№ 5410
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110165901 по описа за 2021 година
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на договор за изработка, сключен с ответника на 7.11.2008г. за абонамент и
поддръжка на софтуерна система *** за управление на дейността на *** му е възложено да
управлява дейността на ответника – *** при *** при задължението на ответника да заплаща
месечна абонаментна сума от 420 лева с ДДС. Твърди, че през 2014г е постигната уговорка
да се заплаща общата сума 560 лева без ДДС, която включва месечен абонамент 360 лева без
ДДС, 200 лева без ДДС за софтуерни услуги, или му се следва месечно сумата от 627 лева с
ДДС. Твърди, че през 4.2014г. била постигната устна договорка ответникът да заплаща и
сума за СМС известяване, чиито размер е определяем – съгласно изпратените до адв***ти,
членове на *** СМС, след съставяне на протокол за отчитане и фактура. Твърди, че през
2015г. с ответника е постигната устна уговорка да заплаща месечна сума 660 лева без ДДС –
792 лева с ДДС, от които - включва месечен абонамент 360 лева без ДДС, 300 лева без ДДС
за софтуерни услуги. Твърди, че до 9.2020г., по банков път, уговорените суми били
заплащани. От м.10.2020г., ответникът преустановил ежемесечните плащания. Сочи, че в
предварителен доклад за финансовото състояние на ответника е посочена дължимата към
него сума. Поради изложеното, предвид издадена в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжникът по нея е възразил в срок, предявява установителен иск
за: сумата 9929,40 лева – неплатени възнаграждения по договора, за които е издавал фактури
от 1.10.2020г. до 7.7.2020г.
Ответникът, в депозиран в ср*** по чл.131 ГПК, възразява срещу допустимостта на
производството, с довод, че не е страна по договора /възражението е по съществото на
спора/, като сочи, че първата страница на представения договор е подменена, като сочи, че
страна по договора е ***. Индиция за поправката е разместването на формата, вписаният
1
адрес на възложителя не съвпада с неговия, правата и задълженията на страните са само за
***, както и за възложител, договорът е подписан от лице, вписано като представител на
***, положен е печатът на тази колегия, което лице е председател на колегията към тази
дата. Твърди, че продуктът се ползва от всички членове на ***, не само членовете на ***,
ответникът не е собственик на продукта, а собственик на системата *** е ***. Твърди, че с
договор за изработка, сключен на 26.6.2007г., с възложител – ***, на ищеца е възложено
изработването, гаранционна поддръжка и осигуряване на софтуерна система за осигуряване
на счетоводна отчетност при ***, въз основа задание, на 19.1.2008г., е сключен анекс към
договора, на 29.7.2008г., с приемо – предавателен протокол продавачът - ищец е предал на
купувача *** софтуерната система, които д***зателства сочат, че собственикът на
софтуерния продукт е ***. Счита, че представените фактури не д***зват задължение на
ответника, а, ако се установи плащане въз основа на тях, същото е без основание, като се
сочи, че за един и същ продукт, и една и съща дейност, при неразделност на системата,
ищецът е получил плащане на два пъти . Сочи, че писмото за неплатени задължения е
адресирано до ***. Оспорва д***заността за устните договорености, след сключения писмен
договор. Сочи, че след проверка в счетоводството му, се установило, че договор не е
сключен, поискали от ищеца копие, на което му било изпратено проект на договор за
ползване на системата. Твърди, че за исковия период ищецът вече е получил плащане на
много по – високи суми за същата дейност от ***.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните , СРС
им е съобщил, че му е служебно известно, че за период 24.1.2004г. – 4.7.2010г., като
председател на *** в досието на *** по БУЛСТАТ е вписана адв***т ***, като в първото
о.с.з. се вписа и изявлението на ответната страна, че авторското право върху продукта ***, е
на ищеца, при съответните твърдения на ответника, че *** го е закупил.
За да е основателен така предявения иск, съгласно разпоредбите на чл.258 и чл.266
ЗЗД, поръчващият следва да приеме уговорената работа. Договорът за изработка не е
формален договор – за валидността му не е предвидена нито форма за действителност, нито
такава е предвидена за д***зването му. Няма пречка страните да сключат такъв договор в
писмена форма, за д***зване съдържанието на постигнатите уговорки.
