Р Е Ш
Е Н И Е № 839
12.12.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на дванадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №64 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Сънфудс България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.„Дружба-2“, бул.“Проф Цветан Лазаров“ №48, представляван от управителя
И. Й. Л., чрез адв.С. В., против А.Я.Х. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.220 ал.1 от КТ, вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът работел
при него на трудов договор, който последният прекратил без да отработи
договореното между страните 2-месечно предизвестие. Ето защо, след съответните
удръжки от дължимите от работодателя на ответника суми останала сума, дължима
от работника на основание чл.220 ал.1 от КТ в размер на 461,62лв. На ответника
били изпратени две покани за доброволно изпълнение на известните на
работодателя адреси, но същият не бил открит и на двата адреса. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№1715/2018г. по описа на РС-Хасково. Издадената заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
съобразно указанията на съда ищецът предявява настоящия установителен иск.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от 461,62лв.
– главница, представляваща неплатено обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, заедно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 10.07.2018г. до окончателното изплащане, както и 11,15лв. – мораторна
лихва за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
14.04.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
09.07.2018г. Претендира присъждане на разноски по делото.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Б.Д.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като
неоснователен и недоказан. Твърди, че ответникът е освободен от друго работно
място, от това на което е назначен и съответно от това, на което е преназначен
с допълнителното споразумение. Оспорва срока на договореното предизвестие да е
два месеца, като твърди, че е един месец. Липсвали представени доказателства
относно начисленото и изплатено БТВ. Липсвали доказателства за размера на
предявения иск. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне изцяло на предявения
иск.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2011г.
между страните е подписан трудов договор, по силата на който ответникът е
назначен на длъжност „сервитьор“ с място на работа ресторантите на „Сънфудс
България“ ЕООД на територията на страната и работното му място е определено в
ресторант „Р.“. Между страните е подписано допълнително споразумение към
трудовия договор на 01.05.2017г., по силата на което ответникът е преназначен
на длъжност „салонен управител“ с място на работа ресторантите на „Сънфудс
България“ ЕООД на територията на страната и работното му място е определено в
ресторант „П.“ в гр.П. и съответно е променен размера на трудовото му
възнаграждение. С молба от 13.04.2018г. ответникът е поискал да се прекрати
трудовия му договор, считано от следващия ден – 14.04.2018г., като изрично е
заявил, че няма да отработи 2мес. предизвестие и е дал съгласие да му бъде
удържана сума за дължимото обезщетение от последното му трудово възнаграждение
и полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск или от други
суми. Със заповед от 14.04.2018г. ищецът е прекратил трудовото правоотношение с
ответника на основание чл.326 ал.1 вр.ал.2 от КТ от длъжността „салонен
управител“ с място на работа ресторант „М.“, гр.П.. До ответника са изпратени
две покани за доброволно изпълнение на задълженията му към работодателя, за
които няма данни да са достигнали до адресата. Представени са фишове за
изплатени трудови възнаграждения на ответника, касаещи месец април 2018г.
По
искане на страните за изясняване на фактическата обстановка съдът назначи и
изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно
и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че работодателят е
изчислил размера на дължимото от ответника обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ на
сумата общо от 1562,80лв., докато при изчисляване от експертизата се
установява, че размера на същото възлиза на 1408лв. Експертизата отразява, че
по счетоводни данни обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за 21 дни е в размер на
820,47лв. Докато вещото лице определя размера на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224 от КТ на сумата от 809,60лв., тъй като се
определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. При
извършените проверки вещото лице констатира, че по счетоводни данни размера на
дължимата от ответника сума като обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ след
приспадане на удържаната сума е 461,62лв. При извършените от своя страна
изчисления вещото лице констатира, че размера на дължимата сума като
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ възлиза на 317,69лв.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по
чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №746/13.07.2018г. по ч.гр.д.№1715/2018г. по описа
на РС-Хасково, с която е разпоредил длъжникът А.Я.Х. с ЕГН:********** да
заплати на кредитора „Сънфудс България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1661,62лв. - главница, от която 1200лв. неустойка
по чл.13 от договор за повишаване на квалификацията от 11.03.2017г. към трудов
договор №471/27.11.2011г. и 461,62лв. обезщетение за неспазено предизвестие по
чл.220 ал.1 от КТ във връзка с чл.11 от допълнително споразумение
№1045/01.05.2017г. към същия трудов договор и 40,24лв. – мораторна лихва от
14.04.2018г. до 09.07.2018г. и законна лихва върху главницата от 10.07.2018г.,
както и направените по делото разноски в размер на 35,29лв. държавна такса и 360лв.
