РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Смолян, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100895 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В. С. Б. от гр. Смолян е предявил срещу *** „****“ при *** иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З***, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2 701,82 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд при ответника, при
сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време за времето от 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г.– датата на подаване на
исковата молба.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността Командир на екип в група „***“ на районна служба *** при ГД*** -
*** ***.Мястото на работа на ищеца през последните четири години е различно, но все при
ответника. Предвид характера на заеманата длъжност, същият е полагал труд на смени с
различно място на работа при ответника, при 24-часов режим, съгласно графици при
сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от смените е с продължителност
от 12 часа, като е полаган труд и през нощта /22.00 ч. – 06.00 ч./. Отчитането на положения
от ищеца труд става сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от *** Смолян за
всяко тримесечие. За периода 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г. ищецът е положил над 1900 часа
нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 е над 2200 часа дневен
труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явява
разлика в часовете положен допълнителен труд, който не е заплатен, а същият представлява
извънреден/допълнителен/ труд, за който се дължи възнаграждение. В рамките на исковия
период 01.03.2019 г. до 09.09.2022 г. – ищецът има отработен нощен труд и през
официалните празници, които след приравняването им към дневен труд се равняват на два
часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200 %. При изчисляване на положения
извънреден труд, съгласно часовите ставки за времето на полагането му в т.ч. по време на
официални празници за исковия период се получава сумата от 2500 лв. неизплатено
възнаграждение за положения извънреден труд/допълнителен труд/, което възнаграждение
не е изплатено доброволно на ищеца до момента. За забавата ищецът не претендира лихва,
но желае изплащането на полагащото му се възнаграждение, тъй като е отработено и
дължимо. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от З***, брутното месечно възнаграждение на
1
държавните служители в *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 З*** е предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения
за положен извънреден труд, какъвто труд съгл. чл. 179, ал. 1 от З*** полага ищеца. Според
нормата на чл. 187, ал. 9 от З*** редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период 2019-2022г. са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. отм., Наредба
№ 8121з-36/07.01,2020г. отм.. Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. отм. и Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда и
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители. Текста на чл. 3, ал. 3 на всички наредби
гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и
06,00ч, като работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В тези наредби липсват норми, съответстващи на разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., която гласи, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч.
и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В закона има празнота по въпроса за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители. Тази законова празнота следва да бъде
преодоляна по правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като съдебната практика прима, че следва
субсидиарно да се приложи КТ и по специално Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007г./, в чл. 9, ал. 2 от която е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Претендира присъждане на деловодните разноски. В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който счита
иска за частично допустим. В случая се претендира период, който надвишава определения
като максимален такъв от три години, което е недопустимо. Признава фактите, че в
процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение
на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Оспорва исковете
както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани. Възразява, като
твърди, че по отношение на служителите на *** не е приложима НСОРЗ, а само З*** и
подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното
работно време /график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179
З***, както и в чл. 3 от Наредбите № 8121з-776/29.07.2016 г. и последвалите такива от
07.01.2020; 21.10.2020 и 15.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи
при 5- дневна работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта –
8 часа. Счита, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители –
полицейски органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се
урежда в З***. Твърди, че в З*** е направено разграничение между нощния и извънредния
труд и начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на
извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден,
тъй като не е полаган извън установеното работно време и опредЕ.та продължителност на
нощния труд в чл. 187 З*** и чл. 3 от Наредбите № 8121з в посочения период. Не е положен
нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Моли иска да бъде
отхвърлен. Счита, че след промяната 10.07.2020 г. в З*** коефициента за преобразуване на
нощните часове в дневни е 1, поради което и няма празнота. Претендира за разноски
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявения иск
и моли да бъде уважен. Адв. *** моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като осъществената от нея адвокатска защита е безплатна.
