№ 698
гр. Добрич, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100366 по описа за 2022 година
С искова молба вх.№ 2046/07.02.2022г. М. Н. П. с ЕГН **********,
претендира да се признае за установено по отношение на Тереториално
поделение на НОИ гр.Добрич, трудов стаж в периода от 07.05.1986г. -
21.12.1991г. в РПК "Добруджа".
Ищецът твърди, че подал заявление №***, за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане №**********/19.11.2021г.
ТП-НОИ - Добрич, отказва да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, поради незачитане стаж от РПК“ДОБРУДЖА“ за периода
07.05.1986 г. до 21.12.1991г.,тьй като трудовата книжка не е прекратена
съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от НТКТС.
М. П представил служебна бележка, от която е видно, че на 16.08.2000 г.
е образувано досъдебно производство №1130/2000г. по описа на Второ РУ на
МВР-Добрич за това че на 15/16. 08. 2000 г. е извършен палеж на имущество
на ПК “Изгрев“ с.Карапелит, общ. Добричка за престъпление по чл.ЗЗО, ал.1
от НК. Въпреки представената служебна бележка бил постановен отказ.
Въпреки огромното търсене по архиви и други учреждения ищецът не успял
да открие някъде архиви и ведомости от РПК “Добруджа“.
С допълнителна молба от 22.03.2022г. ищецът уточнява, че работил на
длъжността «главен готвач» при 8 часов работен ден със заплащане в брой на
трудовото възнаграждение.
Представя доказателства за истинността на твърдените обстоятелства
съгласно изискванията на чл.8 от ЗУТОССР.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от разпореждане №**********/19.11.2021г. ТП-НОИ – Добрич,
по повод подадено заявление №***. от М.П. е постановен отказ на ТП-НОИ -
Добрич, да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради
незачитане стаж от РПК“ДОБРУДЖА“ за периода 07.05.1986 г. до
21.12.1991г.,тьй като трудовата книжка не е прекратена съгласно
изискванията на чл.6, ал.1 от НТКТС с два подписа и кръгъл печат.
По делото е представена служебна бележка изх.№ ***г на Районна
прокуратура -Добрич, от която е видно, че на 16.08.2000 г. е образувано
досъдебно производство №1130/2000г. по описа на Второ РУ на МВР-Добрич
за това че на 15/16. 08. 2000 г. е извършен палеж на имущество на ПК
“Изгрев“ с.Карапелит, общ. Добричка за престъпление по чл.330, ал.1 от НК.
Съгласно удостоверение изх.*** на Териториално поделение на НОИ
Добрич, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен
от М. Н. П. труд при работодател /осигурител РПК „Добруджа” гр.Добрич, не
са предавани разплащателни и трудовоправни документи.
По делото се представя Решение по т.д№ *** на ОС Добрич, с което в
търговските регистри се вписва Потребителна кооперация „Изгрев” със
седалище с.Карапелит, образувана в следствие разделяне на потребителна
кооперация „Добруджа” гр.Добрич.
Ищецът е представил Удостоверение изх.№ ***. от ПК „Зора”, съгласно
което М.Н. е работил като главен готвач в кооперацията в периода
01.11.1987г.- 01.06.1988г. Удостоверено е, че кооперацията е правоприемник
на РПК „Добруджа” гр.Добрич.
По делото е представено Удостоверение изх.№ ***г. на РПК „Бъдеще”,
в което е удостоверено че ищецът е бил главен готвач в периода от
15.06.1988г.- 01.01.1989г.
Представено е и удостоверение№ 1***. на ПК „Зора” гр.Добрич, като
една от отделилите се от РПК „Добруджа” кооперации, в уверение на това, че
А. Д. А. е работил на трудов договор като заместник-председател в периода
01.01.1986г.- 01.12.1991г.
С удостоверение издадено въз основа на Решение№***г. на ОС Добрич
се установява, че в търговския регистър е вписана ПК”Изгрев” със седалище
с.Карапелит, община Добричка, като кооперацията се представлява от И.В.С.,
с посочено егн.
