№ 3128
...., 16.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110142125 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 28863/19.07.2021 г.
/с дата на пощенско клеймо 12.07.2021 г./, предявена от АТ. К. Л., ЕГН
**********, чрез АТ. К. Л., ЕГН **********, чрез адвокат Й.А., със съдебен
адрес: .... против ....., със седалище и адрес на управление: .....
Ищецът АТ. К. Л., егн ********** твърди, че е собственик на процесния
лек автомобил „..........
Посочва, че на 29.05.2020 г., предоставил лек автомобил „......... на АТ. К.
Л., ЕГН **********, за да го ползва за конкретния ден.
Поддържа, че на 29.05.2020 г., около 21:35 часа, АТ. К. Л., ЕГН
********** управлявал лек автомобил „......... на паркинг пред ресторант .........,
находящ се в ....... като търсил свободно място за паркиране, когато внезапно от
лявата му страна, водачът на лек автомобил ..... излизайки от паркомясто, ударил
лек автомобил „........., при което били причинени щети по последния автомобил.
Твърди, че за настъпилия инцидент водачите на лек автомобил ..... и лек
автомобил „......... съставили двустранен констативен протокол.
1
Поддържа, че че към датата на реализиране на процесния инцидент
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил ..... е била
застрахована при ответника по задължителна застраховака „Гражданска
отговорност“.
Заявява, че на 02.06.2020 г. заявил претенция пред застрахователя на
виновния за процесния пътен инцидент водач, като от страна на представител на
ответника бил извършен оглед на лек автомобил „........., изготвен бил снимков
материал и бил съставен опис-заключение на щетите.
Поддържа, че от застрахователят било одобрено обезщетение в размер на
430 лева, което било изплатено в полза на ищеца.
Твърди, че сумата необходима за възстановяване на щетите от процесното
ПТП е в размер на 1600 лева, като в тази връзка се поддържа, че изплатено
обезщетение в размер на 430 лева, не може да обезщети в пълен размер
собственика на вещта. В тази връзка се поддържа, че след извършеното частично
плащане от застрахователя, следва да се дължи обезщетение в размер на още 1170
лева, като в настоящото производство се претендира сумата от 30,00 лева,
представляваща частична претенция от общо дължимия размер на обезщетението
от 1170 лева.
Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30,00 лева /частичен иск от общо
претендираната сума от 1170 лева/, представляваща незаплатен остатък от
застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил „......... в
резултат на ПТП, реализирано на на 29.05.2020 г., около 21:35 часа, в ...., на
паркинг пред ресторант ...... находящ се в ........, по вина на водач, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/12.07.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ..... е депозирал отговор
на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения
иск. Ответникът не оспорва и изрично признава наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
2
със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП
/29.05.2020 г./, сключено между ответното дружество и собственика на лек
автомобил ..... че на 29.05.2020 г. е реализирано ПТП, при твърдения в исковата
молба механизъм, при което са причинени щети на лек автомобил „........., че
щетите са причинени по вина на водача на лек автомобил ..... както и че ищецът е
предявил пред ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, по която ответното дружество е погасило сумата от 415,56 лева.
Оспорва се, че ищецът е материалноправно легитимиран по предявения
иск, като в тази връзка се твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че именно той е собственик на процесния лек автомобил
„..........
Оспорва се, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се излагат
подробни съображения в този смисъл. В тази връзка се сочи, че сумата, платена от
ответника по заявената извънсъдебно претенция е достатъчна за репариране на
вредите, причинени на лек автомобил „........., в резултат на процесното ПТП.
Оспорва се, че всички констатирани и твърдени от ищеца вреди по
процесния лек автомобил „........., се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Заявява се, че по отношение на процесния лек автомобил „......... е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ, при 30 % запазени части.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
разноски.
С молба вх. № 65119/06.10.2021 г., подадена от името на ищеца, същият
заявява, че е допусната техническа грешка в исковата молба и моли същото да
бъде отразено и в доклада по делото в частта, с която е посочено, че ответното
дружество е заплатило извънсъдебно на ищеца, заастрахователно обезщетение по
заявената претенция в размер от 430 лв., като вместо така посочения размер на
заплатената извънсъдебно сума от страна на ответника в полза на ищеца, се чете
сума в размер от 415,56 лв.
С определение от 11.10.2021 г., постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание, съдът е уважил молбата на ищеца, като е допуснал
исканото измение на доклада по делото в частта „права и обстоятелства, които се
признават от страните“.
3
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните обстоятелствата, а именно: че на 29.05.2020 г., в ...., на
паркинг пред ресторант ...... находящ се в ........, между лек автомобил „......... и лек
автомобил ..... е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил
„.........; че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил ......; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/29.05.2020 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил ...... е била
застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил пред
ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по
която ответното дружество е погасило сумата от 415,56 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил, настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправно
виновно поведение на деликвента. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните обстоятелствата, а именно: че на 29.05.2020 г., в ...., на
паркинг пред ресторант ...... находящ се в ........, между лек автомобил „......... и лек
автомобил ..... е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил
„.........; че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил ......; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/29.05.2020 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил ...... е била
застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил пред
ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по
която ответното дружество е погасило сумата от 415,56 лева.