Ответникът представляван от гл. юр. ***, моли предявения иск да бъде отхвърлен
по съображенията, развити в писмена защита.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
2
страна:
Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 4, издадена от
ответника, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период,
като до момента изпълнява длъжността Командир на екип в група *** в Районна служба
**** - Смолян при РД*** - Смолян при ГД*** при *** – *** и полага труд на смени.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен
служител в системата на *** работи на 12-часови смени, съгласно изготвени месечни
графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.03.2019 – 09.09.2022 г. е
положил нощен труд общо 1960 часа, от които 84 в официални празници /245 нощни смени/,
които часове са заплатени, без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по
методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на часовете нощен труд в дневен по
реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се получават 2240 часа. Разликата от 280 часа отработен нощен
труд на стойност 2 701,82 лв. не е заплатена на ищеца.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З***, за
заплащане на положен нощен труд в процесния период, след преизчисляването му в дневен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. От заключението по СИЕ безспорно се установи също, че в
посочения период от време същият е положил нощен труд общо 1960 часа, които не са
начислени и заплатени след преобразуването им в дневни.
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по З***.
В чл. 187, ал. 1 З*** е регламентирано, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 З*** редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и
отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
3
ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в *** е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от З***, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от З***/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
В Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021 г. в чл. 21, ал. 3 се предвижда, че при
4
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от З***.
Съгласно изменението на З***, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от З*** е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на
държавните служители в *** е приложима само уредбата по специалния закон.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 З*** предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
При липсата на специално правило в нормативната уредба, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в ***,
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
Основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на ***, по трудово
правоотношение в *** или извън нея. Недопустимо е поставянето на служителите в
системата на ***, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването
на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и
различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на
***, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били
поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. В мотивите на Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС е дадено принципно разрешение за субсидиарното прилагане на общия
закон при липса на изрично уредено заплащане в специалния З***, като е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК, когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
5
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
преюдициален въпрос от РС - Луковит по дело С-262/2020 г., където е посочено че „не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки.“ В решението по посоченото дело /т. 79/, СЕС е приел също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба
на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
окто***и 2021 г., Sumal, C-882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна практика). В
случая, при липса на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
В действащата за процесния период нормативна уредба за работещите по
служебно правоотношение в системата на *** липсва изрична норма, предвиждаща
превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за разлика от чл. 31, ал. 2 от
наредбата от 2014 г., регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с
коефициент 1,143. Единствено е предвиден редът за отчитане на отработеното време между
22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане броя на отработените часове, без да е предвиден алгоритъм за
преизчисляване на нощния труд в дневен.
При това положение съдът счита, че изменението на чл. 187, ал. 1 от З***,
обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., поставя държавните
служители в системата на *** в неравнопоставено положение спрямо останалите служители,
работещи по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, което е недопустимо.
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за справедливо
6
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в ***, съдът счита, че тази
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това
общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова, е отменена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14,
ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25,
ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение
№ 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази
отмяна, засягаща и полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е
индиция, че е недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния
в дневен труд за служителите в ***.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите
в системата на ***, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело № 405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя, в мотивите на което е
прието, че тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
7
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък,
очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са
две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая, както е
посочено по-горе, на ищеца е изплатен нощния труд за исковия период, но не и разликата
отработени часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Положеният от ищеца нощен труд, е установен от експертизата при отчитане на
предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано изчисляване на
работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само
нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от заключението
по СИЕ, че положените 280 часа труд, получени след преобразуването на положения нощен
труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника, както и че този труд
не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 2 701,82 лв.,
представляваща стойността на положения 280 часа труд. Тъй като ищецът не претендира
законна лихва и лихва за забава, такива не се присъжда.
Относно разноските:
Ищецът не е направил деловодни разноски. Видно от приложеното на л. 35
пълномощно процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът да бъде
осъден да заплати на адв. *** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 228,07 лв., от която 108,07 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „****“ при ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***,
представлявана от главен комисар ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
З*** и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. С. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. ***,
сумата от 2 701,82 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения
8
нощен труд в периода 01.03.2019 – 09.09.2022 г..
ОСЪЖДА *** “****“ при ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***,
представлявана от главен комисар ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на
адвокат ***, ЕГН **********, с адрес на кантората гр. Смолян, ул. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв..
ОСЪЖДА *** “****“ при ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***,
представлявана от главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на РС - Смолян сумата от 228,07 лв., от която 108,07 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес и на ответника на посочения в отговора съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9