№ 14
гр. Айтос, 30.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Частно наказателно дело №
20222110200476 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на адв. Р. Н. - AK Б., с адрес на кантора и
адрес за съобщения: ***, действащ в качеството на повереник на пострадалата А. А. И. от
с.*** против Постановление на Районна прокуратура-Б., ТО - Айтос за прекратяване на
наказателното производство от 14.12.2022 год., по Досъдебно производство вх. №
10405/2021 г по описа на Районна прокуратура Б., ТО Айтос, рег. № 335 ЗМ – 139/2021 г. по
описа на Районно управление - Р. при ОД МВР - Б..
С обжалваното постановление наказателното производство за извършено
престъпление по чл.129, ал.1 от Наказателния кодекс НК) е прекратено. Постановлението е
подробно мотивиранои съответно е направен извода за липса на „доказателства, които да
водят до извод за наличие на причинно-следствена връзка между действията на Е.О. и
телесното увреждане на А. И.“.
Недоволна от постановлението на РП-Б., ТО – Айтос, пострадалата А. А. И. моли за
отмяната му. Счита, че събраните на досъдебното производство доказателства са достатьчни
за повдигане на обвинение и привличане на лицето като обвиняем. Поддържа, че анализът
на събраните доказателства е неправилен, като е довел до формиране на необоснован извод
за прекратяване на производството, което прави постановлението на прокурора
незаконосъобразно. Заявява също така, че решението на прокурора е постановено в
нарушение на принципа на чл. 14 от НПК, като нe ce основава на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства пo делото, не ca преценени внимателно всички
доказателства, нe ca взети всички мерки, за преодоляване на противоречията и съответно
разкриване на обективната истина, каквото задължение е регламентирано от чл. 13, aл.1 от
НПК.
Съдът намира, че постановлението за прекратяване следва да бъде отменено,
като съображенията за това са следните:
Досъдебно производство вх. № 10405/2021 г. по описа на Районна прокуратура Б.,
ТО Айтос, рег. № 335 ЗМ – 139/2021 г. по описа на Районно управление Р. при ОД МВР Б. е
1
образувано на 13.09.2021 г., за това, че на 25.06.2021 год. в с. ***, общ. Р., обл. Б., чрез
извиване на пръста, е причинена средна телесна повреда на лицето А. А. И., ЕГН
********** от с. ***, обл. Б., изразяваща се в „…счупване на проксимална фаланга на трети
пръст на лява ръка, руптура на дорзалната апоневрозана лява ръка, които увреждания водят
до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 1 – 1,5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес…“ – престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.
В обжалваното постановление е прието, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства се установява, че на въпросната дата – 25.06.2021г. в с. ***, обл.
Б. е имало предбрачен ритуал при мюсюлманите, организиран в навечерието преди сватбата
(„къна“). А. А. И. излязла с баща си, след което се срещнала с лицата М.Х.С. от с. ***, обл.
Б. и Б.К.Ю. от с.***, обл.Б.. Впоследствие при тях са пристигнали лицата Е.К.О. от с. ***,
обл. Б. и И.Ш.М. от с. ***, обл. Б., които по думите на А. И. започнали да ги псуват. А. И.
предложила да се отдръпнат встрани, за да не стават действията им достояние на
присъстващите наоколо хора. Към тях се присъединило и лице на име Н.Ш.М. от с. ***, обл.
Б., която хванала за гърлото приятеля на А. - Б.. Според А. именно тогава е получила удар в
корема, нанесен й от страна на Е., която освен това я хванала за лявата ръка, вследствие на
което й счупила пръста.
В хода на разследване е възложена и извършена Съдебно-медицинска експертиза №
484/2021 год. на „Отделение по съдебна медицина“ при „УМБАЛ Б.“ АД – гр. Б.. В
заключението на същата, вещото лице е посочило, че е установило наличието на „…
счупване на проксималната фаланга на трети пръст на лява ръка, руптура на дорзалната
апоневроза на лява ръка, които увреждания водят да трайно затруднение движението на ляв
горен крайник за срок от 1 – 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес“. Според
вещото лице така установената травма е възможно да е получена, „както се съобщава от
пострадалата“, като в допълнение е посочено, че травмата може да бъде причинена от
действието на твърд, тъп предмет каквито могат да бъдат ударите с човешка ръка или
стискане и усукване, също с човешка ръка.