Следователно между страните в производството не е спорно, че на
4
29.05.2020 г., в ...., на паркинг пред ресторант ...... находящ се в ........, между лек
автомобил „......... и лек автомобил ..... е реализирано ПТП, при което са причинени
щети на лек автомобил „.........; че щетите са причинени в резултат на виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил ......; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /29.05.2020 г./ гражданската отговорност на
водачите на лек автомобил ...... е била застрахована при ответното дружество.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че всички увреждания по лек автомобил „......... се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.05.2020 г., в ...., на
паркинг пред ресторант ...... находящ се в ........, между лек автомобил „......... и лек
автомобил ..... пътно-транспортно проишествие.
Следва да бъде посочено като допълнение, че предвид безспорното между
страните обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на
настоящото производство, ответникът е заплатил сумата от 415,56 лева, следва да
се приеме на още едно основание, че се е осъществило признание на всички
обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ. В тази връзка, съдът намира за неснователно
възражението на ответника, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
получи застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, доколкото не
са представени доказателства за собствеността на процесния лек автомобил
„.......... Това е така, тъй като: на първо място с извършеното извънсъдебно
частично плащане, от страна на ответното дружество в полза на ищеца,
застрахователят е извършил признание на всички обуславящи факти за възникване
на процесното право на ищеца по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
включително и материалната му легитимация да получи застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП; и на второ място, доколкото по делото
е представено свидетелство за регистрация на МПС, представляващо лек
автомобил „........., което представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява, че именно посоченото в него лице /в случая ищецът АТ. К. Л., ЕГН
**********/ е лицето, което е регистрирано като собственик на горепосочения
процесен автомобил.
При така изложените по-горе съображения, съдът приема, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
5
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" „.......... дължи да
заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „........., към датата на процесното
събитие /29.05.2020 г./ е 28 години 6 месеца и 15 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация – 14.11.1991 г., че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „.........,
определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 740,76
лева. В заключението си вещото лице посочва, че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „.........,
определена по цени само на алтернативни доставчици /към датата на ПТП/ е в
размер на 699,96 лева.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съгласно константната съдебна практика /включително на ВКС/, дължимото
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя
възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
6
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на
настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява
в тежест възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части,
доколкото те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна
техническа характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им
би било невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 740,76 лева, какъвто е и размерът на обезщетението, на което
ищецът има право. Същевременно между страните не е спорно и се установява по
делото, че ответното дружество е заплатило извънсъдебно на ищеца, сумата от
415,56 лева, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с
причинените щети по лек автомобил „........., в резултат на процесното ПТП.
Следователно и предвид изложените по-горе съображения, се налага извод, че
размерът на обезщетението, на което ищецът има право /след извършеното
приспадане на сумата, която му е платена от ответното дружество преди
завеждане на делото/, е 325,20 лева.
Възражението, че в случая по отношение на процесния лек автомобил
„......... е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ, при 30 % запазени части,
съдът намира за неоснователно. Съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, неоспорена от страните и приета в производството
съдебна автотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав напълно
кредитира, се установява в производството, че действителната стойност на
7
процесния лек автомобил лек автомобил „........., определена към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 2569 лева, като стойността,
необходима за възстановяване на процесното ПТП /740,76 лева/ не надхвърля 70
% от неговата действителна стойност /2569 лева/, поради което не е налице
тотална щета на превозното средство и стойност на запазени части не следва да се
определя.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от
30,00 лева /частична претенция от общо претендираната сума от 1170 лева/,
представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за причинени
щети на лек автомобил „......... в резултат на ПТП, реализирано на на 29.05.2020 г.,
около 21:35 часа, в ...., на паркинг пред ресторант ...... находящ се в ........, по вина
на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното
дружество към датата на реализиране на процесното ПТП. Върху сумата за
главница, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда /12.07.2021 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса
в размер на 50 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 200 лева
и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„.........., следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца АТ. К. Л., сумата от
610 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление ...., ........ да заплати в
полза на АТ. К. Л., ЕГН ********** с адрес: ........, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ
вр. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 30,00 лева /частична претенция от общо
претендираната сума от 1170,00 лева/, представляваща незаплатен остатък от
8
застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил „......... в
резултат на ПТП, реализирано на на 29.05.2020 г., около 21:35 часа, в ...., на
паркинг пред ресторант ...... находящ се в ........, по вина на водач, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при „.......... към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.07.2021 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление ...., ........ да заплати в
полза на АТ. К. Л., с адрес: ........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 610,00
лева, представляваща разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9