По делото е представен заверен препис от трудов акнижка на ищеца
№14, в която е положен печат за приключване на правоотношението с РПК
„Добурджа”. Положени са подписи от главен счетоводител и председател, но
липсва кръгъл печат.
Ищецът представя и декларация по чл.8 от ЗУТОССР, с която
2
декларира под страх от наказателна отговорност, твърденията си
обективирани в исковата молба.
По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са допуснати
и изслушани свидетелите И.В.С., А. Д. А.
Свидетелят С. споделя, че на 01.02.1986г. бил преназначен от РПК
„Запад” в РПК „Добруджа” като председател на търговския клон в Карапелит.
През 1991г. било взето решение за разделяне на РПК „Добруджа” на
търговски клонове. Фактически от края на 1991г. до 1993г. свидтелят бил
председател на новообразуваната ПК „Изгрев“ Карапелит. Цялото
счетоводство, архивите на РПК „Добруджа” клон Крапелит били предадени
на ПК „Изгрв”.
Свидетелят впоследствие узнал, че през 2000г. поради възникнал
пожар цялата документация на ПК „Изгрв” изгоряла. Въпреки усилията и
задълбочени проучвания нямало нищо останало и съхранено.
Фактически именно свидетелят С. след своето преназначаване в РПК
„Добруджа” от 01.02.1986г., назначил М.Н. на работа като главен готвач.
През пролетта на 1986 г. ищецът започнал работа в Карапелит, където останал
до 01.11.1987година. След това ищецът бил назначен за период от няколко
месеца в поделението в Добрич, но от 1988година свидетелят го назначил
обратно на работа в Крапелит. М.Н. работил в РПК”Добруджа” до края на
1991г., преди образуването на ПК „Изгрев”, когато по взаимно съгласие
трудовото правоотношение било прекратено. През цялото време ищецът бил
на длъжността „ главен готвач”. Със сигурност сумите на служителите за
осигурителен стаж били внасяни съгласно указанията до счетоводството
Свидетелят А. Д. А. работил в РПК Добруджа като зам.председател
ресор „търговия и обществено хранене“. Познава ищеца М.Н. по повод
работата си, защото свидтелят работил в системата на държавната търговия и
като зам.председател на РПК Добруджа отговарял за всички обекти в
търговията, и общественото хранене на цялата територия на РПК Добруджа.
Структурата била от 13 отделни селкоопа и централата в града. Клоновете
били като допълнителни единици, нямали счетоводна самостоятелност, но
водели собствен архив. Със сигурност молбите за постъпване и назначаване
минавали през свидетеля за резолиране, а председателя ги подписвал.
Свидетелят има ясни спомени за М.Н., защото тогава обекта в
Карапелит бил в лошо състояние и именно по инициатива на А. ищецът бил
назначен като готвач в Карапелит. Това станало през пролетта на 1986г. май
месец.
По повод работата си свидетелят А. посещавал често обекта, където
работел ищеца. Поради производствена необходимост се случвали служители
на едното поделение да се преместват в другите селкоопи.
Свидетелят А. работил в РПК „Добруджа” до края на 1991г. М.
работил през цялото време в различни клонове от 1986 до 1991 г. Тогава
3
независимо, че предприятието е кооперативна система се работило по
счетоводство на държавните предприятия и нямало начин да не бъдат внасяни
осигуровките, съставяли се ведомости.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е
предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и
производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на
общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за
допустимост на иска, а именно липсата на писмени доказателства, годни да
установят същия, респ., че книжата или ведомостите на съответното
държавно учреждение, предприятие или обществена организация са загубени
или унищожени.
В конкретния случай ищецът представя официални документи,
удостоверение изх.*** на Териториално поделение на НОИ Добрич, в
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от М. Н. П.
труд при работодател /осигурител РПК „Добруджа” гр.Добрич, и че от този
работодател не са предавани разплащателни и трудовоправни документи.
В случая се касае за ведомостите на специфична кооперативна
структура, обединяваща няколко звена- селкоопи със свързана
производствено-технологична дейност, като ноторно извесетен факт е, че
понастоящем такава обществена организация не съществува. Напротив
представените официални документи удостоверяват, че в края на 1991година
РПК „Добруджа” гр.Добрич е разделена и отделните клонове са обособени в
самостоятелни кооперации, включително ПК «Изгрев», ПК «Зора».
