№ 11267
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110130162 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен от Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес в ***, със съдебен адрес в **** чрез адвокат
Й. А., АК – Варна против **** АД, седалище и адрес на управление в **** представлявано
от С.С.П. И К.Д.К.
Твърди се в исковата молба, че на 04.06.2021 г. около 16:45 часа, ищецът,
управлявайки личният си автомобил марка и модел „Фолксваген Тауран“, с peг. № **** е
претърпял пътно – транспортно произшествие при движение по път 1-6 км 150.865 посока
от гр. София към гр. Пирдоп. На кръстовището с пътя за село Негушево ищецът се е
престроил в лентата за ляв завой и докато изчаква безопасно да направи маневра бил
блъснат от насрещно движещият се л.а. Фолксваген Пасат, с peг. ****, управляван от Р.К.
Към момента на пътния инциденти гражданската отговорност на водача на л.а.
Фолксваген Пасат, с peг. ****, е била застрахована въз основана договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество. Вината за настъпването на
пътно – транспортното произшествие е изцяло на водача на л.а. Фолксваген Пасат, с peг.
****, поради което ответникът дължи на пострадалото лице – ищеца, обезщетение за
претъпените от него вреди. Сочи се в исковата молба, че управлявания от Т. К. лек
автомобил е изцяло увреден и негоден за употреба дори и след ремонт, поради което ищецът
претендира, че дължимото му обезщетение възлиза на сумата от 8 000 лв., каквато е
стойността на автомобила му преди пътния инцидент.
**** АД, обаче, е заплатило на ищеца само сумата от 2 893,13 лв. На 08.01.2021 г. Т.
Николов е предявил осъдителен иск срещу застрахователното дружество за заплащането на
1
сумата от 1 000 лв. – частично претендирана от остатъка от дължимото му обезщетение.
Така остатъкът от дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 4 106,87 лв., от
която сума в настоящето производство Т. Николов претендира частично сумата от 100 лв.
Като излага тези обстоятелства, ищецът обосновава правния си интерес от
осъждането на застрахователното дружество да му заплати сумата от сто лева – предявена
частично от 4 106,87 лв.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли и за допускането
и назначаването на съдебна автотехническа експертиза.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител,
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
признава изцяло исковата претенция. Не прави доказателствени искания. Моли да не бъде
допускана поисканата от ищеца експертиза, като ненужна с оглед направеното признание на
иска. Не изразява становище по останалите доказателствените искания на ищеца.
В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите като писмени доказателства по делото
се установява, че на 04.06.2021 г. около 16:45 часа, ищецът, управлявайки личният си
автомобил марка и модел „Фолксваген Тауран“, с peг. № **** е претърпял пътно –
транспортно произшествие при движение по път 1-6 км 150.865 посока от гр. София към гр.
Пирдоп - на кръстовището с пътя за село Негушево ищецът се е престроил в лентата за ляв
завой и докато изчаква безопасно да направи маневра бил блъснат от насрещно движещият
се л.а. Фолксваген Пасат, с peг. ****, управляван от Р.К.
Не е спорно по делото, че към момента на пътния инциденти гражданската
отговорност на водача на л.а. Фолксваген Пасат, с peг. ****, е била застрахована въз
основана договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответното
дружество;
Страните по делото не спорят, че вината за настъпването на пътно – транспортното
произшествие е изцяло на водача на л.а. Фолксваген Пасат, с peг. ****, поради което
ответникът дължи на пострадалото лице – ищеца, обезщетение за претъпените от него
вреди;
Не е спорно също така, че управлявания от Т. К. лек автомобил е изцяло увреден и
негоден за употреба дори и след ремонт, поради което ищецът претендира, че дължимото му
обезщетение възлиза на сумата от 8 000 лв., каквато е стойността на автомобила му преди
пътния инцидент.
Не се спори между страните и че **** АД е заплатило на ищеца само сумата от 2
893,13 лв.
В хода на исковото производство и преди приключването на устните състезания по
2
делото, процесуалният представител на ищеца моли за отхвърляне на иска поради
погасяване на задължението чрез изпълнение. Представя надлежно писмено доказателство –
платежно нареждане, удостоверяващо плащането на претендираната сума (л. 40).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за
неоснователен, предвид следното:
Безспорно се установи, че ответникът дължи на пострадалото лице – ищеца,
обезщетение за претъпените от него вреди по личния му автомобил „Фолксваген Тауран“, с
peг. № ****, вследствие на настъпилото на 04.06.2021 г. пътно – транспортно произшествие.
В хода на съдебното производство, обаче, ответникът е изпълнил задължението си към
ищеца и този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Погасяването на задължението чрез плащане, направено след предявяването на иска,
обуславя неоснователността на претенцията, тъй като вземането на ищеца е удовлетворено.
Независимо от извода за неоснователност на иска, съдът счита, че в тежест на
ответника следва да бъда възложени направените от ищеца разноски в исковото
производство, тъй като ответникът е станал причина за завеждането на делото. Плащането
на процесното парично вземане е направено в хода на исковото производство.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Минимално дължимото възнаграждение за процесуално представителство
следва да бъде изчислено съобразно редакцията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие – на 07.10.2022 г. (л. 42) Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (в ред. от ДВ, бр. 68 от 2020 г., преди изменението, въведено с ДВ,
бр. 88 от 2022 г.), възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела с интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. В този смисъл заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно, тъй като превишава
незначително минималния размер, предвиден в Наредбата, поради което не подлежи на
намаляване..
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес в ***, със съдебен
адрес в **** чрез адвокат Й. А., АК – Варна против **** АД, седалище и адрес на
управление в **** представлявано от С.С.П. И К.Д.К. иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 лв. (сто лева) – предявена частично
от 4 106,87 лв.
ОСЪЖДА **** АД, седалище и адрес на управление в **** представлявано от
С.С.П. И К.Д.К.да заплати на Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 410 лв.
(четиристотин и десет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на
3
държавна такса и адвокатски хонорар в настоящето исково производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4