Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Деница Урумова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от Е. К. Е., с ЕГН [ЕГН], в качеството му на управител срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от Г. М. Б., в качеството му на управител. Ищеца твърди, че съгласно сключен между страните Договор на 08.08.2012г. ответника е възложил на ищеца да извърши срещу заплащане строително-монтажни работи /СМР/ на обект „АМ „ подобект „Реконструкция на ВЛ 20 kV при км 42 и км 433+190“, така като са описани в Приложение № 1 към договора. Ищеца изпълнил изцяло в срок договорените СМР, които възложителя одобрил. Подписани били Протоколи обр.19 за установяване завършването и разплащането на натуралните СМР на 21.08.2013г. Съгласно т. 2.2. от Договора е издадена Проформа фактура №/1608.2012г. и въз основа на нея е издадена данъчна фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв. с ДДС за авансово плащане, платима в тридневен срок и в който срок е платена част от сумата в размер на 9 500 лв., а остатъкът от 1311.65 лв. е платен на 31.08.2012г. Договорените СМР били извършени, за което бил съставен Протокол обр.19 на 21.08.2013г. и въз основа на последния издадена данъчна фактура №121.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., която трябвало да бъде платена в 30-дневен срок, но сумата по фактурата е платена на 08.11.2013г. За окончателното плащане на извършените СМР, съгласно Протокол обр.19 от 21.08.2013г.е издадена и данъчна фактура №1.08.2013г. на стойност 2 208.00 лв., за която плащане се е следвало до 21.09.2013г., но сумата е платена на 08.11.2013г. Ищеца твърди, че и за трите фактури е налице определен ден за изплащане на задължението, поради което за неточно (забавено) изпълнение на паричното задължение, ответника дължи неустойка за забавено изпълнение, съгласно т.9.2 от Договора, в размер на 2% за всеки просрочен ден върху неизплатената сума в срок. Посочва, че п издадените три броя фактури, неустойката, съгласно т.9.2 от Договора е както следва: 1. За Фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв., от която в срок за плащане е платена част от сумата в размер на 9 500 лв., за остатъкът от сумата в размер на 1 311.65 лв., който е платен на 31.08.2012г. с просрочие от 15 дни, неустойката съгласно т.9.2 от Договора е в размер на 393.50 лв.; 2. За Фактура №/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., която е следвало да се плати в срок до 21.09.2013г., но е платена на 08.11.2013г. с просрочие от 49 дни, неустойката съгласно т.9.2 от Договора е в размер на 42 381.73 лв.; 3. За Фактура №/21.08.2013г. на стойност 2 208.00 лв., която е следвало да се плати в срок до 21.09.2013г., но е платена на 08.11.2013г. с просрочие от 49 дни, неустойката съгласно т.9.2 от Договора е в размер на 2 163.84 лв. Ищеца твърди, че е отправял много кратно искания и покани към ответника за издължаване на горепосочените суми, но това било безрезултатно, поради което била изпратена и покана изх.№/21.07.2014г., получена от ответника на 22.07.2014г., съгласно обратна разписка № Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24 900.00 лв., представляваща част от дължимите неустойки за забавено плащане по сключен между страните Договор от 08.08.2012г., а именно: 1. По Фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв., от които платени 9 500 лв., неустойка за неплатения остатък на стойност 1 311.65 лв. в размер на 200.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 393.50 лв., начислена за периода 17.08.2012г. до 31.08.2012г. 2. По Фактура №/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., неустойка в размер на 23 500.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 42 381.73 лв., начислена за периода 21.09.2012г. до 08.11.2013г. 3. По Фактура №/21.08.2013г. на стойност 2 208.00 лв., неустойка в размер на 1 200.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 2 163.84 лв., начислена за периода 21.09.2012г. до 08.11.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски, както по настоящото, така и по ч.гр.д./2015г. на БРС, образувано по молба за допускане на обезпечение по бъдещи искове. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, е депозирала отговор на така подадената искова молба. Посочено е, че между страните действително е имало сключен договор, както и че възлагането на описаните в договора дейности, изпълнението им предаването и заплащането отговарят на истината. Ответника посочва, че не е съгласен с размера на неустойката, момента в който се претендира същата и некоректното й изчисление. На първо място се посочва, че по Фактура №/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., изчислената неустойка е в размер на 42 381.73 лв. за 48 дни просрочие, като неустойката е почти равна на самата сума, дължима по издадената фактура, като е прекомерно висока неустойка и е в противоречие с добрите нрави. Излага съображения, че фиксираната в договора неустойка в размер на 2% на ден върху дължимата сума е прекомерно завишена по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и в противоречие на чл. 9 ЗЗД, като прави възражение срещу размера на претендираната неустойка, тъй като същата е прекомерно висока в сравнение с претърпените от ищеца вреди и моли съда да намали нейния размер. На следващо място ответника излага съображения, че ищецът претендира обезщетението за неустойка 2 години, след като е получил сумите по договора и ако действително е претърпял вреди от забавеното плащане, то е следвало да бъдат претендирани веднага, след изтичане на срока за плащане, поради което това прекалено късно предявяване не може да обуслови претенция за обезщетение за претърпени вреди. На последно място ответника посочва, че размера на неустойката е некоректно изчислен. С подписания между страните договор е договорена обща сума начина на плащане, като в т.2.4 е посочено, че 10 % от сумата – в размер на 5 405.84 лв. с ДДС, ще бъде изплатена в 30-дневен срок след подписване на Акт обр. 15 за обекта, предмет на договора. Към настоящия момент все още няма подписан Акт обр. 19между инвеститора- ИА „Пътища“ и изпълнителя – „Актор А.“ К.. Ищеца неправилно е фактурирал цялото остатъчно вземане от ответника по Фактура №.../21.08.2013г., без да извади сумата по т.2.4, служеща като гаранция за изпълнението в размер на 5 405.84 лв., като на 07.11.2013г. ответника е платил всички претендирани суми от ищеца, включително и недължимите и към настоящия момент 5 405.84 лв. и върху която сума не следва да се начислява неустойка, тъй като същата е недължимо платена. Излага и съображения, че неустойката е некоректно индивидуализирана по време, като твърди, че периода за забава е 47 дни, а не 48 дни. Счита, че предявената неустойка е неправилно индивидуализирана както по размер, така и по отношение на периода, поради което моли съда предявения иск като неоснователен да бъде оставен без уважение. В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и съда да уважи предявения иск. Претендира разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Процесуалния представител на ответника оспорва исковете и моли съда да отхвърли същите по съображенията изложени в писмения отговор. С протоколно определение, с което е приет окончателния доклад по делото, в съдебно заседание проведено на 06.11.2015г., съдът е обявил за безспорен факта, че между страните не се спори, че между тях е налице сключен Договор на 08.08.2012г., с който ответника е възложил на ищеца да извърши срещу заплащане СМР на обект „АМ „С.-ЛОТ4“, подобект „Реконструкция на ВЛ 20 kV при км и км С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2015г., съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск по т. 2 от петитума на исковата молба, като същия следва да се счита предявен в размер на 23 500 лв., представляваща част от общата сума на неустойката от 37 084 лв., изчислена върху част от сумата по фактура /21.08.2013г., а именно върху сумата от 37 840 лв., начислена за периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г. По делото са допуснати и приети писмени доказателства. От събраните по делото писмени доказателства се установява следното: Съгласно сключен между страните Договор от 08.08.2012г. ответника е предложил, в качеството на ищеца да извърши СМР на конкретно посочен обект от АМ „С.