При така възприетата фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото
доказателства, прокурорът е направил извод за наличие на предпоставки за прекратяване на
наказателното производство. Позовава се на това, че в показания на отделни свидетели се
констатират разминавания, които е намерил за съществени по отношение на аргументиране
на потенциална обвинителна теза за осъществен състав на престъпление по чл. 129 от НК.
Това е второ по ред прекратяване след като с определение № 67 от 26.05.2022 г. по
ЧНД № 139/2022 г. на РС-Айтос постановлението за прекратяване е отменено и делото е
върнато на прокурора със задължителни указания. Определението на РС-Айтос е било
потвърдено по ВЧНД № 632/2022 г. на ОС-Б..
Според прокурора има разминавания между показанията на свидетелите, като
конкретизира, че тези разминавания са между показанията на свидетелите А. И. и Б. Ю.,
който намирайки се в непосредствена близост до каращите се момичета, заявил, че не е
видял кога и как точно е бил счупен пръста на приятелката му А., като едва по пътя
2
разбрал, че тя е със счупен среден пръст на лявата ръка.
Този довод на прокурора съдът не може да възприеме. Това, че св. Б. Ю. не е видял
как е получена травмата на А. И. не значи, че има противоречия и разминавания в
показанията на двамата свидетели. На мястото на инцидента е имало много хора.
Конфликтната ситуация, макар да се е развила основно между А. И. и Е.О., се е
разпространила и между останалите присъстващи, които са взели страна в зависимост от
приятелските си взаимоотношения със спорещите момичета. Така по време на инцидента
всеки от присъстващите е бил ангажиран с друг участник в конфликтната ситуация, вкл. св.
Б. Ю., който по това време се разправял с Н.М., И.М. и С.С., които го държали и не го
пускали до отиде при двете момчета. От житейска гледна точка съвсем нормално е при
положение, че се е разправял с горепосочените лица, последният да не е разбрал какво се
случва с другите участници и по-конкретно между свидетелите А. И. и Е.О.. Логично е също
така заявлението на св. Б. Ю., че горепосочените свидетели са го държали, за да не може да
се намеси в конфликта на двете момичета. Тези свидетели са били приятели на Е.О., която е
търсила саморазправа с А. И. за това, че последната е започнала да излиза със св. Б. Ю.,
когото тя считала за свой приятел. Факт е, че св. Б. Ю. е видял счупения пръст на А.
непосредствено след инцидента. Факт е, че тя му е споделила как се е случило счупването.
Факт е, че в състоянието на шок, в което се е намирала непосредствено след инцидента, А.
не е имала намерение да лъже св. Б. Ю., за да злослови срещу Е.О., а само да се оплаче от
уврежданията вследствие на инцидента. В този смисъл показанията на св. Б. Ю. не следва да
се разглеждат изолирано, а във връзка с показанията на св. А. И., като анализът сочи, че
между тях няма противоречия. Обратно, показанията взаимно се допълват и са логически
издържани, като заедно очертават ясно и конкретно инцидента, довел до увреждането на А.
И..
Следва да се отбележи, че за да прекрати наказателното производство прокурорът се
позовава и на показанията на св. С.С.. Тези показания обаче далеч не са в състояние да
разкрият обективната истина относно счупения пръст на св. А. И.. На първо място, ако се
преценят от гледна точка на показанията на св. Б. Ю., то след като последният не е могъл да
види какво се случва между двете момичета, то очевидно и св. С.С. не е могъл. По това
време е бил зает да възпира св. Б. Ю., за да не отиде и да се намеси в конфликта между двете
момичета в полза на своята приятелка А. И.. На второ място, самият св. С.С. твърди в
показанията си, че е дръпнал настрани св. Б. Ю. и не е видял момичетата да си разменят
удари. Аналогично на св. Б. Ю. това, че св. С.С. не е видял нанасянето на травмата не
означава, че тя не се е случила по начина, по който се установява от останалите
доказателства по делото.