Ищецът основава претенцията си за дължимост на вземанията, предмет на заповедта
по чл.410 ГПК, съобразно молба – уточнение по заповедното производство и поддържаните
твърдения в исковото производство, на два юридически факта – писмен договор №
42/7.11.2008г. за абонамент и поддръжка на софтуерна система ***, за управление на
дейността в *** при *** / относно дължимите възнаграждения/ и устна уговорка, постигната
през м.4.2014 г. да се заплаща и СМС – известяване, след съставяне на протокол за отчитане
и фактура.
Относно възнаграждението, което се твърди, че се следва по писмения договор.
По делото са представени два писмени договора, с посочения номер и дата. Договор
№ 42/7.11.2008г., със съдържание три страници, и подпис на „възложител” само на
последната, е изготвен на компютър. На договора е посочено, че същият е за „абонаментен и
2
поддръжка на софтуерна система ***, за управление на дейността в *** при ***, като
възложител е посочен *** с адрес ***, представляван от адв***т *** – управител. На
последната страница на договора, за възложителя, посочен като ***, адв.***, е положен
печат на ***.
От ***, в изпълнение на задължението им по чл.192 ГПК, се представи Договор №
42/7.11.2008г., със съдържание три страници, и подпис на „възложител” само на последната,
изготвен на компютър. На договора е посочено, че същият е за „абонаментен и поддръжка
на софтуерна система ***, за управление на дейността в ***, като възложител е посочен
Адв***тска колегия София, с адрес ***, представляван от адв***т *** – управител. На
последната страница на договора, за възложителя, посочен като ***, адв.***, е положен
печат на ***.
Договорът за абонамент и поддръжка на софтуерна система ***, за управление на
дейността в *** при ***, е оспорен от ответната страна, с довод, че не е сключен с нея, а със
***. Пред СРС се прие оспорена, като непълна от ищеца, експертиза, която сочи, че първата
страница на оригиналния документ, оставен на съхранение при нотариус, е различна като
материал от втора и трета страница. СРС допусна оспорването, по реда на чл.193 ГПК, тъй
като ответната страна твърди подмяна на съдържанието на документа, въпреки че същият е
диспозитивен и частен, поради което и не се ползва с материална д***зателствена сила за
съда, да приеме, че посочените в него обстоятелства са верни.
В изпълнение на разпоредбата на чл.194,ал.1 ГПК, СРС преценява оспорването на
документа, като извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, разпит
на свидетели или заключение на вещи лица / при съобразяване на разпоредбата на чл.202
ГПК, която предвижда кредитирането на заключението на вещото лице, ведно с останалите
д***зателства по делото, а не безкритичното му приемане/. В собственото си изявление по
делото, управителят на ищцовото дружество посочи като причина за разликата в
страниците, че адв***т *** е поискала договорът да се сключи за ***, което е наложило
принтирането на първата страница на място, в София. Свидетелят Т. Ф., „оперативен
управител” на ***, сочи пред СРС в разпита си, че всички договори за *** са се подписвали
от председател на *** към момента на подписването. Свидетелят *** сочи пред СРС в
разпита си, че е запознат с договор, подписан от адв***т *** за ***, за изработване на
програма във връзка с правната помощ и служебните защити, който договор обхваща и
мероприятия на *** във връзка със ЗПП, в който е включено и счетоводството, като раздел,
и е включена и ***.
По делото, от ***, е представен и Договор № 41/7.11.2008г., със съдържание три
страници, и подпис на „възложител” само на последната, който е изготвен на компютър. На
договора е посочено, че същият е за „абонаментен и поддръжка на софтуерна система
„Служебни защити”, като възложител е посочен ***, с адрес ***, представляван от адв***т
*** – управител. На последната страница на договора, за възложителя, посочен като ***,
адв.***, е положен печат на ***.
3
От приетата по делото, и оспорена от ответната страна, като преклудирана и
неотносима, съдебно – компютърна експертиза, се установява, че към 14.11.2022г./ датата на
огледа от вещото лице/, системата Barkeeper е достъпна, на адрес *** и на адрес ***, чрез
разположени: на първия адрес в две помещения – касов салон, и допълнително помещение
на ет.2, съответни компютри с монитори и принтери, същото се отнася до другия адрес, при
който има два работещи компютъра. В системата е налице вход с име и парола, като една от
нейните „функционалности”, е „осигуряване”, с под функционалност „Адв***ти от ОК”,
която съдържа списък на адв***ти, членове на ***, като е налице и функционалност
„известяване за неплатени осигурителни вноски”.
Видно от приложението, изготвено от вещо лице, от падащо меню „Осигуряване“ са
достъпни подменюта, за : осигурителни прагове, проценти за видове осигуряване,
Осигурителни каси, Адв***ти от ОК, обезщетения, платени осигурителни вноски,
преизчисляване на платени осигурителни вноски, калкулация на осигурителни вноски за
адв***т, декларация 1, файл за НАП, банкови разплащания. При избиране на подменю
„Адв***ти от ОК“, се отваря списък с адв***ти – членове на ***- видно от изготвена
таблица от вещото лице, в рамките на това меню са изписани: личен номер на адв***та, три
имена, посочена начална дата, начална дата на текущи настройки, тип осигуряване и
осигурителен доход. В експертизата е посочено, че освен посочените функционалности в
меню „осигуряване“, за дейността на *** има налични и други функционалности, както
следва: добавяне на ОЛП, официални плазници, годишен календар, лихви, справки приходи
в ОК, рекапитулация ОК, рекапитулация ОК – банков път, както и функционалности,
свързани с известяването за неплатени осигурителни вноски.
До електронния профил на съответния адв***т се стига, чрез натискане на линк, и в
профила могат да се изведат екрани, свързани с осигуряването на адв***та, членството му в
***, вижда се имейлът на адв***та, има възможност да се включи или изключи СМС
известяване. В модула, свързан с ***, има списък на членовете на ***, като се натисне линк
с име на адв***т от там, се отваря профил, общ за цялата система.
От оспорената от страните, и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че фактурите, предмет на претенцията, не са осчетоводени от ответника по
счетоводна сметка 401- доставчици, каквато ответникът не води. На 29.12.2020г., от банкова
сметка на ***, № BG95UBBS88881000586376, с титуляр ***, в полза на ищцовото
дружество, е извършено плащане на сумата 1732,44 лева, и посочено основание „фактури 8.
И 9.2020”. Вещото лице е изследвало плащанията, извършени от *** за исковия период в
полза на ищцовото дружество, и сочи платената от *** на ищцовото дружество сума, по
посочени фактури и като основание договора № 42/7.11.2008г., сключен между *** и ищеца.
От информацията, предоставена от кредитната институция на СРС, е видно, че от
банковата сметка с титуляр – *** /след мигриране на системите на ОББ АД/, за период от
1.4.2014г. до 31.7.2015г., са налице плащания в полза на ищеца по банков път, за
абонамент, услуги, обновяване. Представени са и спесимени на лицата, които могат да се
разпореждат със сметката – от 2012г. Петър Китанов, Владимир Дончев и Емил Иванов, от
4
2015г. Т. Ф., Емил Иванов –заедно.
*** е създадена през 2001г., съгласно представения учредителен договор, от
посочени в него физически лица, с предмет на дейност – събиране на дължими
осигурителни вноски на членове на касата, превеждането им във фондовете на ДОО,
изплащане на дължими парични обезщетения и помощи, оформяне на документи, свързани
с осигуряването на членовете, като *** извършва осигуряването на членовете си. Нейно
членове могат да бъдат адв***ти, вписани в ***. Съгласно учредителния договор,
представен по делото, касата се представлява от ***. Управителният съвет, който се състои
от учредителите на *** съгласно учредителния договор, избира управител и има
задължението поне веднъж годишно да приема отчет.
От отчет на управителя на ***, представен и от двете страни, е видно, че същият е
съставен от адв***т Адиркова, определена за управител на *** през 2020г.,.. В отчета е
видно, че адв.Адиркова е събрала документацията на *** и в отчета се цитират решения на
УС на *** от 2001г. до 2021г. В отчета се съдържат цитирани решения на УС на ***, като
към 2008-2009 г., решенията касаят назначаване на управители, сключване на трудови
договори, и приемане на отчети на касата. Към 2020г., адв***т Адиркова сочи, че няма
договор с ищеца, и е установила плащания от страна на *** на ищцовото дружество.
Останалото, вписано в отчета, касае изводи на адв***т Адиркова, които не могат да се
ползва с д***зателствена стойност за съда. С отчета се предлага *** да поиска от *** заем за
заплащане на установената липса в бюджета на ***.
Представен е предварителен доклад, изготвен от ***, към 9.4.2021г. относно ***, в
който се съдържат задължения на *** към ищеца.
Представено е извлечение от решение на *** при *** от 19.5.2021г., с което в
изпълнение на решение на ОС на адв***тите, е отказан заем на ***. Видно от електронното
досие на ***, по решение на *** от 19.5.2021г като представляващи *** са вписани
членовете на управителния й съвет.
Представено е неподписано споразумение между *** и ищеца, относно обработката
на лични данни, като в него е посочен и оспорения договор.
Представени са п***на от *** до ищеца, връчена му през 2020г., да представи
договор. Представен е неподписан договор, който е със страни ищеца и ***, от 30.11.2020г.
Този договор е обсъждан и в отчета на адв***т Адиркова.
Представено е извлечение от протокол за взето през 2011г. решение на *** при ***, с
което се одобрява актуализация на софтуерния продукт Баркийпър, на стойност 2500лева,
която сума да се плати на ищеца. Като председател на *** в решението към този момент е
посочен адв***т Китанов.
Представено е уведомително писмо от 2017г. до ищеца, от ***, с която се вписва, че
договори № 41 и 42/7.11.2008г. се прекратяват, защото системата не е актуална. Кани се
ищеца да представи актуална версия. Свидетелят *** посочи на съда, че е открил този
документ, който е представил на процесуалния представител на ответника.
5
В писмо по чл.192 ГПК, ***, без съответното задължение от съда, сочи, че като
представляващ *** пред 2021г. е вписан УС на ***.
Относно правосубектността на ответника ***.
КЗОО, с изменено наименование през 2003г. на КСО, в редакцията му от ДВ брой
64/2000г., относим към датата на учредяване на ***, превижда следното:чл.8 1) Лицата по
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и юридическите лица могат да образуват осигурителни каси, които се
регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са
членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 10 работници или служители,
могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при
тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1, като:
1. събира дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване, за фонд
"Професионална квалификация и безработица"
и ги превежда по съответните сметки на Националния осигурителен институт;
2. изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при
настъпване на осигурителен случай;
3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.
(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурителните каси се уреждат
с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Наредбата за осигурителните каси е приета на 9.4.2001г. с ПМС, обнародвана на 13.4.
същата година в Държавен вестник. В същата е конкретизирано, че Осигурителната каса
действа като осигурител на членовете си. В разпоредбата на чл.4,ал.1 от Наредбата е
6
посочено, че представляващото ОК лице се определя в устава на Касата.
Следователно, ***, чието функциониране е конкретизирано с учредителния й
договор, е персонифициран субект, който подлежи на регистрация по ЗБУЛСТАТ, и се
създава за извършването на конкретна, позволена от закона цел - осигуряване на членовете
си, и представляващото я лице, е посочено в учредителния й акт. Същата е правосубектна.
По делото е установено, че с учредителния договор на ответника ***, е предвидено
Касата да има Управителен съвет, който се състои от членовете й, и че същата се
представлява от ***. ***, от своя страна, съгласно чл.92 от Закона за адв***турата, се
представлява от председателя на Адв***тския съвет към съответната колегия.
Следователно, по силата на учредителния договор на ***, нейн представител е
председателят на *** към ***. Обстоятелството, че като представляващ ***, по силата на
решение от 19.5.2021г. на *** са вписани членовете на УС на ***, не променя извода на
съда – същото вписване няма конститутивно, а оповестително действие. Представителството
на съответния правен субект възниква от закона, а не от волята на трети на субекта лица,
освен в изрично предвидените в закона случаи, каквото предвиждане няма нито в закона,
нито в наредбата, нито в учредителния договор.
Следователно, представляващ *** е *** към ***, в частност – председателят на ***.
Дори да се приеме тезата на ответната страна, че договор е сключен само със ***, но
не и с ***, не може да се пренебрегнат д***зателствата, че за период от 1.4.2014г. до
31.7.2015г., са налице плащания от страна на *** в полза на ищеца, за абонамент, услуги,
обновяване. Не може да се пренебрегне и установеното от вещото лице по приетата
компютърна експертиза, че освен конкретните функционалности в меню „осигуряване“ на
системата Barkeeper, за дейността на *** в системата има налични и други
функционалности, както следва: добавяне на ОЛП, официални плазници, годишен календар,
лихви, справки приходи в ОК, рекапитулация ОК, рекапитулация ОК – банков път, както и
функционалности, свързани с известяването за неплатени осигурителни вноски –
функционалности, свързани непосредствено с управлението на ***.
Следователно, дори да се приеме, че първата страница на договор № 42/7.11.2008г.,
за „абонаментен и поддръжка на софтуерна система ***, за управление на дейността в ***
при *** е подменена, и се представя идентичен договор със сключения със *** / затова – по
– долу/, от страна на ответната Осигурителна каса е плащано на ищеца абонаментно
обслужване в продължение на дълъг период, а от страна на ищеца е предоставяно
съдържание на софтуерен продукт, за целите на дейността на Осигурителната каса.
Относно идентичността на договорите - втора и трета страница на двата договора са
абсолютно идентични – в тях е посочена една и съща цена на абонаментно обслужване от
420 лева, една и съща банкова сметка – тази на ищеца, по която да се плаща
възнаграждението му по договора, едни и същи права и задължения на страните. И двата
договора са подписани от тогавашния / към датата на сключването на договора/ председател
на *** на *** – адв***т ***. След като ***, по силата на учредителния договор на *** и
7
цитираните разпоредби на закона , представлява ***, то същата може да сключва договори
от нейно име. Обстоятелството чий печат е положен /дали на *** или ***/, е неотносимо към
въпроса с кое лице е сключен договора, защото по делото се установи, че след сключването
на договора, ответната Каса е заплащала абонаментно обслужване на ищеца и то за дълъг
период / до 9.2020г./. Плащането от страна на *** сочи на приемане от страна на ответната
Каса на работата по поддържане на системата, който извод следва, защото абонаментно
обслужване е извършвано в полза на ***, за нейните цели, което се установи както от
свидетелските п***зания, така и от представените протоколи за 2014г., 2015г., 2019г., за
обновяване на модула, касаещ дейността на ***.
Възражението относно договорните правоотношения следва да се разгледа по – скоро
през призмата на довода на ответната страна, че ищецът претендира плащане от две лица /
него и ***/ за една и съща работа. Това възражение остана нед***зано по делото. От ССЕ се
установи, че *** е заплащал по фактури, в рамките на исковия период. Стойността на
платените от *** задължения е многократно по – вис*** от претендираната от ответника,
същата касае различни фактури. Следователно, до установяване, че счетоводството при
ищеца не е водено редовно, и д***заност, че счетоводството при ответника не е водено
редовно, се налага извод, че платените задължения не съвпадат. Същото се установява и от
приетата по делото справка. Отделно от това, от свидетелските п***зания и компютърната
експертиза, се установи, че системата Barkeeper предвижда специални функционалности за
дейността на ***. По делото се установи, че не всички адв***ти, членове на ***, членуват
и в ***, съотношението към 3.2023г., когато се проведе разпита на свидетеля *** и по
негови думи, е 6000/2000.
Обстоятелството, че *** и *** ползват едни и същи служители, които могат да
извършват дейности и извън осигуряването, и в рамките на дейностите, предвидени за ***,
при относителната самостоятелност на *** от ***, е предвидена за удобство на адв***тите –
членове на ***. Същото обстоятелство не касае ищцовото дружество, което предвижда
поддръжката на системата, в частта й относно дейността на ***. Няма пречка за една и
съща система, дори за един и същи модул от нея, да се заплаща на ищеца от двата правни
субекта – и от ***, и от ***, тъй като, както се посочи, че всички членове на *** са членове
на ***, респективно, обратното становище би означавало, че за използване на модула
относно осигуряването на адв***т, член на ***, но който не е член на ***, ищецът да
осигурява поддръжка без заплащане, а повечето членове на *** не са членове на ***, както
се установи по делото. Резонно е да се постави и въпросът кое лице следва да заплаща за
отделните функционалности, изготвени специално за дейността на ***, при относителната й
самостоятелност от ***, и изводът, че същите не следва да се заплащат, при условие, че се
ползват от ответника, е крайно несправедлив за ищеца, който поддържа системата.
Не се д***за по делото и твърдението на ответника, че договорът е прекратен. По
делото се представи изявление от председателя на *** от 2017г, в което е вписано, че
договори № 41 и 42/7.11.2008г. се прекратяват, защото системата не е актуална. Никъде в
уведомлението не е посочено, че се прекратява и договора, сключен с ***, а от
8
свидетелските п***зания, включително п***занията на А. П., служител на трудов договор
на ***, се установява, че за исковия период, системата продължава да се използва от *** и
към 2020г. Следователно, няма д***зателства договорът, сключен с ***, да е прекратен, с
горното изявление.
С оглед изложеното, налага се извод, че искът за заплащане на възнаграждение за
абонаментно обслужване, дължимо от страна на ***, по договора, е д***зан.
Относно размера на възнаграждението. По делото не се събраха д***зателства за
твърдението на ищцовото дружество, че възнаграждението е променено по устна договорка
между страните от м.6.2014г. , нито пред 2015г. Дори и такава договорка да беше д***зана
по делото, то съгласно разпоредбата на чл.164,ал.1,т.5 ГПК, свидетелски п***зания за това
обстоятелство, което съставлява изменение на установено с писмен акт съглашение, са
недопустими.
Ето защо, д***зано по делото е че за исковия период ответника дължи на ищеца
сумата, посочена в договора- 420 лева месечен абонамент с включено ДДС. Представеният
предварителен доклад не съдържа извънсъдебно признание за дължимост на сумите,
предмет на делото, тъй като същият не съдържа признание на ответника, или
представляващото го лице какво включва посоченото в предварителния доклад задължение
на *** към ищеца.
В представените към заявлението фактури, относно абонаментното обслужване, се
включват два компонентна – абонамент за съответния месец, и софтуерно обслужване.
Видно от разпоредбата на чл.7 от договора, абонаментните вноски, които възложителят
заплаща, са плащания за софтуерна поддръжка на система за управление на дейността в ***.
Следователно, ищецът не д***зва вземането си, едновременно за абонамент, и
едновременно за поддръжка. Тук е моментът да се посочи, че по силата на договора /чл.6/
изпълнителят е длъжен да осигурява корекции на грешки, консултации, и нормална работа,
срещу които му задължения не е вписано в договора, че се следва допълнително заплащане.
В нито един от приемо – предавателните протоколи от 2014г., 2015г., 2019г., за надграждане
на системата, не се предвижда допълнително възнаграждение. Ето защо, следва да се
приеме, че за абонаментно обслужване за исковите периоди от 10.2020г.до 7.2021г., на
ищеца се следва възнаграждение за абонаментно обслужване от 420 лева с ДДС на месец
или сумата 4200 лева с ДДС.
Не подлежи на възстановяване сумата от 816 лв по фактура № 57/30.10.2020г.., тъй
като с представените копия на имейли, не се установи, че работата е възложена от
ответника, на ищеца, по имейл, от служител на ответното дружество. Разработването на
справки за бъдещи пенсионери, не се д***за да е възложено от страна на Осигурителната
каса, а представените имейли са от лица, служители на ***, както се установи от
представените извлечения от имейли.
Относно сумата 576 лева, по фактура № 6876/23.2.2021г - същата се основава на
„обновяване на декларация 1 за изменения от НАП за 2021г.” Ищцовото дружество е
9
извършило три обновявания на системата по възлагане на ***, видно от приемо –
предавателните протоколи, но нито в договора, нито в самите протоколи е предвидено
допълнително заплащане на възнаграждение за обновяването, ето защо, ищецът не д***за
основанието си да получи сумата – в договора не е предвидена такава уговорка.
Не се д***за, както се посочи, на основание чл.164,ал.1,т.5 ГПК, че допълнителна
работа срещу възнаграждение е възложена на ищеца от ***. Затова обстоятелство
свидетелства свидетелят ***, който посочва одобряване на фактури, но от името на ***,
като изрично сочи, че е възлагал, от името на ***, разработването на „нещо допълнително“ /
неясно какво/ по системата, по оферта, представена от ищеца, по проформа фактура. Дори
да се приеме, че свидетелят е одобрявал плащания, които да се извършат от ***, неясно е
какво плащане е одобрил свидетелят, нито се установява характер на офертата, за каква
дейност се отнася, размер на претенцията по проформа фактура.
Ето защо, искът е основателен за сумата 4200лева с ДДС, както е по договор.
Относно задължението на съда по чл.193 ГПК. СРС не следва да се произнася по
оспорването, поради следното. По делото се установи и прие от съда, че страна по договора
е ***, като договорът е сключен от ***, представлявана от тогавашния председател на ***
на *** – адв.***. Както се посочи по – горе, документът е частен и диспозитивен.
Следователно, при условие, че ответникът е страна по договора, то и оспорването,
направено от ответната страна в смисъл, че първата страница е подменена и ответникът е
добавен като страна по договора, не е д***зано по делото. Няма пречка страните, преди
подписването на договора в рамките на преговорите да променят нещо в изготвения от
едната от страните проект. Така е станало и в настоящия случай, като подмяната на първа
страница се обясни от управителя в о.с.з. пред СРС – същата е била по искане на адв***т
***. А СРС не следва да се произнася по оспорването, с нарочно определение по чл.193
ГПК, тъй като подмяната на страница от документ, която страница не е подписана, в
рамките на процеса преди подписването на документа, не влияе на истинността на
документа. Обратно би било, ако пред съда беше д***зано, че не ответникът е страна по
договора – това въпросът кое лице е подменило първата страница на документа, щеше да
подлежи на проверка от СРП.
Относно претенцията за СМС известяване. Същата е нед***зана, поради следното. За
да се приеме, че заплащането на услугата изпращане на СМС известяване се следва по
възлагане от ответната ***, да се установи именно възлагането му от нейн представител, и ,
според твърденията на самия ищец, следва да са съставени протоколи за приемане. Макар
ищецът да д***за изпращане на СМС – и, включително за неплатени осигурителни вноски /
и на адв***ти, членове на ***, които вече не са членове на ***, защото са прекратили
членството си/, не се д***за *** да е възложила на ищеца изпращането на тези СМС – и .В
договора такава дейност не е предвидена /обосновано, предвид времето на сключването му/,
но същото не се установява : нито от свидетелските п***зания – свидетелят *** сочи, че е
възлагал изпращане на СМС – и за неплатени осигурителни вноски, включително относно
неплатен членски внос към ***, но в качеството си на член на *** на ***. Пейчо *** е бил
10
секретар на ***, впоследствие – член на ***. Същият няма представителни функции за ***,
каквито има председателят на *** на ***. Дори да се приеме, че *** е бил натоварен да
действа от името на ***, от председателя / за каквото натоварване няма писмен документ,
нито каквато и да е индиция по делото, каквато е налице за свидетеля Т. Ф./, то в
п***занията му няма данни уговорката с ищцовото дружество да е изплащане на СМС
известия срещу заплащане, още по - малко е ясна уговорената цена за услугата. Не следва
различен извод и от възможността, според СКомпЕ, в профила на адв***та в специалния
модул за дейността на ***, да се активира такова известяване – според вещото лице, такова
известяване е достъпно за цялата програма, не само за частта, касаеща ***. Не се
представиха и никакви протоколи, които да сочат, че *** е приела възложената работа.
Ето защо, искът следва да се уважи само за сумата 4200лева главница, а за горницата
– да се отхвърли. Възражението на ответника, едва в писмените бележки, че работата е
свършена с недостатъци, е закъсняло – такова възражение в ср*** за отговор не е
навеждано.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът д***зва разноски от : адв***тски възнаграждения в размер: 611,82 лева за
заповедното производство и сумата от 2248,59 лева за исковото производство, от които:
413,23лева за заповедното производство, 1350 лева за исковото производство, сумата от
400 лева депозит и сумата 300 лева депозитг, както и две държавни такси от, съответно:
198,59лева и 198,59 лева. От разноските, в общ размер , на ищеца се следва сумата от 258,79
лева за заповедното и сумата 951,12 лева за исковото производство .
Ответникът д***зва разноски от 845 лева адв***тско възнаграждение и 400 лева
депозит, от които му се следва сумата от 718,38 лева.
Относно претенцията на ищеца по чл.92а ГПК за разноски за неоснователно отлагане на
о.с.з. на 16.2.2023г.
Същата е неоснователна. Свидетелят Пейчо Йорданов ***, заради когото се наложи
отлагане на делото, е баща на Бисера Янкулова ***а, съпруга на лице с три имена Иван ***
***. Ответната страна твърди, че починалото на 15.2.2023г-./ден преди о.с.з на 16.2.2023г./
лице е роднина по сватовство на свидетеля, който помагал за организиране на погребението
му, на което присъствал. Това обстоятелство се сочи от ответната страна като особено,
непредвидено обстоятелство за о.с.з. на 16.2.2023г., на което о.с.з. свидетелят не присъства.
Разпоредбата на чл.92 аГПК има предвид разноските, които страната ще стори за
новото заседание, а не за отложеното – този извод следва от самата разпоредба. За
отложеното о.с.з., разноските се присъждат с оглед изхода на спора. За новото о.с.з.,
отложено „неоснователно“, по причина на страна, ако другата страна е сторила разноски,
същите й се следват по реда на чл.92а ГПК. Видно е от д***зателствата, представени от
ищеца, че същите са сторени от ищеца на 16.2.2023г. Разноски за о.с.з. на 9.3.2023г., не са
претендирани.
Воден от изложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ******Т" БУЛСТАТ: *** ***, общ. Столична, обл.
София (столица) дължи на *** ЕИК: *** ***, общ. Пловдив, обл. Пловдив неплатена
главница в размер на 4200 лева - за месечни абонаменти по договор от 7.11.2008г. за
абонамент и поддръжка на софтуерна система *** за управление на дейността в ******т"
при ***, по фактури, издавани от 1.10.2020г. до 7.7.2021г., , ведно със законна лихва от
28.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми по гр.д.№ 44306/2021г. на СРС, 125-
ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата, над уважения размер от 4200 лева, до пълния
предявен размер от 9 929,40 лева.
ОСЪЖДА ******Т" БУЛСТАТ: *** ***, общ. Столична, обл. София (столица) да
заплати на *** ЕИК: *** ***, общ. Пловдив, обл. Пловдив сторените разноски от: сумата
258,79 лева по гр.д.№ 44306/2021г. и сумата от 951,12 лева по гр.д.№ 65901/2021г.
ОСЪЖДА *** ЕИК: *** ***, общ. Пловдив, обл. Пловдив да заплати на ******Т"
БУЛСТАТ: *** ***, общ. Столична, обл. София (столица) сторените по делото разноски от
718,38 лева
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 59285/2.3.2023г. на *** ЕИК: *** ***, общ. Пловдив, обл.
Пловдив за присъждане, по реда на чл.92а ГПК, на разноски в общ размер 229,88 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12