Поради настъпил пожар, архивите на ПК «Зора» са изгорели и ищецът е
в обективна невъзможност да се снабди с нарочно удостоверение от бившия
си работодател за изгубването или унищожаването на ведомостите. В тази
връзка настоящия състав приема, че са налице доказателства обосноваващи
правен интерес за ищеца от установяване на трудовия му стаж по съдебен ред
и предявеният иск се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Съдът приема, че издадените удостоверения за осигурителен стаж
образец УП -2, от две кооперации, правоприемници на РПК «Добруджа», се
явява начало на писмено доказателство по смисъла на закона на чл. 6, ал. 2, т.
5 от ЗУТОССР - тоест писмено доказателство за обстоятелството, сочещо за
вероятност ищецът да е работил в тези клонове на кооперацията.
Свидетелите са ръководните кадри, които именно са участвали в
назначаването, респективно прекратяването на трудовото правоотношение.
Двамата еднопосочно потвърждават, че ищецът е назначен през пролетта на
1986година като главен готвач в РПК "Добруджа". Свидетелите без колебание
сочат, че в края на 1991г. ищецът прекратил работата си в РПК "Добруджа",
4
като не е бил преназначаван в новообразуваните производствени кооперации
след разделянето на главното предприятие.
Видно от поставения от работодателя приключващ печат върху
трудовата книжка ищецът е работил и е имал прослужено време при този
работодател от 07.05.1986г. до 21.12.1991г. Трудовата книжка носи подписите
на длъжностното лице и ръководител. Само поради това, че не е поставен и
кръгъл печат на работодателя върху поставения от него приключващ
правоъгълен печат, какъвто единствен недостатък се установява по
направените вписвания в Трудова книжка на ищеца, не може да се приеме, че
реално същият не е полагал труд по трудово правоотношение. При това към
момента на оформяне на трудовата книжка през 1991г. не е действала
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжки и трудовия
стаж, на която се позовава Директорът на ТП на НОИ –Добрич тъй като
посочената наредба е приета след тази дата - с ПМС № *** г.
Съдът взема предвид и че истинността на обсъждания документ не е
оспорена от ответниците по делото, поради което намира, че от посочения
недостатък на вписванията, извършени от работодателя, работникът не може
да търпи негативни последици от вида да се счете, че не е работил изобщо и
няма трудов стаж в същия период. Обратно, на вписаните от работодателя в
трудовата книжка на работника обстоятелства законът придава
удостоверителна сила. А в случая в трудовата книжка на ищеца са вписани
данни за започване и прекратяване на трудово правоотношение възникнало
между него и работодателя.
От събраните в хода на производството гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите се установява, че ищецът е полагал труд
при пълен работен ден с основно трудово възнаграждение 165лв.
Предвид така изложеното съдът намира, че искът следва да се уважи,
като горното обстоятелство бъде признато за установено в отношенията
между страните. Предвид, че се установи трудов стаж в този период, който
труд е такъв по смисъла на чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР /положен до 31
декември 1999 г./, то съгласно действащите дотогава разпоредби и това време
следва да бъде признато и за трудов стаж при пенсиониране и в този смисъл е
включено в общия му осигурителен стаж.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9, ал.1 и 2 от
ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж, каквото
е настоящото производство не се събират държавни такси, поради което
разноските за държавна такса не следва да се възлагат на ответната страна, а
съдебните разноски по същите дела са за сметка на ищеца, поради което
разноски на ищеца в настоящото производство не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП НА НОИ – Добрич,
с адрес на управление гр. Добрич, ул. *** че М. Н. П. с ЕГН **********, е
работил в РПК "Добруджа" на длъжността „главен готвач” в периода от
07.05.1986г. - 21.12.1991г., като има положен трудов стаж от 5 /пет/ години, 7
/седем/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни, на осн. чл. 3 във вр. с ал. 1 ал. 1 т. 3
от ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6