Р Е
Ш Е Н
И Е №260095
гр.Кюстендил, 29.04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Виолета Здравкова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№609/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Н.Н. ***, в качеството му на
пълномощник на М.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение №260105
от 11.11.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2/2020г. по описа
на съда.
Решението се
обжалва в частта, в която съдът е
допуснал извършване на съдебна делба между М.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** и
Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** на следните имоти: 1/ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор
68789.17.184.1.8, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Дупница, с предназначение: за офис, с административен адрес на имота: *****, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ****, с предназначение: жилищна сграда многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с площ ***кв.м., с прилежащи
части: избено помещение №27 и 2.71% идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Дупница, с предназначение: жилище, апартамент, с
административен адрес на имота: *** в сграда с
идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда -
многофомилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ ***кв.м., с
прилежащи части мазе №2 и 1.696% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж и 3/ самостоятелен обект в сграда с ****, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Д., с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, с административен адрес на имота: ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в имот с
идентификатор ***, с площ от *** кв.м., с прилежащи части: избено помещение №4 и 0.988% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при равни за съделителите права– по
1/2 ид.ч.
Във
въззивната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение,
което оплакване се аргументира с твърдението, че М.Г. е представила
доказателства по делото за наличието и на други имоти, придобити от ответника
по иска за делба – Н.Д. и наследодателката на страните Г.И., за които е било
направено искане за включването им в делбената маса, в частност два парцела в
с.К., общ.Л., обл.М. – парцел ***, с площ от *** дка и парцел ***, с площ от ***
дка. Сочи се, че искането за включване на тези имоти, които да бъдат поделени
между наследниците, не е било уважено от първоинстанционния съд и е било
отхвърлено с мотив, че това следва да бъде сторено в отделно гражданско
съдопроизводство. Прави се оплакване, че въпреки представените от ищцата
доказателства за притежаване на наследствени права и върху други имоти, освен
допуснатите до делба, оставени в наследството от починалата й дъщеря, съдът е
отказал да ги включи в делбата, а е поделил само описаните три имота. Също
така, въззивницата поддържа, че неправилно съдът е допуснал имотите до делба
при равни права, като не е съобразил нормата на чл.12 ал.2 от ЗН и не е взел
предвид, че Г., приживе на наследодателката е спомогнала да се увеличи наследството,
като е закупила апартамента в гр.Д., с идентификатор ***, от който Г.И. е
притежавала 1/6 ид.ч. по наследството от баща й, 2/6 ид.ч. – дарение от майка
си и 3/6 ид.ч. е закупила от брат си Л.И.на символична цена от 3 000 лева,
както и не е отчел факта, че имотът с идентификатор *** е бил закупен изцяло
със средства на семейната фирма ***, в което съдружници са били ищцата и двете
й деца и голяма част от приходите на което дружество са били от одиторски
услуги, които ищцата е извършвала лично като дипЛ.иран експерт-счетоводител и
регистриран одитор. Твърди се, че към датата на закупуване на втория имот
наследодателката, като управител на дружеството, е съхранявала и се е разпореждала
с паричните средства на същото и освен с пари на търговското дружество, не е
разполагала с други свои лични средства.
Претендира
се отмяна на решението на районния съд в обжалваните части, като съдът допусне
в масата на делбата да се включат имотите в с.К., както и да се изменят
идеалните части, при които е допусната делбата на имоти с идентификатори **** и
***, като на основание чл.12 ал.2 от ЗН се увеличат идеалните части на Г..
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата Н.А.Д., чрез пълномощника му адв.Н.Б. ***,
е подал отговор на същата. Изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Счита, че отказът на съда да включи в делбата
други, освен описаните в исковата молба имоти, е законосъобразен и съответстващ
на разпоредбата на чл.341 ал.2 от ГПК. Сочи и, че съдът правилно е определил
правата на съделителите в съсобствеността, като намира, че претенцията за
прилагане на чл.12 ал.2 от ЗН в първата фаза на делбеното производство, е
недопустима, тъй като същата урежда облигационни отношения между страните. Моли
се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
ОС-Кюстендил, като се
запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като
постъпила в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед естеството на
оспорванията, преценени в контекста на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
М.Г. е майка, а Н.Д. – преживял съпруг на починалата на 15.09.2018г. Г.Е.Д.
Г.Д.и Н.Д. са сключили граждански брак на 20.05.2018г.
От представените и приети като доказателства по делото документи, сред
които - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №45, том I,
рег.№962, дело №34/28.03.2012г. на нотариус Д.Г. с район на действие PC-Дупница,
нотариален акт за дарение №163, т.VI, дело №2140 от 22.10.1997г. на нотариус А.Р.
при PC-Дупница, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №12, том
ІІ, рег.№1797, дело №166 от 10.07.2007г. на нотариус Д. Г., с район на действие
PC-Дупница; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №185, т.1, рег.№2206,
нот.дело №152 от 30.07.2015г. на нотариус С. М., вписана под № 058 в рег. на
НК, с район на действие PC-Дупница, се установява, че Г.Д.е притежавала в
собственост недвижимите имоти, представляващи процесни такива - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, всички по КККР на гр.Дупница.
Видно от
представеното удостоверение за наследници, страните по делото са единствени
такива на починалата Г.Д..
РС-Дупница е приел иска за делба за основателен и констатирайки, че
страните се легитимират като съсобственици по наследство от Г.Е.Д. на описаните
в исковата молба имоти, която съсобственост помежду им не е прекратена, е счел,
че следва да се допусне делба на имотите, описани в исковата молба при равни за
страните права – по 1/2 ид.ч., съобразно разпоредбата на чл.9 ал.1 изр.1 пр. 1
от ЗНасл., според който, когато ответникът (съпруг) наследява заедно с възходящ
– ищцата и наследството е открито преди да се навършат десет години от
сключване на брака между наследодателката и съпруга, последният получава
половината от наследството.
Констатира се, че в хода на първоинстанционното производство, не в
първото а в поредно съдебно заседание, ищцовата страна е направила искане за
включване в делбената маса и на имоти, а именно – два парцела в с.К., общ.Л.,
обл.М. – парцел ***, с площ от *** дка и парцел ***, с площ от *** дка, което
искане съдът е оставил без уважение, позовавайки се на разбиране за неговата
недопустимост, произтичаща от неспазване на предвидения в чл.341 ал.2 от ГПК
срок и незявяване на искането от надлежна страна. Съдът е посочил, че
въпросните имоти биха могли да бъдат поделени в отделно исково
производство.
С решението си по спора ДнРС се е произнесъл и по исканията на страните
по чл.344 ал.2 от ГПК разпределяйки между съделителите ползването на имотите до
приключване на производството по делото. В тази част решението не се обжалва.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, в обжалваната му част решението на ДнРС е правилно и следва
да се потвърди. Съображенията за този извод се заключват в следното:
Според чл.269 изр.2 от ГПК по въпроса за правилността на обжалваното
решение, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата. В конкретния
случай, оплакванията за неправилност на решението са две, а именно – неправилно
определяне на правата на съделителите, в контекста на чл.12 ал.2 от ЗНасл. и
неправилно определяне на подлежащите на делба имоти. И двете оплаквания, според
въззивния съд, са несъстоятелни.
Не е спорно, а и е доказано, че наследодателката на страните е
притежавала в собственост допуснатите до делба недвижими имоти, които не са
представлявали съпружеска имуществена общност, тъй като са били придобити преди
сключване на брака й с ответника. Не е спорно, че наследници на починалото лице
са неговата майка – ищцата М.Г. и преживелият съпруг – ответникът Н.Д..
Законосъобразен е изводът на районния съд за приложимия към горните факти
материален закон на чл.9 ал.2 изр.1 пр.1 от ЗНасл., според който в този случай
съпругът и възходящия от първа степен получават равни права, тъй като от
представения препис на акт за сключен граждански брак, е видно, че наследството
се е открило преди навършване на 10 години от сключването на брака. Правата на
съделителите, които са наследници по закон, са такива, каквито са определени от
районния съд – по 1/2 ид.ч., поради което решението следва да се потвърди.
Върху правата на сънаследниците не влияе нормата на чл.12 ал.2 от ЗНасл.,
в какъвто смисъл се прави оплакване във въззивната жалба. Тази разпоредба не
може да промени квотите в съсобствеността, дори да са изпълнени предвидените в
същата предпоставки. Нормата дава възможносрт на съделител, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден
по друг начин, да иска във втората фаза на делбата, при уреждането на сметни
отношения между съделителите, това увеличение да се пресметне в негова полза,
като му се даде в имот или в пари. Т.е. тази претенция на жалбоподателката
подлежи на разглеждане във фазата по извършване на делбата.
Върху правилността на обжалвания съдебен акт не влияе не включването в
делбената маса на допълнително посочени от ищцата в хода на първоинстанционното
производство имоти. В практиката на ВКС се застъпва разбирането, че
определенията по чл.341 ал.2 от ГПК не подлежат на обжалване. При това
положение няма логика те да бъдат проверявани по реда на инстанционния контрол,
чийто предмет е съдебното решение, с което е приключило производството пред
районния съд по допускане на делбата. Още повече, че дори и да е допуснато
нарушение на чл.341 ал.2 от ГПК, каквото в случая не е налице, тъй като
искането не е било заявено надлежно, то не може да обуслови отмяна на
първоинстанционното решение, тъй като за страната е открита възможността, както
правилно е посочил и районния съд, да предяви иска за делба в отделно
производство.
Доколкото районният съд правилно е определил участниците в
съсобствеността и техните права, както и имотите, включени в наследствената
маса, решението в обжалваната му част следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия се следват
разноски, а именно – 600.00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът на
същото съответства на предвидения в чл.7 ал.4 изр.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №260105 от 11.11.2020г. на Районен
съд-Дупница, постановено по гр.д.№2/2020г. по описа на съда, в частта, в която съдът е допуснал
извършване на съдебна делба между М.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** и Н.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** на следните имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68789.17.184.1.8,
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., с
предназначение: за офис, с административен адрес на имота: **** с
предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор **** с прилежащи части: избено помещение №27 и 2.71% идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж; 2/
самостоятелен обект в сграда с ***,
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дупница, с
предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес на имота: ***, с
предназначение: жилищна сграда - многофомилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор *** кв.м., с прилежащи части мазе №2 и 1.696% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж и 3/ самостоятелен обект в сграда с *** съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***, намиращ се на втори етаж в сграда с
идентификатор *** с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в имот с
идентификатор ***, с площ от *** кв.м., с прилежащи части: избено помещение №4 и 0.988% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при равни за съделителите права– по
1/2 ид.ч.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600.00 лева (шестстотин лева),
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.