“- Приложение I- количествено стойностна сметка. Съгласно чл. 2.1. общата сума е 45048.59 лв. без ДДС или 54 058.31 лв. с ДДС, платима както следва: чл. 2.2. Аванс 20 %- 9 009.72 лв. без ДДС или 10 811.66 лв. с ДДС, в 3-дневен срок, след датата на подписване на договора, чл. 2.3. Изплащане на 70 % - 31 534.01 лв. без ДДС или 37 840.81 лв. с ДДС в срок до 30 дни, след датата на приключване на СМР и подписване на Протокол обр. 19, чл. 2.4. Изплащане на 10 % - 4 504.86 лв. без ДДС или 5 405.84 лв. с ДДС в срок до 30 дни, след датата на подписване на Акт 15 за посочения обект, предмет на този договор и издадена данъчна фактура от изпълнителя-ищеца. Според чл. 2.6 за допълнителни видове работи, различни от тези в Приложение I, разплащането ще става по предварително съгласувани и уточнени с Анекс цени и начини на плащане и срокове за изпълнение. Съгласно чл. 9.2. от Договора за забавено плащане Възложителя /ответника/ дължи на Изпълнителя /ищеца/ неустойка в размер на 2% върху дължимата сума за всеки ден закъснение. Съгласно сключен между страните Протокол от 02.10.2012г., работата е била преустановена, като с Анекс от г. е определен нов краен срок за извършване на договорените работи- до 21.08.2013г. Съгласно издадена проформа фактура №/18.08.2012г. и фактура /17.08.12г. от ищеца за сумата от 10 811.65 лв., представляващ аванс, съгласно договора и видно от извлечение от движение по сметки на [фирма], на 17.08.2012г. е постъпила сума от 9 500 лв.- аванс съгласно договор и проф. фактура от 16.08.2012г. , а на 31.08.2012г. е постъпила сума от 1 311.65 лв. по фактура №/16.08.12г. Видно от фактура №21.08.2012г. за извършени СМР, съгласно договор и Акт обр. 19, приложен към фактурата на стойност 45 048.59 лв. с приспаднат от тази сума аванс от 9009.71 лв. /без ДДС/, е издадена фактура №/21.08.2012г. на стойност 43 246.66 лв. Видно от фактура №/21.08.2012г. за извършени СМР, съгласно Акт обр. 19, приложен към фактурата на стойност 1 840 лв., е издадена фактура №/21.08.2012г. на стойност 2 208 лв. /1 840 лв. без ДДС/. Съгласно платежно нареждане от 07.11.2012г. ответника е наредил на ищеца сума /не се чете/. Видно от извлечение от движение по сметки на [фирма], на 08.11.2012г. е постъпила сума от 45 454.66 лв.- по фактури С покана от 21.07.2014г., връчена на ответника на 22.07.14г., ищеца го е поканил да му заплати неустойки за забавените плащания. Съгласно писмо от [фирма], [населено място] от 03.09.2015г. за обект АМ „С.“ Л. 4 няма подписан Акт обр. 15. Съгласно представени разпечатки от електронни интернет сайтове АМ „С.“ е завършен. С определение №/30.07.2015г. по гр.д. /2015г. на БРС е допуснато обезпечение на бъдещите искове на [фирма], предмет на настоящото производство, чрез налагане на запор върху посочени банкови сметки на ответника, за което е издадена и обезпечителна заповед. По делото са представени и други доказателства за наличие на търговски взаимоотношения между страните, които са неотносими към настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. При така установеното съда направи следните правни изводи: Предявени са три кумулативни искове по чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните неустойки по сключения между страните договор: 1. По Фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв., от които платени 9 500 лв., неустойка за неплатения остатък на стойност 1 311.65 лв. в размер на 200.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 393.50 лв., начислена за периода 17.08.2012г. до 31.08.2012г. 2. По Фактура №/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., неустойка в размер на 23 500.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 37 084 лв., изчислена върху част от сумата по фактура /21.08.2013г., а именно върху сумата от 37 840 лв., начислена за периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г. 3. По Фактура №21.08.2013г. на стойност 2 208.00 лв., неустойка в размер на 1 200.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 2 163.84 лв., начислена за периода 21.09.2012г. до 08.11.2013г. 1. По първия иск за неустойка: Иска се за заплащане на неустойка в размер на 200 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 393.50 лв., начислена за периода 17.08.2012г. до 31.08.2012г. Съгласно сключения между страните на 08.08.2012г. Договор, в чл. 2.2. страните са се договорили ответника да заплати Аванс 20 % или сумата от 10 811.66 лв. с ДДС, в 3-дневен срок, след датата на подписване на договора. Тридневния срок изтича на 11.08.2012г. От представеното извлечение от движение по сметки се установява, че част от сумата е постъпила по сметка на ищеца на 17.08.2012г., а остатъка от сумата в размер на 1 311.65 лв. не е постъпила. Последната е постъпила по сметката на ищеца на 31.08.12г. с 20 дни закъснение. Претендира се обаче неустойка за периода от 17.08.2012г. до 31.08.2012г. Съгласно договореното в чл. 9.2. от договора при забавено плащане ответника дължи на ищеца неустойка в размер на 2% върху дължимата сума за всеки ден закъснение. Или върху сумата от 1 311.65 лв. 2 % са в размер на 26.23 лв., която сума е дължимата неустойка за забава за 1 ден. За периода от 17.08.2012г. до 31.08.2012г., дължимата неустойка е за забава за 15 дни или сумата от 393.45 лв. /26.23 лв. х 15 дни= 393.45 лв./. Доколкото предявеният иск е частичен, то същия следва да бъде уважен изцяло за сумата от 200 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 393.45 лв., начислена за периода 17.08.2012г. до 31.08.2012г. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща част от общата сума на неустойката в размер на 393.45 лв., начислена за периода 17.08.2012г. до 31.08.2012г., по договор от 08.08.2012г. за обект „“, подобект „Реконструкция наV при км 424+411,25; 4и издадена Фактура № 891/17.08.12г. за сума на стойност от 10 811.65 лв., която обща сума на неустойката в размер на 393.45 лв. е изчислена върху част от сумата по фактура /21.08.2013г., а именно върху сумата от 1 311.65 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 200 лв., считано от дата на предявяване на исковата молба- 07.08.2015г. до окончателното и изплащане 1. По втория иск за неустойка: Съгласно сключения между страните на 08.08.2012г. Договор, в чл. 2.3. страните са се договорили ответника да заплати 70 % от договорената цена или сумата от 37 840.81 лв. с ДДС в срок до 30 дни, след датата на приключване на СМР и подписване на Протокол обр. 19. Видно от представения по делото Акт обр. 19 за приключилите СМР, същия е съставен на 21.08.2013г., като в него са описани всички извършени СМР, съобразно Приложение №1 към договора- Количествено стойностни сметки. Подписания Акт обр. 19 е на стойност лв., която сума е цената на Договора без ДДС или подписания Протокол обр. 19 от 21.08.2013 г. е за извършени на стойност 54 058.31 лв. Съгласно договореното в чл. 2.4 от Договора, изплащането на 10 % от общата цена на договора или сумата от 5 405.84 лв. с ДДС, следва да бъде заплатена в срок до 30 дни, след датата на подписване на Акт 15 за посочения обект- „С.“ Л. 4. По делото не са ангажирани доказателства за подписан Акт 15 за този обект. Представените разпечатки от ел. медии не доказват съставянето на такъв протокол. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че факта че посочената отсечка на АМ „С.“ е пусната в движение, не означава, че за същата има надлежно съставен Акт 15. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че на съда също е служебно известно, че такъв акт няма дори и към настоящия момент. С оглед на това и предвид договореното, съобразно подписания между страните Протокол обр. 19 от г., дължимата сума за извършените СМР, след приспадане на сумата по чл. чл. 2.4 от Договора (или сумата от лв. с ДДС, 4504.86 лв. без ДДС) и преведения аванс ( сумата от 10811.66 с ДДС, 9009.72 лв. без ДДС) след съставяне на този Протокол обр. 19, дължимата сума по чл. 2.3. от Договора е в размер на лв. с ДДС (54 058.31-10 811.66- 5405.84= ) или сумата от 31 534.01 лв. без ДДС (45 0 534.01). Страните са договорили сумата да бъде изплатена в срок до 30 дни след подписване на Акт обр. 15. Срока за това е изтекъл на 20.09.2013г. От представеното извлечение от движение по сметки се установява, че сумата 45 454.66 лв., представляваща плащане по тази и друга фактура е постъпила по сметка на ищеца на 08.11.2013г., или дължимата сума от 37 840.72 лв. с ДДС е постъпила по сметката на ищеца с 49 дни закъснение. Претендираната неустойка е за целия период на забавата от 21.09.2013г. до 08.11.2013г. Съгласно договореното в чл. 9.2. от договора при забавено плащане ответника дължи на ищеца неустойка в размер на 2% върху дължимата сума за всеки ден закъснение. Или върху сумата от лв. 2 % са в размер на 756.81 лв., която сума е дължимата неустойка за забава за 1 ден. За периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г., дължимата неустойка е за забава за 49 дни или сумата от 37 083.69 лв. /756.81 лв. х 49 дни= 37 083.69 лв./. Неоснователно е възражението на ответника, че сумата била преведена на 07.11.2013г. и дължимата неустойка е за 48 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 305 ТЗ, когато плащането извършено между търговци се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. Заверяването на сметката на ищеца е станало на 08.11.2013г., на която дата следва да се счита, че задължението на длъжника е изпълнено. С оглед на това и доколкото предявеният иск за това плащане е частичен, то същия следва да бъде уважен изцяло за сумата от 23 500 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 37 083.69 лв., изчислена върху част от сумата по фактура/21.08.2013г., а именно върху сумата от 37 840 лв., начислена за периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г. Направеното възражение от ответника за прекомерност на неустойката и искането за намаляването й е изцяло неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, каквито са и страните в настоящото производство, по абсолютна търговска сделка. Неоснователно е и възражението, че клаузата за неустойка в Договора е в противоречие с добрите нрави. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки : съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки- арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката дали уговорената неустойката накърнява на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии : естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др. Неустойката следва да се приеме като противоречаща на добрите нрави, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави изначално противоречаща на добрите нрави- ТР №1/15.06.2010г. на ОС на ТК на ВКС пост. по тълк. дело № 1/2009г. Преценявайки посочените в ТР критерии и обстоятелства, за преценка на въпроса- е ли налице в процесния случай противоречие с добрите нрави на клаузата за неустойката, настоящият състав на съда, намира че на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Определената в чл.9.2 от Договора клауза за неустойка, не може да се приеме като противоречаща на добрите нрави, доколкото единствената цел, за която е уговорена, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Очевидно е, че нейната единствена цел поради която е и била заложена в договора, и възприета поради това и от двете страни, като необходима, е била насочена към обезпечаване на своевременното /срочно/ изпълнение на задължението от страна на възложителя. Тя не преследва никаква друга цел освен тази- да го стимулира към своевременно и точно изпълнение. Длъжникът и сам е знаел отнапред какви ще са последиците от неплащането в срок на процесните суми, като сам се е съгласил с тях, както и с последиците от неспазването, при възникване на правоотношението. В случая единствена причина за претендирането на неустойката е виновното и противоправно поведение на ответника по неизпълнение в договорените срокове на задължението да заплати сумите в уговорените за това срокове. Предвид гореизложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 23 500 лв., представляваща част от общата сума на неустойката в размер на 37 083.69 лв., начислена за периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г., по Договор от 08.08.2012г. за обект „А, подобект „Реконструкция на ВЛ 20 kV при км 424+411,25; 430+323; 431+170 и км 433+190“ и издадена Фактура 1726/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., която обща сума на неустойката в размер на 37 083.69 лв. е изчислена върху част от сумата по Фактура /21.08.2013г., а именно върху сумата от 37 840 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 23 500 лв., считано от дата на предявяване на исковата молба- 07.08.2015г. до окончателното и изплащане 1. По третия иск за неустойка: Иска е неоснователен. Видно от представения по делото Протокол обр. 19 от 21.08.2013г. за приключилите СМР, въз основа на който е издадена Фактура №21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., в него са описани всички извършени СМР, съобразно Приложение №1 към договора- Количествено стойностни сметки. Подписания Протокол обр. 19 е на стойност 45 048.59 лв., която сума е цената на Договора без ДДС или подписания Протокол обр. 19 от 21.08.2013 г. е за извършени СМР на стойност 54 058.31 лв. Фактурата, предмет на настоящия иск с №/21.08.2013г. е съставена въз основа на друг Протокол обр. 19 от същата дата за извършени „Доставка и монтаж на основа за СРС и услуга с автокран“. Така съставения протокол е извън предмета на договореното по чл. 1.1. от Договора, съгласно Приложение I- количествено стойностна сметка. Доколкото в чл. 2.6 от Договора е договорено, че за допълнителни видове работи, различни от тези в Приложение I, разплащането ще става по предварително съгласувани и уточнени с Анeкс цени и начини на плащане и срокове за изпълнение, то следва че тези допълнителни извършени СМР, съгласно този Протокол обр. 19, не попадат в тези по чл. 1.1. от Договора. По делото няма представен Анекс или договор за тези видове СМР, от който да е видно какъв е уговорения между страните срок за плащане и дали е налице забава на плащането, за да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 9.2. от Договора. Доколкото за