и
по отношение на органичните вещества. Точно обратното, установява се, че в
положената индустриална бетонова настилка не са били налице дефекти, като
обстоятелството, че химичната реакция между отделните компоненти на цимента и
добавките е протекла с по-висока скорост, в резултат на което се наблюдавало
повишено газоотделяне, не е довело до недостатъци в качеството на бетоновия под.
Факт установен от проведеното доказване, вкл. и от експертните заключения на
вещите лица е това, че доставеният от ищеца в полза на ответника бетон отговаря
на поставените с договора изисквания за якост. От заключенията се установява,
че тъй като извършената след полагане на бетона репарация представлява
единствено козметична операция, същата не е в състояние да окаже влияние върху
цялата дебелина на бетона, поради което и не е дала отражение върху крайното
качество на бетоновата настилка. Дори обаче да се приеме, че има дадено
компрометиране на положения в обекта индустриален под изработен посредством
доставената от ищеца бетонова смес няма никакво основание отговорността за една
подобна последица в реализираното изпълнение осъществявано от ответника да се
възложи за носене от дружеството-ищец. Недвусмислено от съдържанието на
учреденото договорно правоотношение и възприетия в него предмет на очаквания
договорен резултат трябва да се заключи, че дружеството, което отговаря за
изработката на бетона подлежащ на полагане
в индустриалния обект не е автор действие, респективно не е допуснало
бездействие, което да е довело до настъпилото компрометиране в повърхностния
слой на настилката. Това е така, защото ищеца е ограничен в преценката си по
изработване на продукта заявен от ответника и в нито един момент не е
разполагал с договорно установено право, било да прави промени в рецептата за
производството на сместа, било да ограничи нейното полагане на място. Такава
отговорност носи единствено възложителя, които е обвързал изпълнителя да
произведе определени количества „предписан бетон“ и да го достави до мястото,
където същия следва да се положи. В този контекст предприетите от ответника
действия по промяна в състава за изработка на бетона са на негов риск и също не
могат да доведат до неизпълнение, което да се дължи на допусната неизправност
от ищеца. Последният е следвал стриктно указанията за изисквания от него
продукт, като го е произвеждал съобразно тях и го е доставял на определеното за
полагането място. Успоредно с изложеното няма данни ищеца да е допуснал забава
в превоза на бетона до обекта, където същия следва да се положи, което да е
станало причина за промяна в функционалните му характеристики, респективно да е
дало отражение довело до повърхностното компрометиране на същият. Така също от
ответника, чиято е тежестта да проведе доказване на възражението му в насока,
че осъществяването на забъркването на бетоновата смес е станало в отклонение с
предписаните пропорции няма проведено такова, а събраните по спора
доказателства показват обратното, а именно, че пропорциите са били стриктно
следвани, като на бетоновия възел смесването на съставките не е ставало ръчно,
а с въвеждането на съответните параметри в съответния софтуерен продукт задаващ
работата на машината извършваща смесването. В подкрепа на това е заключението
на вещото лице – Радев, в чието присъствие е демонстриран начина на работа на
посочения софтуерен продукт и е генерирана справка за вложените количества при
изработката на процесния бетон през 2015 г. Аргумент за такъв извод може да се
ползва и от показанията на св. Н., който недвусмислено заявява при разпита си,
че е правил проверки на материалите влагани в бетоновата смес в самата бетонова
база стопанисвана от ищеца, вкл. и преглеждал готовия продукт към момента,
когато е бил извеждан със съответната техника от мястото на неговата изработка,
като съобразно консистенцията и външните му признаци не е констатирал признаци
на нередност.
С оглед обстоятелството, че по делото се установи, че между страните е
сключен договор за изработка с предмет производството и доставката до обект
„Паралел“ в гр. С. на съответните количества бетон марка В 30 клас на якост,
изготвен по рецепта на доц. д-р В. Н., предоставена от възложителя, както и че
ищецът е изпълнил възложената му работа надлежно, се налага извода, че в тежест
на ответното дружество е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение, което при съобразяване на единичните цени и доставените
количества бетонова смес се установява, че възлиза на сумата от 88 274,19 лв. с
вкл. ДДС. Не е спорно, че извършеното от ищеца с писмо изх. № 430/12.11.2015 г.
компенсационно изявление е произвело преследваните с него погасителни
облигационни последици, към които е било насочено, като ищецът е прихванал свое
задължение към ответника в размер на 20 000 лв. срещу съответната част от
вземането си за възнаграждение по договора от 12.08.2015 г., като в резултат на
така предприетия погасителен способ по
отношение на цитираното задължение от 20 000 лв. е настъпил погасителен
ефект за сумата от 20 000 лв. като остатъчният му размер възлиза на сумата
от 68 274,19 лв.
Що се касае до възражението на ответника, че дори съдебно предявеното
вземане да се приеме за възникнало, то същото е било погасено чрез осъществена
от „К.Б.“ ЕООД компенсация по реда на чл. 103 ЗЗД с негово насрещно вземане за
репарация на разходи по поправка на компрометирания бетон доставен и положен в
обекта, настоящата инстанция приема, че изложения материално-правен способ за
погасяване не се е осъществил, защото отсъства нужния фактически състав за да
може да прояви преследвания ефект. Това е така, защото при прихващането, като
едностранна правна сделка е необходимо вземането на субекта, които желае да
прихване да е ликвидно и изискуемо по своя характер, а това не е налице по
отношение вземането, с което „К.Б.“ ЕООД се стреми да осъществи противопоставената
компенсация. Конкретните правни съображения, които мотивират сезирания съд да
приеме недоказаност на цитираното вземане ще бъдат изложени при разглеждане на
предявения и приет за съвместно разглеждане насрещен иск, които обхваща
останалата част от общото вземане, за което ответника поддържа да разполага
спрямо ищеца, а именно такова възлизащо на сумата от 89 942,57 лв., от
която 68 274,19 лв. навежда да е послужила, като способ за реализираното
материално прихващане със задължението му по заплащане на възнаграждение за
доставен нему бетон.
От изложеното следва, че предявеният иск с правна квалификация чл. 266, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 68 274,19 лв., представляваща
незаплатена част от уговорено възнаграждение за извършена дейност по
производство и доставка на бетонова смес, съгласно договор за доставка на бетон
от 12.08.2015 г. следва да бъде уважен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
С оглед паричния характер на задължението на възложителя да заплати на
изпълнителя възнаграждение за изпълнената работа, при допусната от страна на
възложителя забава в изпълнението му на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова
тежест възниква задължение за обезщетение в размер на законната лихва. В
случай, че задължението не става изискуемо на определен ден за поставянето на
длъжника в забава е необходимо отправянето на нарочна покана.
От представените по делото писмо изх. № 430/12.11.2015 г. и товарителница
на куриерска служба „Спиди“‘ № 1-000 5 004 449 824 0 –
002 002 002 16 11 се установява, че на 16.11.2015 г. на ответното
дружество е връчена фактура № ********** от 15.09.2015 г., издадена за
процесното вземане за възнаграждение по договора от 12.08.2015 г., от който
момент ответникът се счита в забава за изпълнението му. Това е така, доколкото
в чл. 17,т. 3 от съглашението за изработка страните са разписали момента на
възникване на задължението да се заплати следващото се възнаграждение за
изработения и доставен бетон, а именно в срок до 30 дни, считано от датата на
издаване на проформа фактурата по предходната точка. Предвид това, че подобни
проформа фактури по делото няма данни да са били издавани във връзка с
осъществяваните седмични доставки на бетон, то следва да се приеме, че
плащането на уговореното възнаграждение трябва да стане веднага след получаване
на издадената фактура от ответника, защото договорната воля на страните е издаването
на подобна фактура да става само в хипотезата на настъпила изискуемост на
вземането по стоката/услугата, която се фактурира. Приложение тук не би могло
да намери правилото на чл. 303а ТЗ, защото същото урежда хипотезата на
настъпване на изискуемост на вземания произтичащи от търговски сделки, тогава
когато страните са пропуснали сами да уредят този елемент от изпълнението на
договорното задължение за заплащане на паричната престация. Съобразявайки
размерът на претенцията, която съдът приема за доказана по смисъла на чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, а именно 68 274,19 лв. и периода на искането за присъждане на
обезщетение за забава в плащането на главното задължение, който обхваща времето
от от 17.11.2015 г. до 15.01.2016 г., съдът на основание чл. 162 ГПК приема, че
дължимото от ответника плащане за забава възлиза на сумата от 1 140,18 лв. Този
размер се потвърждава и от приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза изготвена от в. лице – Р. В., което е прието без възражения на
страните.
С оглед на изложеното предявеният акцесорен иск за заплащане на сумата в
размер от 1 140,18 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасения остатък от
възнаграждението за извършено производство и доставка на бетонова смес по
договор от 12.08.2015 г., дължимо за периода от 17.11.2015 г. до 15.01.2016 г.
следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правна квалификация чл.
265, ал. 1, пред. II ЗЗД.
За да възникне облигационно вземане на възложителя за обезщетяване на
разходите, необходими му за поправката на работата на изпълнителя, в случай, че
същата страда от недостатъци е необходимо да се установи наличието на недостатъци
в престирания договорен резултат, своевременното уведомяване на изпълнителя за
тях, извършването на разходи за поправка на работата, както и техния размер.