По делото са разпитани свидетелите М.С., Х.А. и Ю.А.. Техните показания
достатъчно добре изясняват механизма на полученото увреждане и потвърждават
показанията на св. А. И.. Очевидно че останалите свидетели не могат да дадат достатъчно
конкретни показания просто, защото са били заети един с друг, а не защото има
противоречия между тях. Както се посочи по-горе вниманието на свидетелите Н.М., И.М. и
3
С.С. е било основно насочено към св. Б. Ю., поради което няма как да се възприеме тезата на
прокурора, че след като не са видели какво се е случило, то следователно са налице
противоречия, които пречат на разкриване на обективната истина. На първо място, налице е
съдебно медицинска експертиза, която е конкретна в заключението си за наличието на
телесна повреда - „…счупване на проксималната фаланга на трети пръст на лява ръка,
руптура на дорзалната апоневроза на лява ръка, които увреждания водят да трайно
затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 1 – 1,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес“. Вещото лице потвърждава показанията на св. А. И. относно
механизма, по който може да се получи установената телесна повреда. Показанията на св. А.
И. и заключението на вещото лице се подкрепят и от св. М.С., която сочи в показанията си,
че е чула А. да крещи „…счупи се, счупи се…“. Св. Х.А., разпитана след връщане на делото
на прокурора, подробно разказва инцидента, довел до увреждането на св. А. И.. Същата е
видяла как Е.О. е хванала пръста на А. И., като съдът не може да възприеме тезата на
прокурора, че след като тази свидетелка не е била споменавана по-рано, то следователно не
може да се даде вяра на нейните показания. В крайна сметка свидетелката живее и учи в Г. и
е възможно именно това да е причината за по-късното даване на показания. Ако пък
прокурорът има някакви съмнения дали тя наистина е очевидец на случилото се през
процесната вечер, то следва да го изясни като събере допълнителни доказателства за
проверка достоверността на твърдението на свидетелката, че е очевидец. Това е възможно
предвид множеството свидетели, които са били на мястото на инцидента по време на
„къната”. Св. Ю.А., майка на св. Б. Ю., също подробно разказва за поведението на Е.О. след
инцидента. Тя отишла при нея уж да се извини и си признала, че счупила пръста на А. И..
Казала също, че може да го направи на всяко момиче, което е приятелка на св. Б. Ю.. Не
успели да я успокоят и думите на свидетелката, че последният сам си е избрал с кое момиче
да бъде приятел. Тези показания са игнорирани от прокурора, но именно те сочат
достоверност на показанията на св. А. И., М.С. и Х.М. относно начина на получаване на
травмата от А. И.. При това признанието се е случило пред други двама свидетели –
обстоятелство, което прокурорът не е отчел, отхвърляйки директно показанията в
постановлението за прекратяване като неотносими към разкриване на обективната истина. В
допълнение е съдебно психиатрично -психологичната експертиза, която сочи, че Е.О. е
разбирала свойството и значението на деянията си и е могла да ръководи постъпките си,
като вещите лица не приемат наличие на лекомислие и увлечение.
Изложените аргументи на прокурора относно формата на вината също не се
възприемат от съда. Видно е, че между двете момичета е имало целенасочен сблъсък
относно момче – св. Б. Ю.. Пренебрегната в ситуацията е Е.О. и нейните активни действия
спрямо св. А. И. и направеното след инцидента признание пред св. Ю.А. не обосновават
възприетия от прокурора извод за форма на вината „непредпазливост” като основание за
прекратяване на наказателното производство.
С оглед изложеното по-горе и като намира, че не са налице посочените от прокурора
основания за прекратяване на наказателното производство, то съдът следва да отмени
4
постановлението на прокурора и върне делото на прокурора.
При връщане на делото прокурорът е този, който следва да прецени съобразно
вътрешното си убеждение дали да събере допълнителни доказателства, вкл. за проверка
достоверността на вече събраните такива и по-конкретно относно св. Х.А. и дали тя
наистина е очевидец на случилото се, доколкото в постановлението за прекратяване изказва
съмнение в тази посока или да внесе направо обвинителен акт, доколкото за съда събраните
гласни и писмени доказателства са достатъчно убедителни относно деянието по чл.129, ал.1
от НК, предмет на наказателното производство.
По изложените съображения, Айтоският районен съд намира жалбата за
основателна, поради което и на осн.чл.243, ал.6, т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура-Б., ТО - Айтос за прекратяване
на наказателното производство от 14.12.2022 год., по Досъдебно производство вх. №
10405/2021 г по описа на Районна прокуратура Б., ТО Айтос, рег. № 335 ЗМ – 139/2021 г. по
описа на Районно управление - Р. при ОД МВР – Б. и ВРЪЩА делото на прокурора за
изпълнение на указанията в мотивната част.
Определението може да се обжалва или протестира пред Б.кия окръжен съд в 7-
дневен срок от съобщението на прокурора и пострадалия.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5