Решение по дело №281/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 312
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Ивайло Генов Йорданов
Дело: 20181840200281
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 31.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                                 Председател: Ивайло Йорданов

 

при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 281 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

„….“ ЕООД ЕИК …. е обжалвало наказателно постановление № 76/02.11.2018 г. на Директора на РИОСВ, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е описано точно в какво се изразява извършеното нарушение. Оспорват се фактическите констатации в акта. Твърди се, че основната дейност на фирмата е търговия с авточасти, като намерените в обекта вещи не представляват отпадъци по смисъла на ЗУО.

  Въззиваемата страна чрез юрк. С. оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като третирането на отпадъците включва и тяхното оползотворяване, което от своя страна включва и дейности по съхранение на отпадъците.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:

На 17.11.2017 г. в РИОСВ-С. е постъпила преписка рег. № 1184р-7861/2017 г. по описа на РУ на МВР Костенец, в която се съдържало данни за нерегламетирана дейност по съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства в с. .., общ. …..

Съдържащата се в преписката докладна записка е дала основание на актосъстаителя Б.Х., която служител в РИОСВ да състави АУАН № 1/08.01.2018 г., в който да приеме, че намерените от страна на полицията в бившия втори стопански двор 20 частично разкомплектовани автомобила представляват отпадъци и дружеството, което стопанисва обекта „….“ ЕООД е извършвало нерегламентирана дейност по третиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 44 ДР ЗУО, изразяваваща се в съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства без да притежава разрешение съгласно изискванията на чл. 35, ал. 1 ЗУО

В показанията и актосъставителят и свидетелят по акта твърдят, че не са извършвали проверка за това дали в действителност нарушителят е извършвал третиране на отпадъци, а за констатациите са се основали на съдържащата се по преписката докладна записка, изготвена от служител на полицията.

Впоследствие на 24.04.2018 г. е издадено и атакуваното наказателно постановление № 32/26.04.2018 г.,с което на „….“ ЕООД ЕИК …. на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод, че дружеството е извършило административното нарушение, за което е наложена имуществена санкция.

В допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците е посочено, че дейностите по събиране, съхранение, третиране и на отпадъците са различни. Съгласно т. 17 ДР на ЗУО „Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.. В т. 41 е предвидено, че „събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а в т. 42 е посочено, че „съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:  а) три години - при последващо предаване за оползотворяване;  б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. За тези дейности съгласно чл. 35 ЗУО разрешение не се изисква. Третирането на отпадъци съгласно т. 44 включва дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От своя страна оползотворяването на отпадъците съгласно т. 13 представлява всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. В Приложение № 2 към ЗУО съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване, като съгласно код R13 съхраняването също може да е част от оползотворяването, но ако свързано с извършването на някоя от останалите дейности по оползотворяване /използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия; възстановяване/регенериране на разтворители; рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация; рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения; рециклиране/възстановяване на други неорганични материали; регенериране на киселини или основи; оползотворяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването; оползотворяване на компоненти от катализатори; повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла; обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда; използване на отпадъците, получени в резултат на някоя от дейностите; размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите.

В хода на производството не са събрани достатъчно преки доказателства за това какви са били вещите, които са били във складирани в стопанския двор, стопанисван от жалбоподателя, дали същите са били отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците и за какво са използвани те. Освен това отсъстват надлежни доказателства, от които да може да се направи извод, че съхранението не било свързано с конкретна дейност по оползотворяване на отпадъците /по приложение № 2 към закона/, така че да се приеме, че нарушителят е извършвал дейности по третиране на тези отпадъци, и оттам – да се изисква надлежно разрешение по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО.

Ето защо  съдът приема, че след като не е доказано извършването на нарушение, атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 76/02.11.2018 г. на Директора на РИОСВ, с което на „………. на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. *** основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              Районен  съдия:

 

                                                                                                                           (И. Йорданов)