адвокатско възнаграждение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, във връзка с чл.220 ал.1 от КТ
и във връзка с чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към
ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по
същество частично основателен и доказан, поради следните съображения:
Предмет на исковата претенция е претендиране на неизплатено от ответника
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, дължимо поради неспазване на уговорения между
страните срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. По
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства се установи, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз
основа на подписан трудов договор на 27.11.2011г. Впоследствие с подписано от
страните на 01.05.2017г. допълнително споразумение отделни клаузи от трудовия
договор са изменени, като ответникът е преназначен на различна длъжност с ново
работно място и различен размер на дължимото от работодателя трудово
възнаграждение. Възникналото и съществувало между страните трудово
правоотношение е прекратено по молба на работника със заповед на работодателя,
считано от 14.04.2018г.В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията
на назначения на ответника особен представител за липсата на надлежно
оправомощаване на лицето, подписало заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази насока са представени писмени доказателства, от които се
установява надлежното упълномощаване на лицето, подписало заповедта за
прекратяване на трудовия договор на ответника. Неоснователни са също така
възраженията на ответната страна, че срока на предизвестие е един месец, а не
два, както и че ответникът е освободен от друго работно място в гр.П., а не от
ресторанта, където работи. От една страна по категоричен начин се установи, че
между работодателя и работника е подписано допълнително споразумение към
трудовия договор, по силата на което е договорен двумесечен срок за
предизвестие, а не един месеца, както е било по трудовия договор. От друга
страна изрично е визирано в трудовия договор, подписан от ответника, че мястото
му на работа е в ресторантите на ищцовото дружество на територията на страната,
а конкретното работно място е в ресторант Р., впоследствие с допълнителното
споразумение е определено в ресторант П. В самият трудов договор, сключен между
страните ответникът изрично се е съгласил, че работодателят може да променя
конкретното му работно място, като в същото време не се стига до промяна на
мястото на работа, което е визирано общо в ресторантите на дружеството на
територията на страната. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че в
случая не се касае до изменение на трудовия договор по отношение на мястото на
работа, а само се променя конкретното работно място на ответника. Освен
гореизложените съображения относно срока на предизвестие, който страните са
договорили допълнително със споразумението от 01.05.2017г. да бъде два месеца,
следва да се има предвид, че в подадената молба от самия ответник за
прекратяване на трудовия му договор, считано от следващия ден, изрично е
заявено, че няма да отработва 2-месечното предизвестие. При тези данни по
делото съдът намира за установено по безспорен начин, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение за неспазено предизвестие, както е договорено от два месеца.
Досежно размера на дължимото обезщетение съдът кредитира изцяло депозираното от
вещото лице заключение, в което след извършване на необходимите изчисления и
след приспадане на дължимите на ответника суми от работодателя се установява остатък
от 317,69лв. Именно до този размер съдът счита, че следва да се уважи иска, а в
останалата част до пълния предявен размер от 461,62лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото
по делото се установи, че ответникът не е изплатил дължимата на работодателя
сума за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, а същото се дължи от момента на
прекратяване на трудовия договор, то възниква задължението за заплащане на
лихва за забава за периода от 14.04.2018г. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 09.07.2018г. За да определи дължимия размер съдът използва
онлайн калкулатор за лихви, в резултат на което се установи, че върху сумата от
317,69лв. за периода 14.04.2018г. – 09.07.2018г. е дължима лихва за забава в
размер на 7,67лв. Именно до този размер следва да се уважи иска за установяване
дължимост на лихва за забава, а в останалата част до пълния предявен размер от 11,15лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото и предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство
в общ размер от 218,88лв. /за държавна такса; възнаграждение за особен
представител; възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение/,
съобразно с уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Я.Х. с ЕГН:**********
***, че дължи на „Сънфудс България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.„Дружба-2“, бул.“Проф Цветан Лазаров“ №48,
представляван от управителя И. Й. Л., сумите от 317,69лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по
чл.220 ал.1 от КТ, дължимо във връзка с чл.11 от
допълнително споразумение №1045/01.05.2017г. към трудов договор №471/27.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и 7,67лв. – законна лихва за забава за периода от 14.04.2018г. до
09.07.2018г., за които сума е издадена заповед №746/13.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1715/2018г. по
описа на РС – Хасково, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 461,62лв.
за главницата и 11,15лв. за лихвата за забава, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Я.Х. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „Сънфудс България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Дружба-2“, бул.“Проф Цветан Лазаров“ №48,
представляван от управителя И. Й. Л., на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 218,88лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.