плащането по тази фактура не е предвиден срок, то не е налице забава и неустойка не следва да се дължи. По разноските: С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода от спора, представения списък по чл. 80 ГПК и съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 864.20 лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 761.46 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 990 лв. за внесена държавна такса и сумата от 112.75 лв., представялваща внесени държавни и административни такси по обезпечителното производство. Водим от горното, Благоевградски районен съд, Р Е Ш И : ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „З, представлявано от Г. М. Б., в качеството му на управител, на правно основание чл. 92 ЗЗД, да заплати [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „И представлявано от Е. К. Е., с ЕГН [ЕГН], в качеството му на управител, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща част от общата сума на неустойката в размер на 393.45 лв. /триста деветдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, начислена за периода от 17.08.2012г. до 31.08.2012г., по Договор от 08.08.2012г. за обект „АМ „С.-, подобект „Реконструкция на при км и км 433+190“ и издадена Фактура № /17.08.12г. за сума на стойност от 10 811.65 лв. /десет хиляди осемстотин и единадесет лева и 65 ст./, която обща сума на неустойката в размер на 393.45 лв. е изчислена върху част от сумата по Фактура 21.08.2013г., а именно върху сумата от 1 311.65 лв. /хиляда триста и единадесет лева и 65 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от 200 лв. /двеста лева/, считано от дата на предявяване на исковата молба- 07.08.2015г. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „З представлявано от Г. М. Б., в качеството му на управител, на правно основание чл. 92 ЗЗД, да заплати [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „И, представлявано от Е. К. Е., с ЕГН [ЕГН], в качеството му на управител, сумата от 23 500.00 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/, представляваща част от общата сума на неустойката в размер на 37 083.69 лв. /тридесет и седем хиляди и осемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, начислена за периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г., по Договор от 08.08.2012г. за обект „АМ „С.-ЛОТ4“, подобект „Реконструкция на ВЛ 20 kV при км 4 и км 433+190“ и издадена Фактура № /21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв. /четиридесет и три хиляди двеста четиридесет и шест лева и 66 ст./, която обща сума на неустойката в размер на 37 083.69 лв. е изчислена върху част от сумата по Фактура №/21.08.2013г., а именно върху сумата от 37 840 лв. /тридесет и седем хиляди осемстотин и четиридесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 23 500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/, считано от дата на предявяване на исковата молба- 07.08.2015г. до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „И представлявано от Е. К. Е. против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ представлявано от Г. М. Б., в качеството му на управител, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200.00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща част от общата сума на неустойката в размер на 2 163.84 лв. /две хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, начислена за периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г., по Договор от г. за обект „АМ „С.-ЛОТ4“, подобект „Реконструкция на ВЛ 20 kV при км 424+411,25; 430+323; 431+170 и км 433+190“ и издадена Фактура № /21.08.2013г. за сума на стойност от 2 208.00 лв. /две хиляди двеста и осем лева/, ведно със законната лихва върху сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, считано от дата на предявяване на исковата молба- . до окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ представлявано от Г. М. Б., в качеството му на управител, на правно основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „И, представлявано от Е. К. Е., с ЕГН [ЕГН], в качеството му на управител, сумата от 1 864.20 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 761.46 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от 990 лв., направени разноски за внесена държавна такса и сумата от 112.75 лв., представялваща внесени държавни и административни такси по обезпечителното производство. Решението може да бъде обжалвано пред ОС- [населено място] в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |