№ 5686
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110113607 по описа за 2022 година
„Т. е предявила против В. Т. И. и Г. Т. И. в условията на субективно и обективно
кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на
разделност при квоти по 1/2 за всеки ответник сумата в общ размер от 2646,90 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода -
м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законна лихва за забава от 15.03.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 454,60 лева, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г.; сумата от 29,92 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01,2019г. - м.04.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 15.03.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 7,03
лева - представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2019г. до 26.01.2022г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответниците в качеството им на наследници на ЛЛ. Г.ева И.а
и Т. И. и като съсобственици по наследство на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.
/абонатен номер ./, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота в
процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответниците се
явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена
топлинна енергия за релевирания период, като дължат и обезщетение за забавено
изпълнение.
От всеки от ответниците ищецът претендира следните суми:
1
От В. Т. И.: сумата от 1323,45лв. - главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна
лихва от 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 227,30 лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. - 26.01.2022г., сумата от 14,96лв. -
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019г. - 30.04.2020г., ведно законната
лихва от 15.03.2022г. до окончателно заплащане, както и сумата от 3,52 лв. - мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г. до 26.01.2022г.
От Г. Т. И.: сумата от 1323,45 лв. - главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна
лихва от 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 227,30 лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. - 26.01.2022г., сумата от 14,96лв. -
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019г. - 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 15.03.2022 г. до окончателно заплащане, както и сумата от 3,52лв. - мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г. до 26.01.2022г.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Н..
Ответниците, редовно уведомени, в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на
исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците
– адв. С. прави възражение за изтекла давност за част от сумите, като изрично сочи, че не
оспорва претендираното количество на доставената ТЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от дата 22.12.1990г. /л. 104 от делото/ се установява,
че на посочената дата, Т. И. и ЛЛ. Г.ева И.а в качеството на купувачи и СО район „И.” /с
представител – Председателя на ИК/ в качеството на продавач, е сключен договор за
покупко-продажба на апартамент № 136, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Д., вх. И. Въз
основа на така сключения договор, купувачите Т. И. и ЛЛ. И.а са придобили собствеността
върху процесния имот при условията на СИО.
Видно от удостоверение за наследници на Т. И. /л. 65 от делото/, последният е
починал на 03.02.2911г., като е оставил за свои наследници: ЛЛ. Г.ева И.а – съпруга; В. Т. И.
– дъщеря и Г. Т. И. – син.
С откриване на наследството на Т. И., притежаваната от починалия ½ ид.ч. от имота
2
е разпределена поравно между неговите наследници /чл. 9, ал. 1 ЗН – „Съпругът наследява
част, равна на частта на всяко дете”, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН – „Децата на починалия наследяват
по равни части”/. Т.е., всеки от наследниците е придобил по 1/6 ид.ч. от имота, като ЛЛ. И.а
е станала собственик на общо 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч., притежаван от нея и 1/6 ид.ч. по
наследство от починалия й съпруг/, а В. И. и Г. И. са станали собственици на по 1/6 ид.ч.
всеки от тях от имота.
Видно от удостоверението за наследници на ЛЛ. И.а /л. 64 от делото/, последната е
починала на 18.12.2015г., като е оставила за свои наследници В. И. – дъщеря и Г. И. – син.
С откриването на наследството на ЛЛ. И.а, притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от
процесния имот са преминали в патримониума на нейните наследници, като всеки от тях е
придобил по 2/6 ид.ч. от него. По този начин всеки от тях е станал собственик на общо 3/6
ид.ч. или ½ ид.ч. Това обстоятелство не се и оспорва от ответниците.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол от общо събрание на
собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. С., жк. „Д., вх. 8 и вх. 9 за
избор на ФДР; договор от 2002г., сключен между ЕС на горния адрес и ФДР „А.; Договор от
01.12.2006г., сключен между „А. и „Н. – клон С.; Договор от 02.06.2017г., сключен между
„Т. и ФДР „Н.; съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за
абонат ., талон за отчет на уреди за дялово разпределение; констативен протокол,
изравнителна сметка /представени от третото лице помагач/, се установява, че сградата в
режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена в процесния имот.