Както вече беше обсъдено при разглеждане на главния иск от заключенията на
единичната и тройната съдебно-технически експертизи се установява, че ищецът е
изпълнил възложената му работа точно и без допускането на недостатъци, като е
произвел и доставил до строителния обект в гр. С. възложеното му количество
бетон, отговарящо на предоставената му рецепта, включително съобразявайки
внесените в периода между отделните наливания промени от страна на ответника. Независимо
от това, че по делото се установяват сведения, че ответното дружество е
ангажирало разходи за репарация на повърхността на изработената в обекта
индустриална настилка посредством доставения от ищеца бетон, доколкото същият
не е бил засегнат от недостатъци, тези разходи не биха могли да бъдат вменени в
тежест на изпълнителя. Същевременно дори да се приеме, че бетона е имал
недостатъци в своята функционалност, то установената по делото фактическа
обстановка отнесена към пределите на договорното задължение поето от ищеца
напълно изключва възможност да се направи извод, че неизправно поведение на
ищеца е довело до недостатъците върху изпълнения индустриална настилка в обекта
в гр. С.. Действията на ищеца по фактическото изработване на бетона и неговата
доставка са пряка последица от стриктното спазване на ангажиментите му по
договора и в нито един етап от изпълнението не се констатира проява на виновно
неизпълнение, което да е довело до настъпване на навежданите от ответника
недостатъци.
С оглед на изложеното насрещният иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1,
предл. II ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 21 668,38 лв., представляваща
част от извършени разходи за поправка на бетонова настилка с недостатъци следва
да бъде отхвърлен, като недоказан в своето основание.
По разноските :
Своевременно искане за присъждане на разноски са направили и двете страни
по делото, но при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ищеца. Съдът, констатира, че разноските, които
ищецът е доказано да е направил по повод предприетата от него съдебна защита в
исковото производство възлизат на общата сума от 8 916,58 лв., от които
2 776,58 лв. – заплатена държавна такса, 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение
и 1 140 лв. – депозити за вещи лица. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението
по същество и съобразно с неговия изход, с оглед на което в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и направените във връзка с обезпечението на бъдещ иск
разноски, възлизащи на общата сума от 4 817,80 лв., от които 40 лв. –
държавна такса за образуване на обезпечителното производство, 7 лв. – за
снабдяване с обезпечителна заповед, 70,80 лв. – такса за образуване на
изпълнително дело за налагане на обезпечителни запори и 4 700 лв. –
адвокатско възнаграждение. Изброените разноски следва да се възложат за плащане
в тежест на ответника, като последния на свои ред макар да е реализирал
разноски в производството няма трябва да ги понесе за своя сметка, доколкото
предявените спрямо него искове са приети от съда за изцяло основателни и
уважени, а предявения от него насрещен иск за неоснователен и отхвърлен.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Подуяне“,
ж.к. „*******“, ул. „******* да заплати на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер от 68 274,19 лв., представляваща непогасена част от уговорено
възнаграждение за извършена дейност по производство и доставка на бетонова
смес, съгласно договор за доставка на бетон от 12.08.2015 г. и издадена въз
основа на него фактура № **********/15.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от 15.01.2016 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане
на главния дълг.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Подуяне“, ж.к. „*******“, ул. „******* да заплати на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер от 1 140,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, дължима за периода от 17.11.2015 г. до 15.01.2016 г., върху непогасената
част от възнаграждението за извършено производство и доставка на бетонова смес
/68 274,19 лв./ произтичащо от сключен договор с дата 12.08.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ул. „******* срещу Х.С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** насрещен иск с правно
основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 21 668,38 лв.,
представляваща част от извършени разходи /разликата между сумата от 68 274,13
лв., съставляваща сума, с която ищецът поддържа да е осъществил компенсация с
насрещно вземане на ответника за възнаграждение по договора за производство и
доставка на бетон и сумата от 89 942,51 лв., съставляваща общата вложена от
ищеца сума за отстраняване последиците по настилката в обекта, които са
настъпили от положения некачествен бетон произведен от изпълнителя и вложен в
2/3 от площта на обекта/ от
възложителя по отстраняване на
недостатъци възникнали по бетонираната в обекта площ при изпълнението на
задължението от изпълнителя свързано с производството и доставката на бетон във
връзка с договора от 12.08.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ул. „******* да заплати
на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 13734,38
лв., от които 8 916,58 лв. – разноски за исковото производство пред Софийски
градски съд и 4 817,80 лв. – разноски за производството по обезпечение на бъдещ
иск реализирало се по гр.д. № 93/2015 г. по описа на Ос-Габрово.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: