РЕШЕНИЕ
гр.София, 13.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
с
участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Татяна
Садай след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 2525/2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по депозирана въззивна жалба и допълнение към
нея от адв. К.Н., редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия В.С.С.
срещу присъда от 06.11.2018 г., постановена по НОХД № 18467/2017 г., по описа
на СРС, НО, 8-ми състав, с която подсъдимия В.С.С. е признат за виновен в
извършени от него престъпления по чл.296, ал.1 НК, по чл.296, ал.1 НК и по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, като за всяко едно от тях му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и същите наказания са
отложени за изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 НК. На
основание чл.23, ал.1 НК първия съд определил едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 /една/ година на подсъдимия С., чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл.189, ал.3 НПК контролираният съд е осъдил
подсъдимия В.С. да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на сумата от 253,92 лева и направени разноски в хода на
съдебното производство в размер на 330,00 лева. На основание чл.190, ал.2 НПК
подсъдимия С. е осъден да заплати и държавна такса в размер на 5,00 лева за
служебно издаване на 1 /един/ брой изпълнителен лист.
В депозираната въззивна жалба и допълнение към нея се твърди,
че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и се моли да бъде
отменена като се постанови нова така от въззивния съд, с която подсъдимият С. да
бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения. При условията на
алтернативност се моли за изменение на присъдата, като се намали размера на
наложеното наказание при приложение на разпоредбата на чл.55 НК. С депозираната
жалба и допълнение към нея се твърди, че при постановяване на обжалвания
съдебен акт от първия съд са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, както и, че този съд не се е съобразил при определяне и налагане на
наказанието с обществената опасност на деянието и дееца. Защитата твърди, че
районния съд не е анализирал събраната по делото доказателствена съвкупност
обективно, поради което е стигнал до неправилни правни изводи. По отношение на
обвинението за извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК защитата твърди, че
същото не е доказано от обективна страна, поради липсата на данни за момента на
връчване на Заповедта за незабавна защита на подсъдимия С.. Касателно
обвинението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК се твърди, че отправената закана от
подсъдимия към свидетелката Н. изразяваща се в изразите „Ще те убия. Ще убия
теб и детето ти“ е спомената единствено при втория разпит на свидетелите Н.и Н.,
проведени в хода на досъдебното производство на 13.06.2017 г. Защитата оспорва
проведените процесуално следствени действия на 13.06.2017 г., касаещи разпитите
на свидетелите Н.и Н., затова, защото намира, че при това процесуално
следствено действие са допуснати процесуални нарушения, които ги опорочават,
т.к. са проведени по едно и също време. По изложените съображения защитата
твърди, че повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 НК от подсъдимия С. не е доказано по несъмнен и категоричен начин. С
въззивната жалба и допълнението към нея се иска събиране на нови доказателства.
С определение постановено по реда на чл.327 НПК въззивния съд
е приел, че за правилното решаване на делото не е необходим разпит на
подсъдимия В.С.С., свидетели и вещи лица, но направените от страна на защитата
на подсъдимия С. искания за събиране на доказателства са основателни и като
такива следва да бъдат допуснати. Поради това е намерил, че се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие за събиране на писмени доказателства
за установяване на действителната фактическа обстановка по делото, с цел
разкриване на обективната истина. В тази връзка и на основание чл.327, ал.1 НПК
от Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав е изискано за послужване гр.д. №
62167/2011 г., с цел установяване на обстоятелството дали е връчено съобщение
ведно с издадена на 10.11.2016 г. Заповед за незабавна защита по ЗЗДН на
подсъдимия С.. Също така е изискана справка от деловодната система на СРС, от
която да е видно, на коя дата е изпратено съобщение до лицето В.С.С. за
връчване на издадена на 10.11.2016 г. Заповед за незабавна защита по ЗЗДН,
както и на коя дата съобщението е върнато в СРС.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът
на подсъдимия С. - адвокат В., поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира,
че по делото не е установено, на коя дата С. е получил заповедта за незабавна
защита, която евентуално той е нарушил с оглед повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 296 НК. Счита, че по делото няма нито едно
безспорно доказателство относно първото вменено деяние на подсъдимия С. с дата
11.12.2016 г., от което да се установява, че подсъдимия С. се е приближил до
жилището на свидетелката Н., а относно второто инкриминирано деяние с дата
18.01.2017 г. защитата твърди, че подсъдимия С. може и да се е приближил до автомобила
на свидетелката Н., но думите и поведението му категорично не са били такива,
каквито са описани в обвинителния акт и са приети от СРС. Относно отправената
закана за убийство, защитата твърди, че подсъдимият никога не е изричал
инкриминираните заплахи, а показанията на свидетелите очевидци са пълни с
неясноти и противоречия. Моли въззивния съд да оправдае подсъдимия по всички
повдигнати му обвинения, алтернативно моли наказанието да бъде определено при
условията на чл. 55 НК, тъй като извършеното се характеризира с много ниска
степен на обществена опасност.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва
жалбата. Счита че са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната
теза, съответно деянията, за които е предаден на съд и е признат за виновен
подсъдимият. Намира, че СРС е анализирал всички събрани доказателства, поради
което правилно и законосъобразно е достигнал до извода за виновността на
подсъдимия. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият С. поддържа казаното от своя адвокат. Заявява, че
не е заплашвал никого с нищо и моли да бъде оправдан по всички обвинения.
В своята последна дума по реда на чл.333, ал.2 НПК,
подсъдимият С. моли да бъде оправдан изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните изложени във въззивната жалба и допълнението
към нея и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, жалбата за допустима, депозирана
от легитимирано за това лице съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 3 НПК и в
преклузивния 15 дневен срок по чл. 319, ал. 1 НПК. Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Установената от първостепенния съд фактология е била изведена
след анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Ц.Н.,
В.Н., А.И., Р.П.и А.М., включително и приобщените показания на свидетелите Ц.Н.,
В.Н.и А.И.на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 НПК; заключения на изготвените СППЕ,
приложените писмени доказателства: Заповед за незабавна защита; решение;
заявления, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и на всички останали и
приобщени по делото пред районния съд писмени доказателства.
В хода на въззивното производство по делото са приети
следните писмени доказателства: писмо изх. № 70647 от 18.07.2019 г. на СРС, ГО,
117 състав и гр.д. №
62167/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав.
Въз основа на събрания доказателствен материал пред двете
съдебни инстанции се установява следното от фактическа страна, а именно:
Подсъдимият В.С.С. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование.
Свидетелката Ц.Н. и свидетеля В.Н.имали сключен граждански
брак, от който през 2009 г. се родило дете. В процеса на развитие на личните им
отношения се стигнало до етап, в който през 2016 г. двамата не живеели в едно
домакинство и не обитавали общо жилище. Въпреки това брака между тях не бил
прекратен, а двамата подържали добри отношения. Детето живеело заедно с майка
си - Ц.Н., на адрес в гр. София, ул. „********, като посещавало и дома на свидетеля
Н.. Свидетелят В.Н.също живеел в гр. София, на адрес ж.к. *****.
Свидетелката Ц.Н. и подсъдимия В.С. имали интимни отношения
от 2014 г., като през 2015 г. заживели заедно в жилището на свидетелката Н.. Подсъдимият
С. започнал да проявява ревност към свидетелката Н., което довело до влошаване
на отношенията между тях и станало повод свидетелката Н. да поиска прекратяване
на връзката им. След случилото се подсъдимият С. не преустановил контактите си
със свидетелката Н., а продължил да търси същата, да звъни по мобилния ѝ
телефон, да я търси у дома, на работното ѝ място, да проявява агресия
спрямо нея и близките ѝ. Тези действия от страна на подсъдимия С.
мотивирали свидетелката Н. да подаде жалби срещу него.
Родителите на свидетелката Н. - свидетелите Р.П.и А.М.
първоначално не знаели за влошените отношения между подсъдимия С. и тяхната
дъщеря. В последствие в разговори с дъщеря си те научили за събитията. През
2016 г. на Великден свидетелката Ц.Н. заедно с майка си – свидетелката Р.П.и
детето се прибирали от посещение на църковно мероприятие с Великденски огън. Свидетелката
Ц.Н. била в управлявания от нея автомобил, а свидетелката П.и детето слезли от
него. Непосредствено след това детето на свидетелката Ц.Н. се разплакало и започнало
да вика „Бабо, бабо“. Свидетелката Р.П., видяла как подсъдимият В.С. чупи с
неустановен по делото предмет предното стъкло на автомобила, в който била
свидетелката Ц.Н.. Детето се изплашило и от страх уринирало в дрешките си след
което заедно със свидетелката Р.П.се заключили в апартамента.
На 10.11.2016 г., в резултат на депозирана молба от
свидетелката Н. по ЗЗДН от СРС, ГО, 117-ти състав била издадена Заповед за
незабавна защита, с която подсъдимият В.С.С. се задължавал да се въздържа от
извършване на насилие спрямо свидетелката Ц.Ангелова Н., както и да не
доближава същата на разстояние по-малко от 100 метра от сградата, в която
постоянно живее находяща се на адреса в гр. София, ул. „******* и на адреса на местоработата
ѝ в гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „*******, до управлявания от нея лек автомобил
марка „Фолсваген Поло“ с ДК № *******, както и до самата нея. Издадената
Заповед за незабавна защита била връчена на 05.12.2016 г. лично на подсъдимия С.
от свидетеля А.И.- младши полицейски инспектор при 09 РУ-СДВР, което
обстоятелство било надлежно удостоверено чрез подписа на подсъдимия положен в
разписка, която била издадена по гр.д. № 62167/2016 г. по описа на СРС, III
ГО и приложена след
връчването по делото.
На 11.12.2016 г. вечерта свидетелката Ц.Н. била в дома си на
адрес в гр. София, ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ № *******. Около 23.20 ч., подсъдимият
В.С. отишъл до жилището на свидетелката Н. и започнал да хвърля камъни по
дограмата на кухнята, викал и искал свидетелката Н. да се покаже. След като
свидетелката Н. не се показала, подсъдимият С. си тръгнал. Свидетелката Ц.Н. видяла
действията на подсъдимия, позвънила на тел. 112 и съобщила за случилото се. На
място пристигнал полицейски екип, който установил наличие на камъни по балкона
на жилището. В последствие свидетелката Н. подала жалба за случилото се.
Опитите за контакт на подсъдимия С. със свидетелката Н. не
приключили, същата била уплашена от случващото се и често търсела свидетеля В.Н.с
молба да вземе детето им при него, тъй като се страхувала за живота им.
На 18.01.2017 г. детето на свидетелката Н. се намирало в
жилището на своя баща - свидетеля В.Н.в гр. София, кв. „Обеля 1“, бл.121. Около
20.40 ч. свидетелката Ц.Н. и свидетеля В.Н.заедно с тяхното дете се качили в
лек автомобил, за да отидат до жилището на свидетелката Н.. Автомобилът бил
паркиран в ж.к. „Обеля-1“, зад бл. 121, вх. Г. Зад автомобила спрял л.а.
„Мицубиши“, модел „Колт“, който бил управляван от подсъдимия С.. Свидетелката Ц.Н.
била в автомобила заедно със свидетеля В.Н.и детето им, когато към нея се
приближил подсъдимият В.С. и започнал да крещи: „Ще те убия!“, „Слизай от
колата, курво!“, „Ще убия теб и детето ти!“, „Сега ще видиш какво ще стане!“.
След това си тръгнал. Свидетелят В.Н.откарал свидетелката Ц.Н. и детето им до жилището
на свидетелката Н., изпратил ги до входа на жилището, тъй като те се
страхували. На път за автомобила си свидетелят Н.бил потърсен по телефон от свидетелката
Ц.Н., която му казала, че вижда автомобила на подсъдимия С. спрял срещу блока.
Свидетелят В.Н.се отправил към мястото и видял същия лек автомобил „Мицубиши“,
„Колт“, който преди това спрял и до неговия блок в ж.к. „Обеля 1“. Свидетелят Н.видял,
че в него бил подсъдимия В.С., след което подсъдимия напуснал мястото. Свидетелката
Ц.Н. подала заявление до 02 РУ-СДВР, в което описала случилото се.
През месец март 2017 г. свидетелката Ц.Н. помолила своя баща
– свидетеля А.М. да й даде за ползване неговия лек автомобил за да посети
заведение в гр. София, защото се страхувала да не срещне подсъдимия В.С.. В
последствие свидетелката Н. потърсила своя баща с молба да я прибере, тъй като
подсъдимият В.С. посетил заведението, в което се намирала и я заплашил, че ще я
убие, че ще счупи автомобила на баща й. Свидетелят М.отвел дъщеря си свидетелката
Ц.Н. с друг автомобил, а на следващия ден намерил собствения си лек автомобил
със счупен стоп. Междувременно подсъдимият търсел контакт с майката на свидетелката
Ц.Н. по Фейсбук и по телефона. Подсъдимият С. заплашвал свидетелката Р.П.като й
казвал, че ще целува внучетата си студени, че ще й даде време да се сбогува с
дъщеря си свидетелката Ц.Н., защото следобед ще я убие. При два от случаите прозорците
на жилището, в което живеели родителите на свидетелката Н. били чупени, като в
тези случаи свидетелката П.виждала, че тези действия били извършени от
подсъдимия С.. За тези инциденти, адресът бил посещаван от служители при 03
РУ-СДВР.
От заключението на изготвената КСППЕ на свидетелката Н. се
установява, че възприетата закана за убийство е възбудила у нея преживяване на
интензивен и реален /основателен/ страх за живота със съответните промени в психосоциалното
функциониране.
Събраните писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, както и средства за тяхното проверка са еднопосочни, логични и
последователни, като безсъмнено установяват фактите, включени в предмета на
доказване по настоящото наказателно производство.
Липсва спор, а и категорично се установява от материалите
приложени по гр.д. № 62167/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, че на 10.11.2016
г. по реда на чл.4 ЗЗДН е издадена срещу подсъдимия С. Заповед за незабавна
защита с посочените по-горе забрани. От приложената по гражданското дело разписка
за връчване на призовка с приложени Заповед за незабавна защита и 2 броя молби
с приложения, категорично се установява, че процесната Заповед за незабавна
защита е била връчена лично на подсъдимия на 05.12.2016 г. В случая няма спор,
че е спазена процедурата по чл. 44, ал. 1 ГПК, защото връчването й е
удостоверено с дата и подписа от страна на връчителя А.И., както и разписката е
наличен подпис на лицето – подсъдимия В.С., на което е връчено съобщението с
изричното отбелязване, че това е лично получателят му, поради което разписката има
характера на официален удостоверителен документ за отразените в нея
обстоятелства. Данни в подкрепа на изводите на съда за датата на узнаване от
страна на подсъдимия за издадената срещу него Заповед за незабавна защита се
съдържат и в депозирания на 09.12.2016 г. отговор на исковата молба по
гражданското дело № 62167/2016 г., по описа на СРС, ГО, 117 състав, в който
подсъдимия С., в качеството си на ответник, потвърждава, че Заповед за
незабавна защита от 10.11.2016 г. му е била връчена на 05.12.2016 г. При това
положение, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата за
липса на доказателства, от които да се установи по несъмнен и категоричен
начин, че на подсъдимия В.С. е била надлежно връчена Заповед за незабавна
защита издадена на 10.11.2016 г., по гр.д. № 62167/2016 г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 117 състав.
Вярно е в случая, че първоинстанционния съд в своя съдебен
акт и мотивите към него е вписал, че Заповедта за незабавна защита издадена на
10.11.2016 г. е била връчена на подсъдимия на дата 08.12.2016 г., а също и на дата
18.12.2016 г., както и, че в обвинителния акт прокурора в обстоятелствената
част и диспозитива на същия е вписал, че Заповедта за незабавна защита издадена
на 10.11.2016 г. е била връчена на подсъдимия на дата 08.12.2016 г., но тази
неточност в изписване на датата на връчването й според въззивния съд не се
отразява на съставомерността на инкриминираните по делото деяния, защото от
една страна вероятно това касае допусната очевидна фактическа грешка, а от
друга страна посочената дата на връчване – 08.12.2016 г. макар и да следва
датата, на която обективно и фактически е била връчена същата на подсъдимия С.
– 05.12.2016 г., за което данни се съдържат и в материалите на приобщеното към
доказателствената съвкупност по настоящото дело, гр.д. № 62167/2016 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, то предхожда датите на инкриминираните две деяния в
обвинителния акт – 11.12.2016 г. и 18.01.2017 г. От друга страна за изясняване
на факта, на коя дата е била връчена Заповед за незабавна защита издадена на
10.11.2016 г. по гр.д. № 62167/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав,
данни се съдържат и в показанията на свидетеля А.И., който в своите показания
заявява, че е връчвал съдебни книжа на подсъдимия С. с оглед изпълняваните от
него служебни задължения. С оглед липсата на спомен у свидетеля Иванов относно
данни за конкретно връчените на подсъдимия С. съдебни книжа, първият съд в
изпълнение на процедурата по чл.281, ал.5, вр, ал.1 НПК е прочел изцяло
показанията на същия дадени в хода на досъдебното производство и ги е приобщил
към доказателствената съвкупност, с което е попълнил заявената липса на спомен
у този свидетел, в резултат на което от същите се установява, че на подсъдимия С.
са връчени от страна на свидетеля Иванов следните съдебни книжа – призовка
ведно със Заповедта за незабавна защита издадена по реда на ЗЗДН, като
разписката за връчване е върната на СРС. Във връзка с изясняване на датата, на
която са били връчени съдебни книжа на подсъдимия С. от страна на служители на
09 РУ СДВР към материалите по делото е приобщена Докладна записка от началника
на 09 РУ СДВР от 15.03.2017 г., от съдържанието на която се установява, че на
подсъдимия С. е връчена лично призовка ведно със Заповед за незабавна защита
издадена по реда на ЗЗДН, като връчената призовка е върната в СРС от
деловодството на 09 РУ СДВР на 08.12.2016 г., които данни на свой ред
потвърждават вече изложените по-горе съображения от въззивния съд в подкрепа на
обстоятелството, че процесната Заповед за незабавна защита издадена по реда на
ЗЗДН е била връчена на подсъдимия С. на 05.12.2016 г. или преди инкриминираните
по делото дати - 11.12.2016 г. и 18.01.2017 г.
След като се изясни и установи по несъмнен и категоричен
начин дата, на която е била връчена Заповед за незабавна защита издадена по
реда на ЗЗДН по отношение на подсъдимия С., в случая се налага несъмнения
извод, че у него е било налично знание за същата, считано от 05.12.2016 г. или
дата, която предшества инкриминираните дати, поради което следва да бъдат
обсъдени и възраженията на защитата, касаещи извършените инкриминирани деяния.
Правилно в основата на фактическите си изводи за извършените
на 11.12.2016 г. и 18.01.2017 г. инкриминирани деяния първата инстанция е
поставила показанията на свидетелката Н., които въззивният съд също цени като
ясни, последователни и обективни. Въпреки данните за множество прояви от страна
на подсъдимия и изминалия период от време между инкриминираните дати и
проведените разпити на свидетелката Н. в хода на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие е видно, че у същата е налице съхранен спомен за
извършените противоправни деяния от страна на подсъдимия С., като изложените от
нея данни намират пълна подкрепа в приложените писмени доказателства и
показанията на свидетеля Н., касаещи извършеното деяние на 18.01.2017 г. Освен
това спецификата на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК предполага наличието на
множество фактори, довели до необходимостта от защита от посегателство на живота
и здравето на едно лице в производството по ЗЗДН и осъществяване на престъпните
деяния прикрито от обществото, най-често в присъствието единствено на жертвата
и насилника й, поради което настоящата инстанция прецени, че въпреки силно
влошените отношения между свидетелката Н. и подсъдимия С. не водят до извод за
неправилно отразяване на нейните непосредствени възприятия. Настоящият състав
подложи на внимателен анализ показанията тази свидетелка, като отчете нейната
евентуална заинтересованост от изхода на делото, но въпреки това, съдът намира,
че показанията на свидетелката Н. следва да бъдат изцяло кредитирани като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
събрани гласни доказателства. Непълнотите в показанията й от съдебното
заседание по отношение на конкретните дни, касаещи поредността на събитията
свързани с влизане в автомобила, както и за случилото се на 11.12.2016 г. са
отстранени чрез прочитането на дадените от нея показания в досъдебната фаза по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 НПК. Свидетелката дава подробни показания за процесните
деяния настъпили на 11.12.2016 г. и 18.01.2017 г. и посочва конкретните
заплахи, които са отправени от подсъдимия С. към нея и детето й, включително и
за тяхното убийство. Свидетелката заявява, че е изпитвала основателен страх за
осъществяването на тези заплахи, тъй като подсъдимият бил силен и осъществявал
непрекъснат тормоз, провокиран от ревността си към нея. По отношение на
осъщественото на 11.12.2016 г. нарушаване на издадената Заповед за незабавна
защита заявеното от свидетелката Н. пред районния съд кореспондира изцяло със
съдържанието на подаденото от нея заявление, поради което първата инстанция обосновано
е приела, че не се касае за изведени от нея факти за пръв път в хода на
производството. Ето защо и в случая не могат да бъдат уважени доводите на
защитата за липса на доказателства, чрез които да се установи, че подсъдимия С.
не се е приближил до жилището на Н. на посочената дата, поради което и като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля В.Н., които
се характеризират с яснота и съхранен спомен за осъществените от подсъдимия С.
инкриминирани деяния спрямо свидетелката Н.. Същият е бил очевидец на
инкриминираното деяние на 18.01.2017 г., като е възприел лично присъствието на
подсъдимия С., както е възприел и инкриминираните реплики отправени от него
спрямо свидетелката Н., а също така изнася данни за времето и мястото на
събитието. Относно извършеното от подсъдимия С. инкриминирано деяние на
18.01.2017 г. освен наличните по делото писмени доказателства, които
потвърждават заявеното от свидетелката Н., че е подаден сигнал до органите на
МВР, то същите определено намират подкрепа и в заявеното от свидетеля Н.. Тук е
моментът да бъде отбелязано, че при нарушаването на Заповедта за незабавна
защита при втория инкриминиран случай се допуска знание от защитника на подсъдимия,
но се оспорва съдържанието на отправените инкриминирани изрази към пострадалата.
При извършения анализ, настоящият състав не открива твърдените от защитата
съществени противоречия между показанията на двамата свидетели. Единственото
констатирано несъответствие между тях касае обстоятелството, къде в автомобила се
е намирала свидетелката Н. на 18.01.2017 г., но това противоречие предвид изтеклия
период от шест месеца между датата на деянието и датата на разпита на
свидетелите не води до извод за наличие на съществени противоречия, които в
своя доказателствен обем да се отразяват на действителната фактическа
обстановка и съставомерността на деянието. В същото време това разминаване е
показателно за липсата на предварително съгласуване на показанията на двамата
свидетели.
Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, с
твърдения за несъответствие при проведените в хода на досъдебното производство
процесуално следствени действия, свързани с проведените разпити на свидетелите Н.
и Н.с изискванията на процесуалния закон. Такова възражение е било наведено и
пред първата инстанция, като настоящият състав изцяло споделя съдържащите се в
мотивите към присъдата съображения за отхвърлянето му и възможното наличие на
техническа грешка в посочването на часа. Действително свидетелите говорят за
нарушаване на Заповедта за незабавна защита, но в контекста на тези прояви
излагат и данни за заплахи за живота на свидетелката Н., нейния съпруг и детето
им, които са отправяни от подсъдимия С.. Такива данни се съдържат, както в показанията
на тези свидетели дадени в хода на съдебно следствие пред първия съд, така и в прочетените
показания на свидетелката Н. от 12.06.2017 г. При това положение така
възведеното от защита процесуално нарушение не е съществено, доколкото
свидетелите в хода на съдебното следствие пред съда излагат конкретни данни за
инкриминираните събития независимо един от друг, поради което липсата на
проведен евентуален повторен разпит на свидетелите Н. и Н., не се отразява на
свидетелската годност на техните показания в техния краен резултат, изводим
извод от разпоредбата на чл.7, ал.1 НПК. Доколкото в хода на досъдебното производство
е бил извършен един единствен разпит на свидетеля Н.е безпредметно обсъждането
на твърденията за целта на разпита му за да се обсъжда и въпроса за
евентуалното надграждане на същите, с цел да се влоши процесуалното положение
на подсъдимия С.. В допълнение, макар информация за точното съдържание на отправените
от подсъдимия заплахи да се съдържа в прочетените на основание чл.281, ал.5,
вр. ал.1 НПК със съгласието на страните показания на свидетелите Н. и Н.от
13.06.2017 г., то верността на същите е потвърдена пред съда от свидетелите, т.к.
и двамата сочат, че липсата на спомен се дължи на честотата на заплахите, което
определено е ясна причина да не възпроизведат непосредствено конкретните
инкриминирани заплахи в хода на съдебното следствие пред районния съд.
Съдът кредитира изцяло и показанията на майката и бащата на
пострадалата Н. – свидетелите Р.П.и А.М.. Свидетелката П.с убедителна
последователност в хронологията на разказа си излага данни за отношенията на
дъщеря й с подсъдимия С., както и за системният тормоз осъществяван от него
спрямо свидетелката Н.. Също така свидетелката П.разказва и за противоправни
действия осъществени от подсъдимия С. спрямо обитаваното от нея жилище находящо
се в гр. София ж.к. „Света троица“, бл.*******. В същата последователност и
точност са и показанията на свидетеля М.. Следва да се отбележи, че непълнотите
в техните показания по отношение на конкретни дати и места, се дължат преди
всичко на изминалото време, както и на това, че тези деяния от страна на
подсъдимия са били многократни, поради което е обяснимо да не помнят в детайли
всички инциденти, за които жалби не са подавали. В случая, въззивният съд
намери показанията на свидетелите Р.П.и А.М. като неотносими към предмета на
доказване в настоящото производство, макар и добросъвестно дадени, защото те не
допринасят за изясняване на обстоятелства, свързани с инкриминираните дати. Независимо от това, както отбеляза въззивния съд,
същите са достоверни и непредубедени, като макар и косвено, носят информация единствено
за влошените отношения между подсъдимия и свидетелката Н..
Въззивният съд не
намери основания да изключи показанията на свидетеля А.И.от събраната
доказателствена съвкупност по делото, като намира същите за достоверни и
обективно дадени, защото в качеството си на полицейски служител е лицето, което
е връчило на 05.12.2016 г. на подсъдимия С. призовка в едно със Заповед за
незабавна защита по ЗЗДН издадена на 10.11.2016 г., а данните в неговите
показания намират опора в писмените доказателства по делото, които бяха
обсъдени вече във връзка с извършените от свидетеля Иванов действия по връчване
на процесната Заповед за незабавна защита.
Настоящият състав се довери на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, като същите са непротиворечиви по отношение на
фактите, подлежащи на доказване, допринасят за изясняване на обективната истина
и се подкрепят от събраните гласни доказателствени средства.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на заключенията
на изготвените комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи на
подсъдимия С. и свидетелката Н., които въззивният съд също намира за обективно
изготвени, т.к. вещите лица дават компетентен и обоснован отговор на
поставените им задачи, за които са необходими специални знания.
Въззивната инстанция се солидаризира изцяло с извода на
първоинстанционния съдебен състав, че обясненията на подсъдимия представляват
единствено негова защитна позиция за инкриминираните деяния, като не само не
намират подкрепа в събрания и проверен по делото доказателствен материал, но
също така се опровергават от него, поради което и въззивния съд ги намира за недостоверен
източник на информация.
При съвкупния анализ на събрани по делото доказателства,
въззивният съд достигна до идентични с първия съд правни изводи, а именно, че
подсъдимия С. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на вменените
му престъпления по чл. 296, ал. 1 НК; по чл.296, ал.1 НК и по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 НК.
По отношение на престъпленията по чл. 296, ал. 1 НК:
За съставомерността на престъплението по чл.296, ал.1 НК е
необходимо да е налице издадена заповед за защита от домашно насилие, с която
на лицето срещу което е издадена е вменено определено задължение и това лице
умишлено да е извършило деяние, което представлява нарушение на така вмененото
му задължение.
От обективна страна се установи, че е налице съдебен акт,
издаден от компетентен съд по Закона за защита от домашното насилие, а именно Заповед
за незабавна защита от 10.11.2016 г., издадена по гр.д. № 62167/2016 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1,
т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, която съгласно чл.20 ЗЗДН
подлежи на незабавно изпълнение, т.е.
има незабавно действие за подсъдимия, който е задължен да се въздържа от извършване
на насилие спрямо Ц.Н., да доближава адреса, на който живее в гр. София, ж.к.
Надежда 2, ул. „Йордан Хаджиконстантинов“, бл. *******, на по-малко от 100
метра, адреса по местоработата й – в гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „******* и нейния
автомобила – марка „Фолксваген“, модел „Поло“, черен на цвят с рег. № *******,
както и до самата нея. Подсъдимият С. е получил лично срещу подпис на
05.12.2016 г. издадената на 10.11.2016 г. Заповед за незабавна защита по ЗЗДН.
От момента на връчването й у подсъдимия е било налично знание, че има подлежаща
на изпълнение заповед за защита, която го задължава да се въздържа от домашно
насилие спрямо лицето, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство –
свидетелката Н..
От обективна страна на 11.12.2016 г. около 23.20 ч., подсъдимият
С. не изпълнил Заповед за незабавна защита от 10.11.2016 г., издадена по гр.д.
№ 62167/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с която му е забранено да
приближава свидетелката Ц.Н. и сградата на адреса на който живее и работи или на
разстояние не по-малко от 100 метра, като отишъл до жилището на свидетелката Ц.Н.
находящо се в гр. София, ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ № *******и от
непосредствена близост е хвърлял камъни по дограмата на кухнята на жилището.
От обективна страна - 18.01.2017 г., около 20.40 часа,
подсъдимият В.С. не изпълнил Заповед за незабавна защита от 10.11.2016 г.,
издадена по гр.д. № 62167/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с която
му е забранено да приближава свидетелката Ц.Н., като се доближил непосредствено
до паркирания в гр. София, ж.к. „Обеля 1“ зад бл.*******автомобил, в
който се намирала свидетелката Ц.Н., след което започнал да я заплашва.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – подсъдимият С. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял този резултат. Подсъдимия е съзнавал, че по отношение
на него е била налична забрана ограничаваща неговия достъп до свидетелката Н.,
която забрана е материализирана в издадена Заповед за незабавна защита по ЗЗДН
- връчена му лично, срещу подпис на 05.12.2016 г., съзнавал е че я нарушава,
като не се е въздържал от проявата и е доближил свидетелката Н., при което е
осъществил активно поведение явяващо се в разрез с правната забрана, като пряко
е целял настъпването резултата при това свое поведение. В подкрепа на
изложеното е и обстоятелството, че със Заповедта за незабавна защита на
подсъдимия С. е била връчена и призовка за насроченото на 15.12.2016 г. открито
съдебно заседание по гр. д. № 62167/2016г., по описа на СРС, ГО, 117 състав, на
което същия се е явил лично с упълномощен защитник, като преди съдебното
заседание е депозирал и отговор по исковата молба, която е инициирала
гражданското производство, в който отговор подробно е анализирал получената от
него както той самия заявява на 05.12.2016 г. процесна заповед издадена от
съда. Ето защо подсъдимия С. е имал знание за нейното съдържание и вменената му
забрана да доближава свидетелката Н., но въпреки това не се е възпрял и не я е
изпълнил.
По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 1 от НК:
Престъпление по чл.144, ал.3 НК извършва лице, което се
закани с убийство на другиго, когато
заканата е могла да предизвика основателен страх за осъществяването й. Както
правилно е отбелязал районният съд, не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание да се прецени, че заканата би могла
да се осъществи. Закана, която възбужда основателен страх за осъществяването й
ще е такава винаги, когато съществува реална възможност деецът да осъществи
обективираното от него, намерение. За да се прецени дали е така всякога следва
да се съобразяват конкретните обстоятелства – обстановката, при която е
отправена заканата, начинът на отправянето й, състоянието на дееца, личните му
отношения с пострадалия, в която насока е и Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по н.д. № 47/1989 г. , ОСНК на ВС.
От обективна страна подсъдимият С. на 18.01.2017г.,
около 20.40 ч. в гр. София, ж.к. „Обеля 1“ зад бл.*******се заканил с убийство на
Ц.Н. и против детето ѝ К.В.Н.и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като я заплашил с думите „Ще те убия!“, „Ще убия теб и
детето ти!“.
Думите на подсъдимия, отправени към пострадалата Н. в
контекста на многократно осъществяван физически и психически тормоз над нея
лично и близките ѝ, хвърляне на камъни по нея и прозорците на нейното жилище
и наличното у подсъдимия съзнание за действието на връчената му на 05.12.2016
г. Заповед за незабавна защита по ЗЗДН, съдържат закана против живота на
свидетелката Н. и нейния син, като същите са от естеството да възбудят
основателен страх у нея от осъществяването на заканата. По своя характер думите
на подсъдимия С. изразяват недвусмислена закана, насочена към живота на свидетелката
Н. и са изречени на място и по начин, даващ основание, както на пострадалата,
така и на околните, да възприемат заплахата, като действителна, т.е. събуждат
опасение, че заканата може да се осъществи. Безспорно е, че агресивни действия
от познат човек, който директно заявява закана за убийство към пострадалото
лице и неговото дете се възприемат от жертвата, като заплаха срещу живота й. Тази
заплаха следва да се квалифицира като реална с оглед влошените отношения на
подсъдимия и пострадалата, това че в отминал период същият й е нанасял и удари
( видно от приложените по делото писмени доказателства) и обстановката, в която
е отправена тази закана – на обществено място при приближаването от негова
страна до личният й автомобил. В този смисъл отправената от подсъдимия закана
за убийство на пострадалата се възприема от последната като нещо, което би
могло реално да се осъществи, т.к. обективно заканата е годна да създаде
основателен страх за реализирането й. Следователно е напълно логичен и
изпитаният от свидетелката Н.основателен страх за живота й и този на близките
й, който страх макар да не е необходима част от фактическия състав на престъплението е наличен и установен чрез
средството за проверка, каквото е експертното заключение по изготвената съдебно
психиатрична и психологична експертиза.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина
пряк умисъл – подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
целял настъпването им. В конкретния случай подсъдимият е осъзнавал че изрича
думи, които представляват закана за убийство срещу пострадалата Н., но въпреки
това ги е изрекъл, с което целял настъпването на противоправния резултат
изразяващ се в създадения основателен страх у свидетелката Н. от осъществяване
на заканата. Тук е мястото да се посочи, че в съдебното заседание на 15.12.2016
г., по гр. д. № 62167/2016г., по описа на СРС, ГО, 117 състав, подсъдимият С.
се е явил лично с упълномощен от него защитник и в това открито съдебно
заседание от съдебният състав е постановено решение за защитата по чл.15, ал.1 ЗЗДН, с което на свой ред се налага извода, че подсъдимия е бил наясно към
18.01.2017 г., че следва да спазва ограничение, което му е наложено още на
10.11.2016 г. и потвърдено с последващо издадената Заповед за защита с решението
от 15.12.2016 г., макар и влязло в законна сила на 23.12.2016 г., поради
необжалването му от страните – подсъдимия С. и свидетелката Н.. От всичко
изложено настоящата инстанция констатира, че подсъдимия С. е бил уведомен за
издадената срещу него Заповед за незабавна защита на 05.12.2016 г., която има на
основание чл. 20 ЗЗДН незабавно действие, но я е нарушил, с което не е изпълнил
съдебно решение, поради което и в тази връзка се явяват неоснователни
възраженията на защитата в тази насока.
Предвид гореизложеното правилно съставът на Софийски районен
съд, разгледал делото като първа инстанция, е признал подсъдимия В.С.С. за
виновен в престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, по чл.296, ал.1 НК и по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 НК.
При индивидуализацията на наказанията на подсъдимия С.
правилно е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му
съдебно минало, а като отегчаващи такива – осъществяването на две от деянията
в присъствието на малолетно дете с непосредствено засягане на субективните
възприятия на същото за настъпилата ситуация, на което отправените закани са
въздействали емоционално и психически силно до степен да уринира в дрехите си.
Като отегчаващо вината обстоятелство въззивния съд отчете упоритостта в
действията на подсъдимия С., интензитета и честотата на неговите противоправни
постъпки, за които данни се съдържат в показанията на свидетелите Р.П.и А.М.,
за които жалби не са подавани и не са предмет на настоящото дело, но са
относими към цялостното поведение на подсъдимия. Също така съдът отчете като
отегчаващо обстоятелство и публичността на местата, на които подсъдимия е
осъществявал противоправните си деяния, при което не е зачел не само личния
интегритет на малолетното дете,при което не се е съобразил с неговата крехка
възраст и формиращо се психологически като личност, но и на обществото като
цяло. Въззивният съд не прецени младата възраст на подсъдимия като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като засегнатите обществени отношения са от характер, установен с
основополагащи обществени и морални норми, които се усвояват в значително
по-ранна от достигнатата от подсъдимия възраст и степен на съзряване. Освен
това настоящият състав съобрази високата степен на обществена опасност на
деянията и прие като отегчаващи отговорността обстоятелства извършването на
повече от едно деяния и изключителната упоритост при осъществяването им. При
така описаното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства правилно СРС е счел, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят приложението на
чл. 55 НК и е определил наказанието при условията на чл. 54 НК, като искането
на защитата в обратна насока е неоснователно.
С оглед на това настоящият съдебен състав достигна до
самостоятелен извод, че подходящо се явява определеното от първия съд наказание
„лишаване от свобода“ за всяко едно поотделно от виновно извършените от
подсъдимия С. престъпления по чл. 296,
ал. 1 НК, по чл.296, ал.1 НК и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. При определяне
на размера на всяко едно от наложените наказание, за всяко едно от
престъпленията, въззивният съд намери, че определеният от първия съд размер на
наложените наказания от една година за всяко едно от извършените престъпление би
оказало необходимото превъзпитателно и предупредително въздействие върху
подсъдимия, особено при изпълнение на специалната превенция.
Въззивният съд намира, че така наложените отделни наказания
на подсъдимия С. не следва да бъдат изтърпени ефективно от него, т.к. и без
изолирането му в пенитенциарно заведение, реално могат да се постигнат целите
заложени в чл. 36 НК или както се каза вече, особено специалната такава, поради
което и правилно е приложен от първия съд института на „условно предсрочно
освобождаване“ с оглед наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК по
отношение на подсъдимия С.. Ето защо правилно и законосъобразно след като
първия съд е наложил отделно наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1
/една/ година за всяко едно от престъпленията е отложил изтърпяването на всяко
от наложените наказания за изпитателен срок от 3 /три/ години.
В съответствие с разпоредбата на чл. 23 НК, първата инстанция е определила на подсъдимия едно общо наказание - „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година. Правилно районният съд е приел, че така определеното общо наказание не следва да се изтърпява ефективно от подсъдимия, с оглед наличието на предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 НК като е отложил изпълнението на наложените наказания определяйки изпитателен срок от 3 /три/ години. По този начин ще се даде възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание и по този начин ще му се дадена възможност да преосмисли своето поведение в обществото като гражданин на страната, а също така и да преосмисли своето отношение към свидетелката Н. с цел да се възпре от други подобни противоправни прояви. От друга страна, по време на определения от съда изпитателен срок по отношение на подсъдимия С. ще съществува реална заплаха за него от привеждане в изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и изтърпяване на същото в място за лишаване от свобода, в случай на последващи престъпни прояви, което в достатъчна степен би оказало възпиращо и предупредително въздействие върху осъденото лице.
Законосъобразно с оглед изхода на делото на основание чл.
189, ал. 3 НПК с присъдата си районният съд е възложил в тежест на подсъдимия С. направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на сумата от 253,92
лева и направени разноски в хода на съдебното производство в размер на 330,00
лева. На основание чл.190, ал.2 НПК подсъдимия С. правилно е осъден да заплати
и държавна такса в размер на 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения и след извършената служебна
проверка настоящият съдебен състав намери първоинстанционния съдебен акт за правилен
и законосъобразен, т.к при неговото постановяване не се констатира неправилно приложение на
материалния закон или допуснати процесуални нарушения, които да налагат
неговото изменение или отмяна, поради което обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена изцяло като правилна, законосъобразна и обоснована.
Така мотивиран и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 НПК,
СГС, НО, ХIII въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 06.11.2018 г., постановена по НОХД № 18467/2017 г., по описа на СРС,
НО, 8-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.