Определение по дело №638/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2653
Дата: 6 юни 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20253100500638
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2653
гр. Варна, 06.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов

Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500638 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Л. В., ЕГН **********, срещу
Решение №4745/30.12.2024г. по гр. дело №15057/2022г. на ВРС, 18-ти състав,
в частта с което е признато за установено спрямо ищеца В. П. О.,
ЕГН**********, че отв. М. Л. В. не е собственик на ПИ с идентификатор
№***.731 по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с
адрес: гр. Варна, район Аспарухово, кв. Галата, с площ от 1418 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. 30а, парцел II-612, при
съседи: ***.8, ***.1, ***.730, ***.732, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Подадена е също и въззивна жалба на Д. Ц. М., ЕГН **********, и Л. В.
Л., ЕГН **********, срещу Решение №4745/30.12.2024г. по гр. д.
№15057/2022г. на ВРС, 18-ти състав, в неизяснена въпреки уточняващите
молби при администрирането на жалбата части.
След дадени от ВОС указания по редовността на тази жалба с молба от
19.05.2025г. Д. Ц. М. и Л. В. Л. са уточнили, че обжалват „в цялост“
решението на ВРС по делото, а интересът им произтичал от потенциална
претенция за евикция от дъщеря им М. Л. В..
Насрещната страна не изразява становище по уточнението.
При служебната проверка въззивният съд намира, че въззивната жалба
на Д. Ц. М. и Л. В. Л., уточнена последно с молбата от 19.05.2025г., е частично
недопустима по следните причини:
1
Предмет на разглеждане пред ВРС са обективно кумулативно съединени
искове на В. П. О., за признаване за установено спрямо ищеца, че всеки от
ответниците: Държавата на РБ; Д. Ц. М. и Л. В. Л.; и М. Л. В., не е
собственик на ПИ с идентификатор №***.731 по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, с
адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата, с площ 1418 кв. м., съответно
индивидуализиран.
С решението на ВРС всички искове са уважени.
От горното следва, че Държавата на РБ; Д. Ц. М. и Л. В. Л.; и М. Л. В., са
самостоятелни ответници по предявен от ищеца срещу всеки от тях (всяка
група от тях) иск за собственост, съобразно т.3Б от ТР №4/14.03.2016г. по т.д.
№4/2014г. на ОСГК на ВКС. Ето защо всички те имат процесуалното качество
на обикновени другари, а спорното правоотношение се разглежда между
ищеца и всеки от тях поотделно. Поради това всеки ответник е легитимиран
да обжалва решението по делото само по иска срещу него. По-конкретно Д. Ц.
М. и Л. В. Л. нямат процесуален интерес и право на жалба срещу частите от
първоинстанционното решение, по иска на ищеца съответно срещу Държавата
на РБ и респ. срещу дъщеря им М. В.. Д. М. и Л. Л. не са трети лица-помагачи,
а ответници по отделни искове срещу тях, при което не могат да извеждат
интерес от обжалване и от евентуален регрес спрямо тях от дъщеря им.
Отделно от всичко друго двамата са дарили на дъщеря им М. В. процесния
имот, а отговорността за евикция е уредена в чл.189 и сл. от ЗЗД като
последица при продажба на вещ, кето разколебава и тезата за хипотетичен
регрес.
По изложените съображения въззивната жалба на Д. М. и Л. Л., в
частите срещу уважения иск за собственост на В. О. срещу отетниците
Държавата на РБ и М. Л. В., не е допустима и следва да бъде върната, а
въззивното производство в тези части следва да бъде прекратено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. при ВРС №8114/28.04.2025г., подадена от
Д. Ц. М., ЕГН **********, и Л. В. Л., ЕГН **********, срещу Решение
№4745/30.12.2024г. по гр. д. №15057/2022г. на ВРС, 18-ти състав, уточнена с
три молби, последно на 19.05.2025г., в частите с което е признато за
установено спрямо ищеца В. П. О., че Държавата на РБ и М. Л. В., не са
собственици на ПИ с идентификатор №***.731 по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изп. директор на АГКК, с
адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата, с площ 1418 кв. м., съответно
индивидуализиран, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №638/2025г.
по описа на ВОС в тези части, на осн. чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
2

Доклад за продължаване на въззивното производство в останалите му
части след влизане в сила на настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3