Разгледаните до тук писмени доказателства не се оспорват от ответниците, което
мотивира съда да ги кредитира изцяло. Количеството на доставена ТЕ в процесния период,
нейният размер, стойността на извършената услуга дялово разпределение също не се
оспорва от ответниците.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
двамата ответници, като собственици на процесния имот са били клиенти/потребители на
доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст като
собственици на имота, ответниците били обвързани по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота
от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява собственицитте на имота /или техни наследодатели/ да са се възползвал от
3
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между ответниците, като собственици на процесния имот, бил
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ. В този смисъл същите са имали задължение за заплащане на
дължимата ТЕ и суми за извършване на услугата дялово разпределение за претендирания
период.
Ответниците не оспорват и количеството доставена и незаплатена ТЕ, нито
стойността на извършената услуга дялово разпределение. Същите се установяват и от
приобщените по делото съобщения към фактури и извлечение от абонатната сметка.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
По делото се установява при така събраните доказателства, че в процесния период, по
отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово разпределение,
като ФДР е била „Нелбо Инженеринг” ООД, като това обстоятелство не се оспорва от
ответниците.
С оглед на всичко изложено съдът приема за безспорно установена както стойността
на доставената, но незаплатена ТЕ в релевантния период по начина, по който същата се
претендира от ищеца, а именно: 2646,90 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода - м.05.2018г. - м.04.2020г. и 29,92 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.01.2019г. - м.04.2020г.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за
ТЕ, така и за дялово разпределение.
С оглед на горното, искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу всеки от двамата
ответници с оглед притежаваната от всеки от тях идеална част от процесния имот /по ½
ид.ч./ се явява доказан и основателен изцяло и следва да бъде уважен.
Що се отнася до възражението за изтекла давност, направено от процесуалния
представител на ответниците в първото по делото съдебно заседание, то доколкото същото е
обективирано извън срока за отговор по чл. 131 ГПК, се явява преклудирано и не следва да
бъде разглеждано.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
4
Ответниците не оспорват и размера на претендираната лихва за забава върху
главниците за ТЕ и дялово разпределение, нито периода, за който същите се дължат.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъдат уважени касателно следните суми: 454,60 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г. върху главницата за ТЕ и сумата
7,03 лева - представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2019г. до 26.01.2022г., като всеки от тях бъде осъден да заплати по ½ от тези суми.
И тук съдът ще посочи, че възражението за изтекла давност се явява предявено извън
срока за отговор, поради което и съдът няма да разгледа същото.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е реализирал слените разноски в настоящото производство: 125,54 лева -
държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело; 10,00 лева – такса за 2
броя съдебни удостоверения.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски за ищеца са в размер на 135,54 лева.
С оглед на изложеното всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 67,77 лева- разноски в исковото производство.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. И. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л. да заплати на „Т., ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявените искове с правно
основаните чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми във връзка с
топлоснабден имот – апартамент 136, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Д., вх. И /абонатен
номер ./, а именно: сумата от 1323,45лв. - главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна
лихва от 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 227,30лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. - 26.01.2022г.; сумата от 14,96лв. -
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019г. - 30.04.2020г., ведно законната
лихва от 15.03.2022г. до окончателно заплащане и сумата от 3,52 лв. - мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г. до 26.01.2022г.
ОСЪЖДА Г. Т. И. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Д., вх. И, ет. 1, ап. 136 да
заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявените
искове с правно основаните чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
5
суми във връзка с топлоснабден имот – апартамент 136, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Д.,
вх. И /абонатен номер ./, а именно: сумата от 1323,45 лв. - главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 227,30
лв. -мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. - 26.01.2022г., сумата от 14,96лв. -
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019г. - 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 15.03.2022 г. до окончателно заплащане и сумата от 3,52лв. - мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г. до 26.01.2022г.
ОСЪЖДА В. Т. И. ЕГН ********** да заплати на „Т., ЕИК ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 67,77 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Г. Т. И. ЕГН ********** да заплати на „Т., ЕИК ., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 67,77 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Н..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6