Р E Ш Е Н И Е
№ 246
гр.Плевен, 15.05.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Николова
при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен, като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 221
описа на съда за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
Решение № 109
от 6.03.2023 г., постановено по анд № 20224430202360/2022 г., Районен съд – Плевен
е потвърдил Наказателно постановление № 21-0938-00272750 от 30.07.2021 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Г.С.З., с
ЕГН **********,***5, на основание чл53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и са отнети
6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за
нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.07.2021 г. в 20,25 ч. в
гр.Плевен, на ул.“Стоян Заимов“, като водач на лек автомобил Шкода Октавия с
рег.№ *******, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.С.З., чрез адвокат М.Б. ***,
която счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Според
касатора въззивният съд не е извършил
надлежна служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на издаденото НП
и неоснователно в мотивите си е приел, че в представените множество писмени
доказателства има констатация единствено за ГЕРБ, от която същия безспорно
страда, като съдът не е възприел възражението
за наличие на причина от здравословен характер, препятстваща
използването на обезопасителен колан. Сочи, че: от представената епикриза от
УМБАЛ Света Марина от 03.07.2019 год. е
видно, че жалбоподателят е диагностициран с Гастроезофагиална рефлуксна болест
с езофагит; от приложения амбулаторен лист от 30.03.2020 год. отново е потвърдена
същата диагноза, като лицето е с оплаквания от периодични болки зад гръдната
кост; от приложената фиброгастроскопия, извършена на 20.07.2020 год., се
установява ГЕРБ- Еритематозно-ексудативен гастрит; в приложения амбулаторен
лист от 10.09.2020 год. лицето е със задух и паник атаки след трагичен инцидент
в семейството; от приложения амбулаторен лист от 25.02.2021 год. е видно, че
лицето е и с основна диагноза сърдечна аритмия, с оплаквания за стягане в сърдечната
област. Доказан ГЕРБ; приложените амбулаторни листи 196, 197 от 25.02.2021 год.
удостоверяват, че лицето продължава да е с оплаквания от стягане в сърдечната
област, направено е ЕКГ и е изписана терапия; от приложената абдоминална
ехография от 25.02.2021 год. и от 12.04.2022 год. се установяват няколко
хемангиома в десния лоб на черния дроб; от приложените амбулаторни листи от
17.02.2022 год., 18.02.2022 год. и 04.03.2022 год. се установява, че
жалбоподателят е със симптоми на задух, сърцебиене и други, каквито оплаквания същият
е имал още през 2020 г. и 2021 год., видно от представени амбулаторни листи; от
приложената епикриза от МБАЛ „Авис Медика” ООД се установява, че жалбоподателят
е с нестабилна стенокардия и придружаващи заболявания - неуточнени сърдечни
аритмии, чиста хиперхолестеролемия и гастроезофагеална руефлуксна болест без
езофагит. Счита, че въззивният съд не е
извършил подробен анализ на всички представени писмени доказателства, поради
което е стигнал и до грешен правен извод, а дори и да е приел, че
жалбоподателят не е бил освободен от задължението да ползва обезопасителен
колан и че същият е извършил административно нарушение, то последното несъмнено
се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита, че когато съдът констатира, че предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Счита за безспорно наличието на заболявания у лицето,
което е водело ако не до невъзможност, то поне до значителен дискомфорт при
ползването на колан – извод, за формирането на който не е необходимо наличието
на специални знания. Според касатора в настоящия случай нарушението се отличава
с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, което би обусловило
отмяната на процесното наказателно постановление. В заключение моли съда да
отмени оспореното решение и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв.Б., която развива подробни съображения за неправилност на
оспореното решение и незаконосъобразност на атакуваното НП, моли съда да ги
отмени поради наличието на здравословни противопоказания за ползване на
обезопасителен колан, аалтернативно-поради наличието на предпоставките на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание ответникът Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен не се явява и не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 24.07.2021 година в град
Плевен, полицейските служители Людмила Цанкова и Николай Георгиев изпълнявали
служебните си задължения но контрол за спазване правилата за движение по
пътищата в същия град. Около 20:25 часа патрулният автомобил бил разположен на
улиците „ Стоян Заимов“ до дом № 2 в същото населено място. Около 20:25 часа на
горната дата, двамата полицейски служители непосредствено възприели движението
на Лек автомобил „ Шкода Октавия с peг. № ******,
който се движел по улица „ Стоян Заимов“ в посока към улица „ Дойран“ в град
Плевен. С приближаването към тях на същото моторно превозно средство, двамата
полицейски служители лично възприели, от близко разстояние, че водачът на
моторното превозно средство не ползва обезопасителен колан. Това ги провокирало
да спрат водача за проверка. В хода на същата установили самоличността на
водача - Г.З.. Изискали му редица документи за проверка. Бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.137 А, ал. 1 от ЗДвП - непоставяне
на обезопасителен колан при управление на МПС. Жалбоподателят подписал акта без
възражения. Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление,
което санкционира З. с глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.
137 А, ал. 1 от ЗДвП, както отнемане на 6 контролни точки, което е предмет на
обжалване.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на представените
по делото писмени доказателства и посредством разпита на свидетелите Л. Ц. и Н.
Г., чиито показания съдът приел за последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги възприел като достоверни и
безпристрастни.
Съдът анализирал представените от З. медицински документи,
удостоверяващи негови заболявания: заверено копие от епикриза на името на
жалбоподателя Г.С.З. от 03.07.2019 година, изходяща от УМБАЛ „Света Марина“ ООД
- Плевен; заверено копие от амбулаторен лист № 000792 от година на името на
жалбоподателя Г.С.З.; заверено копие от фиброгастроскопия на името на
жалбоподателя Г.С.З. от 20.07.2020 година; заверено копие от амбулаторен лист №
000660 от 10.09.2020 година на името на жалбоподателя Г.С.З.; заверено копие от
документ за платен преглед № 000108 от година на името на жалбоподателя Г.С.З.;
заверени копия от амбулаторни листове № 196 и № 197 от 25.02.2021 година на
името на жалбоподателя Г.С.З.; заверено копие от абдоминална ехография от
25.02.2021 година на името на жалбоподателя Г.С.З.; заверено копие от
абдоминална ехография от 12.04.2022 година на името на жалбоподателя Г.С.З.;
заверено копие от документ за платен преглед № 000223 от 17.02.2022 година на
името на жалбоподателя Г.С.З.; заверено копие от документ за платен преглед №
000238 от 18.02.2022 година на името на жалбоподателя Г.С.З.; заверено копие от
документ за платен преглед № 000058 от 04.03.2022 година на името на
жалбоподателя Г.С.З.; заверено копие от епикриза на името на жалбоподателя Г.С.З.
от 05.08.2022 година, изходяща от МБАЛ „Авис - Медика“ ООД - Плевен,
Кардиология. Съдът изложил мотиви, че така изброените писмени доказателства
установяват, че в края на месец август на 2021 година жалбоподателят провел
лечение по повод Ковид 19. Имал епизоди на пробождане в областта на гърдите
често при стрес. След проведени консултации с пулмолог, кардиолог и гастроентеролог
не били установени органични увреждания
освен Гастроезофагиална рефлуксна болест/ ГЕРБ/ без езофагит. Жалбоподателят се
оплаквал от задух, сърцебиене, паник атаки след трагичен инцидент в
семейството. Неколкократно, през периода 30.03.2020г до 04.03.2022 година
жалбоподателят търсел медицинска помощ във връзка със сипмтомите си на
безпокойство и периодично изявяваща се болка зад гръдния кош. Назначените му
обстойни изследвания не установили конкретно медицинско заболяване или
физиологично увреждане на някой от органите му. Бил препоръчан консулт с
психиатър.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът приел, че в процеса на проверка на законосъобразността
на наказателното постановление са спазени всички процесуални правила, визирани
в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен от служител в сектор ПП
при ОД на МВР- Плевен в рамките на неговата материална и териториална
компетентност, съставянето на акта е извършено в присъствието на жалбоподателя
и връчен му лично. Съдът направил извод, че Наказателното постановление е
издадено и в съответствие с материалния закон. Като правилни и законосъобразни
съдът възприел и изводите на наказващият орган за осъществено от страна на
жалбоподателя нарушение по чл. 137 А, ал. 1 ЗДвП, като взел предвид писмените доказателства и в гласните такива,
обективирани в показанията на свидетелите Л. Ц. и Н. Г., които кредитирал с
доверие като последователни,
еднопосочни, непротиворечиви, достоверни. В противовес на същите приел, че по
делото не са събрани каквито и да е
други доказателства.
Съдът не възприел като основателни възраженията на жалбоподателя и
неговият представител, че е налице причина от здравословен характер,
препятстваща обективно използването на обезопасителен колан от страна на З..
Представените писмени документи, изходящи от медицински специалисти според
въззивния съд не установяват физическо състояние на З. към момента на
проверката да не е позволявало да използва обезопасителен колан, каквото
изключение предвижда хипотезата на чл. 137 а ал. 2 т. 2 ЗДвП. В същите писмени
документи няма и подобна препоръка към лекувания пациент, а констатация
единствено за ГЕРБ, от която безспорно З. страда. Въззивният съд е преценил, че
наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.
4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП, която е приложима в конкретния случай. Наказанието е
определено като вид глоба и то в конкретно посочен размер от 50 лева.
Отнемането на контролните точки е естествена последица от факта на извършеното
нарушение по силата на Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
На
тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на З. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по
аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно
споделя изложените от въззивния съд мотиви
и препраща към тях, за да обоснове решението си. Безспорно се установява от показанията на разпитаните
свидетели, а и това обстоятелство не се отрича от самия касатор, че на мястото
и по време на проверката, З. е управлявал МПС без поставен обезопасителен
колан. Касаторът, без да оспорва извършеното нарушение, навежда доводи за
наличие на обстоятелства по смисъла на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДП, които му
дават право да не използва обезопасителен колан по време на движение, а именно –наличие
на заболявания, удостоверени с медицински документи, които обективно го поставят в невъзможност да ползва
обезопасителен колан, тъй като в противен случай това би застрашило
здравословното му състояние. Действително,
по въззивното дело са приобщени множество медицински документи, от които
се установява, че касаторът е диагностициран с
Гастроезофагиална рефлуксна болест с езофагит; налице са оплаквания от
периодични болки зад гръдната кост; задух и паник атаки след трагичен инцидент
в семейството; установени няколко хемангиома в десния лоб на черния дроб; нестабилна
стенокардия и придружаващи заболявания - неуточнени сърдечни аритмии. Представените
пред въззивния съд и приобщени по реда на процесуалния закон медицински
документи, действително според касационната инстанция удостоверяват наличие на
сочените в тях заболявания относно З.. По делото не е приобщен нито един
медицински документ обаче, издаден от съответен лекар-специалист в съответната
област на установените заболявания, в който да има официално удостоверяване от
медицинско лице за наличие на медицински противопоказания за шофиране
без предпазен колан, обусловени от тези
или от някое от тези заболявания, който факт именно е релевантен за
отговорността на З. за нарушението по чл.137А. Не може автоматично да се направи извод, че констатираните
в приложените медицински документи
заболявания и състояния са били пречка З.
да управлява без колан. Според настоящия касационен
състав, разпоредбата на чл.137а, ал.2 от
ЗДП има предвид такова физическо състояние на лицето, което управлява, което
обективно не му позволява поставянето на колан, защото в последния случай това
би му причинило увреди-например заболяване на органи, тъкани, системи или други
в човешкия организъм, вследствие притискането на колана у които би се създала
опасност за живота и/или здравето на водача. Такова състояние обаче, не следва
да се преценява само въз основа на удостоверени с медицински документи заболявания,
а едновременно с наличието на такива документи следва да има официално удостоверяване от
компетентно медицинско лице, че тези конкретни заболявания, от които страда
лицето, съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато
констатация или предписание в представените медицински документи по делото
липсва. Ето защо, като не е имал надлежно предписание от медицинско лице по
смисъла на закона да не изпълни задължението си и като не е поставил
обезопасителен колан по време на движение, З. е нарушил правилата за движение,
разписани в нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДВП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността му, до какъвто извод е достигнал и решаващият състав на съда.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба и в хода на устните прения от пълномощника на касатора, че
деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение. Нарушената
от касатора разпоредба от ЗДвП е
предвидена, за да се предотврати и/или ограничи опасността от предизвикване на смърт
и телесни увреди при пътно-транспортни произшествия и да се опазят живота и
здравето на всички участници в движението, в т.ч. на водача, поради което
нарушаването й не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Деянието не се отличава от обикновените, типични нарушения от съответния вид.
При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и
би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Решението му като правилно, валидно и
допустимо следва ад се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 6.03.2023
г., постановено по анд № 20224430202360/2022 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/